TODAY'S METAL - BULGARIA

Ревюта от и за съвременния метъл фен!

  • Welcome!

    Добре дошли в сайта на Today's Metal! Тук слушаме най-новите албуми и ги "съдим" нa границата между критиката и фенството. Но на първо място ние винаги сме фенове! Е, субективни сме (както и поставяните от нас оценки, всяка важаща стриктно за дадения стил), но все пак се опитваме да ви предложим нещо по-различно от останалите сайтове за ревюта - не само защото пишем и за непознати за масовия слушател групи, а и защото се стараем да пишем в един непретенциозен, неналагащ се и, надявам се, забавен и приятен за четене стил, без претенции за меродавност и излишно умнеене, без пестене на фенска критика и суперлативи. Но ако тук ви е скучно, можете да посетите и страницата ни във [Facebook], където постваме нови ревюта, нови клипове и други интересни и съвременни метъл благинки. --- От целия ни [екип] - приятно четене!

    For our non-Bulgarian visitors: please have in mind you won't find illegal downloads here. Reviews only, entirely in Bulgarian, honest and independent. --- Feel free to contact us [here] or at management@todaysmetal.com.

Ugly Kid Joe - Uglier Than They Used Ta Be

Posted by Today's Metal Crew On сряда, октомври 21, 2015 0 коментара

Стилът: Heavy Metal
От/Год: САЩ, 2015
Лейбъл: Metalville/UKJ Records
Отнема: ~48 минути


Навремето с едно приятелче си говорихме, че Ugly Kid Joe не са банда, те са зараза – или го имаш, или го нямаш, ерго, или не си ги чувал, или те кефят. После пък един ден хванах електрическа китара и ми се прииска точно в такава група да свиря - същите олигофрени, които правят "Everything About You" успяват да натъпчат кавъра на "Cats in the Cradle" с повече емоция отколкото оригиналния изпълнител (Harry Chapin). Така се случи, че изкарах скучно тримесечие напоследък и очаквах единствено господа олигофрените UKJ да ме зарадват. О, девойко Радо, да не бе чакала, не би страдала. Или пък, дали?

Уви, първото впечатление е, меко казано, разочароващо. "Hell Ain’t Hard To Find" е слабо парче с изкопирано интро от "No One Survives" и намирисва на рибена карантия. Като сингъл бе разочароващ, немощен; последни напъни на мъртвец и обложка тип "много искахме да сме в саундтрака на The Walking Dead". За щастие "Let the Record Play" ме навява над мисълта, че само са се шегували. Песента бързо вдига настроението с посланието "баси, колко сме зле, ама т'ва е песен/албум". Едновременно скептичен и ухилен съм. Отбелязвам, че китаристите са точно там, където им се иска, a солата и ефектите са там, където НЕ им е мястото, което винаги е допринасяло за манджата с грозде на UKJ.

Куфеенето започва с "Bad Seed" където всемогъщият дух на Black Sabbath наднича и вика "брато, прекалено малко трева пушихме онова време" - бърз, но отнесен куплет, бавен, ударен припев и соло тип "ъ, кво?". До тук всичко е наред, кимам утвърдително, защото се имам за олд-скуул. Рязкото отрезвително идва с "Mirror of the Man". Примигвам на парцали заради скоростта на парчето и акустичната китара. Преглъщам на сухо поради сериозния текст. Започвам да мигам тъпо, когато осъзнавам, че първите тонове на "She's Already Gone" ми приличат на "Through the Glass" на знаете кои. Идеята обаче остава непроменена - UKJ удрят в сериозното и злъчното. Звучат зрели. Уви, звучат стари и препатили. В живота, не в музиката. А след малко и в музиката, в нея обаче узрели. "Nothing Ever Changes" потвърждава увисналата ми усмивка, UKJ са се взели насериозно и не се бъзикат. Проверявам унило дали не слушам Another Animal или Medication (странични проекти на вокалиста Уитфийлд Крейн), но удрям на камък. Сериозното си стои там, и удря точно където трябва - почвам да мисля върху нещата и живота. "My Old Man" се опитва да вдигне скоростта, но текстът седи в онази горчива нотка от преди, a "Under the Bottom" отново прелива в блексабатската пасивна агресия.

Целият албум напомня на други неща, но изключително тънко. Като заговорихме, следва кавър на "Ace of Spades", който ако не друго, не е на място, но пък е свеж. Закривам албума за себе си с "The Enemy", може би защото просто не бях готов нито за сериозния тон на този албум, нито за края на това парче, а и може би си вярвах че цял живот ще си остана динозавър или полезно изкопаемо. Същинският край на албума идва с кавъра на "Papa Was a Rolling Stone", което откровено не ми се слуша след всичко останало.

