TODAY'S METAL - BULGARIA

Ревюта от и за съвременния метъл фен!

  • Welcome!

    Добре дошли в сайта на Today's Metal! Тук слушаме най-новите албуми и ги "съдим" нa границата между критиката и фенството. Но на първо място ние винаги сме фенове! Е, субективни сме (както и поставяните от нас оценки, всяка важаща стриктно за дадения стил), но все пак се опитваме да ви предложим нещо по-различно от останалите сайтове за ревюта - не само защото пишем и за непознати за масовия слушател групи, а и защото се стараем да пишем в един непретенциозен, неналагащ се и, надявам се, забавен и приятен за четене стил, без претенции за меродавност и излишно умнеене, без пестене на фенска критика и суперлативи. Но ако тук ви е скучно, можете да посетите и страницата ни във [Facebook], където постваме нови ревюта, нови клипове и други интересни и съвременни метъл благинки. --- От целия ни [екип] - приятно четене!

    For our non-Bulgarian visitors: please have in mind you won't find illegal downloads here. Reviews only, entirely in Bulgarian, honest and independent. --- Feel free to contact us [here] or at management@todaysmetal.com.

Any Given Day - Everlasting

Posted by Today's Metal Crew On понеделник, август 01, 2016 0 коментара

Стилът: Modern Metal/MDM/Metalcore
От/Год: Германия, 2016
Лейбъл: Redfield Records
Отнема: ~51 минути


Най-мускулестият модерен метъл (буквално и преносно) в момента идва от Германия и по-специално от Any Given Day. "Everlasting" е втори албум за групата, която под различни форми и в различни състави познавахме още като Butterfly Coma и The Mercury Arc. Колкото и имена да сменят обаче, не можем да сбъркаме човека зад микрофона - Денис Диел. На пръв поглед той прави впечатление най-вече с това, че е наистина огромен, здрав, мускулест и страховито изглеждащ тип. Като чуем и дълбоките му крясъци, съвсем се убеждаваме, че не искаме проблеми с този човек. Когато обаче запее чисто... уау. Този глас идва от този човек?

Сигурно вече знаете всичко това, слушали сте първия албум и фазата, в която сте си казвали "Баси, тоя на какъв зоб е?!" е отминала. Сега вече за вас е много по-интересна музиката и нямате търпение да дойде 28 август, за да чуете и вие "Everlasting". TMB обаче е тук, за да направи бъдещето малко по-ясно и чакането малко по-поносимо. Тук е и моментът да ви успокоя, както наскоро успокоявах един приятел, който е голям фен на групата - спокойно, албумът е добър! Звученето не се е променило кой знае колко спрямо "My Longest Way Home" и това е супер. Може да говорим за подобряване на качеството на продукцията, но като цяло "Everlasting" е един уверен наследник на дебютния албум.

Големите хитове изглеждат ясни от самото начало и неслучайно своевременно получиха клипове. Става дума, разбира се, за агресивната "Endurance" и доста по-мелодичната "Arise", в която се включва и Мат Хийфи от Trivium. Ако някога се направи и трето видео за песен от албума, бих заложил, че то ще бъде или за откриващата в средно темпо "My Doom", или по-вероятно за "Levels", която започва с куплети с чисти вокали, преминаващи в смесица от чисто пеене и крещене, докато накрая крещящите вокали взимат превес. Колелото се завърта и чистите вокали поемат припева, а за финал ни мачка здрав риф, подкрепен от рядко появяваща се из диска електроника. "Mask of Lies" вдига темпото с малко двойни каси, но и все така мелодични припеви, като сходна формула се използва и в следващите няколко композиции. Нататък "Masquerade" изненадва с по-мрачно и агресивно метълкор звучене и се откроява положително на фона на останалите песни. "Ignite the Light" пък ни напомня как се правеше онзи як модерен мелодет, по който всички луднаха преди 10 години, докато "Farewell" залъгва, че ще е балада, но всъщност е просто "лека песен" и единствената тук само с чисти вокали. "The Bitter Man" затваря албума, преливайки от агресия в меланхолия и обратно, докато не разберем, остане в нас чувството, че сме минали през едно емоционално изживяване в последните 51 минути.

"Everlasting" напомня за яките модерни мелодет албуми, които излизаха преди 10-ина години, но без да звучи "закъснял". Елементите на типичен модерен метъл и метълкор му помагат да звучи повече от актуално, а Денис просто не спира да впечатлява с контраста между зловещите си крясъци и супер мелодични чисти вокали. Единствената сериозна забележка към албума е, че формулата с мелодичните припеви и екстремните куплети, колкото добре да работи, става предвидима прекалено бързо. Колкото повече обаче слушам албума, толкова повече нови готини моменти откривам в него, а за мен винаги е важно да го има този рядък елемент на преоткриване. Затова спирам да търся кусури и ви призовавам да си запишете този релийз в календарите си, ако искате да чуете може би най-яката смесица от модерен мелодет и метълкор за 2016-а.


+ + + + +
Може би най-яката смесица от модерен мелодет и метълкор за 2016-а.
Денис Диел впечатлява с невероятен контраст между екстремни и чисти вокали (и с доста мускули).
Поне три композиции с голям хитов потенциал.
Солиден и модерен звук, подкрепен тук-там от малко електроника.

- - - - -
Формулата с редуването на екстремни и чисти вокали става предвидима към средата на албума.
Мат Хийфи има роля като гост в "Arise", но за съжаление тя е почти пренебрежима.

IF YOU LIKE
Bury Tomorrow, The Unguided, Caliban, The Sorrow, 5FDP, Affiance, AILD, DBA и др.

Автор: Testset
[8.5/10]

0 Response for the "Any Given Day - Everlasting"