TODAY'S METAL

Ревюта от и за съвременния метъл фен

  • About TMB

    BGR: Today's Metal е сайт за метъл ревюта с идеална цел, създаден през 2011-а година, за да популяризира модерната метъл сцена. Нашата цел - бързо и лесно да разберете става ли нещо ново за слушане или не!

    ENG: Today's Metal is a non-profit webzine for metal reviews, established in 2011 with the purpose of promoting the modern metal scene. Our goal - to quickly let you know if a new metal album is worth your time!

    [FACEBOOK]        [INSTAGRAM]        [YOUTUBE]        [TWITTER]        [E-MAIL]

Demon Hunter - Outlive

Posted by Today's Metal Crew On петък, март 17, 2017 0 коментара

Стилът: Modern Metal
От/Год: САЩ, 2017
Лейбъл: Solid State Records
Отнема: ~50(+9) минути


Още се чудя защо "Extremist" се казваше така, след като не беше екстремен. Не казвам, че беше лош, даже напротив, но... не беше екстремен. В него обаче все пак бе запазено здравословно съотношение между тежки и леки моменти, докато днес не мога да кажа същото за "Outlive". Demon Hunter очевидно стават все по-леки с всеки изминал албум и с тази си нова творба може би малко минаха границата на олекването. Да, Райън Кларк има хубав глас, когато пее чисто, но в това му беше чара - че не го използва постоянно във всяка песен и така блесваше в малкото балади.

Днес обаче Райън Кларк разчита предимно на чистите си вокали, а инструменталът рядко минава средното темпо. Ако трябва пък да сме съвсем точни, съотоношението е 2:1 в полза на леките композиции с чисти вокали. Това обаче не значи, че всички по-леки композиции са слаби, а по-екстремните - автоматично силни. И все пак, всичко започва подобаващо добре с агресивната "Jesus Wept", но в следащите няколко трака темпото почти постоянно спада. Така например, човек лесно може да си представи "Died In My Sleep" и "Cold Blood" с 50% по-бърз ритъм, точно както аз си представям и провлачената "One Step Behind", която е една от най-слабите песни на Demon Hunter, която някога съм чувал. Все същото средно темпо властва още в "Raining Down", "Cold Winter Sun" и "Half as Dead". Към края oбаче се е оформила една много силна поредица, започваща с "The End", продължаваща с тежките "One Less" и "Patience" и завършваща с 6-минутния финал "Slight the Odds", който, макар и също в средняшко темпо, дава добър завършек на нормалното издание на албума.

Бонусите "A Fear I Used To Know" и "Savage" пък определено заслужават да са в основното издание далеч повече от сухото интро "Trying Times" и "One Step Behind", да речем. Специално "Savage" пък е единственият добър пример в албума за това как един сравнително бавен трак може да е силен и без да е провлачен и скучен. Даже ми се струва че той и "Jesus Wept", макар и толкова различни откъм настроение, динамика и тежест, автоматично ми се превърнаха в любимите композиции в "Outlive". И май предимно с тях ще го запомня, защото дори синглите този път не бяха на очакваното високо ниво.


+ + + + +
Открояващият се, винаги разпознаваем глас на Райън Кларк.
Някой и друг урок как със средно и бавно темпо може да се направят силни композиции.
Ненабиваща се в ухото, но заслужаваща внимание добра китарна работа.
Любопитна смесица от модерен метъл, алтърнатив и малко метълкор.

- - - - -
Прекалено лек и алтърнатив, с много чисти и прекалено малко крещящи вокали.
Изморително много тракове в едно и също изморително средно темпо.
Почти нищо над летвата, която обикновено очакваме Demon Hunter да надскочат.

IF YOU LIKE
Wovenwar, BFMV, Soilwork, 5FDP, All That Remains, Red и др.

Автор: Testset
[6/10]

Varg - Götterdämmerung (EP)

Posted by Today's Metal Crew On сряда, март 15, 2017 0 коментара

Стилът: Melodic Death/Pagan Metal
От/Год: Германия, 2017
Лейбъл: Napalm Records
Отнема: ~16 минути


В последно време Varg се превърнаха във фактор на германската сцена, особено след влезлия в чартовете "Das Ende Aller Lügen". Виждате ли, деца, какво става, като правиш музиката си с неподправен хъс и купища енергия? Влизаш в чартовете. И ако можем да съдим за бъдещия албум на групата по това дълго точно 16:00 минути EP, то можем да предскажем, че Varg отново ще покорят класациите за екстремна музика - поне в родината си.

