TODAY'S METAL

Ревюта от и за съвременния метъл фен

  • About TMB

    BGR: Today's Metal е сайт за метъл ревюта с идеална цел, създаден през 2011-а година, за да популяризира модерната метъл сцена. Нашата цел - бързо и лесно да разберете става ли нещо ново за слушане или не!

    ENG: Today's Metal is a non-profit webzine for metal reviews, established in 2011 with the purpose of promoting the modern metal scene. Our goal - to quickly let you know if a new metal album is worth your time!

    [FACEBOOK]        [INSTAGRAM]        [YOUTUBE]        [TWITTER]        [E-MAIL]

In the Woods - Pure

Posted by Today's Metal Crew On петък, декември 23, 2016 0 коментара

Стилът: Experimental/Doom/Progressive Metal
От/Год: Норвегия, 2016
Лейбъл: Debemur Morti Productions
Отнема: ~67 минути


Само ако знаете колко се израдвах, когато разбрах, че In The Woods ще издадат албум! И разбира се, от мига, в който се появи, вече вероятно съм го завъртял поне 20 пъти. Доста се колебах дали да напиша няколко думи за него – колебание, породено от съмненията за някакъв заговор между тукашните ни герои и колегите им от Evergrey. И ще ви кажа защо тази мисъл се зароди в мен.

Още отварящата и заглавна песен "Pure" ме върна 1-2 месеца назад със спомена за новия албум на шведите. Толкова много общи неща - звученето, сходните гласове, постройката на композициите, та чак до изконните влияния на прог рока от 70-те и 80-те. Ама какво да се прави, случват се и такива неща. Всъщност, искам да кажа, че ми липсва онова новаторство, което имаше в изобилие в предишните им издания. Сега като че ли са потънали в океана на изминалото време и неговата тежест е притиснала творческия им потенциал някъде там, където беше прекъснат преди много години. На моменти от създаденото налягане бива изстрелван по някой залп вдъхновение, което обаче на мен ми е крайно недостатъчно. Първото подобно изключение идва с "The Recalcitrant Protagonist" – песен, построена зверски добре, с бавно навлизащи китарни рифове, хубава мелодия и съвсем леко сладникав привкус. И докато чак "Cult Of Shining Stars" китарите стават наистина настоятелни, не мога да спра да си мисля за заглавната "Pure". В нея е залегнала философията относно съпътстващите ни светове, съществувание и съзнание, като дълбочината, която се корени в това, е същността на идеята, около която се върти албума. Сложна работа, ей!

Продължаваме напред до "Transmission KRS" - инструментал, странно напомнящ ми за ФСБ, като стигаме и до нещо приятно и рядко срещано - 10-минутен трак, който не отегчава по никакъв начин. Първата му половина е подчинена силно на синтезаторните звуци, докато във втората сливането им с китарен саунд и майсторски сола е показател, че контролът върху въздействието e изцяло на страната на норвежците. И да, "This Dark Dream", а в последствие и "Mystery Of The Constellations" (искам още и още от последните ѝ минути!) са точно онази магия, за която говоря. Пълно потапяне в красотата на тяхната музика - от всичко и обилно!

In The Woods винаги са били мярка за неподражаемост и оригиналност - и в "Omnio", и в "Strange Иn Stereo", и преди това. Примери бол. Този път оценката в този аспект не би могла да е върхова, но пък най-вероятно това е, защото още не съм свикнал с това им звучене и най-вече с гласа на Mr.Foe. Затова и сравнението в началото така ми се е натрапило. Както и да е, определено бих заложил на следващия албум (ако не е след 15 години), че ще отприщи отново извора на онова, което е направило тази банда толкова култова.


+ + + + +
Тези хора не могат да правят слаба музика.
Много, много умело смесване на по-лекия прог рок с тежки метъл рифове.
Знаете ли, че In The Woods са сред първите групи, ползвали определението "Pagan Metal" за музиката си?


- - - - -
Няма го онзи дух на новаторство.
Стиловите прилики с Еvergrey.
Вокалите на Mr.Foe трябва да се напаснат с времето към стандартите на бандата.

 
IF YOU LIKE
Evergrey, Green Carnation, The Third and The Mortal, Ulver, Pink Floyd и др.

