От/Год: САЩ, 2015
Лейбъл: Fearless Records
Тази обложка не е случайна. Тя подхожда на концепцията в "Every Trick in the Book", в който текстовете на всяка от 10-те песни се базира на някоя книга. Спорадично появяващите се театрални и симфонични елементи (подобно на Alesana и Crown the Empire) пък придават едно готино чувство, сякаш слушаш приказка в метълкор вариант. И ако познавате въпросните произведения - супер! Ако ли не - Ice Nine Kills ви дават удобен повод да се запознаете с тях.
"The Nature of the Beast" открива много силно албума със скоростно темпо и много театралност. Текстът ѝ е базиран на "Фермата на Животните" на Джордж Оруел - брилянтна алегория на тоталитаризма, в която животните от една ферма, водени от самообявилите се за най-умни прасета, правят революция и превземат фермата на господаря си. Започват да живеят под свои правила и да презират хората, но с властта се стига до предателство и лъжи, докато накрая останалите животни вече не могат да направят разликата между животни и хора - "Where is the end? What have we done? We’re what we swore we’d not become...". В "Communion of the Cursed" темпото продължава да е скоростно, а в края има много готин пасаж със зловещ детски глас (който трябва да е на демона обзел тялото на Реган от "Екзорсистът"). Малко по-нататък пък "Me, Myself and Hyde" ми даде точно това, което се надявах - чисти вокали от д-р Джекил и екстремни, когато говори (пее) мистър Хайд ;-)
За да не навлизам в литературни анализи, ще ви кажа малко повече за музиката в останалите парчета, а по-заинтересованите за текстовете и произведенията могат да ги проверят в списъка по-долу. "Bloodbath & Beyond" притежава много приятни клавишни и леки симфонични включвания, а китарните мелодии определено могат да ви раздвижат и поразкуфеят. "Star-Crossed Enemies" е първата балада, която е обаче прекалено сладникава и... пренебрежима. В "Alice" има доста алтърнатив влияния и песента леко излиза извън стила на албума с липсата си на екстремни вокали, но все пак звучи окей. Най-добрата песен в албума според мен обаче е "The People in the Attic" - в нея просто всичко е с една идея по-добро. Композицията е по-добре развита, китарите са по-отчетливи, а има и небанално бързо соло (да, останалите сола са банални). "Tess-Timony" е втората балада, която е по-лека, но и по-добре направена, а клавишните играят основна роля в нея.
Това е един стегнат и през повечето време много енергичен албум. Адмирации към вокалиста Спенсър Чарнас, който се справя много добре с двата вида пеене - чистите му вокали са правилни и много мелодични, а крещенето му е зверски надъхващо. Инструменталът също е окей, но не толкова откъм техника, колкото откъм атмосфера - защото без всички тези театрални елементи и вещата работа с клавишните, инструменталът щеше да е един сравнително гол пост-хардкор на средно ниво. Концепцията също не трябва да се пренебрегва, като дори може да подтикне слушателите (особено по-младите) да отворят някоя и друга наистина хубава книга (вместо разните там графомански ч*кии на Джон Грийн и Иво Сиромахов, да речем - бел. ред.).
01. The Nature of the Beast - "Ферма за Животни" (Джордж Оруел)
02. Communion of the Cursed - "Екзорсистът" (Уилям Питър Блати)
03. Bloodbath & Beyond - "Дракула" (Брам Стокър)
04. The Plot Sickens - "Alive: The Story of the Andes Survivors" (Пиърз Пол Рийд)
05. Star-Crossed Enemies - "Ромео и Жулиета" (Уилям Шекспир)
06. Me, Myself and Hyde - "Странният случай с доктор Джекил и мистър Хайд" (Робърт Луис Стивънсън)
07. Alice - "Поговори с Алис: Дневникът на една 15-годишна наркоманка" (Беатрис Спаркс)
08. The People in the Attic - "Дневникът на Ане Франк" (Ане Франк)
09. Tess-Timony - "Тес от рода д‘Ърбървил" (Том Харди)
10. Hell in the Hallways - "Кари" (Стивън Кинг)
+ + + + +
Отчетлива крачка напред след предишния албум.
Мощни екстремни и правилни, мелодични чисти вокали.
Инструментал на добро ниво и умело използвани театрални, симфонични и клавишни елементи.
Много любопитна и хубава концепция.
- - - - -
Мощни екстремни и правилни, мелодични чисти вокали.
Инструментал на добро ниво и умело използвани театрални, симфонични и клавишни елементи.
Много любопитна и хубава концепция.
- - - - -
Няколко средняшки до посредствени парчета.
На места инструменталът не изпъква с абсолютно нищо.
Прекалено много са зазвучали като Alesana и Crown The Empire.
На места инструменталът не изпъква с абсолютно нищо.
Прекалено много са зазвучали като Alesana и Crown The Empire.
IF YOU LIKE
Alesana, Crown The Empire, Famous Last Words, In Fear And Faith, LMTF и др.
Автор: Reksy
[7/10]
0 Response for the "Ice Nine Kills - Every Trick in the Book"
Публикуване на коментар