TODAY'S METAL - BULGARIA

Ревюта от и за съвременния метъл фен!

  • Welcome!

    Добре дошли в сайта на Today's Metal! Тук слушаме най-новите албуми и ги "съдим" нa границата между критиката и фенството. Но на първо място ние винаги сме фенове! Е, субективни сме (както и поставяните от нас оценки, всяка важаща стриктно за дадения стил), но все пак се опитваме да ви предложим нещо по-различно от останалите сайтове за ревюта - не само защото пишем и за непознати за масовия слушател групи, а и защото се стараем да пишем в един непретенциозен, неналагащ се и, надявам се, забавен и приятен за четене стил, без претенции за меродавност и излишно умнеене, без пестене на фенска критика и суперлативи. Но ако тук ви е скучно, можете да посетите и страницата ни във [Facebook], където постваме нови ревюта, нови клипове и други интересни и съвременни метъл благинки. --- От целия ни [екип] - приятно четене!

    For our non-Bulgarian visitors: please have in mind you won't find illegal downloads here. Reviews only, entirely in Bulgarian, honest and independent. --- Feel free to contact us [here] or at management@todaysmetal.com.

Phinehas - Till The End

Posted by Today's Metal Crew On вторник, юли 21, 2015 0 коментара

Стилът: Melodic Metalcore
От/Год: САЩ, 2015
Лейбъл: Artery Recordings
Отнема: ~42 минути


Очертава се, че скоро (или изобщо) няма да чуем нов албум от As I Lay Dying, а Wovenwar, макар и готини, не свирят в този стил, така че този нов албум на Phinehas вижда бял свят в правилното време. Този тип китарно ориентиран, мелодичен метълкор няма кой знае колко добри представители в момента и сега е моментът Phinehas да покажат на какво са способни. И ако съдим по "Till the End", пред групата май се очертава добро бъдеще.

Без да откриват наново топлата вода, Phinehas градят върху постигнатото от групи като AILD и KSE, добавят малко мелодет, малко техничност, малко брейкдауни и в крайна сметка - се справят учудващо добре. Макар да следват стара формула (крещящи вокали в куплетите и мелодични в припевите) за повечето си композиции, някак не можеш да им се сърдиш, когато музиката, излизаща от другата страна на машината е толкова здрава. Причината тази стара формула да не досажда, се крие във великолепната китарна работа и безупречните вокали на Шон Маккълък. Показателна е първата тройка песни - отварящата на висока скорост "Dead Choir" и хитово мелодичните "White Livered" и "Truth Be Told". Явно за да можем да си поемем дъх след това идва ненужната интерлюдия "Non", която просто спъва слушането с минута и половина досадно ембиънт жужене.

Формулата се разбива в средата на албума от техничната, тежка и леко избиваща на джент "Tetelestai", от която разбрах, че групата е от т. нар. "християнски". Акуратното (ах, че дума) изписване на песента би било "Τετέλεσται", което на гръцки ще рече "Свърши се!", или иначе казано - последните думи на Исус. Песента е сред най-интересните в албума, така че препоръчвам да ѝ обърнете малко повече внимание. В "Coup De Grâce" впечатление отново прави китарната работа и силните сола, а след втората ненужна интерлюдия "Omnis" идва почти 7-минутният епос "Seven". До 4-тата си минута песента е тиха и разчита само на чисти вокали, но "избухва" за финала си с мощен насечен брейкдаун и съответно мощни ревове. Също един от фаворитите ми в албума. Не знам защо обаче след тази песен си представях, че албумът ще свърши и май-май просто не бях готов за останалите песни до края, тъй като "Iliaster (More Than Skin)" никак не ме впечатли, "Evening Gray and Morning Red" е абсолютно излишна, а поредната интерлюдия "Moriar" ме накара да се запрозявам сериозно. За щастие, закриващата "Till the End" даде подобаващ финал на този наистина готин и свежо звучащ албум - отново на скорост и със страхотна китарна работа.

Като изключим трите досадни и напълно ненужни интерлюдии и незаслужаващата място в този силен траклист "Evening Gray and Morning Red", албумът несъмнено ще зарадва феновете на колкото тежкия, толкова и мелодичен (християнски) метълкор. Най-доволни би трябвало да останат феновете на As I Lay Dying, затова ако сте сред тях и още не сте чули "Till the End", значи е крайно време да го сторите. Скорост, два типа безупречно изпълнени вокали, първокласна китарна работа и модерна продукция - имате ли нужда от повече убеждаване?


+ + + + +
Много добра китарна работа, много рифове, много сола, много чудо.
Мощни крясъци/ревове и супер мелодични чисти вокали.
Малко, но наистина качествени брейкдауни.
Колкото тежък, толкова и мелодичен.

- - - - -
Три ненужни, досадни интерлюдии и една цяла такава песен.
Стара формула за почти всички композиции.

IF YOU LIKE
As I Lay Dying, AffianceOh Sleeper, August Burns Red, Bury Tomorrow и др.

