TODAY'S METAL - BULGARIA

Ревюта от и за съвременния метъл фен!

  • Welcome!

    Добре дошли в сайта на Today's Metal! Тук слушаме най-новите албуми и ги "съдим" нa границата между критиката и фенството. Но на първо място ние винаги сме фенове! Е, субективни сме (както и поставяните от нас оценки, всяка важаща стриктно за дадения стил), но все пак се опитваме да ви предложим нещо по-различно от останалите сайтове за ревюта - не само защото пишем и за непознати за масовия слушател групи, а и защото се стараем да пишем в един непретенциозен, неналагащ се и, надявам се, забавен и приятен за четене стил, без претенции за меродавност и излишно умнеене, без пестене на фенска критика и суперлативи. Но ако тук ви е скучно, можете да посетите и страницата ни във [Facebook], където постваме нови ревюта, нови клипове и други интересни и съвременни метъл благинки. --- От целия ни [екип] - приятно четене!

    For our non-Bulgarian visitors: please have in mind you won't find illegal downloads here. Reviews only, entirely in Bulgarian, honest and independent. --- Feel free to contact us [here] or at management@todaysmetal.com.

Lacuna Coil - Delirium

Posted by Today's Metal Crew On четвъртък, май 19, 2016 3 коментара

Стилът: Alternative/Gothic Metal
От/Год: Италия, 2016
Лейбъл: Century Media
Отнема: ~44 минути


Когато Lacuna Coil издадоха "Dark Adrenaline", много се кефех как групата си е върнала "тежкото" звучене. Ех, само ако знаех колко смешно биха звучали тези мисли, след като чуя какво има в "Delirium"! Считаният от много фенове за "леко ненужен" в групата Андреа Феро най-сетне се сети, че е време за промяна и използва момента, че групата смени трима свои членове, за да покаже какво може. На него се пада и честта да започне албума с поразителен рев - нещо, което вече хич не очаквахме да чуем.

С въпросния рев започва "The House of Shame", който моментално дава да се разбере, че това е най-добрият трак, който Lacuna са вадили в последните години. Но това е само началото! Промените в групата тепърва започват да се усещат. Най-напред промяната се усеща в китарите, които вадят един такъв тон... сякаш метълкор китаристи свирят алтърнатив и ню метъл - и това звучи добре! Когато Андреа пък отприщва крясъците си (все пак доста време ги е държал), мислите за метълкор и ню метъл отново се появяват, но Кристина Скабия е там и не само ни напомня какво точно слушаме, а дава и едно от най-разнообразните си вокални изпълнения досега. И докато "Broken Things" звучи като песен, написана през 2000-та (с всичките плюсове и минуси на това твърдение), то заглавната "Delirium" може би ще е големият хит в албума и вече предвиждам видео към него. Припевът е зверски масивен и въздействащ, а ефектът, леко напомнящ за семпъл от ориенталско пеене, на първо слушане звучи много странно и дори някак комично, но впоследствие може да се превърне и в любимата ви част от песента.

"Blood, Tears, Dust" продължава с още по-тежки груув китари, още ревове от Андреа и високо пеене от Кристина, "Take Me Home" леко разчупва ритъма, a "Ghost in the Midst" започва досущ като песен на модерна метълкор банда и поне аз се радвам, че Lacuna Coil са си направили този експеримент. И докато мрачната "My Demons" и "Claustrophobia" леко страдат от "синдрома на предпоследните песни", то "Ultima Ratio" затваря албума много силно и категорично, сякаш съчетавайки в себе си от всичко, което сме чули досега в "Delirium" - ревове, чисто пеене, бързо темпо, бавно темпо, електроника, насечени китари, отчетлив (да не кажа почти Korn-ски) бас, елементи на ню метъл, метълкор и... абе, да. От всичко.

С "Broken Halo" беше станало съвсем очевидно, че на Lacuna Coil им е нужна промяна и им прави чест, че са решили тя да е толкова явна, уверена и категорична. Тежкото звучене им отива много повече, а и дори с него те не са изгубили и грам от мелодичността си. Доказателството идва с песни като "The House of Shame", "Delirium" и "Ghost in the Midst", които възможно най-добре сочат пътя напред за групата. Не съм чел нито едно друго ревю за албума и нямам представа дали масово го хвалят или разкостват, затова не вярвайте сляпо на ревюта и чуйте сами "Delirium", за да откриете сами силните и слабите му страни. В него има и от двете.


+ + + + +
Наложителната промяна най-сетне се случи на много нива и определено е за добро.
Новият китарен звук в началото звучи малко странно, но впоследствие става ясно, че е добро решение.
Разнообразни песни + експерименти с различни стилове и настроение
Андреа Феро най-накрая се реши да извади тежката артилерия ревове и крясъци.
Кристина Скабия също впечатлява с вокални изпълнения, но тя кога ли не го прави?
Два-три ярко открояващи се хита.

- - - - -
Няколко отчетливо по-слаби и не чак толкова въздействащи композиции.
Тук-там има някои сегменти и текстове, които са прекалено "cheesy" дори за 2000-та година.

IF YOU LIKE
Evanescence, Delain, Deadlock, Nemesea, We Are The Fallen и др.

Автор: Testset
[8/10]

3 Response for the "Lacuna Coil - Delirium"

  1. Лъчезар Георгиев says:

    Вчера го чух. Напълно съгласен съм с ревюто, най-вече с частта за баса, който е типично Korn-ски. Не е лошо, просто от 12 песни можеше да има малко разнообразие в това отношение. Докато Dark Adrenaline и Karmacode почти всяка песен беше потенциален хит, тук не е така. Имам чувството, че са направили малко по-посредствен албум, но въпреки всичко добър.

    Въпрос към автора на ревюто: Deluxe версията на албума има 3трака? Чухте ли ги? Добри ли са? Обикновено са по-добри от тези в самия албум ;)

  2. В нашето промо имаше само 11 песни, но впоследствие чух и бонусите :-) Не бих казал поне аз, че са по-добри от материала в албума - по-скоро два от тях заслужено са смао бонуси, а един е точно на нивото на останалите тракове. Въпреки всичко винаги по-напред бих си купил издание с бонуси :P

  3. Бойко says:

    За мен албумът е повече от добър и напълно си заслужава дадената му, сравнително висока оценка като 8/10. Страхотен китарен звук, разнообразие и нито една песен, която бих определил като откровено слаба. Личният ми фаворит от албума определено е 'Blood, Tears, Dust', която слушам сигурно за стотен път в рамките на два дни.