От/Год: Италия, 2016
Лейбъл: Nuclear Blast
Комбинацията от дет метъл и симфонични елементи звучи изкушаващо и много банди се опитват да правят нещо подобно, но не на всички им се отдава. Дори Fleshgod Apocalypse често биват обвинявани, че залагат прекалено много на симфониите и оставят метъла да се изгуби под тях. И дори да е имало подобни грешки досега, в "King" не може и дума да става за нещо подобно. Продукцията е учудващо чиста като за толкова претрупана с елементи музика - китарите изпъкват, ревовете са ясни, а оркестрациите, макар и все така силни, не поглъщат останалия инструментал.
Епични интродукции сме чували не една и две, затова трябва да изчакаме до "In Aeternam", за да се убедим, че FGA са направили един наистина епичен и отвяващ албум. "Healing Through War" и абсолютният хит "The Fool" бързо затвърждават тези убеждения, а "Cold as Perfection" и високоскоростната "Mitra" буквално моgат да ви отвеят перчема и напукат мазилката, ако увеличите колоните си достатъчно.
В средата на албума вече трудно може да се изненадаме, че "King" е мощен и епичен и изглежда, че повече няма накъде, затова FGA правят великолепен ход с нещо напълно неочаквано. Италианците посягат към Гьоте и неговата "Трилогия на страстта" и по-конкретно частта, озаглавена "Помирение". Само че вместо да я изпълнят със симфоничен дет метъл, те дават микрофона на оперната певица Вероника Бордачини за едно изпълнение, озаглавено "Paramour (Die Liedenschaft Bringt Lieden)", от което можем само да настръхнем. След това отклонение обаче няма никакво време за размисъл и високоскоростната симфо сеч продължава с "And the Vulture Beholds" и подобаващо озаглавената "Gravity" (защото направо мачка). "A Million Deaths" ни отвежда без забележки до над 7-минутния епос "Syphilis", а той, от своя страна - до пиано финала "King".
Думите не описват добре колко епична музика правят FGA, затова и не се впускам в излишни обяснения кое, къде и колко точно е епично. Без да предлага невероятни новости жанра, но с достатъчно мощ, за да ви отвее мозъците и достатъчно открояващи се тракове, "King" е поредният незаслужено оплюван албум на Fleshgod Apocalypse. С болка се начетох на какви ли не неадекватни ревюта, бъркащи се в детайли, които нямат никакво отношение към музиклата в албума. Затова стига четохте, а си пуснете албума, оставете мощта му да ви блъсне в гърдите и преценете сами дали съм сбъркал, като съм му дал тази висока оценка.
+ + + + +
Симфонична мощ, комбинирана перфектно с дет и мелодет метъл.
Вклюванията на чисти вокали им отиват прекалено много.
Страхотна изненада в средата на албума.
Без открояващо се слаби песни.
- - - - -
Вклюванията на чисти вокали им отиват прекалено много.
Страхотна изненада в средата на албума.
Без открояващо се слаби песни.
- - - - -
Започва да звучи малко еднообразно по някое време.
IF YOU LIKE
Septicflesh, Hollenthon, Behemoth, Hypocrisy, Ex Deo, Gorod и др.
Автор: Testset
[8/10]
0 Response for the "Fleshgod Apocalypse - King"
Публикуване на коментар