От себе си честно и почтено бих дал максимална оценка на това, което чух. UKJ са това, което винаги са били - музика за забавление, музика за усмивки, и тук-таме за размисли, ама много рядко. Едновременно с всичко това те са и доста технична и интересна група. НО - това което очаквах от тази група бе поредната доза усмивки и намигвания. Може би наистина са решили да са "по-грозни отколкото бяха", наблягайки на грозната реалност. Вътре в мен оценката на този албум е 9.8/10, но от съображения за обективност оставям оценка, която може би ще звучи по-логично на останалите.


+ + + + +
19 години по-късно нов албум, и то добър.
Стегнати инструментали без ненужни кръпки.
Силни и сериозни текстове в по-голямата част от албума.


- - - - -
Странно, но изключително малко лигня.
19 години, без да броим EP-то, са си много.
Поради горния факт – сигурно UKJ вече ще са малко чужди на публиката.

 
IF YOU LIKE
Skid Row, Tesla, Jackyl, Extreme, Poison, Mr. Big, Mötley Crüe и др.

Автор: Quiksilver
[8/10]

Skindred - Volume

Posted by Today's Metal Crew On понеделник, октомври 19, 2015 2 коментара

Стилът: Alternative/Reggae/Dub/Nu Metal
От/Год: Уелс, 2015
Лейбъл: Napalm Records
Отнема: ~43 минути


При Skindred очевидно нищо не се променя. Групата държи едно ниво и за пореден път вади добър албум, който обаче не блести с нещо нечувано. Най-готиното нещо, свързано с Skindred тази година всъщност беше песента "WIldfire" на Crossfaith, в която гостува Бенджи. Но и "Volume" не е лош. И ако харесвате Skindred, е твърдо вероятно да останете доволни и от тази им нова творба. Но ако сте по-скоро неутрални, то смесицата от реге и метъл вече може би няма да ви е чак толкова интересна, колкото беше някога.

Във "Volume" има всичко на всичко 11 песни, ако не броим трите интерлюдии, чиято цел така и не можах да си обясня. Композициите отново са с разнообразно звучене, но все така само малка част от тях са достатъчно енергични, раздвижващи и разкуфяващи - а все пак не е ли това крайната цел на тази музика? Силата на албума е в откриващите сингли "Under Attack" и "Volume", но нататък все нещо ме спираше да стана от стола, да се размърдам, да се разкуфея и да се изкефя максимално. Само "Sound the Siren" загатва, че нещо ще се случи и че ще избухне, но кулминацията ѝ е малко разочароваща.

С идването на втората половина на албума се засмилих, че настроението в "Volume" доста ми напомня за това от "Babylon" и "Union Black", но като имаме предвид, че звученето на групата почти не се е променило, може би това е нормално. По-важното в случая е, че в тази половина също има нелоши тракове като готиния алтърнатив "Saying It Now" и "Straight Jacket", но след тях така и не се случва нищо по-добро. Безсмислените интерлюдии "II" и "III" са напълно пренебрежими, а "No Justice" и "Stand Up" така и не разгръщат заложения в тях потенциал. Закриващата "Three Words" пък е толкова скучна и суха, че чак е досадна.

Накратко - Skindred са се справили добре, но не изненадват никого. Дори големите хитове в албума не са нещо супер велико, но пък за сметка на това създават настроение и не са онзи типичен алтърнатив, който 90% от групите сякаш правят по калъп. Феновете също би трябвало да останат доволни, тъй като Skindred им дават още от това, което харесват. А така рядко може да се сбърка.


+ + + + +
Приятен за слушане, създаващ настроение албум.
За пореден път - добре направена смесица от алтърнатив метъл и реге.
Няколко хитово звучащи трака, на които може да надуете колоните и да се пораздвижите.

- - - - -
Ако някой е изненадан от нещо в този албум, да ми се обади.
Безсмислени, напълно пренебрежими интерлюдии.
Няколко сухи, скучновати парчета, в които Бенджи звучи направо досадно.
 
IF YOU LIKE
Dub War, Fear Nuttin Band, Kontrust, RATM, Nonpoint, (həd) p.e., Ill Niño и др.

Автор: Undepth
[6/10]

ИНТЕРВЮ: Тоби от Heldmaschine

Posted by Today's Metal Crew On събота, октомври 17, 2015 0 коментара



Рядко правим интервюта, но като правим, все гледаме да си говорим с банди, които са сравнително нови и непознати за българския фен и с които това всъщност са първите интервюта на български. Е, не става така винаги, но в случая с голямо удоволствие си поприкзвахме с Тоби от германската банда Heldmaschine за новия им албум "Lügen" (и не само), като за HM това е първо интервю за българска медия. Приятно четене!