Автор: Testset
[8/10]

Joe Satriani - Shockwave Supernova

Posted by Today's Metal Crew On неделя, юли 19, 2015 2 коментара

Стилът: Instrumental Rock/Guitar Virtuoso
От/Год: САЩ, 2015
Лейбъл: Sony Music
Отнема: ~64 минути


Жега, мор, температури като в ядрото на супернова - някак така измежду дните на работа се присетих, че новият албум на Джо Сатриани вече е излязъл. С огромно любопитство, както винаги съм подхождал към новите албуми на гранд-маестрото, си приготвих една бира за под климатика. И заслушах човека, който някога потроши невинната ми пуберска душа, след като в един и същи ден си купих електрическа китара и "Is There Love In Space?".  При все това трябва да си призная, че последните няколко албума на Сатриани не ме впечатлиха особено. Не бих ги нарекъл посредствени, но доста рядко си ги пускам.

Заглавната "Shockwave Supernova" влиза доста ударно. Kосмическият хлад нахлува в съзнанието ми и се присещам защо точно Джо Сатриани бе първият музикант, който да зададе въпроса "Is There Love In Space?". Той така и така не е от тази земя, к'во ни задава отговори?! Изключително много музика, компактно събрана в 3 минути и 50 секунди.
Във втората "Lost In а Memory" пък хващаме намигане от една кристална планета и странна красива музика. Може да се каже, че тематиката продължава да е доста космическа, което за съжаление няма да се запази в целия албум, но нека не съм чак толкова претенциозен. "Crazy Joey" е едно приятелско намигане към един басист, който продължава да застроява вилната зона около Каварна с будки за стомана и метъл. Шегата настрана - парчето звучи по-земно и напомня на времената на "Cool №9". "In My Pocket" минава леко и неамбициозно сред звездите, а след него се заклаща "On Peregrine Wings" под ритъма на "Дупка до дупка" или "Буболечка кючек". Въпреки майтапите, чувството, че Сатриани е искал доста атмосферично звучене, което трайно да се настани в слушателя. А ако се опитате да си представите как "изглежда" музиката, ще видите Winamp-ския милкдроп. "Cataclysmic" е... катаклизмено произведение. И да, има такава дума (Google that). Парчето звучи като супер як hyper-space-warp. Обади се като стигнеш, дето се вика. "San Francisco Blues" пък ми навя само една мисъл - карам си пикапа по прашния черен път, мечтаейки за пържола. С босилек. Посред нощ. Под звездното небе.

Скоростта на албума се покачва с "Keep On Moving" и остава стабилна с "All of My Life". За съжаление няма какво да добавя за тези парчета, освен че ако сте в кола, ще карате с усмивка. И лека-полека идва онази "A Phase I’m Going Through", където осъзнавам, че бас-партиите често изпъкват в цялата творба. Сатриани се дуелира сам себе си с китарни сола и това звучи изключително добре. Но "Scarborough Stomp" ми дойде като досадно маршово парче, което като че ли поомаза скоростта на албума. Чудя се дали точно тук му беше мястото, пред мъничката красота "Butterfly and Zebra" (а ако ти се занимава, след нея си пусни Alice In Chains - "Whale and Wasp"). Навлизайки в аутровите парчета на албума, "If There’s No Heaven" вкарва едно по-сериозно звучене, напомнящо ни, че вече ни е време да се смъкваме от космоса. Tам някъде от стратосферата, можете да хвърлите поглед зад гърба си, към предпоследното "Stars Race Across the Sky", което осезаемо започва да забавя скоростта. И приключваме космическото преживяване с "Goodbye Supernova" - бавна, епохална, но най-точно казано - закриваща, във всички значения на думата.

От доста време насам ми се слушаше нещо такова - хубав албум без почти никакви слаби точки. От емоционална гледна точка Джо Сатриани е сътворил е едно изключително красиво описание на междузвездно пътешествие. От инструментална гледна точка - блендите на Сатриани са както винаги най-силната част от общия микс, но си личи, че със завръщането на Джон Куниберти като продуцент другите участващи инструменти за получили своята заслужена ниша - както споменах вече, бас-партиите, а и ударните, са наместени така, че да не са само прост фон на г-н Виртуозо.


+ + + + +
Албумът се слуша на един дъх.
Съвсем деликатни и приятни намигания към предишни творби.
Силно попадение за космическата тематика на Сатриани.


- - - - -
Един-два трака, които май не са точно за този албум.
Нито едно парче за срещи от третия вид :-(


IF YOU LIKE
Steve Vai, John 5, Gus G., Yngwie Malmsteen, John Petrucci и др.

Автор: Quiksilver
[9/10]

Northlane - Node

Posted by Today's Metal Crew On петък, юли 17, 2015 0 коментара

Стилът: Progressive Metalcore/Post-Hardcore
От/Год: Австралия, 2015
Лейбъл: Rise Records/UNFD
Отнема: ~46 минути


Тази година се очертава като годината на драстичните промени за големите метълкор банди. WCAR започнаха да правят алтърнатив, BMTH окончателно скъсаха с метълкора и започнаха да правят хипарски песнички, а Northlane издават първи албум с новия си вокалист и новия си стил, нарочно бягайки възможно най-далеч от думата "джент", с която ги асоциираха допреди две години.

