TODAY'S METAL - BULGARIA

Ревюта от и за съвременния метъл фен!

  • Welcome!

    Добре дошли в сайта на Today's Metal! Тук слушаме най-новите албуми и ги "съдим" нa границата между критиката и фенството. Но на първо място ние винаги сме фенове! Е, субективни сме (както и поставяните от нас оценки, всяка важаща стриктно за дадения стил), но все пак се опитваме да ви предложим нещо по-различно от останалите сайтове за ревюта - не само защото пишем и за непознати за масовия слушател групи, а и защото се стараем да пишем в един непретенциозен, неналагащ се и, надявам се, забавен и приятен за четене стил, без претенции за меродавност и излишно умнеене, без пестене на фенска критика и суперлативи. Но ако тук ви е скучно, можете да посетите и страницата ни във [Facebook], където постваме нови ревюта, нови клипове и други интересни и съвременни метъл благинки. --- От целия ни [екип] - приятно четене!

    For our non-Bulgarian visitors: please have in mind you won't find illegal downloads here. Reviews only, entirely in Bulgarian, honest and independent. --- Feel free to contact us [here] or at management@todaysmetal.com.

Blind Guardian - Beyond the Red Mirror

Posted by Today's Metal Crew On сряда, януари 21, 2015 5 коментара

Стилът: Power Metal
От/Год: Германия, 2015
Лейбъл: Nuclear Blast
Отнема: ~65 минути 


Когато интернет още не беше масово достъпен и хората ходеха по клубове за него (1 лев на час за игри, 1.50 за интернет), шефчето в нашия клуб постоянно надуваше Blind Guardian. Да, само че тогава не знаех, че това са Blind Guardian, а ме беше срам и да питам коя е тая група. Бях запомнил само фрагмент от мелодия и текст ("... оf bliss and cheerful laughter..."), които чух отново чак 8 години по-късно. Но никога не ги бях забравил! 8 години по-късно знаех коя е тази група и "Mirror Mirror" ми беше любимото тяхно парче. И ето че днес, още повече години по-късно, Blind Guardian отново са тук, отново правят пауър метъл и отново в основата на всичко са огледалата.

Много е хубаво, че Blind Guardian са оставили назад прога и са се върнали до голяма степен към доброто си старо пауър метъл звучене. Още на входа на албума ни чака почти 10-минутен бомбастичен епос, от който става ясно, че Blind Guardian няма как да ни занимават с глупости нататък. След него обаче сингълът "Twilight of the Gods" звучи сухарски. Бомбастичността се губи, барабаните отиват пет нива назад в микса и ако не беше добрата постройка на композицията, щях много да се чудя защо тази песен е била избрана за сингъл. След нея барабаните влизат обратно в строя с мелодичната "Prophecies", а в 7-минутната (и леко прогресарска) "At the Edge of Time" сякаш се включва допълнителен симфоничен оркестър, който на моменти заглушава всичко останало. И въпреки това не успях да се разсърдя, защото композицията е просто страхотна.

Темпото се повишава с модерно звучащата "Ashes of Eternity" и напомнящата за най-добрите години на бандата "The Holy Grail", която е сред най-добрите песни в албума и поне според мен щеше да свърши по-добра работа като сингъл. В 8-минутната "The Throne" отново чуваме подсилени оркестрации и силни Queen влияния, а гонещата 7 минути "Sacred Mind" е... ами, може би вторият трак в този албум (редом с TOTG), който не успя да ме впечатли с нещо специално. За сметка на това след него идва "Miracle Machine" - изключително красива песен, разчитаща само на пиано и на гласа на Ханзи. И всичко това отново някак напомня за Queen.

Всичко в този албум завършва така, както и започна - с епичен трак, който всъщност има и абсолютно същата дължина като отварящия - 9:29 минути. Огледала, казвате? Хммм. А ако броим и бонус трака, дължината на албума става точно 1:11:11 часа. Slo4ainos? Ne mislq!!1! Иначе казано, "Grand Parade" е грандиозният финал на един грандиозен албум. "Beyond the Red Mirror" включва в себе си сдни от най-зрелите и изпипани композиции в историята на групата, но аз май надуших и някои нередности. Не знам дали аз слушам шантаво промо, но ми се струва, че миксовете на някои песни са прекалено различни от миксовете на други. В едни барабаните са на заден план, в други оркестрациите са 10 пъти по-силни от всичко, а трети звучат толкова 90-арски, че може да се зачуди човек дали наистина не са записани преди 20 години. С две думи - все едно слушам песни от няколко различни албума от различни епохи. Ако всичко това не е плод на въображението ми и е съзнателно решение от страна на групата - ще опитам да вникна повече в тази идея. Но поне засега не намирам логично обяснение. Абе, аз защо още се оплаквам? Я да си пусна пак "The Ninth Wave"...

+ + + + +
Завръщане към доброто старо бомбастично пауър метъл звучене!
Огромно количество страхотни, рядко добри, да не кажа гениални композиции.
Повече от час разнообразен материал, даващ по нещо за феновете от всички ери.

- - - - -
Миксовете на много от песните се различават по доста показатели... май?
Барабаните понякога се губят, а оркестрациите понякога заглушават всичко.
 
IF YOU LIKE
Helloween, Rhapsody, Avantasia, Gamma Ray, Sonata Arctica, Stratovarius и др.