The ReAktion - Selknam

Posted by Today's Metal Crew On четвъртък, октомври 15, 2015 1 коментара

Стилът: Alternative/Nu Metal/Electronic
От/Год: Чили, 2015
Лейбъл: Mainia Recordings
Отнема: ~48 минути


The ReAktion е едва втората чилийска банда, на която правим ревю в сайта. Пичовете обаче ги продуцира Сид от Slipknot, който очевидно вижда потенциал в тях, затова с интерес се нахвърлихме дружно върху дебютния им албум "Selknam". Нюхът на Сид не греши, защото в диска наистина има потенциал. Някъде на ръба между алтърнатив/ню метъла, електрониката и индъстриъл рока, "Selknam" може и доста да зарадва феновете на съвременния алтърнатив.

Най-успешните тракове в албума безспорно са тези с повече електроника - не защото съм някакъв бесен фен на електрониката, а просто защото песните без такава звучат малко сухо и прекалено обикновено. На техния фон силно се открояват "10 Steps To Success" със своите недосадни (!) дъбстеп елементи, енергичната "I am Somebody", удрящата с насечен индъстриъл риф "The Network" и закриващата "Enter the Fourth Dimension". В "The Lie That You Believe" пък електрониката е на по-заден план, но това е песен с голям хитов потенциал и ако бях на тясно място, определено щях да извадя нея като сингъл вместо еднообразната "Synchro". "Across the Universe" звучи като песен, с която могат да се похвалят, като бих включил в това число и малко по-прогресарски звучащата "Cycles and Shapes", която обаче се разгръща чак след средата си.

"Selknam" е готин дебютен албум, в който сякаш дочувам по нещо от много други банди - Korn, Starset, Static-X, Enter Shikari, та ако щете дори и малко Dead by April в най-модерно звучащите пасажи. Това автоматично означава, че албумът е достатъчно разнообразен, за да имате подобаващо голям избор по време на слушане. И макар да си личи веднага, че The ReАktion си имат трески за дялане, ви препоръчвам да им хвърлите ухо, защото групата наистина загатва за голям потенциал и може да ни изненада с нещо голямо в идните години. Но засега можем само да гадаем и да се надяваме.


+ + + + +
Достатъчно разнообразен албум, в който феновете на по-"модерните" жанрове има какво да намерят.
Много добре като за дебют, особено с толкова потенциал, събран на едно място.
Електрониката е водеща сила и благодарение на нея нещата се получават.

- - - - -
Електрониката е водеща сила и без нея нещата нещо-нещо не се получават.
Някои по-сухи, еднообразни и обикновени парчета, в които го няма "уау" факторът.
Още много видими трески за дялане.
 
IF YOU LIKE
Starset, Korn, Static-X, Linkin Park, Enter Shikari, Deftones, Red и др.

Автор: Stahley
[7/10]

5 Seconds of Summer - Sounds Good, Feels Good

Posted by Today's Metal Crew On вторник, октомври 13, 2015 6 коментара

Стилът: Pop Rock
От/Год: Австралия, 2015
Лейбъл: Capitol Records
Отнема: ~54 минути


Бой бандите започнаха отново да стават популярни. Разликата е, че откакто отново дойдоха на мода, се правят, че са рок. И докато One Direction поне са си чиста проба бой банда, 5 Seconds of Summer се правят, че са рок група и държат китари и басове. Дълго време живях щастливо без да знам за съществуването им, след което разбрах, че вече са суперзвезди, клиповете им имат сигурно около милиард гледания, а фенбазата им е горе-долу същата, която имат и One Direction. Но тъй като ги водят рок, захапах това промо и реших да пиша за него тук. Все пак сайтът има нужда от посетители, а кой знае колко фенки тук търсят името им и сега TMB им излиза в резултатите. Каква тактика, а?

Като казах, че държат китари и басове, тия пичове май наистина само ги държат. Колкото и техни живи изпълнения да си пуснах, на всички падаше свирепа буфосинхронада. Единственият, който реално свири на инструмента си, е барабанистът, докато останалите имитират свирене по-зле от мадамите в клипа на "Bye Bye Beautiful" на Nightwish. Да не говорим пък колко фалшиво квичат на живо. В морето от пъпки и брекети (и някой и друг чичак, сигурен кандидат за "To Catch a Predator") обаче на никой не му дреме. Коментарите под клиповете са предимно от типа на "Люк, обичам те", "Ох, искам да ги гушкам", "Имат сладки усмивки" и други подобни. Така де, на кой му пука дали имитираш свирене и дали пееш фалшиво, когато си убаф? Тук ми иде да отворя и една скоба за това как се продава секс на деца, ама айде, ще ви я спестя засега.