Новият вокалист на групата е Маркус Бридж, чиито вокали не се различават чак толкова много от тези на Ейдриън Фитипалдес, но по-запознатите могат да усетят, че чистото пеене на Маркус е далеч по-добро, но ниските му крясъци леко отстъпват пред тези на предишния фронтмен. Китарите пък продължават да са ниски, но нямат онзи специфичен "джент" саунд, от който групата нескрито бяга. Така че в общи линии - всичко в Northlane изглежда променено, но все пак не звучи чак толкова различно.

Хубавите черти на "Node" са много и навсякъде. Маркус Бридж се справя доста добре с двата типа вокали, въпреки крехката си възраст и ужасяващата си прическа. Барабанистът Ник Питърсън пък има най-сложната задача в цялата група, като неговите партии са далеч по-заплетени от тези на колегите му и като цяло от него идва целия този "прогресив", защото китарите не му помагат кой знае колко. Постройките на песните също заслужават адмирации, защото не следват изтъркани формули и се развиват някак... красиво.

Основното, с което "Node" вероятно ще подразни повечето фенове, е онова странно, типично за бандите в Rise пост-хардкор звучене, от което почти винаги лъха на посредственост. Друга възможна причина за недоволство вероятно ще бъде намирисващата на претенциозност меланхолия, с която са изпълнени почти всички песни в албума. Темпото е преобладавщао бавно или средно, а ниските китари звучат еднакво през прекалено голяма част от времето, от което се губи разнообразието. Както загатнах и в предния абзац, китарите не блестят с нещо особено и след средата на албума дори почват да дразнят с еднообразието си.

Ако преди сте харесвали Northlane, не виждам причина да не продължите да ги харесвате, въпреки многото привидно големи промени в "Node". Песни като "Impulse", "Obelisk" и "Rot" с нищо не отстъпват на "Quantum Flux", "Masquerade", или която и да е друга песен от "Singularity" (освен може би с темпо). Затова ви препоръчвам да превъзмогнете предразсъдъците, да си пуснете "Node" с отворени уши и да прецените сами дали промените наистина са чак толкова големи и непоносими, както и кои от тях са за добро и кои не са.


+ + + + +
Новият вокалист Маркус се справя добре и звучи като логичен заместник на Ейдриън.
Без изтъркани композиционни формули и досадни, ненужно ниски джент китари.
Отличително добра работа зад барабаните.

- - - - -
Преобладаващо бавно и средно темпо, което бързо изтощава.
Еднообразна китарна работа, която по някое време става и досадна.
Много меланхолия, намирисваща на претенциозност.

IF YOU LIKE
Periphery, Elitist, Erra, Architects, Structures, Tesseract и др.

Автор: Undepth
[6/10]

Xandria - Fire & Ashes (EP)

Posted by Today's Metal Crew On сряда, юли 15, 2015 0 коментара

Стилът: Symphonic/Gothic/Power Metal
От/Год: Германия, 2015
Лейбъл: Napalm Records
Отнема: ~35 минути


В паузата между "Sacrificium" и следващия студиен албум на бандата, Xandria решиха да не оставят феновете си гладни и жадни прекалено дълго и пуснаха EP, което е дълго горе-долу колкото цял албум. То съдържа три чисто нови песни, две презаписани хита и два кавъра.

Първият трак "Voyage of the Fallen" звучи досущ като нещо, което е трябвало да се впише в епично-симфоничния стил на "Sacrificium", но по една или друга причина не е попаднало във финалния траклист. "Unembraced" пък носи неочакван индъстриъл привкус още в самото си начало, но после нещата си идват на мястото и песента си става малко по-"типична" за Xandria, макар и с малко по-малко симфонични елементи. Последната нова песен е тъжната балада "In Remembrance", в която Диане разгръща максимално страхотния си оперен глас. Двата кавъра са на Meat Loaf и Sonata Arctica - съответно на "I'd Do Anything For Love (But I Won't Do That)" и "Don't Say a Word". Първият определно се е получила страшно добре, а вторият... не е лош, но просто с нищо не надгражда версията на Sonata Arctica. Въпреки това е готин символ на уважение. Презаписаните песни пък са хитовете "Ravenheart" и "Now and Forever", като целта им може би е феновете да свикнат с изпълнението им с гласа на Диане. Не се наемам да кажа дали са по-добри от оригиналите, защото и двата варианта си имат своите достойнства.

Това EP спокойно може да се приеме като един вид бонус материал към "Sacrificium" и надали ще ви изненада с нещо, ако вече сте чували албума. Учудващото за мен беше само това, че "Unembraced" звучи като хит и не мога да разбера защо песента не е влязла в "Sacrificium". Или, ако е записана след него, защо не е оставена за евентуален бъдещ сингъл, тъй като има потенциал за такъв. А в това EP има голяма вероятност да се "поизгуби", тъй като е част от "страничната дискография" (както наричам всичко, което не е студиен албум).

 
+ + + + +
Групата очевидно не обича да държи феновете си гладни и жадни за нова музика.
Три готини нови песни, едната от които е наистина добра.
Два сполучливи кавъра, особено този на Meat Loaf.