Автор: Nightice
[8/10]

Machinae Supremacy - Into the Night World

Posted by Today's Metal Crew On четвъртък, декември 15, 2016 0 коментара

Стилът: SID Metal
От/Год: Швеция, 2016
Лейбъл: Hubnester Records
Отнема: ~40 минути


Няма друга група като Machinae Supremacy и точно затова всеки техен нов албум е очаквано събитие. Промените в звученето им в последните им два албума не бяха лоши, но явно останаха неразбрани от феновете, които предпочитаха класическите MaSu - с много 8-битова (SID) електроника и по-освободено, не чак толкова "сериозно" звучене. И ето, че "геймърският метъл" отново е на дневен ред!

Докато предишните два албума бяха безспорно добри, истинската сила на MaSu е в умелата употреба на 8-битова електроника и именно тя е в основата на музиката, която правят в "Into the Night World". Разликата се усеща още в отварящата "My Dragons Will Decimate", която носи именно онази супер зарибяваща смесица от модерен, мелодичен пауър метъл и 8-битова електроника, която някога направи тази група толкова обичана, особено сред геймърите. Настроението се поддържа в следващите "Into the Night World" и супер мелодичната "Twe27ySeven", докато "Remember Me" не променя всичко. Песента е единствената балада в албума, но не притежава нито едно от иначе досадните качества на писаните насила балади. Пианото и дамските вокали допълват искрено емоционалния глас на Gaz, а включващите се в средата китари и леки оркестрации внасят страхотно епично чувство.

Във втората половина на албума електрониката намалява и затова тук блестят най-вече тракове като "Beast Engine" и инструменталчето "Sid Metal Legacy". Но дори въпреки липсата на много електроника, "Stars Had to Die so That You Could Live" е великолепен трак, който прогресира към все повече и повече епичност с всяка изминала минута. Пианото пък отново играе основна роля чак в последната композиция - "The Last March of the Undead". Въпросната песен започва малко бавно и баладично, но постепенно вдига темпото и се развива по начин, който накара поне мен лично да я превъртя около 10 поредни пъти.

"Into the Night World" звучи като албум, който MaSu са изсвирили с удоволствие и без напрежение и би бил идеалният техен албум, ако в него нямаше 2-3 лесно забравими композиции, което не е малко за албум от 10 песни. Аз обаче се върнах към времето, когато откривах тази група и трудно бих могъл да искам по-добър албум от Machinae Supremacy през 2016-та. Направо обаче ще ви завидя, ако ги откриете с този албум!


+ + + + +
Връщане към по-електронното звучене, което ги откроява силно от останалите групи.
Лесни за слушане и възприемане, но въпреки това детайлно изпипани, разгръщащи се композиции.
Атмосфера, стил и музикално изживяване, каквито рядко се откриват на "нормалната" метъл сцена.

- - - - -
Няколко лесно забравими, даже леко разочароващи композиции.
Старите фенове може и да останат доволни, но трудно ще се изненадат от нещо.
 
IF YOU LIKE
Gloryhammer, Rainbowdragoneyes, Magic Hammer, Celldweller и др.

Автор: Stahley
[8/10]

Article #1000! Kalisia - Cybion

Posted by Today's Metal Crew On петък, декември 09, 2016 3 коментара

Стилът: Epic Progressive/Sci-Fi Metal
От/Год: Франция, 2024
Лейбъл: -
Отнема: 1:11:11 часа


Една от вечните теми сред метълите е "Кой е най-великият метъл албум". Всеки казва любимия си албум и започват споровете. Затова и ние в TMB вече 999 пъти се въздържахме да раздаваме подобни определения като "най-велик метъл албум". Но ако има албум, който да ме е оставил без дъх и за който още не мога да проумея как изобщо съществува, то това е "Cybion" на Kalisia. Напълно е възможно това име да не ви говори нищо, но поне аз никога през живота си не съм попадал на толкова детайлно изпипан и гениален метъл шедьовър. И не говоря само от музикална гледна точка. Сега ще ви обясня за какво става дума.