Музиката - нещо като One Direction, но с явната цел да прилича на Green Day. Поп-рок, другаруващ с малко поп-пънк мелодичност, за да има какво да пеят претъпканите с тийнейджърки зали. В "Sounds Good, Feels Good" реално обаче има само няколко хитови песни, събрани накуп в самото начало - "Money", "She's Kinda Hot", "Hey Everybody" и "Permament Vacation". На последната трябва да се признае, че наистина е зарибяваща, а в "She's Kinda Hot" и "Money" витае нелош поп-пънк дух. Следващите 10 песни обаче са блато от пълнежи. Всички парчета до края, без изключение, са толкова скучни, че надали и бесните им фенки ще си ги пуснат за втори път. Все пак надушвам, че май "Jet Black Heart" ще е следващ сингъл, тъй като има някакъв насилено заложен хитов потенциал. Но няма да го чакам със затаен дъх. Все пак имам някакъв вкус.

Тъжно е, че за да станеш известен в наши дни, трябва да целиш аудиторията с най-недоразвит критерий и задължително да изглеждаш много по-добре, отколкото свириш. Дали ще си "лошото момче" или "сладникавият русокоско" - няма значение. Но докато в една друга обичана предимно от тийнове банда като Black Veil Brides поне има талантливи музиканти и хубава музика, в 5 Seconds of Summer такива няма и затова инструменталът и текстовете им са на ниво "пети клас, втория срок". И все пак, за да постигнат световен успех с подобни ограничени умения, явно има нещо в тоя състав, освен агресивен PR и много налети кинти.


+ + + + +
Няколко хитови трака, на които ще се хвърлят сутиени чашка "А".
Без фалшиво пеене, за разлика от живите им изпълнения.
Изчистен звук и скъпа продукция.

- - - - -
След четирите хита в началото се нагазва в блато от пълнежна посредственост.
Повечето песни са лоши, подсладени и облигавени копия на Green Day и Sum 41.
Изключително опростени, инфантилни композиции, инструментал и текстове.
Сериозни съмнения дали сами си свирят музиката, или са просто буфосинхронираща бой банда.
 
IF YOU LIKE
One Direction, Jonas Brothers + лигави версии на Green Day, GC, Sum 41, AAF и др.


Автор: Undepth
[2.5/10]

Dark Moor - Project X

Posted by Today's Metal Crew On неделя, октомври 11, 2015 1 коментара

Стилът: Melodic Power Metal
От/Год: Испания, 2015
Лейбъл: Scarlet Records
Отнема: ~46 минути


За да не губим време - това не е най-силният албум на Dark Moor. Да не кажа, че е сред най-слабите им. Скептицизмът ме завладя още като видях обложката и заглавията - извънземни, конспирации, дъра-бъра. Нищо против темата, разбира се, ама в този ѝ вид мисля, че отдавна бе разнищена от не една и две банди (като например Evergrey, Hypocrisy и прочие). С надеждата, че поне саундтракът ще е извънземно добър, пуснах "Project X" и... не би.

В началото бях толкова скептичен и възмутен, че не харесах абсолютно нищо в албума. След време обаче си го пуснах пак, вече в търсене на добри попадения. И се оказа, че такива има. Откриващата "Abduction" всъщност не е никак лоша, макар и да не е онова симфонично чудо, което очаквах от Dark Moor. Лекичката "Beyond the Stars" пък е като чийзкейк (хем сладникава, хем cheesy), но носи едно странно приятно настроение със себе си. След това обаче става малко трудно да се намират добри моменти. "Conspiracy Revealed" и" The Existence" се забравят в реално време, а за баладата "I Want To Believe" ми се иска да повярвам, че е някакъв бъзик.

Ако очаквано сте заспали, "Bon Voyage!" ще ви събуди за втората половина на албума със звучни барабани, които обаче впоследствие задават неестествено стоящ ритъм в куплетите. И тук, както в "Beyond the Stars", има нещо като опит за включване на Queen-ски беквокали, но резултатът е с оспоримо качество, особено като вземем предвид този стряскащ госпел в средата на парчето. "The Existence" по-скоро "бива", а за "Imperial Earth" щях да вдигна палци горе, ако не започваше реално чак на втората си минута. За десерт, явно за да може слушателят все пак да си тръгне с добри впечатление, са оставени и две хубави песни - играещата роля на сингъл "Gabriel" и 8-минутната "There's Something In the Skies". Последната може и да е балада, но за разлика от "I Want To Believe" звучи много добре и се развива красиво. Единственият ѝ проблем е в средата, където имам чувството, че някой просто е оставил две минути звуци от инструменти на случаен принцип.