- - - - -
Слагането на хитов трак в EP до голяма степен му убива потенциала му.
Презаписването на стари песни много рядко е интересно за друг, освен за групата.

IF YOU LIKE
Nightwish, Epica, Within Temptation, Diabulus In Musica, Delain и др.

Автор: Testset
[N/A]

EVO - Невесомость

Posted by Today's Metal Crew On понеделник, юли 13, 2015 0 коментара

Стилът: Trancecore
От/Год: Русия, 2015
Лейбъл: -
Отнема: ~69 минути


Наскоро разпитах един приятел, руски журналист и музикант, какво се случва из руската сцена и дали може да ми препоръча нещо интересно от модерната им сцена. Той ми каза да чакам новия Amatory за нещо хубаво и да чуя новия албум на EVO за нещо интересно, но не задължително хубаво. И взех, че го послушах. EVO се оказа транскор група, в която autotune-ът играе сериозна роля. В общи линии - нещо като първите неща на Abandon All Ships, само че още по-"транс", с още повече autotune и на руски.

Знам - описано по този начин, не звучи никак добре, но крайният резултат всъщност не е чак толкова лош, особено пък за тийнейджърски проект. В "Невесомость" има три типа вокали - чисти с autotune, крещящи и тук-там рапиращи, особено в песни като "Зачем", "Бывшая", "Лишь" и сингъла "Криптография", който обаче не е много показателен за звученето на албума, тъй като в него няма нито китари, нито крещящи вокали. Ако случайно си свалите албума отнякъде (разпространява се безплатно), по-скоро обърнете внимание на песни като "Жить" (може би най-тежката в албума), "Будь верен" и "Домой". Повечето други песни звучат наистина еднакво, с еднакви китарни рифове, еднаква електроника и само отделни моменти могат да ви помогнат да различите коя песен коя е. Задължително избягвайте "Цефеида", доколкото можете "Криптография" и ужасяващия кавър на "Сентябрь" на Stigmata.

Лесно ще ми е да кажа първосигналното "Това за нищо не става", но... това не е съвсем така. Да, ясно, трудно някой ще се впечатли от неопитна руска тийн транскор банда, която ползва autotune и рапиране, звучи еднакво в почти всичките си песни и за капак има текстове за бившата, любовта и разни такива. Но като се замисли човек, от известно време насам вече почти няма банди, които да правят такава музика, просто защото почти всички я хейтят. Затова ако ви се прислуша транскор, доста ще трябва да ровите, за да откриете група като EVO. Така че... да не убиваме удоволствието на пичовете. Защото ако не се откажат след целия хейт, изливан към тях, може да си вземат правилните поуки и да направят нещо много по-интересно от еднообразен 70-минутен албум, от който вероятно малко или много ще се срамуват след няколко години.
 
+ + + + +
Цели 70 минути материал, който ще зарадва по-непретенциознните транскор фенове.
Три типа вокали, от които все пак идва някакво разнообразие.
Нелош опит като за млада и неопитна банда.

- - - - -
Много, много, мнооого еднообразен.
Ужасяващо много autotune и лигоч като цяло.
От време на време пичовете забравят за китарите за прекалено дълги периоди от време.

IF YOU LIKE
Abandon All Ships, Breathe Carolina, Palisades, Eskimo Callboy, WBTBWB и др.

Автор: Stahley
[4/10]

Oomph! - XXV

Posted by Today's Metal Crew On събота, юли 11, 2015 2 коментара

Стилът: Industrial Rock/Metal/NDH
От/Год: Германия, 2015
Лейбъл: Airforce1/Universal
Отнема: ~55 минути


Направо е трудно за вярване, но Oomph! вече 25 години са на сцената. Една от най-емблематичните NDH банди, запазила оригиналния си състав и до днес, минала през няколко стила и станала особено популярна по света в последните 10-15 години. "XXV" обаче не е компилация, юбилеен концерт или нещо от сорта, а чистокръвен нов студиен албум. И тъй като знам, че феновете отсега се питат едно нещо, отговорът е - да, много по-добър е от "Des Wahnsinns Fette Beute". Нивото на "XXV" напомня по-скоро за "Wahrheit Oder Pflicht", "Glaube Liebe Tod" и "Monster", а изненадващо тежките на места рифове носят и далечен "Unrein"-ски привкус, макар и Деро да не пее с онзи си глас.

Може да не му личи по обложката, но в "XXV" има изненадващо мрачни и тежки песни. Една такава открива албума и тя се казва "Dein Retter", на която всеки NDH с кеф ще си откъсне главата от куфеене. Сингълът "Alles aus Liebe" е не по-малко мрачен и тежък (включително и откъм "любовния" текст), но мелодичният му припев разведрява нещата в типичен за модерните Oomph! стил. На подобен принцип е изградена и "Alle deine Wunden", която мачка с агресивен насечен риф в куплетите и супер мелодичен, подкрепен от пиано припев. Моментално след нея идва още една тежка песен - "Fleisch und Fell" с един бързо зарибяващ, типично NDH/индъстриъл китарен риф, каквито бандите обичаха да ползват в средата и края на 90-те. Бързата "Zielscheibe" също напомня за онова време и в общи линии е последната от този тип тежки песни в албума.