Автор: Testset
[8.5/10]

Tanzwut - Freitag Der 13

Posted by Today's Metal Crew On понеделник, януари 19, 2015 0 коментара

Стилът: Industrial/Folk Rock/Metal/NDH
От/Год: Германия, 2015
Лейбъл: AFM
Отнема: ~49 минути 


Това, с което Tanzwut станаха известни, беше комбинацията между "средновековен" фолк рок, NDH и електроника. Постепенно обаче Tanzwut някак стигнаха до правенето на скучен "средновековен" фолк рок през 2011-та. Хубавото е, че Teufel и компания се усетиха навреме и се отчетоха с читав албум скоро след това (не броим убийствено скучния "Eselsmesse"), а днес още по-смело се връщат към NDH звученето с "Freitag der 13". Албумът излиза официално на 13 февруари (петък), има зла черна котка на обложката си и съдържа... точно така - 13 песни. Суеверничко, а?

Макар и с някои забележки, това е албумът, който очаквахме от Tanzwut от "Shattenretier" (близо десетилетие) насам. Първите три парчета в него задават посоката много правилно - с тежки насечени рифове и бърз ритъм, а сингълът "Freitag der 13" е едно от най-силните парчета, които Tanzwut са правили някога. След тях обаче доброто първоначално впечатление се разваля малко от сладникавата мелодичност на "Spielzeugland", която е и най-слабата песен в албума. След нея нещата отново потръгват добре, като до края на албума има още доста тракове с мощен NDH заряд, здрав ритъм и насечени китари като "Der Zeitdieb", "Spiegelkabinett" и "Bis der Morgen graut". Като сигурен бъдещ концертен хит пък се очертава "Vorbei ist vorbei" със зарибяващата си гайдарска мелодия и хитова постройка на акордите. Сред по-бавните и мрачни парчета попадат "Ohne Sünde", "Niemals mehr" и "Wenn wir untergehen", като проблемът при тях е, че малко си приличат една с друга. Любопитно е обаче как гайдата в началото на затварящи звучи някак... "български".

Мисля, че всеки фен на Tanzwut ще е доволен от факта, че групата лека-полека се връща към старото си NDH звучене и все по-често започва да вкарва електроника тук и там, но определено има още какво да се желае в тази насока. Принципно рядко гледам да се оплаквам, че "електрониката е малко", но при Tanzwut тя просто се връзва адски добре. Въпреки това няма да мрънкам за нея чак толкова този път, просто защото албумът си е много добър и така. Китарите са силни, ясни и тежки, ритъм секцията върши най-добрата си работа от години насам, а електрониката, там, където я има, се включва повече от успешно. Накратко - "Freitag der 13" съдържа най-добрия материал, който Tanzwut са издавали от близо десетилетие насам.


+ + + + +
Най-добрият албум на Tanzwut в последните години.
Тежки и силни китари, здрав ритъм, зарибяващи мелодии, NDH дух.
Почти без изключения няма слаби и/или ненужни композиции.

- - - - -
Прекалено сладникава мелодия в "Spielzeugland" - нищо, че е нарочно.
Някои ненужни (и продължителни) интродукции в някои песни.
Малко повече електроника тук и там щеше да е добре дошла.
 
IF YOU LIKE
In Extremo, Subway To Sally, Schelmish, Saltatio Mortis, Schandmaul и др.

Автор: Testset
[7.5/10]

Finsterforst - Mach Dich Frei

Posted by Today's Metal Crew On събота, януари 17, 2015 0 коментара

Стилът: Black/Folk Metal
От/Год: Германия, 2015
Лейбъл: Napalm Records
Отнема: ~74 минути 


Хе-хе, чудесно начало на 2015-та! С откриващи шумове на тежко падащи резета и скърцащи врати. Все тънко изпипани неща. Дано минaвайки през тях да се отправим към нещо по-добро. Това всъщност е нещо средно представяне на първите секунди от албума на Finsterforst и скромно пожелание към всички, които ще прочетат тези редове (тъй като това ми е първото ревю за годината).

"Ерата на горския блек метъл започна"! Това пък е посланието (или заплахата) от сайта на бандата, с което би трябвало да се съобразим, ако никога досега не сме чували подобно нещо. Няма лошо, разбира се, дори е приятно, че все още има групи, които вдъхновено вярват в корените си. Именно на тази база е поставен и новият албум на бандата. Единственото, което лично мен ме изненада, е преобладаващото средно към бавно темпо в по-голямата част от времето. С останалото, ако трябва да го изброя, отново няма да изненадам никого: хорови припявания, хубави мелодии, приятни оркестрации, накъсани ритми (винаги ги асоциирам с походката на трол, макар че не съм срещал такъв), раздиращи вокали, умерено количество фолк елементи и много, много хъс. За дължината на парчетата е излишно да споменавам, но имайте предвид че има две парчета от по почти 10 минути, едно от ~15 и едно от ~24 минути.