Накратко, албумът уверено влиза в графата "what the fuсk", но не е и чак такъв провал, какъвто ми изглеждаше в началото. Като се отърсите от очакванията си, дадете му малко повече време и повече слушания, по всяка вероятно ще успеете да откриете хубавите му черти и да си обясните замисъла му. Опитите за включване на повече театралност и Queen-ски елементи заслужават похвала, но съм сигурен, че и в самата група ясно осъзнават, че не им се е получило толкова добре, колкото им се е искало и на самите тях.


+ + + + +
Преобладаващо мелодичен, неангажиращ и леко минаващ албум.
Малко повече театралност и авангардност, явно повлияни от Queen. 
Опит за излизане от зоната на комфорта освежаване на звученето с различни елементи...

- - - - -
... само че опитът не е особено успешен.
Прекалено сладникав - няма и помен от някогашната симфонична мощ на групата.
Няколко трака, от които просто ти натежават клепачите от скука.
Извънезмни, конспирации, Зона 51, Досиетата "Х"... мислех, че вече всичко по темата е отдавна казано.
 
IF YOU LIKE
Rhapsody of Fire, Helloween, Stratovarius, Angra, Serenity и др.

Автор: Undepth
[5.5/10]

Anthropia - Non-Euclidean Spaces

Posted by Today's Metal Crew On петък, октомври 09, 2015 3 коментара

Стилът: Progressive Metal
От/Год: Франция, 2015
Лейбъл: Adarca Music
Отнема: ~70 минути


Изключително приятно е чувството да си пуснеш албум само заради супер яката му обложка, а той пък да вземе да се окаже зверски добър. Цели 6 години са минали, докато феновете на Anthropia дочакат нов материал, но когато той е на толкова високо ниво, чакането ми се струва напълно оправдано. За писането на историята на албума са помогнали Ариен Лукасен (Ayreon, Star One, The Gentle Storm и др.) и Еду Фалаши (ex-Angra, Almah), която се базира върху митоса за Ктулу и писанията на Х. Ф. Лъвкрафт. Помолих групата за по-конкретна информация относно концепцията, но така и не получих отговор, затова ще опитам да се съсредоточа изцяло върху музиката.

"Non-Euclidean Spaces" е един от онези специфични албуми, които изискват да бъдат чути наведнъж, за да бъдат оценени напълно. От първата до последната секунда ни връхлитат симфонии, страхотни мъжки и женски вокали (единствено чисти), невероятни хорови и беквокални партии, сравнително редки, но винаги точно поставени клавиши и като цяло - безупречен инстурментал. И все пак, най-впечатляващият елемент в албума са китарите. Дали ще са акустични, електрически, или страхотна смесица от двете, е без значение, защото резултатът е впечатляващ. Опростени, тежки, бързи рифове, страхотни сола и инструментали, нежни моменти - въобще, за каквото и да се сетите, в "Non-Euclidean Spaces" го има на много високо ниво.

За да се намерят поне няколко човека, които ще прочетат и без това дългия текст, ще кажа, че ще избягвам конкретизациите и детайлизирането на песните, защото за всяка една може да се изпише по поне един абзац. По-ударните, бързи и някак леко "сингъл" настроени парчета са "Crawling Chaos", "The Snake Den" и "Credits" като всяка една от тях залага на предимно бързо темпо, яки рифове, сола и страхотните вокали на Хюго Лефебр и Натали Олми (като дамата има леко предимство). Малко по-леки и не толкова директни биват "The Melancholy of RC" (едновременно доста опростен и страхотно зарибяващ риф), "Seeds of Decay" и "When the Stars Come Right". Темпото в тях се променя често и неочаквано, а начинът, по който се допълват двамата вокалисти е възхитителен. Солата и рифовете също не спират да впечатляват. "The Part of Them in Me" (мой личен фаворит заради резките смени на темпото и каращите ме да настръхна беквокали в припева) и "Lost in Time and Space" биват двете балади, ако мога така да ги нарека. Темпото е предимно бавно, но отново никога не можете да сте сигурни кога точно китарите пак ще забият здраво и ще се впуснат в следващия бърз пасаж, докато отново не смъкнат темпото. "Silver Twilight Lodge" е по-"stand alone" парче, заради крайно нестандартната си композиция, чието темпо се променя неочаквано и непрекъснато (да, отново), а и повече от половината песен минава в инструментал. Остана време да спомена и трите реални инструментала "Strange Aeons", "Unknown Kadath" и "Fuoco". Първата реално е интро към следващия трак, но останалите две са просто великолепни. "Unknown Kadath" има по-напрегнато темпо и звучене (някак ме кара да се чувствам като част от някой стар, страшен филм), а "Fuoco" представлява красив и супер бърз акустичен инструментал.