С една идея по-леки, но не и по-лоши, са почти всички останали композиции в "XXV". Сред тях по-силно впечатление правят мелодичната "Mary Bell", "Tick Tack" и "Jetzt oder nie", която направо е като излязла от "Monster". Последната обаче си има и един основен проблем и той е, че рифът в началото ѝ много силно напомня за този от "Ich tu dir Weh" на Rammstein. Баладите този път са само две - "Unter diesem Mond" и закриващата (и доста мрачна) "Leis ganz Leis". Донякъде за такава може да мине и "Als wärs das letzte Mal".

Като цяло съм изключително приятно изненадан от "XXV", защото наистина не очаквах да е ЧАК толкова добър, особено след не особено убедителния предишен албум. Той обаче може спокойно да се нареди до най-силните творби на групата и споменатите още в първия абзац, любими на феновете албуми. Затова като изключим някои малки проблеми (като например някои излишни интродукции и финали на песните) и странното съвпадение на рифове в един от траковете, наистина не виждам как "XXV" би могъл да разочарова който и да е фен на Oomph! и NDH изобщо. Изненадващо тежък като за Oomph!, пълен с типични за групата мелодии и напомнящ за най-силните им години, "XXV" отново вдига летвата както за останалите групи в жанра, така и за самите Oomph!, за чиято 30-а годишнина ще очакваме дори още по-добър албум.
 
+ + + + +
25 години екипна работа си казва тежката дума.
Изненадващо тежък, разкуфяващ, супер мелодичен и дори хитов на места.
Близо час материал дори в най-обикновеното издание на албума.
Напомняне за най-добрите творби на групата от изминалите 10-15 години.

- - - - -
Рифът в "Jetzt oder nie" е почти досущ като този в "Ich tu dir Weh" на Rammstein.
Някои излишни удължавания, без които нищо нямаше да изпуснем - детска глъч, цигулки и т.н.

IF YOU LIKE
Rammstein, Eisbrecher, Megaherz, Unheilig, Stahlmann, Deathstars и др.

Автор: Testset
[9/10]

To The Rats And Wolves - Neverland

Posted by Today's Metal Crew On четвъртък, юли 09, 2015 0 коментара

Стилът: Metalcore/Post-Hardcore/Electronic
От/Год: Германия, 2015
Лейбъл: Karma Records
Отнема: ~35 минути


TTRAW са от новото поколение на германската метълкор и пост-хардкор сцена и имат много близко звучене до групи като Eskimo Callboy и His Statue Falls. Ярък имидж, метълкор, пост-хардкор, електроника, крещящи вокали и мелодични, почти поп-припеви - това е събрано в "Neverland", който има с какво да се хареса на феновете на стила.

Като изключим няколко наистина свежи и готини попадения като хитовата "Blackout", "Suburban Romance" и свежият транскор "Kill the DJ" (в който се включва и Sushi от Eskimo Callboy), албумът не впечатлява с нещо кой знае колко открояващо се, но поне аз отдавам това на сравнителната неопитност на бандата. Така например "Roadsick", "Wild at Heart" и "Schoolyard Warfare" са много готини песни с голям потенциал, само че точно когато въпросният потенциал се е насъбрал и има нужда да избухне, това просто не се случва. "Revolution" и "Dead by Dawn" пък са доста посредствени и безинтересни, а хубава идея във финалната "Ghost" така и не стига доникъде и по някое време песента просто свършва. Така и тя влиза в графата "можеше и по-добре".

"Neverland" не е лош, а на TTRAW много им личи, че тепърва им предстои бъдеще. Много пъти съм виждал групи с такъв потенциал и на някои просто им отнема малко повече време да го разгърнат напълно. Ако пичовете още малко се ориентират какво точно искат да свирят - транскор, модерен мелодет, поп метъл, или нещо друго, може би ще им е по-лесно да намерят правилната формула за себе си. Защото в момента звучат така, сякаш много бързат да реализират всичките си идеи наведнъж, в един албум.
 
+ + + + +
Свежа смесица от метълкор, пост-хардкор, електроника, MMDM и дори поп-метъл.
Подобна готина електроника трябва да се използва по-смело.
Изненадващо добри чисти вокали.
Няколко хитово звучащи парчета.

- - - - -
Лесно забравим като цяло (с малки изключения).
Недоразвит потенциал в близо половината песни.
Огромни прилики с Eskimo Callboy, които нямат нужда от копия.

IF YOU LIKE
Eskimo Callboy, His Statue Falls, I See Stars, Abandon All Ships и др.

Автор: Stahley
[6/10]

Luca Turilli's Rhapsody - Prometheus: Symphonia Ignis Divinus

Posted by Today's Metal Crew On вторник, юли 07, 2015 3 коментара

Стилът: Epic Symphonic Power Metal
От/Год: Италия, 2015
Лейбъл: Nuclear Blast
Отнема: ~70 минути


Епично, по-епично, най-епично, Лука Турили епично. Това са сравнителните степени на думата "епично", щом става дума за пуър метъл. Надали има друга група в света, която толкова умело да изполва симфонични оркестри и хорове (освен може би Therion в "Lemuria") за музиката си и точно затова всеки нов "кинематографичен" албум на Luca Turilli's Rhapsоdy си е чисто удоволствие за сетивата. Очевидно повлиян от италианската класическа музика, Лука Турили е сътворил един от най-добрите (в композиционно отношение) албуми на Rhapsody (във всичките инкарнации на групата) досега. Оставаше само метълът да е на малко по-преден план и щеше да е съвсем супер.