Въпреки идеята на Finsterforst да започнат и завършат албума с величествени композиции, не мисля, че това е сработило съвсем добре, защото силата на албума се крие най-вече в заглавната "Mach Dich Frei!" и "Mann Gegen Mensch". Докато слушайки 24-минутната "Finsterforst" (не, че е лоша) разбираш как преди малко повечето неща вече си ги чул. От друга страна, някъде към 15-тата до към 17-тата минута, при страхотно красива мелодия, съчетание между акустична китара и акордеон, вече си забравил откъде започна всичко и единственото, което до известна степен задържа интереса до края, е все пак желанието да чуеш дали пък няма нещо да те изненада. Е, няма. Съжалявам, че ви разказвам края, но е така. Чакайте, всъщност инструменталът преди него (явяващ се като интро и логично съчетание от имената на парчетата) е нещо много приятно. И точно заради него си мисля как финалът трябваше да е между минутите, споменати по-горе.

За да обобщим - този албум е идеален за определението "пореден". Няма слаба песен, но няма и нещо кой знае колко открояващо се. Долавям идеята за мащабност, от която обаче се губи онази сурова първичност, която мен винаги ме е грабвала в първите албуми на бандите. Все пак на Finsterforst никак не им липсват идеи и вдъхновение, затова с интерес ще очаквам от тях в каква посока ще се развият, а и с нескрито удоволствие бих посетил техен концерт, ако по някаква случайност някой студен вятър ги довее до нашите земи.


+ + + + +
Принципно няма слаби песни.
Редовите парчета са онези, които се открояват над замислените за "величествени".
Много добри фолклорни и оркестрални включвания.
Подходящ за слушане по всяко време (но най-вече през зимата).


- - - - -
Идеята за начало и край на албума с гигантски опуси е малко... изморителна.
Няма я онази суровост, която би подхождала на този тип музика.
Преобладаващо средно темпо, което също изморява и доскучава по някое време.

 
IF YOU LIKE
Kromlek, Equilibrium, Moonsorrow, Finntroll, Thyrfing, Thulcandra и др.

Автор: Nightice
[7/10]

Majesty - Generation Steel

Posted by Today's Metal Crew On четвъртък, януари 15, 2015 0 коментара

Стилът: Heavy Metal
От/Год: Германия, 2015
Лейбъл: NoiseArt Records
Отнема: ~52 минути 


Още не мога да повярвам, но явно е факт - след 15+ години на сцената, Majesty за пръв път издават албум, в който не звучат досущ като копие на Manowar. Честно казано, след като през 2013-та издадоха цели два слаби албума, не вярвах, че тази група изобщо има бъдеще и се чудех няма ли вече да се разпаднат - или поне да спрат да са чак такова явно и жалко копие на Manowar. И явно са направили второто, защото сега слушам "Generation Steel" и... в него има добри неща. Е, да - още ги има влиянията от Manowar, още се пее по досадните теми за стомана, воини и мечове и все още продукцията им е на ниво от 89-та, но в сравнение с предните два албума "Generation Steel" е направо супер.

В началото на "Generation Steel" никак не му личи, че в него ще има нещо хубаво. Още от обложката може да те обземе досада, а първите няколко парчета звучат като... абе, все едно Епизод се опитват да свирят нещо на Manowar и почти им се получава. И не, сравнението с Епизод не е хвалба. Заглавнaта "Generation Steel" и "Shout at the World" пък май са опити за хитови хеви метъл химни, но е спорно дали притежават нужните качества за целта. "Circle of Rage" и "Damnation Hero" обаче променят картината - скоростни и мелодични, те дават първата надежда, че този албум няма да е провал. След тях идва и 6-минутната, изненадващо епична, включваща детски хорове "Children of the Dark". Композиционно погледнато, това е най-добрата песен, която Majesty някога са писали. А ако я бяха завършили и с хубава продукция - щеше да е супер! Но уви.

"The Last Reward" е баладата в албума, в която чуваме, че вокалистът Тарек владее и друг тип, по-нежни вокали, които всъщност доста повече му отиват от героичното напъване, с което по принцип пее партиите си в Majesty. Самата песен е приятна, въздействаща и като цяло е добър признак, че тази група може най-накрая да претърпи развитие. "Knights of the Empire" връща скоростта и е поредната хубава бърза песен от "Generation Steel", но с нея свършва и всичко интересно в албума. "Rulers of the World" е мелодична и раздвижваща, но влиянието на Manowar отново започва да се прокрадва силно, а в "War For Metal" не само се прокрадва, но и излиза на преден план, връщайки групата обратно в коловоза на Manowar копировачите.

Не знам дали някой от групата си играе да чете ревюта и да си ги превежда, но ако случайно го прави, нека има предвид, че годината е 2015-та и 80-арският звук отдавна не е еквивалент на гаден звук. Това е един от многото проблеми пред Majesty, на които им трябваха повече от 15 години, за да се отърсят поне частично от Manowar-ските си влияния. И все пак, "Generation Steel" е първият истински проблясък на надежда, че тази група най-сетне ще започне да прави нещо "по-свое" и първият албум от "Sword & Sorcery" насам, от който пичовете няма нужда да се срамуват. Пътят напред е ясен - с парчета като "Children of the Dark" и "The Last Reward" Majesty дават индикации, че имат в редиците си достатъчно добра композиционна мисъл и ако я впрегнат правилно, изчистят звука си и спрат да слушат Manowar поне за една цяла година - ги чака светло бъдеще. Ако феновете им не зареват, че си искат обратно Manowar копията, разбира се.


+ + + + +
Един от малкото албуми в историята на Majesty, от които няма защо да се срамуват.
Три много добри скоростни парчета и две учудващо добри 6-минутни композиции.
Отърсване (макар и частично) от досадните и прекалено явни Manowar-ски влияния.
Доста по-добра употреба на клавишните отпреди.