На първо (до шесто) слушане "Götterdämmerung" е малко по-суров и мрачен от хитовия си предшественик, което със сигурност ще се услади на по-екстремните фенове. Но макар да нямна хитове като "Achtung!", да речем, има една страхотна енергия, идваща от два основни източника - зловещите крясъци на Freki и по германски точните и набиващи се в главата барабани на Fenrier. Когато тези два елемента се съчетаят,с е получават взривове като този в бриджа и припева на заглавната "Götterdämmerung", където Freki категорично ни казва: "Ich bin Feuer, Herr der Flamme, ich fresse Eisen und Stahl!" ("Аз съм огън, господар на пламъка, тъпча се с желязо и стомана!") - и ние му вярваме. "Hel" продължава с агресивната нотка, но вади и едно далечно, сурово викингско звучене, докато "Beißreflex" започва с тежък, мачкащ, ръмжащ риф, който ни захапва и не ни пуска, като единствената опция за мърдане, която ни оставя, е куфеенето. За финал "Knochenpfad" идва бавно и тежко и носи със себе си път от кости и двойно повече мрак, с което напомня до голяма степен за Totenmond. Насеченият риф в средата пък ни размята насам-натам както вълк размята плячката си, за да я омаломощи.

Знам, знам - взе да става много литературно, но все пак това е EP. Рядко пишем за EP-та, но когато са на толкова яки групи, не можем да ги подминем, а когато към тях все още не е издадена музика, която да ви даде представа за тях, се стараем възможно най-ясно да ви обясним емоциите, които изпитваме, докато слушаме. Така или иначе не всеки ще ни разбере, ако опишем звученето на "Götterdämmerung" като нещо средно между Totenmond и Heaven Shall Burn, само че с лек викингски привкус. Макар че ако това ви говори нещо - значи сте от нашите хора и определено ще искате да чуете още от Varg.


+ + + + +
Енергия, агресия, мощ, хъс - все важни метъл елементи, които доста банди забравят напоследък.

- - - - -
Трудно е да се определи дали някой от тези тракове ще е хит, вкарващ Varg в класациите.

IF YOU LIKE
Eisregen, Totenmond, Equilibrium, Heaven Shall Burn, DAR и др.

Автор: Testset
[N/A]

Turmion Kätilöt - Dance Panique

Posted by Today's Metal Crew On събота, март 11, 2017 0 коментара

Стилът: Industrial Metal
От/Год: Финландия, 2017
Лейбъл: Osasto-A
Отнема: ~42 минути


Слушах този албум 15 пъти, за да разбера какво точно се е променило в Turmion Kätilöt, за да не ме кефят така, както преди 10 години. Първо реших, че аз нещо съм одъртял и ме гони носталгията, но си пуснах "Tirehtööri" от 2006-а и бързо разбрах, че повредата не е в моя телевизор - просто Turmion Kätilöt вече нямат тази страхотна енергия, която имаха някога, а и китарите им звучат по-зле, отколкото преди 10 години, което не е нормално. Продукцията е променена към лошо, MC Raaka Pee далеч не звучи толкова надъхан, електрониката не е така остра и зарибяваща, а темпото рядко надвишава средното. И все пак - това са Turmion.

Този път дори сингълът не е супер убедителен, което беше традиция във всички ТК албуми досега. "Dance Panique" не е лош трак, но не можем да го сравним дори с "Kirottujen Karnevaalit" или "Grand Ball" - все песни, които не са от най-добрите им албуми. Два посредствени трака по-късно, "Kyynelten Tanssi" раздвижва нещата с повече скорост в куплетите и мелодичен припев, а "Uhriveri" е първата композиция в албума, която звучи като добрия стар Turmion Kätilöt, който очаквахме и моментално ми се превърна в един от двата албумни фаворита. Подобно настроение носи и "Viha", но другият голям хит несъмнено е "Kuoleman Marssi" - директен, тежък, електронен и зарибяващ. Друг много здрав и 7-минутен трак в албума е оставен за финал, но носи объркващото име "To Be Continued (Act 3)".