Пояснявам веднага - оркестрациите, хоровете и епичността достигат нов световен максимум в този албум и това е страхотно. Те обаче са толкова изведени на преден план, че изпод тях китарите и барабаните едва постъргват и пошляпват, като на моменти човек може дори да забрави, че ги има. Пак се чуват, пак е ясно, че са там, но са много, много зад оркестрациите. Ако се абстрахираме от това - ни остава един невероятен, красив и наистина епичен албум, от който през 3 минути се настръхва.

Ще наблегна няколко пъти на думата "красив", докато се опитвам да обясня защо този албум си струва парите. Красива обложка, красив италиански още в "Il Cigno Nero", красив оперен баритон, красиво пиано, красиви мелодии - всичко в този албум е толкова красиво, че напомня за приказния свят от Dreamquest, който сякаш се е свързал с този на Rhapsody в "Prometheus". Мисълта за това ми мина още щом чух първите звуци от "Rosenkreuz", а в следващите песни се убедих, че не си въобразявам. "Il Tempo Degli Dei" е един от многото красиви тракове в албума, в който се усеща силното влияние на италианската класическата музика и в който има изненади като електронни бийтове и прекрасно соло на пиано. "One Ring To Rule Them All" пък очевидно е вдъхновена от... знаете от какво. Но и да не знаете, гласът на Ам-Гъл (Смеагол, Голъм) в началото ще ви подскаже достатъчно. Епични, някак бродуейски хорове съпътстват историята му в този 7-минутен епос.

Като си говорим за красота, няма как да не се спомене и най-красивата песен в този албум - "Notturno". Честно, щях да съм доволен, дори да не бяха сложени метъл елементи в нея. Два великолепни оперни гласа, подпомагнти от включващия се по някое време и абсолютно безупречен (както винаги) Алесандро Конти. Цялата тази красота е последвана от една от най-готините и епични песени, които съм чувал в това десетилетие - заглавната "Prometheus". В нея става ясно защо този албум е отнел 7 месеца композиране и общо около 5 месеца "производствен процес" - това е върхът на епичността в метъла и подобни неща са поч5ти невъзможни за перфектно изпипване. Но Лука Турили е направил всичко възможно да постигне перфектен краен резултат. И е постигнал нещо близо максималното възможно (като изключим рехавите на места китари и барабани, разбира се). Малко е трудно след такава песен да продължиш да слушаш, но албумът продължава без да губи инерция с "King Solomon & The 72 Names of God" - пореден епичен трак с открояващи се ориенталски мотиви. От Близкия Изток обаче бързо се пренасяме в Скандинавия с "Yggdrasil" - песен, посветена на гигантското дърво от нордската митология, свързащо деветте свята. За финал ни чака 18-минутен епос, озаглавен "Of Michael The Archangel and Lucifer's Fall, Part II - Codex Nemesis". Той е разделен на пет вътрешни части и включва толкова много различни елементи, че ще е обидно да опитвам да ги изброя.

Албуми като този винаги могат да бъдат описани дори по-детайлно и професионално, но аз не мисля, че имате нужда насила да ви пъхам супени лъжици с информация в устата. Мисля също, че ако харесвате пауър метъл, а още не сте чули този албум, значи вече сте закъснели, но това все още е поправимо. Подобни красиви, толкова детайлно изпипани албуми се срещат рядко и ако преглътнете проблема с не особено силните китари и барабани - ще си пускате "Prometheus" с години напред.
 
+ + + + +
Бомбастично-епичен и всеобхватно красив албум.
Детайлно изпипани оркестрации, великолепни хорове.
Безупречна вокална работа - и на Алесандро, и на всички други гласове в албума.
Цели 70 минути първокласен материал.

- - - - -
Китарите и барабаните почти винаги се губят изпод супер засилените симфонии.

IF YOU LIKE
Rhapsody of Fire, Dark Moor, Magic Kingdom, Fairyland, Derdian, Helloween и др.

Автор: Stahley
[9/10]

Debauchery - Fuck Humanity

Posted by Today's Metal Crew On неделя, юли 05, 2015 0 коментара

Стилът: Groove Death Metal
От/Год: Германия, 2015
Лейбъл: Massacre Records
Отнема: ~52 минути


Може да се каже, че Debauchery са това за Six Feet Under, кoeто са Majesty за Manowar. С други думи - копие, ама не съвсем. Debauchery минаха през много стилове и като цяло успяват да държат дори моя интерес със своите смесици от дет метъл и хард рок. Наскоро обаче хард рокът бе прехвърлен в отделен проект (Blood God) и ето, че в "Fuck Humanity" наистина няма хард рок. Което от една страна е добре, но от друга страна, от това се губи и малкото оригиналност, останала в музиката на Debauchery.