- - - - -
Непълно отърсване от Manowar-ските влияния, особено откъм текстове.
Някои парчета звучат като нещо, което Епизод биха изсвирили в непродуктивен ден.
Рехава продукция с недоизчистен звук - уж за 80-арски ефект, ама...
Опитите за тру-хеви хитове не са им се получили съвсем.

 
IF YOU LIKE
Manowar, Sacred Steel, Stormwarrior, Bloodbound, Grave Digger, Metalium, Епизод и др.

Автор: Undepth
[6/10]

Eisbrecher - Schock

Posted by Today's Metal Crew On вторник, януари 13, 2015 0 коментара

Стилът: Industrial Metal/NDH
От/Год: Германия, 2015
Лейбъл: RCA/Sony
Отнема: ~49 минути 


Ако има една NDH група, за която без никакви условия може да се каже, че държи ниво и никога не се е отнасяла в ненужни експерименти и промени, то това е Eisbrecher. Така например Unheilig се отдадоха на полуестрадни изпълнения, Megaherz често звучат напълно безидейни и безсилни в композициите си, а Rammstein вече едва се гледат и като цяло може да се каже, че леко избягаха от NDH вълната с LIFAD. Eisbrecher обаче продължават да правят първокласен NDH вече повече от десетилетие и новият им албум "Schock" не само не е изключение от правилото, но редом с "Antikörper" e и сред най-тежките им досега.

Простичко казано, "Schock" е точно албумът, който всеки фен на Eisbrecher би искал да чуе - тежък, силно електронизиран, мелодичен и пълен с NDH хитове, каквито вече все по-рядко се срещат в наши дни. Албумът започва директно с 4 последователни такива - "Volle Kraft Voraus", "1000 Narben", "Schock" (тежък трак с моментално зарибяващ припев - "Schock! Schock mein system!") и "Zwischen Uns". На мощен NDH залагат още започващата с техно бийт и продължаваща със здрав насечен риф "Dreizehn", китарно ориентираната (и може би най-тежка в албума) "Fehler Machen Leute", "Himmel Arsch und Zwirn" и затварящата "So Oder So". Последната ми се очертава като албумен фаворит, но по-интересното е, че изненадва с нещо много нетипично за Eisbrecher - използването на вокални ефекти (малко, от типа на "autotune", но не съвсем) и малко оркестрации. Но нека това не ви плаши - парчето също е сред най-тежките в албума, ефектите не съдържат никакъв "поп" и се вписват много добре. Задължително стигнете и до този трак, за да чуете как Eisbrecher за пореден път са изпреварили времето си.

В албума има още два типа песни и феновете веднага ще се сетят за какво говоря. Единият тип са по-леки, мелодични и "готик" ориентирани (а ла Unheilig), а другият - по-бавни и мрачни парчета. В първата категория попадат "Schlachtbank", "Nachtfieber" и "Zu Retten", а във втората - мрачната и силно електронизирана "Rot Wie Die Liebe" и "Der Flieger". Но каквото и да си говорим и колкото и да са добри някои от тях - друго си е да се съчетаят ниските агресивни вокали на Алекс с ударна доза мощен NDH. Просто... абе, друго си е.

"Schock" се намира някъде между мощта на "Antikörper" и мелодичното хитово звучене на "Die Hölle Muss Warten", но надгражда вече постигнатото в тях с нови страхотни идеи, нови елементи, подобрена китарна работа, по-разнообразни барабани, повече електроника, повече динамика и още по-агресивни (на места достигащи почти до крясъци) вокали от страна на Алекс. Затова мисля, че няма да преувелича ако кажа, че това е един от най-добрите албуми, които Eisbrecher някога са издавали. "Schock" разбива на пух и прах всяка актуална конкуренция в жанра и безапелационно печели задочния спор с близките им по звучене Megaherz и Unheilig, които също издадоха албуми наскоро. С други думи - да му мислят Линдеман и Тегтгрен и да издават нещо върховно, защото "Schock" вдига летвата за жанра много високо още в началото на годината и поне засега не си представям как някой би могъл да я надскочи. Да видим.


+ + + + +
Подобрения във всяко звено - китари, вокали, барабани, бас, електроника, композиране.
Надграждане върху мощта от "Antikörper" и хитовото звучене от "Die Hölle Muss Warten".
В този албум е най-мощният, здрав и разкуфяващ NDH от доста години насам.
Близо половината песни са със сериозен хитов потенциал.

- - - - -
Няколко по-лековати и като цяло - не чак толкова интересни парчета.
 
IF YOU LIKE
Rammstein, Megaherz, Oomph!, Unheilig, Stahlmann, Maerzfeld, A Life Divided и др.

Автор: Testset
[9/10]

Thulcandra - Ascension Lost

Posted by Today's Metal Crew On неделя, януари 11, 2015 1 коментара

Стилът: Melodic Black Metal
От/Год: Германия, 2015
Лейбъл: Napalm Records
Отнема: ~46 минути 


Искате ли да се разходим из дебрите на тулкандрийските гори. Тулкандра е името, което К.С. Луис дава на Земята в своята "Космическа трилогия". От нея тръгва неочакваното пътешествие на лингвиста Рансъм към широката Вселена. Оттам потегляме и ние - напред и надолу в дълбините на тихото, забулено в мъгла спокойствие на смъртта. 