Създаването на "Cybion" отнема на своя мастърмайнд Брет Калдас-Лима близо 15 години. Това звучи като адски много време, но "Cybion" не е просто музикален продукт. Той е една грандиозна sci-fi история от бъдещето, за която Брет е измислил целия сюжет. Специално за албума е измислен и цял йероглифен извънземен език (!!!), наречен "кал", а целият артуърк към книжката с диска също е авторско дело на Брет. Албумът всъщност представлява една огромна песен, разделена (по-скоро от учтивост) на четири отделни действия, всяко съдържащо по пет трака. Всяко парче от отделните действия започва с буквите A, B, C и D, а общата продължителност на песента (албума) е точно 1:11:11 часа.

Музиката най-лесно може да бъде определена като прогресив, но е много, много повече от това. Тя комбинира прогресив, мелодет, дет, индъстриъл, електроника, джаз, авангардност, симфонии и абсолютно недостижима епичност, която не мога да ви опиша с никакви думи. За да разберете за какво говоря, трябва да чуете целия албум - на един дъх, с възможно най-високо качество. С други думи, "Cybion" просто е изпреварил времето си и наистина звучи като албум, излязъл през годината, в която се развива действието в него - 2024-а, а не през 2009-а, когато явно някой с машина на времето го стовари на човечеството, още преди то да е готово за него.

Потапянето в тази история се случва неусетно. Всички гласове на Брет (пеене, ревове и всякакви гласове с ефекти) и Елоди Бушоне (която внася доза нежност не само с глас, но и с флейта и саксофон) разказват историята досущ като в метъл пиеса, а на помощ им се притичват гигантски имена като Анджела Госов (ex-Arch Enemy) и Ариен Лукасен (Ayreon), а с някое и друго китарно соло помагат Пол Масвидал (Cynic, Death) и още куп великолепни (макар и не толкова известни) китаристи и продуцентът Анди Снийп. Звукът е чудесно изпипан и изключително многопластов, а действието се променя на всеки няколко секунди. Музиката не разчита на познати структури с куплети и припеви, което прави изживяването абсолютно непредвидимо и изключително красиво. И въпреки тази неочакваност, всяка промяна идва винаги точно навреме и радва сетивата по начини, по които малко други (ако изобщо има такива) албуми могат да го сторят.

Това е то. Преди близо 6 години, когато Today's Metal стартира (доста слабо, признаваме си, хаха), надали някой от екипа беше предполагал, че ще стигнем 1000 публикации. Чак когато видяхме числото 999 при предишното ревю (това за Warpath) осъзнахме, че се задава нещо значимо за нас като автори. Затова и решихме да отбележим тази страхотна бройка така, както ние си знаем - с ревю. Аз, като редактор, не виждах по-подходящ албум за целта от "Cybion", тъй като някога Today's Metal стартира с една много ясна цел - популяризиране на не толкова известни по наши земи групи. Напук на логиката, която показва, че най-много се четат ревюта за популярни групи и "нетипични" материали, ние никога не спряхме да пишем за групи, които може и никой в България да не слуша и които със сигурност нямат и една легално прдадена бройка у нас. Но дори само един човек да цъкне на ревюто и случайно да открие новата си любима група - нашата цел е постигната. Надяваме се, че покрай нас сте открили много нова музика и сте разширили музикалния си кръгозор. Вярваме и че ако все още не сте - ще ни се доверите и ще потърсите Kalisia и техния "Cybion". Пък ще си говорим още за сайта, за съвременната сцена и нашите опити да допринесем за развитието ѝ на 12 януари догодина, когато сайтът би трябвало да стане на 6 години. Дано успеем да го отпразнуваме заедно!

+ + + + +
Абсолютно брилянтен, изпипан до последния детайл метъл шедьовър.
Целият албум е една гигантска песен, приличаща по-скоро на sci-fi пиеса.
Гигантско разнообразие и никакво следване на стереотипи и правени по калъп структури.
Личи си защо албумът е отнел на създателите си цели 15 години.
Специално за албума е измислен цял извънземен йероглифен език! 

- - - - -
Слушането на един дъх е важно, но трябва да се отделят 1:11:11 часа за целта. 
 
