TODAY'S METAL - BULGARIA

Ревюта от и за съвременния метъл фен!

  • Welcome!

    Добре дошли в сайта на Today's Metal! Тук слушаме най-новите албуми и ги "съдим" нa границата между критиката и фенството. Но на първо място ние винаги сме фенове! Е, субективни сме (както и поставяните от нас оценки, всяка важаща стриктно за дадения стил), но все пак се опитваме да ви предложим нещо по-различно от останалите сайтове за ревюта - не само защото пишем и за непознати за масовия слушател групи, а и защото се стараем да пишем в един непретенциозен, неналагащ се и, надявам се, забавен и приятен за четене стил, без претенции за меродавност и излишно умнеене, без пестене на фенска критика и суперлативи. Но ако тук ви е скучно, можете да посетите и страницата ни във [Facebook], където постваме нови ревюта, нови клипове и други интересни и съвременни метъл благинки. --- От целия ни [екип] - приятно четене!

    For our non-Bulgarian visitors: please have in mind you won't find illegal downloads here. Reviews only, entirely in Bulgarian, honest and independent. --- Feel free to contact us [here] or at management@todaysmetal.com.

Beyond The Black - Lost In Forever

Posted by Today's Metal Crew On петък, февруари 19, 2016 1 коментара

Стилът: Melodic Symphonic Metal
От/Год: Германия, 2016
Лейбъл: Airforce1 Records
Отнема: ~59 минути


На когото и да пусна Beyond The Black, реакцията почти винаги е една: "Баси, как не съм ги чул досега?!". С времето тази реакция вероятно ще се появява все по-рядко, тъй като Beyond The Black са прекалено добри, за да останат дълго в ъндърграунда. Може би когато клиповете им станат достъпни и извън Германия, успехът им ще се разшири географски (дано се усеща заядливото намигане към лейбъла им)? BTB се появиха по-убедително и от Delain и със сигурност няма да мине много време, преди да започнем редовно да ги гледаме на големите сцени с големите групи.

"Lost In Forever" е логичен наследник на "Songs of Love and Death". Албумът надгражда постигнатото в предшественика му и показва още повече от кипящия потенциал на групата. Стилът е същият - мелодичен симфо метъл с дамски вокали и редки, но радващи ухото мъжки ревове. Най-важен обаче безспорно е гласът на 20-годишната Дженифър Хабен, която слушам със същото удоволствие, с което я и гледам. Момичето има много сладък, звънлив и много завладяващ глас, който блести най-вече в композиции като хитовата "Lost in Forever", "Beyond the Mirror", баладичната "Against the World" и 6-минутната "Forget My Name".

Ако тръгна така, спокойно мога да изброя целия траклист, защото не виждам как мога да пропусна да спомена невероятни композиции като "Burning in Flames", в чийто супер надъхващ припев се включват и чисти мъжки вокали, или другия 6-минутен епос "Shine and Shade", неочаквано мрачната "Heaven in Hell", та дори и емоционалната акустична балада "Love's a Burden", която закрива албума. И тъй като това очевидно е абзацът за голямо хвалене, трябва задължително да похваля и китарната работа в албума, защото китарите не са просто фон за гласа на вокалистката (както често се случва с този тип групи) и не се губят в микса, за да са по-"радио френдли", даже напротив - чуват се достатъчно силно и дори често блестят с умели, скоростни сола.

След абзаца за хвалене идва и абзацът за проблемите. Такива има малко, но в 1 час материал е почти невъзможно да си перфектен. Както се казва - който не работи, той не греши. Така някои композиции звучат малко по-компромисно и са там за запълване на време, като едновременно с това има други песни с много сходно звучене, които звучат далеч по-добре. Друг по-основен проблем са и текстовете, които са леко... детински. Но когато трябва да напишеш 13 текста, може би е нормално да ти писне по някое време и да сложиш захаросани редове като "Down on my knees, I'm begging you please" в иначе готината "Written in Blood", което е нещо като еквивалент на нашето "Видях те аз и изпаднах в захлас". Това е само един ярък пример, но подобни сладникави клишаци се срещат из целия албум и физически ми става lo6o от тях като ги чуя.

За да обобщим, "Lost In Forever" е прекалено добър, за да го пропуснете с лека ръка. В никакъв случай не се поддавайте и на негативните ревюта, каквито поне аз видях в изобилие из нета, очевидно списвани от разни некъпани мрънкала, с които е пълно интернет пространството. Beyond The Black е една от най-добрите нови групи в жанра и ако всичко около тях върви по план, наистина ги очаква едно бляскаво бъдеще.


+ + + + +
Цял час качествен материал (в който дори пълнежите са добри сами по себе си).
Добре построени композиции, излъчващи професионализъм, емоция и хъс.
Завладяващ глас от едва 20-годишната Дженифър Хабен и здрави ревове от китариста Кристофър Хумелс.
И като казах китарист - китарната работа в албума е на много добро ниво. 

- - - - -
Още малко и по-често включващи се екстремни вокали нямаше никак да навредят.
2-3 пълнежа, без които също можеше да се мине.
Не един и два захаросани клишека из текстовете.
 
IF YOU LIKE
Delain, Within Temptation, Xandria, Amaranthe, Lunatica, All Ends и др.

Автор: Testset
[8.5/10]

1 Response for the "Beyond The Black - Lost In Forever"

  1. Анонимен says:

    Прекрасна група! Благодаря ви, че винаги ме светвате за такива интересни попадения! Според мен наистина не са поредните. Гласът на певицата не е типичната класическа постановка, с която обикновено симфо групите се славят. Супер мелодични и уверени са, а текстовете макар и да не са толкова изпипани с поетичен замах като на Nightwish примерно, крият младежкото си очарование като се има предвид, че вокалистката Дженифър ми е набор, хехе :)