Въпреки факта, че трябва да отделите близо 70 минути, за да чуете "Non-Euclidean Spaces", можете да бъдете сигурни, че ще си струва. Това е албум, който може да се хареса на феновете на абсолютно всякаква музика, било то тежка, или лека. Освободете си една вечер за релаксация вкъщи, отпуснете се на дивана и си пуснете албума, докато си почивате и мога да ви гарантирам, че времето ще мине неусетно, защото за мен това е най-добрият албум от началото на годината и аз поне не виждам кой точно би могъл да го надскочи.


+ + + + +
Грабва те от първият момент и не ти оставя и една скучна или безинтересна секунда до самия си край.
Различни и непрекъснато изненадващи те композиции.
Безупречна продукция и инструментал, начело с невероятните китари.
Страхотни мъжки и женски вокали (+ хорове и беквокали) и симфонични/клавишни партии.


- - - - -
Изисква да му се отделят близо 70 минути внимание, което си е доста за съвременния човек.
 
IF YOU LIKE
Ayreon, The Gentle Storm, Ascendia, Symphony X, Dream Theater и др.

Автор: Reksy
[10/10]

Amatory - 6

Posted by Today's Metal Crew On сряда, октомври 07, 2015 0 коментара

Стилът: Modern Metal
От/Год: Русия, 2015
Лейбъл: Subbox Music
Отнема: ~38 минути


Amatory са сред главните виновници за популяризирането на модерния метъл в Русия от началото на века досега. Неспирните промени в състава и стила обаче всеки път водят до полемики сред феновете, а след неубедителния "Инстинкт обречённых", бъдещето на групата започна да става все по-неясно. Ето обаче, че 5 години по-късно Amatory отново са на линия с нов албум. Този път той е озаглавен просто "6" (нищо, че вече издадоха "VII") и връща до известна степен надеждите на феновете.

Стилът е същият - модерен метъл, с немалко електронни лийдове и преобладващо чисти вокали. С последните обаче нещо не е съвсем наред. Вячеслав Соколов (Слава) не се справя особено добре с чистото пеене и леко разваля добрите впечатления от здравия инструментал зад него. Крясъците му са на добро ниво, но чистото му пеене е на границата на фалшивото, а и гласът му просто не е достатъчно мощен, за да е адекватен на инструментала. Хубавото е, че с гласа на Слава се свиква до известна степен след няколко слушания и не толкова перфектното му пеене спира да прави такова голямо впечатление. Тогава вече е и шансът на слушателя да оцени подобаващо песни като "Первый", мрачната "Имя война", "Против всех" и хитовия сингъл "Остановить время". Въпросният сингъл сякаш е и най-добрият трак в албума, особено като вземем предвид страхотния транс "дроп" малко преди края на песента.

Казано накратко, в албума има цял куп готини песни. Покрай тях обаче се въргалят композиции, които незнайно как са минали през ситото на дългогодишното мълчание и ни карат да си задаваме въпроса "Е това ли измисиха за 5 години?". Последните две песни "Негатив" и "Унесенные пеплом" са болезнено скучни, а "Прощай", "15/03" и "На грани" са абсолютни пълнежи, в които с вокалите на Слава е трудно да се свикне, тъй като наистина не звучат добре там. Ето защо и цялостното ми впечатление от "6" се развали. Въпреки това албумът е в пъти по-добър от предшественика си и определено връща Amatory в играта. Засега.

+ + + + +
Нова доза модерен метъл след 5 години мълчание от една от най-добрите руски банди в жанра.
Цял куп готини, че дори и хитово звучащи композиции.
Много здрав и модерно звучащ инструментал с особено добри електронни включвания.

- - - - -
Върху чистите вокали на Слава определено може да се поработи още.
Няколко чистокръвни пълнежа и две супер скучни песни за финал.
След пет години събиране на материал май се очакваше повече от Amatory.
 
IF YOU LIKE
Naily, Digimortal, Stigmata, Crossfaith, Kambodge, Rashamba, Слот и др.

Автор: Undepth
[6.5/10]

Amberian Dawn - Innuendo

Posted by Today's Metal Crew On понеделник, октомври 05, 2015 0 коментара

Стилът: Symphonic/Melodic Power Metal
От/Год: Финландия, 2015
Лейбъл: Napalm Records
Отнема: ~44 минути


Има албуми, за които предварително знам, че ще са добри. Харесва ми така да мога да имам доверие на разни банди, че когато и да издадат нещо, то ще е хубаво. Amberian Dawn е една такава група, а "Innuendo" е поредният им албум, с който оправдават доверието ми. Първокласен мелодичен пауър метъл с дамски вокали и приказно красиви мелодии. И като казвам "приказно", не използвам думата случайно - просто защото в целия този албум има нещо, магично, приказно и театрално - точно както имаше и в "Magic Forest".