Първата ни спирка по пътя е "The First Rebellion". Нейната основна задача в "Ascension Lost" е да ни въведе не в изкушение, а в праведност - студена, черна, ударна, всеобхватна и всемогъща праведност. Да ни пречисти и причести. Освободени от дневните болежки и нечистите помисли навлизаме бавно, но сигурно в суровите владения на зимата. Докато пристъпваме в ледения aд, обиталището на мрачната фигура с косата от обложката, наоколо звучи увличащата мелодия на "Throne of Will", която можем да сравним единствено с песента на сирените. Така прекрасни и незабравими, гласовете на морските създания неизбежно водят до гибел.

Замръзваме за момент в музикалното Чистилище, докато ни избавят от последните нечистотии на профанните съблазни. Някак хомеопатично пък действа "Deliverance in Sin and Death"; изчиствайки от нас греха чрез грях, песента ни потапя още по-надълбоко в атмосферата на Thulcandra. Раздвижваме вече избристрените си души под ритуалния ритъм на "Demigod Imprisoned" и ги оставяме да отпочинат след танца под акомпанимента на кратката интерлюдия, за да преживеем втората част от своето нравствено странстване.

Пред собствените ни страхове ни изправя "Exalted Resistance", примитивна от първия до последния акорд. Композицията сякаш се опитва да ни разколебае, да ни отклони от решението да намерим себе си в и през музиката; на пръв поглед идеално вместена в "Ascension Lost", тя носи онова неподозирано стихийно удоволствие, което в предишните четири песни от албума като че ли беше скрито, оставено на заден план. Подобно провокативно настроение предизвиква и "The Second Fall" - Идеалният музикален съпровод за летаргичните зимни дни. Thulcandra продължават в направлението, което им подхожда най-много и което зададоха още с втория си албум. Влизаме обратно в заснежения коловоз на очертания от Thulcandra път със "Sorrow of the One". Прощава ни се бързо, но безмилостно, задето сме съгрешили и сме поели в лъжовна посока и сме поведени право в ядрото на подема с "Ascension Lost".

Можем да разгледаме "Ascension Lost" и като един голям оксиморон, съставен от няколко по-малки оксиморончета. Изгубвайки ни в минорно време и пространство, албумът ни убеждава да потеглим в посоката, превърнала се в синоним на падение - право надолу, а всъщност след изслушването на албума, единственото дъно, до което сме стигнали, е с обратен знак и ние се намираме на върха на своите сетива.


+ + + + +
Идеалният музикален съпровод за летаргичните зимни дни.
Суров, студен, мрачен, някак епичен и красив, напук на привидната си грубост.
Thulcandra продължават в най-подходящото за тях направление, което зададоха с втория си албум.


- - - - -
Малко еднообразен на моменти.
Потенциалът на няколко композиции е останал недоразгърнат.
 
IF YOU LIKE
Withersin, Iskald, December Flower, Trident, Valkyrja, Demonaz и др.

Автор: Valkyrja
[8/10]

Frosttide - Blood Oath

Posted by Today's Metal Crew On петък, януари 09, 2015 0 коментара

Стилът: Melodic Death/Folk Metal
От/Год: Финландия, 2015
Лейбъл: NoiseArt Records
Отнема: ~46 минути 


Когато преди някоя и друга година чух дебютния албум на Frosttide бях дълбоко убеден, че на тази група много ѝ се иска да звучи като Wintersun и може би затова първоначално подцених Frosttide. Просто и двете групи са от Финландия, и двете свирят в един жанр, а и двете се справят добре. С "Blood Oath" обаче Frosttide доста са намалили приликите с Wintersun и са направили нещо "по-свое". Крайният резултат изглежда успешен, но преди да почна да се прехласвам както по едно време правех с "Awakening", ще си позволя да кажа, че "Blood Oath" не е напълно безгрешен.

Може би "безгрешен" не е точната дума, защото де факто в албума няма същински грешки - някой да сбърка соло (както си позволиха да го направят Judas Priest, но заслепени от любов, феновете им не отразиха този факт), да изпее нещо фалшиво, или нещо от тоя сорт. Накратко - "Blood Oath" е силен, епично звучащ албум, изпълнен с много добра китарна работа и много добри композиции, които очевидно не са правени по някой от стандартните метъл калъпи. Парчета като заглавното "Blood Oath", "Traitor Within" и 11-минутния епос "New Reign" (е тука вече се избива доста в посока Wintersun още в самото начало) показват колко силни са в композирането Frosttide и като цяло са и най-добрите в албума. Китарите режат със студени рифове, клавишните вкарват мрак и епичност и създават цялостната атмосфера, хоровите беквокали внасят нужната голяма допълнителна доза героична епичност, а барабаните звучат толкова точни, че човек може да се зачуди дали не са дигитално наредени. Всъщност... дали наистина не са? Не ми се вярва, макар да имам съмнения за някои пасажи. Те обаче не са проблем, защото истинският такъв е във вокалите. Или по-точно, в мястото им в микса. Йони Сноро владее добре своите ревове, но те са странно тихи на фона на инструментала. Не че се губят съвсем, но определено звучат заглушени и са доста по-тихи, отколкото би било редно. Изобщо, като цяло миксът не е от най-добрите.