В албума има много здрави парчета, в които хриптящите ревове на Томас Гурат пращят от енергия, а ритъмът зад тях предразполага към много куфеене. Такива тракове със сигурност са "Ironclad Declaration of War", "Gorezilla", заглавната "Fuck Humanity" (бъдещ концертен хит), бавната и мачкаща "King of the Killing Zone" и красноречивата резачка "Zombie Extermination Crusader". За тяхна сметка обаче ушите на слушателя биват изтормозени от неуспешни опити за включване на блек (?) вокали в "Kneel Before the Dragon Gods" и еднообразната "Murderbrute Minotaurs". Този неприятен и наистина дразнещ гласец се появява и в началото на "Fuck Humanity" и ако не можете да му изтърпите простотиите, може да ви спре от това да чуете може би най-яката песен в албума. "The Horror of the Forest", уви, също завършва с него. "German Warmachine" пък изобщо не представя мощта на заглавието си. Германската бойна машина не е толкова бавна и не предизвикваа прозявки. Тя трябва да удря здраво, да мачка всичко по пътя си и да те кара да настръхваш - я от страх, я от чисто удоволствие от работата ѝ.

Последният трак в албума се казва "To Hell" и е най-лошият в него. Той изцяло разчита на гореспоменатия дразнещ гласец, който може би трябва да е "зъл" и "блек", но всъщност звучи повече като тоалетен напън на тийнейджър с бронхит. Почти невъзможно е да се изслуша докрай, защото на всичкото отгоре май трябва да се води и балада и... звучи наистина зле. Нямам идея кой е решил, че създаването на подобна песен е добра идея, но със сигурност е сбъркал. Той е и една от главните причини да не дам на "Fuck Humanity" по-висока оценка. Албумът не е чак толкова лош като цяло, но малките проблеми в него, властващото еднообразие и все така ясните прилики с Six Feet Under просто не ми позволяват да му дам повече.
 
+ + + + +
Доста песни със силен разкуфяващ потенциал.
Много приятни за ухото хриптящи грухтежи.
Неуморни двойни каси и прилична китарна работа.
Цели два допълнителни диска с бонуси (неполучени по време на писане на ревюто).

- - - - -
Еднообразен като цяло ⇒ бързо доскучаващ. 
Непоносимо гаден и дразнещ втори тип вокали.
Трудно ще се впечатлиш, ако някога си чувал Six Feet Under.

IF YOU LIKE
Six Feet Under, Hackneyed, Torture Killer, Eisregen, Amon Amarth, MTGM и др.

Автор: Undepth
[5.5/10]

[OUTSIDE!] Russkaja - Peace, Love & Russian Roll

Posted by Today's Metal Crew On петък, юли 03, 2015 0 коментара

Стилът: Folk/Ska/Polka/Funk/Rock
От/Год: Австрия/Русия/Украйна, 2015
Лейбъл: Napalm Records
Отнема: ~44 минути


Фолк/ска/полка/фънк/реге/казачок/латино/пънк/рок групи не се срещат често и затова чакам с интерес всеки нов албум на австрийско-украинско-руската група Russkaja. Ако никога не сте ги чували, понятието "емигрантски рок" може да ви загатне за какво става дума, но не и да ви подогтви напълно за това, което ще чуете. Музиката на Russkaja става все по-разнообразна и мултикултурна с времето, но все още всичко се върти около тази супер енергична и зарибяваща руска фолк-ска, с която започна всичко в "Kasatchok Superstar" през 2008-а. И нека обложката не ви подвежда - това не е хипарски албум. Поне не и откъм музика.

Почти всяка песен в този албум е в различен стил, а често и на различен език, тъй като Георгий Маказария този път пее не само на руски, немски и английски (с натъртен акцент), но и на испански. Така например на "El Pueblo Unido" може спокойно да играеш казачок, докато слушаш текст на испански, което малко обърква сетивата, но за сметка на това е и доста голям кеф, тъй като песента е много енергична. Но да се върнем към началото. Отварящата "Rock'n Roll Today" е сред по-тежките песни в албума (заедно със скоростната "You Are the Revolution") и смесва леко балкански брас с фънк, пънк ритъм и 50-арски рокендрол. Следващата "Slap Your Face" е по-чиста форма на ска, има супер зарибяващ припев и е един от многото ми фаворити из албума.  "Lovegorod" пък преминава като лека форма на ска, в която Георгий ни разказва за любимите си дами на север (Аня), юг (Наташа), запад (Оля) и изток (Маша).

Във втората половина на албума стиловото разнообразие се увеличава още повече, като "Salty Rain" и "Parachute" (в която има и много "секси" женски беквокали) избиват на реге, акустичната "Radio Song" идва с кънтри привкус, а "Let's Die Together (Mon Amour)" вече си е същински руски романс, в който бавното начало и плачеща цигулка постепенно се забързват до скорост, удобна за казачок. Заглавната (и затваряща) "Peace, Love & Russian Roll" пък е нещо като логичен наследник на заглавната песен от предишния албум "Energia".