Доверието ми в групата се оправда още в самото начало с бързата "Fame & Gloria" (и супер зарибяващия припев "We're fighters, we're reckless, hey ho, we're so fearless!" и нататък в песни като "The Court of Mirror Hall", скоростната "Rise of the Evil", леко Stratovarius-ката "Chamber of Dreadful Dreams" и сякаш излязлата от саундтрака към "Брилянтин", супер мелодична "Knock Knock Who's There?". С малко по-"прогресив" звучене пък се откроява заглавната "Innuendo", а баладата и този път е само една и тя е "Angelique". Закриващата "Your Time - My Time" също може да мине за балада, но хем не е нещо особено (като изключим доброто соло, само че такива тук има във всеки трак), хем не е и точно балада, а по-скоро "бавна песен". Поне според мен албумът можеше да свърши една песен по-рано, където е симфоничният епос "Symphony №1, Part 1: The Witchcraft", който доста напомня по настроение за песента им "Charnell's Ball". И като си говорим за напомняния, "Ladyhawk" напомня за Nightwish, припевът в "The Court of Mirror Hall" напомня за ABBA, а "Rise of the Evil" напомня за някоя от японските пауър метъл банди, но не смея да кажа точно коя. Но няма кой знае какво значение, защото песните са си готини сами по себе си.

Точно както и очаквах, Amberian Dawn са издали супер мелодичен и изключително приятен за слушане албум. Гласът на Пайви "Капри" Виркунен гали ухото и продължава да е все така нежен, мощен и изящен едновременно, а мелодичният пауър метъл инструментал приляга перфектно на пеенето ѝ. Като добавим и страхотните китарни сола, които някой от китаристите
(предполагам Туомас Сепала) върти в почти всяка песен, "Innuendo" се превръща в задължителен за всеки фен на мелодичния пауър метъл и дамските метъл вокали.

+ + + + +
Супер мелодичен, игрив, леко театрален и зарибяващ.
Великолепна работа на Капри зад микрофона.
Здрав мелодичен пауър метъл инструментал със страхотни китарни сола.

- - - - -
Малко излишен финален трак.
Няколко сериозни прилики с Nightwish и Stratovarius в някои песни.
 
IF YOU LIKE
Delain, Nightwish, Stratovarius, Gwyllion, Helloween, Kotipelto, ABBA и др.

Автор: Testset
[8/10]

Hanging Garden - Blackout/Whiteout

Posted by Today's Metal Crew On събота, октомври 03, 2015 0 коментара

Стилът: Doom Metal
От/Год: Финландия, 2015
Лейбъл: Lifeforce Records
Отнема: ~49 минути


Да си призная, този албум ме накара да си пусна предния и то не за друго, ами защото нещо ме чоплеше през цялото време, докато го слушам за пореден път. Какво ли? Онова усещане, че предния път беше по-яко. Оказах се прав за себе си. Чисто и просто, към днешна дата материалът, който ни предлагат Hanging Garden, е няколко стъпки в посока и полза на наркотично-меланхоличния жанр.

Истината обаче е, че следват курса, поет в "At Every Door". Песните поникват бавно и се разлистват мощно, с блажен шум на пронизваща болка. Абсолютният пример е откриващата "Borrowed Eyes". Подвеждащо силна точно с гореописното си развитие, страхотно нежно начало, градация в темпово отношение, размазващ финал и тъкмо когато си настроен за още, странно (поне за мен), но следва "голяяямото чакане". Тук-там с по някое изключение. Песен след песен се редят никак не лоши тракове, но нещо някак... като разпиляни на едно място. Усещам, че пичовете търсят своята идентичност, искат да имат свой стил, да са разпознаваеми. Може би са близко и гравитират около тази крайна цел, но има нещо липсващо. Именно онова, което да ги отличава от останалите и те кара да кажеш: "...аааа, ама това са Hanging Garden!", само след няколко акорда. Нищо, де. Млади, амбициозни, можещи - все качества, дето си ги имат, та от тази гледна точка ми се струва, че ще успеят. Но да се върнем на албума.

След чаааакането и няколкото добри момента в "Eclipse" идва ред за уникално силното "Words That Bear No Meaning". Парче, носещо освен купища асоциации, и облика, който виждам в Hanging Garden относно бъдещето им. Ето тук се е получила идеалната спойка между онова летаргично и безумно тежко звучене, което кара косъмчетата зад врата да настръхват. Оставащото до края предлага по-скоро от по-добрия материал и това вкарва албума в рамките на категорията "добър". Препоръчвам го за онези, които не очакват 49 мин тресня, скоростта в кръвоносната им система е в ниските регистри и които най-вече харесват някоя от бандите, изброени в края на ревюто. Някъде тук няма как да подмина оригналната визия на обложката, показваща минимума от две страни в едно лице, както и интересния подход от чернобяло към цвят. Заигравка, но наистина се вписва много точно с атмосферата и идеята на албума. С други думи (всъщност три важни) и за да завърша: хубава нова музика от Hanging Garden.


