От/Год: Гърция, 2016
Лейбъл: Season of Mist
Ако "Rituals" има претенцията да е една голяма окултна церемония, то никак не е далеч от това да го постигне. Не го казвам, защото съм виден окултист-мантролог, а защото тези 49 минути звучат точно така и създават именно това усещане. Познати отдавна на родната публика, Rotting Christ ни навестяват редовно от 98-а насам, за да покажат докъде са стигнали и както при почти всяка банда, така и при тях възходите и спадовете в годините неизменно следват хода на историята. С този албум обаче ми се струва, че пред тях се отваря ниша за поне още албум-два с този стил и саунд. Пътят беше подхванат, но неизвървян някъде още в предния албум, но сега ситуацията е много по-различна.
Откриващатa "In Nomine Dei" (където Господ е всичко друго, но не и онова, което първосигнално си мислим) хвърля директно онази субстанция, причиняваща избухването на пламъка и облаците дим от ритуалния огън. С други думи, призивът към Лукавия във всевъзможните му въплъщения е направен. Силно, тежко и мачкащо, ритмично насечено, точно както подобава на идеята. Оттук нататък следва една мултиезична вакханалия, оплитаща инструменти, музиканти и онази висша сила, без която нищо в подобен род творение не би струвало и пукната пара. Френски, гръцки, маратхи, латински и английски са може би само част от всичко това. И за да бъде още "по-шарено", вокалите са поверени на различни гости (от различни точки на света), като че ли всеки да предаде своя дух, за да изпълни своята част от общия ритуал. Яко нали?
Може би единстнственото не съвсем вписващо се звено е "For a Voice Like Thunder" с участието на Ник Холмс. И то само защото носи повече готик настроение и музикално е построено така, че излиза от общото "тупа-та-тапата"! Иначе песента сама за себе си е дори много силна и, само за информация, е повлияна от произведението "King Edward Тhe Fourth" на Уилям Блейк. В "Ελθέ Κύριε" ("Elthe Kyrie", "Дойде Господ") и "Devadevam" пък, както вече става традиционно, ще доловите Балканската гайда, а нещо друго магнетично е как три типа вокали са насложени в последната в една зловеща смесица, от която косите да ти настръхнат.
И за да поокрупним нещата, ми се ще да кажа, че с този албум и този чудовищно разпознаваем саунд, който са постигнали Rotting Christ, с чиста съвест могат да бъдат наредени до най-големите от "тъмната страна" (макар, че го заслужиха още с AEALO, но сега вече със сигурност). Следователно, ако сте готови да се потопите в една непозната територия, да експериментирате с вкусовите си предпочитания и изгаряте от желание да призовете своя бог или каквото и да е там, може би точно тук ще откриете някой похват.
+ + + + +
Мантрически подход към композирането на албума.
Чудесно подбрани гости и поверените им вокали.
Нещо наистина различно и раздвижващо жанра.
- - - - -
Чудесно подбрани гости и поверените им вокали.
Нещо наистина различно и раздвижващо жанра.
- - - - -
Излишен бонус кавър.
Многоезичието ограничава достъпността на възприятието (въпреки напъните на Гоглетранслате).
Многоезичието ограничава достъпността на възприятието (въпреки напъните на Гоглетранслате).
IF YOU LIKE
Septicflesh, Samael, Necromantia, Meleches, Dæmonarch, Dimmu Borgir и др.
Автор: Nightice
[9/10]
0 Response for the "Rotting Christ - Rituals"
Публикуване на коментар