TODAY'S METAL - BULGARIA

Ревюта от и за съвременния метъл фен!

  • Welcome!

    BGR: Today's Metal е сайт за метъл ревюта с идеална цел, създаден през 2011-а година, за да популяризира модерната метъл сцена. Нашата цел - бързо и лесно да разберете става ли нещо ново за слушане или не!

    ENG: Today's Metal is a non-profit webzine for metal reviews, established in 2011 with the purpose of promoting the modern metal scene. Our goal - to quickly let you know if a new metal album is worth your time!

    [TEAM]           [FACEBOOK]           [CONTACT]

Rhapsody of Fire - Into the Legend

Posted by Today's Metal Crew On сряда, декември 09, 2015 0 коментара

Стилът: Power Metal
От/Год: Италия, 2016
Лейбъл: AFM
Отнема: ~67 минути


Oбложката на този нов албум на Rhapsody of Fire изглежда толкова епично, че спокойно може да мине и като обложка на някой от следващите expansion-и на World of Warcraft. Ето - първото впечатление е добро. Оставаше обаче и да видя какво има зад този красив артуърк. "Into the Legend" е малко по-добър от "Dark Wings of Steel", но важният жълт въпрос, който несъзнателно си задавах (а вероятно и вие също) беше дали е по-добър от "Prometheus" на другото Rhapsody - онова, на Лука Турили. Отговорът - и да, и не, но по-скоро не. Не, защото композициите определено не са на толкова високо ниво, но донякъде да, защото звукът в "Into the Legend" е много по-добре балансиран.

След онази прословута митоза, двете Rhapsody-та поеха по различни пътища - Лука Турили продължи да залага на повече холивудска епичност и оркестрации, а ROF, макар и също да са увеличили употребата на симфонични елементи, търсят по-"метъл" звученето и залагат на по-изчистен пауър метъл. Това е така и в този албум. Разликата с предишния им албум е, че ROF вече звучат по-добре сработени и по-уверени и дори си позволяват да експериментират с учудващо много фолклорни елементи.

Но нека започнем подред. Началото на албума може да даде малко грешна представа за това, което ще се случва нататък. Излишно дългото интро ни въвежда в динамичната "Distant Sky". Скоростно шарене по грифа на китарата, хорови беквокали, епичен мелодичен припев - звучи добре. Но си личи, че може и повече. Такива песни сме чували в изобилие, а в китарната виртуозност определно се дочуват пропуски, най-вече откъм тайминг (не че мога да изсвиря нещо подобно - просто наблюдение). Заглавният трак също звучи добре, бие на спийд/хеви, с яки двойни каси в припева и включващи се за много кратко гайди в началото. Само че само "добре" не ми е достатъчно. Докато се чудя какво ми липсва, минава бавната и мрачна "Winter's Rain" и идва "A Voice in the Cold Wind". Тя ме изкарва от размислите ми със... средновековен фолк, подозрително напомнящ за този в "Forest of Unicorns". Супер, но не фолкът е елементът, който ми липсваше.

Преди да съм успял да се замисля наново, започва втората половина на албума. И благодарение на "Valley of the Shadows" се сещам какво ми липсва - оперните елементи! И не говоря просто за оперното пеене, а за онова чувство, че слушам метъл опера. Този 7-минутен епос ми върна ентусиазма и ми напомни за някои от най-добрите композиции на групата. Явно за почивка, след него е баладата "Shining Star", но поне аз все я прескачах при следващи слушания, за да стигна по-бързо до "Realms of Light", където оперните елементи продължават да действат с пълна сила. Скоростният пауър метъл "Rage of Darkness" пък вдига двойно оборотите и блесва със страхотно, отвяващо перчема 100-секундно надсвирване между бас, китара и клавир.

Всичко завършва с близо 17-минутния опус "The Kiss of Light". Условно бих могъл да го разделя на три части. Първата минава в напрегнато, мрачно и разкуфяващо средно темпо с прав ритъм. Втората част разчита само на класическа китара, малко оркестрации и прекрасните гласове на Фабио Лионе и поне неизвестна за мен като име оперна певица. Финалната част връща напрежението и завършва по подобаващо епичен начин песента.

Втората част на този албум определено е много по-добра от първата и отчасти ми напомни за ранните творби на Rhapsody. Звученето, разбира се, е много различно, но духът е същият. Още малко мелодии и още малко повече клавишна работа и щях да заговоря за сравнения с "Legendary Tales", само че засега обаче няма да навлизам в тия дебри и ще се радвам на това, което имам пред себе си. Rhapsody of Fire е различна, но все така готина група и през 2015-а и не мисля, че има нужда от подобни сравнения с миналото, поне в този частен случай. Оп, пардон, 2016-а. За миг забравих, че съм в бъдещето.


+ + + + +
Много силна втора половина на албума!
Засилена роля на оркестрациите и клавишните, дори басът блесва на няколко пъти.
Преобладващо добра китарна работа и очаквано безупречен Фабио Лионе зад микрофона.
Сполучливи препратки към ранните творби на групата.
Епичен 17-минутен завършек, в който няма почти никакво "печелене на време".

- - - - -
Първата половина на албума е доста по-"суха" от втората.
Някои по-слабички китарни момента, в които да си кажем "Лука щеше да го изсвири по-добре".
Интродукциите, които си заслужават слушането, са рядкост - но и тук няма такава.
 
IF YOU LIKE
Luca Turilli's Rhapsody, Magic Kingdom, Avantasia, Dragonfocre, Helloween и др.

Автор: Testset
[8/10]

0 Response for the "Rhapsody of Fire - Into the Legend"