TODAY'S METAL - BULGARIA

Ревюта от и за съвременния метъл фен!

  • Welcome!

    Добре дошли в сайта на Today's Metal! Тук слушаме най-новите албуми и ги "съдим" нa границата между критиката и фенството. Но на първо място ние винаги сме фенове! Е, субективни сме (както и поставяните от нас оценки, всяка важаща стриктно за дадения стил), но все пак се опитваме да ви предложим нещо по-различно от останалите сайтове за ревюта - не само защото пишем и за непознати за масовия слушател групи, а и защото се стараем да пишем в един непретенциозен, неналагащ се и, надявам се, забавен и приятен за четене стил, без претенции за меродавност и излишно умнеене, без пестене на фенска критика и суперлативи. Но ако тук ви е скучно, можете да посетите и страницата ни във [Facebook], където постваме нови ревюта, нови клипове и други интересни и съвременни метъл благинки. --- От целия ни [екип] - приятно четене!

    For our non-Bulgarian visitors: please have in mind you won't find illegal downloads here. Reviews only, entirely in Bulgarian, honest and independent. --- Feel free to contact us [here] or at management@todaysmetal.com.

Asking Alexandria - The Black

Posted by Today's Metal Crew On четвъртък, март 17, 2016 0 коментара

Стилът: Metalcore/Post-Hardcore
От/Год: Англия/Украйна, 2016
Лейбъл: Sumerian Records
Отнема: ~48 минути


Ето, че можело - Asking Alexandria не се предадоха и вадят нов албум без вече бившия си харизматичен вокалист Дани Уорсноп. Пичът явно го удари звездоманията и тръгна "соло", изживявайки се като някакъв съвременен Ковърдейл (какъвто не е). Резултатът - един ужасно слаб албум с We Are Harlot, един още по-слаб солов албум, който също скоро ще чуете, и една важна за модерната тежка музика банда с нов вокалист. Зад микрофона в AA застана познатият ни от Make Me Famous и YouTube кавърите си украинец Денис Шафоростов и затова "The Black" е много различен албум за Asking Alexandria. Но не само в добрия смисъл.

Чу се, че албумът ще е нещо като завръщане към старото звучене на групата, но това не е съвсем така. Звукът, технически погледнато, е максимално изчистен и модерен, китарите са отчетливи през повечето време (на места се губят под гласа на Денис), барабаните са едни от най-добрите, които AA някога са имали откъм звук, а върховете на спектрограмите удрят 24 килохерца, което ще бъде оценено от аудиофилите. Добрият звук обаче не е достатъчен сам по себе си. С риск да засегна някой по-върл фен (не го признавам за такъв, ако няма повече оригинални тениски на групата от мен), Asking Alexandria нямат кой знае колко специфично звучене, а без Дани вече е още по-трудно да ги различим в морето от пост-хардкор банди - някои от които дори почнаха като техни имитатори, а сега се справят по-добре. Затова и този албум трябваше да бъде много, ама много специален, пък той не е точно такъв.

Появата на нов вокалист в популярна банда води до голямо напрежение и завишени очаквания, които трябва да бъдат оправдани подобаващо. Началото с "Let It Sleep" и "The Black" е яко - типични пост-хардкор тракове, в които Денис да покаже колко типа вокали владее (чисти, ревове, високи крясъци и прочие), но тъкмо потриваме ръце след тая загрявка и... нищо не става. "I Won't Give In" сваля темпото прекалено рано и убива набраната инерция, а "Sometimes It Ends" звучи разпокъсана и безцелна. Чак в "The Lost Souls" се случва нещо - песента е различна, мрачна, открояваща се и запомняща се. Вярно, напомня леко по настроение за A7X и финалната ѝ минута е малко разочароваща, но ето за това "специално нещо" говорех. Следващата "Just a Slave To Rock n' Roll" също звучи учудващо добре (за разлика от заглавието си) и сякаш е оставена там като урок към Дани Уорсноп: "Виж как се прави рокендрол в нашата група и се учи!". Основният риф е тежък и зарибяващ, но припевът не влиза никак добре - сякаш е пришит от съвсем друга песен. Все пак нещата започват да изглеждат все по-добре след първоначалното разочарование.

И пак се изказах прекалено рано. Втората половина на албума идва с протяжната "Send Мe Home", която спокойно би могла да влезе и в поп-рок недоразумението "That's The Spirit" на BMTH. "We'll Be OK" е далеч по-тежка и дори връща за миг вече позабравените от АА електронни елементи, но това не пречи песента да е само средняшка и забравима. Следва "Here I Am", която пък явно е отделена от "Send Me Home", за да не се усетим веднага, че е почти същата супер скучна песен, но с малко повече китари и по-хубав припев. И ако тази върлуваща баладичност не ви е приспала, то "Gone" със сигурност ще го стори. Добрата новина е, че ще заспите веднага и няма да чуете най-скучната песен на AA евър. Лошата е, че в съня си няма да можете да чуете следващата "Undivided", която очевидно е насочена към бившия вокалист на групата, към когото се отправят доста остри слова. Любопитно е, че в нея се пее "How can you be the voice of a generation, when the only voice you listen to is in your own fucking head?", а малко преди това в "Here I Am" самите АА казват "We are the voice of a generation, so take your chance and don't back down!". Не разбирам, някаква борба кой е гласът на поколението ли водят тия пичове и колко точно насериозно трябва да са се взели, за да стигнат дотук?

Дискът спира да се върти с "Circled by the Wolves", която още веднъж ни напомня, че AA някога са имали и първи албум и че все още харесват пост-хардкор. В тишината след края обаче зазвучават много въпроси. Отвъд чуденето колко насериозно са се взели тия пичове и дали и тях не ги е ударила звездоманията (само че с другата страна на чука), не можем да не се запитаме - наистина ли АА могат само толкова без Дани Уорсноп? Нима група, която се превърна в световен хит, може да е доволна да звучи като още 10000 други групи и не може да измисли нещо, с което истински да се открои? С какво ще бъде запомнен "The Black" и кой е големият хит в него? Заглавната песен? Не че нещо, но тя звучи по-скоро като нещо на BMTH (макар и от "Sempiternal") и не ми се струва, че точно това звучене може да служи за маяк за бъдещите творби на групата. И макар да не е лош албум сам по себе си, не мисля, че "The Black" успява да отговори на фенските очаквания достатъчно убедително. Поне аз очаквах много повече и от старите членове, и от Шафоростов, но получих едно отбиване на номера, което неведнъж успя да ме разочарова. Заради добрите попадения обаче оставям една окуражителна 6-ца на момчетата - пък дано следващия път с по-малко напрежение, по-млако взимане насериозно и по-изчистени от звездомания глави направя нещо, с което да влязат в историята като нещо повече от "една банда, дето беше известна сред децата през 2012-та".


+ + + + +
Любопитно ново начало и различно ново звучене.
Новият вокалист Денис Шафоростов показва завидни умения и "гъвкавост" зад микрофона.
Приятно напомняне, че тази група правеше пост-хардкор по-добре от всички по едно време.
Добре пипнат и много модерен звук в инструментала.


- - - - -
Прекалено много бавни, средняшки и/или прекалено обикновени тракове.
Денис издиша на места, а често гласът му заглушава целия инструментал.
Половината песни вече бяха излезли предварително, та съвсем се изгуби моментът на изненадата.
Странни прилики с доста други банди.

 
IF YOU LIKE
BMTH, Attack Attack!, Blessthefall, Black Veil Brides, WCAR и др.

Автор: Testset
[6/10]

0 Response for the "Asking Alexandria - The Black"