TODAY'S METAL - BULGARIA

Ревюта от и за съвременния метъл фен!

  • Welcome!

    Добре дошли в сайта на Today's Metal! Тук слушаме най-новите албуми и ги "съдим" нa границата между критиката и фенството. Но на първо място ние винаги сме фенове! Е, субективни сме (както и поставяните от нас оценки, всяка важаща стриктно за дадения стил), но все пак се опитваме да ви предложим нещо по-различно от останалите сайтове за ревюта - не само защото пишем и за непознати за масовия слушател групи, а и защото се стараем да пишем в един непретенциозен, неналагащ се и, надявам се, забавен и приятен за четене стил, без претенции за меродавност и излишно умнеене, без пестене на фенска критика и суперлативи. Но ако тук ви е скучно, можете да посетите и страницата ни във [Facebook], където постваме нови ревюта, нови клипове и други интересни и съвременни метъл благинки. --- От целия ни [екип] - приятно четене!

    For our non-Bulgarian visitors: please have in mind you won't find illegal downloads here. Reviews only, entirely in Bulgarian, honest and independent. --- Feel free to contact us [here] or at management@todaysmetal.com.

Architects - All Our Gods Have Abandoned Us

Posted by Today's Metal Crew On петък, август 19, 2016 0 коментара

Стилът: Metalcore
От/Год: Англия, 2016
Лейбъл: Epitaph Records
Отнема: ~46 минути


Датата е 20 август, а моят фейсбук е пълен с постове от групи, музиканти и лейбъли, изказващи съболезнования към членовете на Architects  - техният китаристът и съосновател на групата Том Сърл почина на 28 години след 3-годишна борба с рака. Бандата постигна връхна точка в кариерата си с "Lost Forever // Lost Together", затвърждавайки собственото си звучене, или както беше казал по-точно Том – тяхната си тежка музика. "All Our Gods Have Abandoned Us" не само затвърждава, но и надгражда всичко постигнато от групата досега и това прави тази загуба дори още по-ужасна, особено пък на тази възраст.

Новият албум на архитектите е една от малкото много приятни музикални изненади за мен тази година. Противно на очакванията ми, британците са успели да направят по-силен продукт от "Lost Forever // Lost Together", и то не защото не ги смятам за толкова талантливи, ами защото албумът беше великолепен. Групата обаче е успяла да се усъвършенства във всяко отношение. Звукът е още по-изчистен и кристален, инструменталът е дори по-разнообразен, вокалите на Сам някак са станали дори още по-мощни, надъхващи и емоционални, а използваната електроника е идеално въплътена в музиката и звучи така, сякаш винаги е била толкова важна част от нея. Меланхоличните елементи не са насилени, а са използвани отново по брилянтен начин и заедно с въздействащите текстове правят "All Our Gods Have Abandoned Us" да бъде едновременно много тежък и изключително емоционален.

"Nihilist" отваря албума тежко (точно както го направи и "Gravedigger" в предшественика му), но само след минута темпото рязко пада и ни удря първият типичен архитектски брейкдаун за албума. По подобен начин е развита и "Phantom Fear" чийто риф се забива надълбоко в мозъка, а крайният ѝ пасаж е едновременно бавен и тежък. "Deathwish" и "Downfall" залагат повече на мелодия и бързина, като голямо впечатления правят вокалите на Сам, който не спира да крещи по един странно мелодичен начин. "Gone With the Wind" е една от най-интересните композиции в албума и един от личните ми фаворити - песента започва тежко и бързо, продължава със средно бърз бридж, стигайки до бавен припев, като през цялото време електрониката държи всичко на гърба си. Втория припев удря с толкова остър брейкдаун, че направо може да ви спре дъха, а леките вокали на Сам, подкрепени само от електронни звуци, звучат... точно по архитектски. След нея меланхоличната "The Empty Hourglass" малко се губи, но в никакъв случай не оставя и лоши впечатления.

"A Match Made In Heaven" е най-"in-your-face" тракът и има толкова зарибяващ риф, че като излезе като сингъл я слушах няколко дни на repeat. "Gravity" и "From the Wilderness" са двете песни с най-силен мелодичен елемент, а "All Love Is Lost" напълно обръща нещата като най-бавната песен в албума, изпълнена с меланхолия и емоция. Нищо обаче не може да достигне закриващата "Memento Mori", която вече ни звучи като химн за починалия Том Сърл. Песента е дълга близо 9 минути и ни прекарва през всичко чуто в албума. Лекото начало с чистите вокали на Сам прелива в електронна интерлюдия, следвана от, за пореден път, страшно запомнящ се риф и припев, допълнен с архитектска мощ и емоция. Песента съдържа огромно количество различни елементи и е построена толкова разнообразно, че не ми остава друг избор, освен да я призная като най-добрата композиция на групата в кариерата им.

Architects са успели да еволюират в една още по-добра и зряла банда, като музиката им е не само завладяваща, но и до голяма степен единствена по рода си. С това нямам предвид, че няма други групи правещи подобен вид музика, ами че ако чуете някъде песен на Architects от последните им два албума, то след две секунди слушане ще знаете кой е изпълнителят. Тези британци са надградили труда и идеите си във всяко едно отношение и заради това ще бъде истинска грехота да пренебрегнете бандата и още повече изключителния "All Our Gods Have Abandoned Us".


+ + + + +
Напълно затвърдено и моментално разпознаваемо собствено звучене.
Всеки един елемент в музиката на групата е надграден и още по-добре изпипан.
Много добре използвана и перфектно пасваща си с музиката и настроението електроника.
Вокалите на Сам заслужават отделно споменаване, защото наистина са толкова добри.
Изключително въздействащи текстове.


- - - - -
Липсва му много малко повече разнообразие, за да бъде перфектен.

IF YOU LIKE
Bring Me The Horizon, Bury Tomorrow, The Devil Wears Prada, Northlane, IKTPQ и др.

Автор: Reksy
[9/10]

0 Response for the "Architects - All Our Gods Have Abandoned Us"