Turmion Kätilöt са ми любима банда открай време, но вече близо 10-ина години не успяват да надминат първите си три произведения. "Hoitovirhe", "Pirun Nyrkki" и "U.S.C.H!" са култови заглавия за финската индъстриъл метъл сцена и ще се радвам, ако Turmion Kätilöt някак успеят да си прелеят отново от тяхната енергия и хъс, защото, дори да е повече от приемлив в морето от метъл албуми, излизащи насполедък, "Dance Panique" просто не е достатъчно добър за самите "Turmion Kätilöt". На тази група просто не ѝ отива да звучи така изморено и... застаряло. Вие сте Turmion Kätilöt бе, пичове - трябва да ни откъснете главите от куфеене и мощ, а не да пълните време с нелоши, но напълно неотиващи ви тракове като "Vihko".


+ + + + +
Няколко сериозни избухвания с познатата и типична Turmion Kätilöt енергия.
Повече мелодични припеви от всякога и много умела употреба на дамски беквокали.
Финалният трак пак е над 7 минути, но този път не е просто дълго аутро, а много добра композиция.

- - - - -
Все по-слаба продукция, с по-лош китарен звук, по-невзрачна електроника и бавно темпо.
Определено липсва енергията и хъса от първите три албума.

IF YOU LIKE
Two Times Terror, Fear of Domination, Black Light Discipline, Ruoska и др.

Автор: Testset
[6/10]

Erdling - Supernova

Posted by Today's Metal Crew On четвъртък, март 09, 2017 1 коментара

Стилът: Industrial Rock/Metal/NDH
От/Год: Германия, 2017
Лейбъл: Out of Line
Отнема: ~44 минути


Ах, как обичам NDH! Спомням си обаче, че не дадох много висока оценка на дебютния албум на Erdling, макар и те да влизат в това понятие за немскоезичен индъстриъл метъл. Албумът просто беше прекалено муден и безличен, но от няколко песни си личеше, че тази група има накъде да се развие и има потенциал да направи нещо много по-добро. И ето, че дори не се наложи да чакам дълго - "Supernova" е взел само най-добрите черти "Aus den Tiefen" и залага на повече динамика, още тежки китари, още приятни мелодични припеви, по-малко готик и повече NDH. Чувствам се така, сякаш са ме послушали, колко приятно само.

"Supernova" е по-тежък, по-мрачен, по-директен и по-зрял от предшественика си и това си личи най-вече в тракове като хитовия "Mein Element" (колкото и да напомня за сингъла "Blitz und Donner" от предишния албум), тежките NDH тупаници "Angst", "Supernova", "Über-Ich", "Phoenix" и много 90-арски звучащия "Als Ich Gott Erschuf". В алтернативната версия на "Getrieben Von Hass" пък се включва Марк от Caliban, а To The Rats And Wolves правят ремикс на отварящия трак "Absolutus Rex". С по-"готик" и дарк рок звучене се открояват "Kein Schatten Ohne Licht", "Unantastbar", и най-вече "Frei Wie Der Wind". Формулата с тежките NDH куплети и мащабните и мелодични припеви работи много успешно и благодарение на това лесно можем да откроим Erdling от другите групи от новата NDH вълна като Unzucht, Stahlmann и Heldmaschine. Продукцията също е качествена и поставя китарите и барабаните на видно място - нещо безкрайно логично, но и на което доста други групи често пропускат да обърнат внимание.

Това втежнено звучене на Erdling им отива много и много се радвам, че и те самите бързо са разбрали това. Разликата се усеща и тук - колкото и да са приемливи готик рок траковете, мощта на ударните NDH композиции ги отвява по всички показатели. Да, тук-там групата или се самоповтаря, или повторя някои стари NDH похвати, но в случая говорим по-скоро за изключения, отколкото за повтарящи се грешки от този сорт. И макар на първо слушане това тяхно ново втежнено звучене да напомня много за Stahlmann (чийто бивш китарист сформира тази нова група), смея да твърдя, че Erdling в момента дори излизат с едни гърди пред тези техни сънародници (които също ще издадат новия си албум съвсем скоро). "Supernova" е възможно най-правилното продължение на кариерата на тази група и идва точно, ама точно навреме, когато NDH феновете вече се чудехме няма ли вече нещо да се случи през 2017-а и на този музикален небосклон.