IF YOU LIKE
Ayreon, Disillusion, Dream Theater, Devin Townsend, BTBAM, Scar Symmetry и др.

Автор: Testset
[1000/1000]

Warpath - Bullets For a Desert Session

Posted by Today's Metal Crew On четвъртък, декември 01, 2016 0 коментара

Стилът: Thrash/Doom/Groove Metal
От/Год: Германия, 2017
Лейбъл: Massacre Records
Отнема: ~61 минути


Това не го очаквах - след повече от 20 години прекъсване, слушам нов албум на Warpath! Сигурно има 50 групи с това име, но това са онези германци, които го ползват от началото на 90-те и издадоха свирепия "Massive". Стилът им може да бъде обощен като "траш, ама не баш", затова те самите го наричат "hate metal" - смес от траш, груув, хардкор и малко дуум. Зад микрофона отново е Дирк Вайс, познат ни още от Incubator и от жестоките Richthofen. И ако вече сте чули страховития му рев веднъж, надали сте го забравили.

На пръв поглед това е вид метъл, който лесно бих подминал. Продукцията не блести с кой знае какво качество, а музиката - с кой знае каква оригиналност. В "Bullets For a Desert Session" основни роли играят емоцията и носталгията. И като казвам "емоция" нямам предвид някаква тъжна или романтична такава - просто каквото и да изпява Дирк Вайс, звучи адски искрено и думите му удрят максимално силно. Заради това, но и заради други показатели, той ми напомня за Том Уейтс. Като добавим мачкащото темпо (независимо дали е средно или бързо), албумът придобива една мрачна и носталгична окраска, която хем ни връща в 90-те, хем ни рита здраво, за да поиздивеем подобаващо.

Трашът в този албум носи със себе си духа на траша от началото на 90-те. Откриващата "Reborn", силно напомнящата за Sodom "No One Can Kill Us" и "No More Time To Bleed (Thrashunion)" са високоскоростните резачки редом с "Unseen Enemy", която обаче има по-скоро пънкарски хардкор привкус. За достоен наследник на "Massive" пък може да мине "I Don't Care" и минаващата бавно като валяк "When War Begins". Други мачкащи композиции, макар и в малко по-високо темпо, са "The Liar Knows the Truth" и "God Is Dead" - един от многото тракове в албума с директни антирелигиозни текстове. Тук даже няма как да се сърдим на Дирк, че напада само християнството, защото той говори против религията като цяло, а в Richthofen дори цитираше конкретни имена на божества в красноречивата "Kill For Allah". Ето така се прави антирелигиозна песен - не само срещу християнството, защото това е лесно и банално. Ха кажи нещо против исляма, а?

По-изчистени форми на дуум можем да чуем най-вече в "Crossing" и 7-минутната "Bullets For a Desert Session", с която идва и краят на албума. С риск да се повторя, музиката в него не е супер оригинална и дори не бих казал, че звучи като писана през 2016-а. Само че май точно в това ѝ е чара - Warpath звучат така, сякаш 20 години са спали криогенен сън и са се събудили във все същото си старо студио, за да запишат нов албум. Затова и ако не сте били фенове на групата през 90-те, надали ще разберете защо проявявам този ентусиазъм. Напълно ще ви разбера, ако не харесате "Bullets For a Desert Session". Но ако поне веднъж сте попадали на "Massive" и ако не сте вярвали на ушите си, докато сте слушали смазващите Richthofen, то този албум е за вас. Той има силата да ви върне поне 20 години назад и да ви припомни що е то "здрав суров метъл".


+ + + + +
Суров, неподправен, искрен, директен, мачкащ, непукистки метъл.
Ранният 90-арски дух е много силно изразен и носи много носталгия.
От гласа на Дирк Вайс струи толкова много омраза и неприязън, че е трудно да се опише. 

- - - - -
Ако не сте били фенове на Warpath през 90-те, надали този албум ще ви впечатли особено.
Без особени форми на новаторство, оригиналност и блестяща продукция.
Някои многократно повтарящи се елементи, особено откъм тематика и текстове. 
 
IF YOU LIKE
Incubator, Richthofen, Totenmond, Pantera, Niederschlag, Dew-Scented, Sodom и др.

Автор: Testset
[7/10]