TODAY'S METAL - BULGARIA

Ревюта от и за съвременния метъл фен!

  • Welcome!

    Добре дошли в сайта на Today's Metal! Тук слушаме най-новите албуми и ги "съдим" нa границата между критиката и фенството. Но на първо място ние винаги сме фенове! Е, субективни сме (както и поставяните от нас оценки, всяка важаща стриктно за дадения стил), но все пак се опитваме да ви предложим нещо по-различно от останалите сайтове за ревюта - не само защото пишем и за непознати за масовия слушател групи, а и защото се стараем да пишем в един непретенциозен, неналагащ се и, надявам се, забавен и приятен за четене стил, без претенции за меродавност и излишно умнеене, без пестене на фенска критика и суперлативи. Но ако тук ви е скучно, можете да посетите и страницата ни във [Facebook], където постваме нови ревюта, нови клипове и други интересни и съвременни метъл благинки. --- От целия ни [екип] - приятно четене!

    For our non-Bulgarian visitors: please have in mind you won't find illegal downloads here. Reviews only, entirely in Bulgarian, honest and independent. --- Feel free to contact us [here] or at management@todaysmetal.com.

Serenity - Codex Atlanticus

Posted by Today's Metal Crew On четвъртък, януари 07, 2016 1 коментара

Стилът: Melodic Symphonic Power Metal
От/Год: Австрия, 2016
Лейбъл: Napalm Records
Отнема: ~51 минути


Харесвах Serenity още в ранните им прогресарски години, но чак в "Death & Legacy" ми стана ясно, че името на тази група трябва да се помни, а всеки нов нейн албум да се следи. "War of Ages" беше различен и много мелодичен, като в групата се включи и вокалистка, която обаче се оказа излишна - и това си личеше в самия албум. Сега Клементин работи по нов албум с Visions of Atlantis, а Serenity, вече в сериозно орязан състав (китаристът им Томас Бухбергер също напусна групата), издават "Codex Atlanticus".

Всеки албум на Serenity е малко или много различен по стил и "Codex Atlanticus" не е изключение. Той е малко по-епичен, по-мистичен, по-артистичен и дори малко по-философски настроен от предшествениците си. А като добавим и темата с Да Винчи и въртящите се около него конспирации (отвъд глупостите на Дан Браун), масони и илюминати  - става съвсем шарено. Кой знае само на обложката колко скрити послания има! По-важното обаче е това, което откриваме зад нея.

Епично 2-минутно интро (което, като почти всяко интро, може да бъде пренебрегнато) ни въвежда в същинския отварящ трак "Follow Me". Динамичен, мелодичен и с умерено количество симфонични елементи, той много добре загатва звученето на албума оттук нататък и заедно с "Iniquity" задават представителното звучене. Личи си, че албумът ще включва бомбастичен симфоничен размах, но и че ще се разчита на по-тихи, красиви пасажи. Още доказателства за това идват в постепенно разгръщащата се и разчитаща на симфонии, хорове и електроника "Caught in a Myth", както и в сменящата няколко настроения "The Perfect Woman". Последната звучи филмово и като рок-опера и съдържа страхотно включване от Аманда Съмървил.

Да Винчи не е единствената италианска фигура в "Codex Atlanticus". Басистът Фабио ди Аморе (по-италианско име от това - здраве му кажи) се включва с блестящи пауър метъл вокали в две от най-здравите песни в албума - най-бързата и тежка "Sprouts of Terror" и започващата леко фолклорно, но залагаща на много "пауър" припев "Spirit in the Flesh". След нея следва и свръхепичният финал "The Order" (без обаче да се прави оня номер с излишното удължаване - песента е дълга само 5:23 минути), който още веднъж ме накара да се замисля - абе, тия хора защо не направят рок-опера? В "Codex Atlanticus" определено има такъв заряд и такова настроение, но все пак си е албум, а не пауър метъл опера (или както там трябва да го наречем). Serenity имат потенциала да го направят официално. Светът има нужда от нещо такова, особено след като Avantasia вече е просто "супергрупа", а Avalon на Толки по-скоро е провал.

Единствените композиции в албума, които така и не успяха с нищо да ми направят впечатление, са "Reason" и иначе приятно хевиметълската "Fate of Light". Даже не казвам, че са лоши - само, че не ги запомних с нищо кой знае какво. Оттам нататък съм учудващо доволен, тъй като не очаквах своеобразният сингъл "Iniquity" да се окаже една от най-слабите песни в "Codex Atlanticus". Албумът е различен и това вероятно няма да се услади на някои фенове, но поне според мен в него много ясно се дава да разбере какво всъщност е изкуството на Serenity. И искрено вярвам, че тази група има потенциал за нещо още по-мащабно.

 
+ + + + +
Артистичен, красив, леко мистичен и често бомбастичен материал с потенциал за рок-опера.
Само с Георг зад микрофона (и Фабио от време на време) е много по-добре.
Смел, но не и прекален симфоничен размах.
Любопитна концепция, разказана някак филмово и приказно. 

- - - - -
Понякога все още поглеждам, за да се убедя, че не слушам Kamelot и/или Sonata Arctica.
Една-две композиции, които не се открояват с нещо особено.
Няколко частни случая, в които китарите малко се губят.
 
IF YOU LIKE
Kamelot, Sonata Arctica, Fairyland, Avalon, Delain, Avantasia, Lunatica и др.

Автор: Testset
[8.5/10]

1 Response for the "Serenity - Codex Atlanticus"

  1. t-rex says:

    Албума вече е достъпен за слушане в Spotify- личната ми оценка е 9.5- тази група всеки път изкарва превъзходен албум. Заслужават много по-голяма популярност от тази в момента и дано да я получат. Понеже винаги са ги сравнявали с Kamelot, е този албум поне по скромното ми мнение определено превъзхожда haven. Дано някой се сети да ги докара в България за концерт.