Другата ми основна забележка към "Blood Oath" е, че е малко скучен за слушане наведнъж. Песните, колкото и да са добри сами по себе си, малко или много си приличат една с друга, включително по темпо и начин на развитие. И макар принципно да съм голям фен точно на този изписан най-горе стил, не мога да кажа, че този албум ще се нареди до другите ми любими в жанра. От него по-скоро ми се дослуша Wintersun. Пак казвам (като футболист почнах да говоря) - албумът е добър, епичен, готин и всичко останало, клавишните са супер, някои рифове са просто жестоки - но след страхотния "Awakening" очаквах много повече.


+ + + + +
Завладяваща, епична, студена атмосфера.
Много добра китарна и клавишна работа.
Концептуалност, завършеност и оригиналност.

- - - - -
Не особено добър микс, в който вокалите са няколко стъпки назад, от което се губи и цялата им мощ.
Песните са добри смаи по себе си, но албумът е скучничък за цялостно преслушване наведнъж.
Много от парчетата имат доста сходно звучене и е малко трудно да запомниш кой пасаж къде е бил.
 
IF YOU LIKE
Wintersun, Ensiferum, Kalmah, Insomnium, ETOS, Amon Amarth, Eluveitie и др.

Автор: Undepth
[7/10]

Enter Shikari - The Mindsweep

Posted by Today's Metal Crew On сряда, януари 07, 2015 3 коментара

Стилът: Alternative/Post-Hardcore/Electronic
От/Год: Англия, 2015
Лейбъл: Ambush Reality/PIAS
Отнема: ~45 минути 


Много съм много благодарен, че мога да получавам промо издания предварително, както и да свалям чужди такива по разни "други начини". Така мога да чуя материалите преди да съм направил предварителни поръчки за закупуване. И добре че получих този албум навреме, защото иначе щях да се прецакам и да си го купя. Сега с парите, приготвени за него, ще си поръчам две огромни пици, или комплект Jack & Coke (не, не са ми платили да го кажа, уви), или каквото и да е друго - но не и този албум.

Едно от нещата, които най-силно ненавиждам в тежката музика е претенциозността - и много съжалявам да видя как една някога смела и свежа банда като Enter Shikari се е превърнала в претеницозна drum & bass шайка. Излишно театралничене, липса на идеи, липса на китари, липса на тежест и липса на представа за това в какво точно са добри тези хора. Не знам дали са забелязали, но "A Flash Flood of Colour", въпреки многобройните критики към него, беше успешен албум - защото беше по-тежък, по-интересен и най-вече - не беше претенциозен. Но този път Enter Shikari сякаш са съчетали цялата претенциозност от последните албуми на Linkin Park със стадионния поп-рок на 30STM, докато междувременно са се опитвали да докарат най-чувствените черти от творчеството на BMTH. Еми, не става. Отгоре на всичко, вокалите често са ужасяващо зле, все едно са взели първия срещнат човек от улицата, за да изпее (фалшиво) текстове, които вижда за пръв път. Идеалният пример - парчето "Dear Future Historians". Това е най-неприятното нещо, което Enter Shikari някога са правили, но въпреки това усещам как се опитват да го пробутат като "изкуство", което е доста дразнещо. Но дори вокалите да са добре, това не е достатъчно. Слушам лигни като "The One True Colour", "The Bank of England" и "Torn Apart", рапърския drum & bass "Anaesthetist", протяжния синт рок "The Last Garrison" и объркващата "Never Let Go of the Microscope" и си масажирам слепоочията, защото от тях ме заболява главата. Какво сте направили бе, хора?! Къде ви е тежката музика? И не, жалките заглушени брейкдаунчета като това в "Myopia" не се броят.

Не знам чия е била гениалната идея китарите да бъдат сведени до минимум и единственото им по-сериозно появяване да е ограничено в двете части на "The Appeal & The Mindsweep" и хаотичната (по един леко SOAD-ски начин) "There's a Price on Your Head". Това, всъщност, са единствените композиции в този албум, които звучат като Enter Shikari и са достойни да носят това име пред себе си. В тях има идеи, има какво да се чуе, има на какво да си кажеш "Баси, добре са се сетили" и като цяло - в тях добрата музика де факто я има. Остава само въпросът защо остатъкът от албума е чак толкова зле.

Ако сте фенове на претенциозната музика, ако се кефите на дадени банди, само защото смятате британците за секси (да, има такива хора), ако текстовете са ви по-важни от музиката, или ако по принцип не харесвате тежка музика и предпочитате drum & bass - пуснете си "The Mindsweep". Аз съм разочарован и отвратен от 75% от предложения в този албум нов материал, затова засега с голяма засилка няма да си го закупя. И искрено ви препоръчвам първо да го чуете някъде, преди да си дадете парите за него. Иначе после ще ви е срам да си признаете, че не ви харесва и че сами сте се прецакали с 30-ина кинта.


+ + + + +
Там, където има китари, нещата звучат доста, доста добре.
Силни, емоционални лирически послания, засягащи доста наболели теми.
По-различен и по-разнообразен откъм стилове отпреди.


- - - - -
Дека са ви китарете бе?!
Извънредно сладникав, прекалено лек, необяснимо слаб и нетърпимо претенциозен албум.
Когато текстовете ти станат по-важни и интересни от музиката, значи нещо не е наред.
Това се получава, когато вземеш най-лошите страни на LP, 30STM и BMTH и им набичиш dnb отгоре.

