TODAY'S METAL - BULGARIA

Ревюта от и за съвременния метъл фен!

  • Welcome!

    Добре дошли в сайта на Today's Metal! Тук слушаме най-новите албуми и ги "съдим" нa границата между критиката и фенството. Но на първо място ние винаги сме фенове! Е, субективни сме (както и поставяните от нас оценки, всяка важаща стриктно за дадения стил), но все пак се опитваме да ви предложим нещо по-различно от останалите сайтове за ревюта - не само защото пишем и за непознати за масовия слушател групи, а и защото се стараем да пишем в един непретенциозен, неналагащ се и, надявам се, забавен и приятен за четене стил, без претенции за меродавност и излишно умнеене, без пестене на фенска критика и суперлативи. Но ако тук ви е скучно, можете да посетите и страницата ни във [Facebook], където постваме нови ревюта, нови клипове и други интересни и съвременни метъл благинки. --- От целия ни [екип] - приятно четене!

    For our non-Bulgarian visitors: please have in mind you won't find illegal downloads here. Reviews only, entirely in Bulgarian, honest and independent. --- Feel free to contact us [here] or at management@todaysmetal.com.

Crematory - Monument

Posted by Today's Metal Crew On петък, март 11, 2016 0 коментара

Стилът: Industrial/Gothic Metal
От/Год: Германия, 2016
Лейбъл: SPV
Отнема: ~50 минути


Отдавна беше станало очевидно, че на Crematory им трябва някакво раздвижване. Дали заради имиджа им на леко отегчени чичаци, които са се събрали да играят карти в кръчмата след работния ден в счетоводството, или заради липсата на нови елементи в музиката им, Crematory сякаш бяха започнали да се носят по течението, а музиката просто се пускаше на конвейр. В предния албум се направи опит за раздвижване с помощта на Centhron, но макар и силен на първи прочит, "Antiserum" се оказа лесно забравим. И ето че за "Monument" се случи една неочаквана промяна.

Дългогодишният член Матиас Хехлер (китара, чисти вокали) напусна, а на негово място бяха привлечени цели двама нови музиканти. Единият от тях, Тосе Баслер, се зае и с чистите вокали, които правят и основната разлика в "Monument". Гласът му незнайно защо ми напомня на този на вокалиста на Serenity, само че с по-ярък "готик" отенък. Разлика се усеща и в китарния звук - китарите звучат много по-модерно и плътно, а Crematory имаха нужда от това подобрение. Скучният прав ритъм също изглежда разнообразèн. Натрупването на всички тези промени пък превръща "Monument" в албум, към който ще има засилено фенско любопитство.

"Monument" започва с една от най-слабите песни в него - "Misunderstood". Тя звучи като насилен опит да се угоди едновременно на всички типове фенове - и на тези, които харесват по-"готик" звученето, и на тези, предпочитащи по-електронния саунд. Парчето дори не е толкова лошо, но с тоя прав ритъм и странно звучащ припев не представя подобаващо новия състав и албум, а звучи по-скоро като нещо отпаднало от "Antiserum". Следващите няколко парчета звучат далеч по-добре - "Haus mit Garten" разчита на повече динамика и мелодия, "Die so Soon" звучи като песен, която би следвало да излезе като сингъл и има припев, достоен за мелодична пауър метъл банда, а среднотемповата "Ravens Calling" е нещо като голямото представяне на Тосе Баслер и неговите възможности като готик метъл вокалист. И докато тази песен ще се услади на феновете на добрия стар готик, то следващата "Eiskalt" ще ободри сериозно феновете на тежкия германски индъстриъл метъл и NDH! Мачкащият насечен риф, електрониката и ревовете на Felix са идеалната комбинация за NDH феновете, които рядко попадат на тежки версии на любимия си жанр. Предпоследната "Die letzte Schlacht" също избива на NDH, но опитът за мелодичен припев в нея звучи малко странно и насилено.

Индъстриъл/готик метъл в куплетите и мелодичен пауър метъл в припева ви очаква в "Before I Die", докато здрава смесица от бавен готик и индъстриъл със запомнящ се припев удря в "My Love Withing". На повече готик залагат "Nothing" и "Everything" (slo4aenos?), които обаче са сред най-"обикновените" тракове в "Monument". Закриващата "Save Me" единствена сякаш играе ролята на балада, но определено не впечатлява с креативност. Въпреки това мога да си я представя като закриваща на бъдещите концерти на бандата.

Любопитен факт е, че скоро след записите на албума Харалд Хайне (бас, беквокали) също напусна групата след 23 години в нея. Въпреки това мисля, че той може да е доволен от последната творба на вече бившата си група. Crematory явно имат някаква суперсила, с която винаги успяват да се харесат и този път ми се струва, че албумът ще бъде запомнен за далеч по-дълго. Аз вече си имам своите фаворити, а Crematory сигурно вече са приготвили и вашите бъдещи такива - все пак обичат да угаждат на всеки фенски вкус ;-)


+ + + + +
Стилово разнообразие, подпомагано много успешно и от новите музиканти.
Значително подобрен, модернизиран и втежнен китарен звук.
Новият "чист" вокалист внася свежест с гласа си, влизайки в различни жанрови роли.
Доминиращият прав ритъм е сериозно намален и ударните звучат осезаемо по-добре.

- - - - -
Не особено добър избор за представителен (и отварящ) трак.
Няколко обикновени, дори леко граничещи със скуката композиции в средно и бавно темпо.
 
IF YOU LIKE
Darkseed, Gothminister, Eisheilig, Amorphis, Paradise Lost и др.

Автор: Undepth
[7.5/10]

0 Response for the "Crematory - Monument"