TODAY'S METAL - BULGARIA

Ревюта от и за съвременния метъл фен!

  • Welcome!

    Добре дошли в сайта на Today's Metal! Тук слушаме най-новите албуми и ги "съдим" нa границата между критиката и фенството. Но на първо място ние винаги сме фенове! Е, субективни сме (както и поставяните от нас оценки, всяка важаща стриктно за дадения стил), но все пак се опитваме да ви предложим нещо по-различно от останалите сайтове за ревюта - не само защото пишем и за непознати за масовия слушател групи, а и защото се стараем да пишем в един непретенциозен, неналагащ се и, надявам се, забавен и приятен за четене стил, без претенции за меродавност и излишно умнеене, без пестене на фенска критика и суперлативи. Но ако тук ви е скучно, можете да посетите и страницата ни във [Facebook], където постваме нови ревюта, нови клипове и други интересни и съвременни метъл благинки. --- От целия ни [екип] - приятно четене!

    For our non-Bulgarian visitors: please have in mind you won't find illegal downloads here. Reviews only, entirely in Bulgarian, honest and independent. --- Feel free to contact us [here] or at management@todaysmetal.com.

Mechina - Progenitor

Posted by Today's Metal Crew On сряда, февруари 03, 2016 2 коментара

Стилът: Symphonic/Industrial Death Metal/MDM
От/Год: САЩ, 2016
Лейбъл: -
Отнема: ~50 минути


Откакто открих групата преди две години, приемам всеки техен нов албум за личен подарък за рождения си ден (да, на 1 януари съм роден) и за новата година. И какво по-добро начало на 2016-та можех да получа от "Progenitor"? Това е най-изпипаният албум на Mechina, като се имат предвид и две особености: издаден е самостоятелно (спонсориран и от феновете), а в създаването му са участвали само двамата (!) членове на бандата и гост-вокалистката Мел Роуз.

Дейвид Холч отговаря за всички вокали (освен женските, ха!), а китарите, продуцирането и миксирането са дело на Джо Тибери, като той изглежда е отговорен и за композирането и писането на историята. Това е албум №5, продължаващ тематиката и разказващ за случилото се след "Conqueror" от 2011-та. Днес обаче място за скука няма и всички козове са хвърлени на масата. Няма досадни интерлюдии или дълги инструментали. Звъкът е изпипан, а всеки отделен елемент е на точното място и с точната сила на звука.

Началното интро ме прехвърли директно в любимата ми песен - "Ashes of Old Earth". Тя започва с красиви симфонии, които се задържат като фон през цялата песен, а малко след началото удрят и зверски здравият риф и мачкащите барабани. Екстремните вокали допринасят още за мощта на песента, а чистите такива са адски мелодични (и с малко ефекти в унисон с космическата атмосфера). Към края има и кратко, но готино соло, както и включване от Мел Роуз. Целият настръхнал от страхотното начало, вече трепнех в очакване на следващите 42 минути от албума. В следващата "Starscape" пък, освен типичните симфонии, като фон имаме и мотиви от български фолклор - поредна супер мощна композиция. "Cryoshock" леко смъква оборотите и изненадва приятно с наличието на единствено женски вокали. Симфониите са отстъпили мястото си на електронен фон, който си подхожда много добре с красивия глас на вокалистката Мел Роуз.

"The Horrizon Effect" също разчита само на женски вокали, а китарите са намалили малко агресията си и оставят гласа на Мел да блесне, като е важно да се споменат и редките, но навременни клавишни включвания. В красивото начало на "Anagenesis" пък около минута слушаме единствено цигулка и пиано преди да се включат и другите инструменти, а завръщане правят и вокалите на Дейвид Холч. Електронни, симфонични и клавишни елементи са в перфектен синхрон с китарите и барабаните, а вокалите ги допълват перфектно и в двата си варианта, като дори е оставено място и за красив и бавен инструментален пасаж малко преди края. "Planetfall" е най-тежкото и агресивно парче в албума и единственото без чисти вокали, но за сметка на това има зловещи хорове, напрегнато и супер бързо темпо и много яко китарно соло.

За мнозина, четящи сайта ни, закриващата албума едноименна песен вероятно ще се окаже и любима. Всеки, който е посещавал часовете по музика в училище, знае коя българска народна песен се чува в началото и в бриджовете на парчето. "Седнало е Джоре дос" е включена по брилянтен начин в една толкова тежка песен, като дори се надпява на няколко места с крещенето на Дейвид и това се е получило просто страхотно. Поредна невероятна композиция, която дава края на един невероятен албум. Затова и единствените оплаквания към "Progenitor" като цяло могат да бъдат на субективна основа. Момчетата са изпипали по страхотен начин творението си и определено надминаха очакванията ми. Подобрение се чува във всяко едно звено в музиката им и мисля, че би било грехота, ако решите да пропуснете този албум с лека ръка. Не правете тази грешка и си го пуснете безплатно ето тук и ще разберете за какво говоря ;-)


+ + + + +
Симфонии, клавиши, електроника, агресия, мощ и мелодия във всяка една песен.
Скоростни композиции, които те отвяват със сила, идейност и кристален звук.
Три типа вокали на страхотно ниво.
Перфектен микс, където всеки звук е на точното място, с точната сила.
Радващи българското ухо мотиви от родния ни фолклор.


- - - - -
Една малка идея по-разнообразни композиции - и албумът щеше да е перфектен.
 
IF YOU LIKE
Sybreed, Neurotech, Tyrant of Death, Toxic Grind Machine, Ground Zero System и др.

Автор: Reksy
[9/10]

2 Response for the "Mechina - Progenitor"

  1. Stako says:

    Съжалявам, но такова ревю може да напише само човек с ниска музикална култура. Как тоя просташки опит за албум получава 9/10? Това е слабоумно, албума е миксиран по-зле от ранните творби на Контрол! Да не говорим, че няма и грам оригинална хрумка и ммисъл - крадено до 101 и обратно от гурпи като Fear Factor. Това ревю е абсолютно абсурдно, нищо лично.

  2. Благодаря за ревюто, благодарение на което открих една интересна и яка група според мен, а миксът със "Седнало е Джоре дос" е страхотен.