+ + + + +
Целенасочено търсене на собствено и разпознаваемо звучене във втори пореден албум.
Грабва с добро начало и създава "правилното" насторение.
Няколко открояващо се силни парчета.


- - - - -
След силния старт идва ред на дъъълго очакване за още добри моменти.
Трябваше да има далеч повече от по-тежките китарни рифове.

 
IF YOU LIKE
Katatonia, Paradise Lost, My Dying Bride, Novembre и др.

Автор: Nightice
[7/10]

Samsas Traum - Poesie: Friedrichs Geschichte

Posted by Today's Metal Crew On четвъртък, октомври 01, 2015 0 коментара

Стилът: Avant-garde Metal
От/Год: Германия, 2015
Лейбъл: Trisol
Отнема: ~54 минути


Александър Каще никога не прави един и същи албум и никога не може да се очаква какво ще има във всяка негова следваща творба. Виждали сме много различни лица на Samsas Traum и ето, че днес виждаме още едно такова. "Poesie: Friedrichs Geschichte" разказва историята на Фридрих - момче, което иска да е поет и творец в Германия по времето на Хитлер и мисля, че не е трудно да се досетите каква е съдбата му. По-интересно е обаче каква е музиката, съпътстваща тази история, защото далеч не е "типичният" дарк метъл, с който сме свикнали от Samsas Traum.

Албумът включва в себе си много елементи от различни жанрове. Основното музикално настроение е в посока готик и индъстриъл, но вокалите на Каще този път са почти изцяло речетативни, които навяват асоциации за рап. Надали мнозина ще се сетят за какво говоря, но в "Götter auf Abruf" на Letzte Instanz, имаше песен, озаглавена "Position im Kosmos", в която се рапираше по този начин и на която всъщност ми напомнят почти всички песни в "Poesie: Friedrichs Geschichte". Първата композиция в този мрачен и леко минималистичен симфо/рап метъл стил е "Sauber" и въпреки първоначалната изненада от речетативните вокали, песента се развива много добре и е една от най-готините в албума. Следващите "Und ich schrieb Gedichte" и "Der Mönchberg (Heinrichs Gedicht)" продължават в същия дух, но в "Wir fahren in den Himmel (und ich kotze Angst)" вече малко се прекалява със spoken word поезията и резултатът от това е най-скучната песен в албума - особено ако не разбираш немски и не се вълнуваш чак толкова от историята, колкото от самата музика.

Интересно става отново една песен по-нататък в супер мрачната "Richard, warum zitterst du", от чийто припев могат да те побият тръпки. Още по-мрачно става в "Gorgass", която вече е с по-"типично" Samsas Traum звучене и включва малко по-зловещи вокали, макар и отново под формата на речетатив. Клавирното и китарното соло към края пък превъранаха песента в личния ми фаворит в албума. След нея, та чак до края на албума, не се случва нищо интересно, поне откъм музика. Историята завършва емоционално с 6-минутната "Was weißt du schon von mir (Mein Name ist Friedrich)", но, с риск да се повторя, ако не разбираш немски и не разбираш поезията на Фридрих - ще ти бъде много, много скучно да дослушаш развръзката.

Ако имате афинитет към авангардната музика, поезията и изкуството като цяло, а на всичко отгоре разбирате добре и немски, "Poesie: Friedrichs Geschichte" е вашият албум. В противен случай може да ви е малко трудно да оцените напълно изкуството, което Александър Каще ви предлага тук. Трудно ми е и на мен, макар че някога, когато слушах гениалниия "a.Ura und das Schnecken.Haus", не разбирах и грам немски, но открих любима група за години напред. Единственият ми проблем в случая е, че не съм чак такъв фен на речетативите, пък били те и под формата на поезия.


+ + + + +
Както винаги при Samsas Traum - не просто музика, а изкуство.
Изненадваща промяна в стила, с изцяло нов подход към творческия процес.
Завладяваща поетична история.


- - - - -
Историята е завладяваща, поетична и интересна, но само ако знаеш немски.
Речетативите идват в повече по някое време, макар да е ясно, че са заложени там нарочно.
Няколко наистина скучни (откъм музика) композиции.

 
IF YOU LIKE
Weena Morloch, Eden Weint Im Grab, Letzte instanz, Schwarzer Engel, Eisregen и др.

Автор: Testset
[7/10]