От/Год: Германия/Гърция/Словения, 2016
Лейбъл: AFM
Цяло чудо е, че Paradox продължават да съществуват, особено след непрестанните промени в състава и здравословните проблеми на единствената константа в групата - Чарли Щайнхауер. Още по-голямо чудо е, че новият албум не само съществува, ами и хич не е лош. Съставът, с изключение на Чарли, е изцяло различен от този, записал "Tales of the Weird" през 2012-та и вече включва двама гърци и един словенец. Затова не е кой знае колко чудно, че звукът на групата осезаемо се е променил, като за това спомага и променената (но не за добро) продукция.
"Pangea" звучи като класически траш албум, без обаче изкуственото "състаряване" на звука да се натрапва и дразни. Продукцията не е добра и често се чува дори неприятно пращене, но то надали е там нарочно. То също обаче не пречи особено на изживяването, тъй като бива заглушено от мощни траш рифове, които ни връхлитат още от самото начало с "Apophis" и "Raptor". Именно в "Raptor" ми е и един от любимите моменти в албума, когато на 3:17 насъбраното в предните секунди напрежение избухва в бърз и зверски разкуфяващ инструментал с открояващ се бас и ме кара да се връщам към най-добрите години на германския траш. Същата песен притежава и един от най-мелодичните припеви в албума. Още класически траш се опитва да отвява перчеми и мозъци в "Ballot or Bullet", след която идва времето на дългите тракове.
Още преди средата на албума дължините на песните рязко се увеличават. "Manhunt" (7:33) започва залъгващо като 80-арска хард рок балада, но скоро избухва в простичък, но здрав траш. 7-минутната "Pangea" също започва бавно и избухва, показвайки че е достойна да бъде заглавна песен. Бавното начало на близо 8-минутната "Vale of Tears" обаче не е залъгващо - тя започва да се разгръща чак към третата си минута, но го няма това рязко преминаване от бавни китари без дисторшън в скоростен траш. Paradox пак ни пускат старата въдица с "Alien Godz" (6:41), но вече не се хващаме толкова лесно. На "El Muerte" обаче няма къде да избягаме - Paradox ни изпращат за финал с още скоростен траш, но не и с много убедителен припев. При повторното завъртане на албума пък се усещам, че има и една песен, озаглавена "Cheat & Pretend", която обаче звучи уморено и предизвиква прозявки - неслучайно ми е мнинала покрай ушите на първо слушане.
Колкото и да съм доволен, че Paradox не се предават и че са направили още един як албум, не мога да не изразя разочарованието си от продукцията. Пукането и пращенето може да е било нещо приемливо преди 30 години, когато групата се появява на бял свят, но не и през 2016-та. Отделно, не мисля, че някой ще се изненада от нещо кой знае колко оригинално, неучвано, или поне брилянтно в "Pangea". Това е просто един добър траш албум, който можеше да е дори по-добър, ако бе с по-добра продукция.
+ + + + +
Чарли и Paradox не се предават и продължават въпреки купищата препятствия.
Як класически траш/спийд/хеви метъл без никакви претенции и обяснения.
Цял час материал и много моменти, на които да си откъснеш врата от куфеене.
- - - - -
Як класически траш/спийд/хеви метъл без никакви претенции и обяснения.
Цял час материал и много моменти, на които да си откъснеш врата от куфеене.
- - - - -
Неодизпипана продукция, виновник за лошия и често пращящ и пукащ звук.
Без някакви неучвани проблясъци на брилянтност и оригиналност.
Без някакви неучвани проблясъци на брилянтност и оригиналност.
IF YOU LIKE
Mystic Prophecy, Annihilator, Iced Earth, Testament, Shadowbane и др.
Автор: Undepth
[7/10]
Към автора:
Не ви знам каква долнопробна мр3-ка сте слушали за да напишете че продукцията е лоша. Аз вече имам този албум на оригинален диск,и мога да кажа че звучи отлично.
Слушали сме 320kbps промо MP3-ка. На FLAC се чуват същите проблеми. Не е от техниката ;-)