 
IF YOU LIKE
Bring Me The Horizon, 30 Seconds To Mars, Linkin Park, Celldweller и др.

Автор: Stahley
[3/10]

Callejon - Wir Sind Angst

Posted by Today's Metal Crew On понеделник, януари 05, 2015 0 коментара

Стилът: Melodic Metalcore
От/Год: Германия, 2015
Лейбъл: Four Music/Sony Music
Отнема: ~43 минути 


Callejon са готина банда. Вярно, малко им е трудно да станат популярни извън родината си, защото пеят на немски, но от друга страна - това е едно от нещата, които ги открояват от другите метълкор банди. И може да не вадят тотални хитове, но за сметка на това правят цели добри албуми. "Wir Sind Angst" е поредният им такъв, в който обаче си личи и онова прословуто "израстване", за което всички банди бързат да говорят. При Callejon то сякаш дойде малко по-късно от очакваното, но пък чакането си струваше, защото "Wir Sind Angst" е по-тежък, по-изпипан, по-интересен, по-"зрял" и като цяло - по-различен от предшествениците си.

Стилово погледнато, Callejon продължават да свирят същото - мелодичен метълкор на немски. Разликите са основно в подхода към композиционния процес и излизането извън рамките на "типичното". И все така нито можеш да се прехласнеш и да кажеш "Това е брилянтно", но не можеш и да отречеш, че е добро. И даже не можеш да кажеш, че е средняшко, просто защото... не е. И ето затова Callejon винаги са интересни за слушане, като "Wir Sind Angst" не прави изключение.

Най-типичното за Callejon парче в албума всъщност е сингълът "Dunkelherz" - с подобни парчета пробиха по времето на "ZAHQ" и явно продължават да ги правят успешно. На мен обаче по-интересни ми бяха песни като "Wir sind Angst" с нейния мелодет риф в куплетите, "1000 PS" със своя хардкор дух и хитово звучащата "Raketen". Внимание заслужават още супер енергичната и избиваща на ню метъл "Ich Lehne Leidenschaftlich Ab" и пънкарски енергичната "Schreien ist Gold". Най-силно от всички обаче се откроява "Krankheit Mensch" с включващите се (отдалеч) в нея блус/кънтри китари и завишено количество чисто пеене. На другия полюс, като напълно излишни се явяват интрото "Trauma" и интерлюдията "Babel".

За да обобщим, "Wir Sind Angst" е поредният свеж албум на Callejon, от който обаче малко трудно ще извадите безспорни хитове (както и безспорни провали). Албумът е удобен и приятен за цялостно преслушване, за фон, за настроение и за всички, на които им се слуша мелодичен метълкор на друг език, освен английски. Стига да пренебрегнат баналната обложка и да преминат отвъд нея, разбира се.


+ + + + +
Пореден добър, приятен за слушане, интересен и разлнообразен албум от Callejon.
Особено силна първа половина на албума (ако не броим интрото и интерлюдията).
Изненадващо готини песни като заглавната, "Raketen", "Krankheit Mensch" и "Schreien ist Gold".

- - - - -
Малко след средата лека-полека нещата започват да звучат еднообразно.
Два напълно ненужни пълнежа.
Брей, че оригинална обложка - как ли са се сетили да сложат череп върху метъл албум?

 
IF YOU LIKE
Narziss, Caliban, Eskimo Callboy, Emil Bulls, Maroon, Neaera и др.

Автор: Testset
[7/10]

Palisades - Mind Games

Posted by Today's Metal Crew On събота, януари 03, 2015 2 коментара

Стилът: Post-Hardcore/Electronic/Mall Emo
От/Год: САЩ, 2015
Лейбъл: Rise Records
Отнема: ~37 минути 


Спомняте ли си онзи ден в училище, когато влязохте в час с малко закъснение и всички вече правеха контролно? А вие даже не сте знаели, че има контролно, защото сте пропуснали да чуете, били сте болни, или нещо от сорта и просто не е имало кой да ви каже. По същия начин явно не е имало кой да каже и на Palisades, че топлата вода вече е измислена и че "електроникор" като техния вече е правен с грандиозен (не)успех от групи като Issues, Abandon All Ships и Falling In Reverse, а високото свръхлигаво пеене отдавна си има цар в лицето на Келин Куин. Но те все пак правят пореден (слаб) албум с такава музика. Е толкова ли пък нямаше кой да им каже бе?! Явно не.

"Mind Games" е един от онези албуми, заради които те е срам да кажеш, че принципно слушаш и харесваш пост-хардкор с електронни елементи, че и поп метъл. Нивото на "Mind Games" е някъде около това на "Malocchio" на AAS и едноименния на Issues, като даже с последния споделят и общи семпли. С други думи - Джъстин Бийбър с китари, ама не добри. В интерес на истината, често има и добри инструментални моменти, но те хич не си заслужават чакането, като се има предвид колко зле е всъщност основата около тях.