Без претенции и без да се опитват да се харесат на всеки, Russkaja продължават да правят албуми, които може с години да не свалиш от плейъра си и с които винаги и с удоволствие да разпуснеш от ежедневното слушане на тежка музика. "Peace, Love & Russian Roll" е поредният им изпълнен с енергия и добро настроение албум, който просто трудно можеш да слушаш седнал. Аз пробвах два пъти и все нещо не го "усещах", но като тръгнах по улиците с албума в ушите, крачката ми стана по-бодра, бърза и енергична. Има обаче опасност да ви се дотанцува в рейса/колата, защото докато слушате това, трудно ще ви свърта на едно място.

P.S. Любопитен факт - Russkaja са бенд в австрийското вечерно токшоу "Willkommen Österreich". A Георгий Маказария е бивш вокалист на NDH групата Stahlhammer. Кога ли ще им направи кавър в Russkaja...?

 
+ + + + +
Супер енергичен и раздвижващ албум, пълен с добро настроение - за пореден път.
Жанрово разнообразие - ска, пънк, рокендрол, казачок, полка и какво ли още не.
Идеален албум за разпускане след дълго слушане на тежка музика.


- - - - -
Не е особено (даже никак) "метъл", дори няма такива елементи този път, за разлика от предния.
Английският на Георгий е с извънредно пресилен руски акцент.

 
IF YOU LIKE
Gogol Bordello, Rotfront, Dubioza Kolektiv, Kultur Shock и др.

Автор: Testset
[N/A]

Powerwolf - Blessed & Possessed

Posted by Today's Metal Crew On сряда, юли 01, 2015 2 коментара

Стилът: Power Metal
От/Год: Германия/Румъния, 2015
Лейбъл: Napalm Records
Отнема: ~46 минути


Чували ли сте предния албум на Powerwolf? А по-предния? Значи в общи линии сте чували и този. Отколешен фен съм на тая група (и имам доказателства), но и аз виждам този факт - Powerwolf от известно време правят един и същи албум и това по някакъв мазохистичен начин си ни харесва. После те виждат това и правят същия албум още веднъж, защото... работи. Горе-долу като Disturbed, но в пауър метъл вариант. Това обаче ни най-малко не означава, че "Blessed & Possessed" е слаб или нещо от сорта. Той е точно толкова силен, колкото двата си предшественика. Логично, някак.

Каквото очаквате, това и ще чуете - мрак, църковен орган, камбани, ентусиазираните проповеднически вокали на Атила Дорн, отделни думи на латински, разкуфяващ ритъм и тежки, модерни, насечени китари. Добавете текстове за кръв, върколаци, вампири, създания на нощта, мъртъвци и друга подобна гад и получавате поредния идеален албум на Powerwolf. Отварящият (заглавен) трак и "Army of the Night" са двата стълба, на които се крепи първата половина на албума. Последната е очевиден хит, но като такъв може да определим и по-бавната "We Are the Wild", която има един нетипичен за групата, скандинавски (да не кажа Bodom-ски) основен риф и припев. И като си говорим за рифове, тук, напълно непредизвикано, ще взема и малко да се заям. Отварящият риф в "Armata Strigoi" ("Undead Army", но казано на румънски, където "стригой" значи "вампир" или "излязъл от гроба си мъртвец") е 1:1 с този от "We Are Pirates" на Orden Ogan. Съмнявам се да е нарочно, пък и песента е доста добра като цяло, така че не е чак толкова голям въпросният праз.

Поставената в средата на траклиста "Higher Than Hell" задава темпото за втората половина на албума - бързо, енергично и епично. По подобен начин звучат още "All You Can Bleed" и "Christ & Combat", която бързо се превърна в един от личните ми фаворити в албума. "Sanctus Dominus" пък звучи точно така, както си я представяте. Няма даже да ви казвам как, само си я представете. Точно така звучи, да. Стига сте се питали "Ама дали е така?" - така е. В "Sacramental Sister" пък може да има или да няма много Мейдън, особено в основния риф - не знам. За финал потривах ръце в очакване на 7-минутен епос. "Let There Be Night" звучи много епично, точно като нещо, което би могло да се развива 7 минути, но... свършва преждевременно малко след 4-тата минута, след което имаше 3 минути нощни звуци, което е супер интересно. И половин минута студийна тишина, от което вече ми се счупи интересомера.

Защо му давам толкова висока оценка, след като "тоя албум вече сме го чували"? Ми щото е много як. И защото понякога (макар и много рядко) е по-добре просто да се върнем в детската градина, да тропнем с крак и да кажем "Ми щото ми харесва пък!" и да подразним по-разумните от нас. Просто щото така.
 
+ + + + +
Групата продължава да прави една от най-мощните възможни форми на съвременен пауър метъл.
Атмосферата, здравите китари, органът, гласът на Атила Дорн, ритъмът...
Няма нито една песен, за която да може да се каже, че е слаба сама по себе си.


- - - - -
До голяма степен "тоя албум вече сме го чували" от Powerwolf.
Сравнително еднообразни структури на песните.
Странни допирни точки с други банди, плюс един изцяло copy/paste риф от Orden Ogan.

 
IF YOU LIKE
Sabaton, Mystic Prophecy, Bloodbound, Dream Evil, Rage, Grave Digger и др.

Автор: Testset
[7.5/10]