Да речем, че отварящата "Player Haters' Ball" е окей и като цяло е една от най-добрите песни в албума - и въпреки това не е нещо повече от посредствен пост-хардкор, какъвто има в изобилие в наши дни. Нататък обаче става доста трудно за слушане. "Bad Girls" звучи точно като парче от албум на Issues, а заглавната "Mind Games", напук на доброто си начало, рязко преминава в денс-поп. И по някое време се включва и гост-рап. Тук всъщност са и онези готини инструментални моменти, за които споменах по-горе, но сами ще се убедите, че до тях се стига трудно и с много воля. "Whatever You Want Me To Be", "Afraid", "People Like Us" и "Like a Drug" пък споделят много общи неща - еднакви поп-извращения, един и същ електронен семпъл, повтарящ се почти през цялото време и едни и същи нива на непоносимост. "True Blood" донякъде връща интригата и показва, че групата има потенциал да прави и по-тежки неща, но или не може да ги изпълни докрай, или много си държи на аудиторията от мол-тийнейджърки и не иска да ги плаши с много крясъци. За финал, капак и лопата по въпросния капак идва "Come Over And Watch Netflix" - изцяло EDM/поп парче, което няма нищо общо с нищо общо. С лакти на бюрото и лице в ръце, чакам с нетърпение да свърши.

И ура, свърши. Даже не съм толкова доволен, че свърши, защото мъката беше сходна с тази от мача България - Малта. И тогава накрая си отдъхнах, че се свърши с тая мъка, но това не значеше, че бях доволен от резултата. Та и сега така. "Mind Games" е безпомощно слаб албум, какъвто една друга група вече издаде точно преди да се разпадне, а друга група, чийто вокалист се вживява като новия Майкъл Джексън, вече издаде като успешен дебют. Обидно ми се струва и че тази група постоянно дели една сцена с читави групи като Crown The Empire, WCAR, LMTF и прочие. Продуктът им не е подходящ дори за най-широко скроените фенове на тежката музика и като цяло си е един най-обикновен музикален провал, като безидейната му обложка е символична и симптоматична за хаотичното му, необяснимо и неадекватно съдържание.


+ + + + +
Някои изненадващо добри и разкуфяващи инструментални включвания.
Тук-там групата показва, че може да прави и по-балансирана и обмислена музика.
Свършва сравнително бързо.

- - - - -
Трудно слушаема шльокавица от пост-хардкор, емо, денс, поп, рап и повтарящи се семпли.
Обидно лигав, неприятно разхвърлян и хаотичен, ужасяващо дразнещ.
Джъстин Бийбър с малко китари би звучал по много сходен начин.
 
IF YOU LIKE
Issues, Abandon All Ships, Breathe Carolina, SWS, FIR, Justin Bieber и др.

Автор: Undepth
[2/10]

U.D.O. - Decadent

Posted by Today's Metal Crew On четвъртък, януари 01, 2015 1 коментара

Стилът: Heavy Metal
От/Год: Германия, 2015
Лейбъл: AFM
Отнема: ~59 минути 


С всеки следващ албум на U.D.O. се чудя - кога най-сетне ще сгафят сериозно и ще разочароват? Не че им го желая, никак даже, но някак го очаквам - не знам как се вадят албуми с такава честота, които все да са добри. И когато чух сингъла "Decadent" вече си казах: "Ето, дойде и това време". Парчето е скучновато, еднообразно и хич не ми вдигна очакванията за този нов албум. Но когато най-накрая промото дойде и си го пуснах, нещата бързо се промениха.

В началото има няколко парчета, заобикалящи сингъла "Decadent", които биха били много по-добър избор за представяне на албума. "Speeder", тежката "House of Fake" и мрачната "Mystery" са много по-разнообразни и запомнящи се и всяка от тях можеше да представи албума много по-добре. Поредицата от песни след тях обаче не върви чак толкова добре. "Pain" е окей, но е прекалено дълга, "Secrets In Paradise" е много банална балада, а "Meaning of Life", "Breathless" и "Untouchable" сякашче вече съм ги чувал прекалено много пъти в дискографията на бай ви Удо. "Under Your Skin" също може да попадне в тази категория, тъй като напомня немалко за "Fast as a Shark" по структурата и скоростта си, но пък е добра сама по себе си. "Rebels of the Night" и епично дългата "Words In Flame" (7:35 минути) пък отново вдигат нивото точно в края на албума.

Като човек, израснал с музиката на Accept (любимата група на майка ми, която между другото е само с 4 дни по-възрастна от самия Удо), за мен винаги е радост да чуя, че въпреки годинките, Удо е запазил характерния си глас и продължава да пее така, както преди 30 години. Другото хубаво нещо е, че той и групата не лежат на стари лаври и не са се вкопчили в миналото, за което е показателен кристалният, модерен звук, с който изненадаха още в "Steelhammer". Е, "Decadent" определено не е по-добър от предшественика си, но със сигурност ще зарадва ушите на всички стари фенове на добрия стар германски хеви метъл.

+ + + + +
Пореден добър (като цяло) албум от една крайно продуктивна от много години насам банда.
Легендарният глас на Удо е все така на ниво.
Модерен звук и кристално чиста, ненатруфена продукция.
Няма го онова досадно "каране по инерция", характерно за много банди от онова време.
Песни като "Mystery" са показателни, че в тази група има още много, много потенциал.

- - - - -
Средата на албума (половината от него, де факто) като цяло не е особено впечатляваща.
Липсват повече парчета със смело звучене като това в "Mystery", да речем.
 
IF YOU LIKE
Accept, AC/DC, Motorhead, Saxon, Judas Priest, WASP и др.

Автор: Testset
[6.5/10]