+ + + + +
Осезаемо по-тежко, мрачно, директно, хитово и зряло звучене спрямо дебютния албум.
Тежки китари и електроника в куплетите + мелодични припеви е една чудесна формула.
Подобрена, изчистена продукция с акцент върху тежките китари и барабаните.

- - - - -
Веднъж се самоповтарят, а тук-там повтарят някои прастари NDH похвати.
Готик рок песновките не пречат, но просто не са на нивото на останалите.

IF YOU LIKE
Rammstein, Stahlmann, Megaherz, Unzucht, Heldmaschine, Eisbrecher, Unheilig и др.

Автор: Testset
[8/10]

Emmure - Look at Yourself

Posted by Today's Metal Crew On неделя, март 05, 2017 0 коментара

Стилът: Metalcore/Rapcore
От/Год: САЩ, 2017
Лейбъл: Sharptone/Warner
Отнема: ~31 минути


Никой не успя да издържи Франки Палмери достатъчно дълго и от миналата година Emmure са в изцяло нов състав, ако не броим единствената константа Франки, разбира се. Дълго слушах за това ново лице на Emmure, колко по-мощни, тежки и яки са отпреди и най-сетне реших да дам няколко уши на "Look at Yourself". Да, по-тежки са. Да, има както деткор елементи, така и рапиране. Хмм, а пък тук Франки казва в типичен swagcore стил, че не гивва фак. Чакай, да не съм си пуснал Attila отпреди няколко години?

Ако обичате да слушате 30-минутни албуми, в които 29 минават в брейкдауни, свръхпродуцирани крясъци, лошо рапиране и малоумни текстове - "Look at Yourself" е албумът за вас! Да, промяната в състава е донесла промяна и в звученето, която с малко уговорки бих определил като положителна, но като цяло, ако това беше дебют и на този диск не седеше името Emmure, тази група щеше да потъне в забвение за три дни. Всички песни си приличат една с друга, а тези, които се открояват, не го правят по много убедителен начин. Супер е, че можем да заформим някой и друг мош на "Shinjuku Masterlord", "Smokey" (която реално е един двуминутен брейкдаун), "Call Me Ninib" и "Turtle in a Hare Machine", но остава вечният въпрос: "И какво от това?". Хубаво, тежки тракове са и имат брейкдауни, но няма и един, който направо да те хване и да те размята из стаята. Вместо това има само изтъркани брейкдауни на килограм, като изключим може би само "Torch", която просто вдига агресията на съвсем ново ниво.

"Ice Man Confessions" и "Flag of the Beast" с тяхното нюметълско (а на места дори Korn-ско) звучене взливат малко цвят и контраст в безкрайното море от брейкдауни, но да се твърди, че Emmure са станали мега яки, само защото са в нов състав, ми се струва доста пресилено. Не знам дали е защото толкова силно се дразня на Attila и понятието "swagcore", което добре оприличава този албум, но хич не съм впечатлен от "Look at Yourself". Преди 5 години щях да кажа друго, но пък и тогава гигантското цунами от еднакво звучащи метълкор банди още се виждаше само в далечината и не ни беше заляло. Днес си мисля, че критериите на слушателя са доста по-завишени и е редно Emmure да се съобразят с това, ако не искат да продължават да са група за основна таргет аудитория от ненужно надъхани хардкор тийнове.


+ + + + +
Новият състав носи със себе си осезаемо подобрено и втежнено звучене.
Когато не се лигави, Франки Палмери може да вади зловещо мощни ревове.
Няколко силно открояващи се композиции, повечето от които логично бяха пуснати и като сингли.

- - - - -
Половин час албум с горе-долу половин час изтъркани брейкдауни.
Нищо ново, изненадващо, оригинално и наистина креативно.
Крясъците на Франки Палмери често звучат наистина ужасно продуцирани.

IF YOU LIKE
Attila, Chelsea Grin, Breakdown of Sanity, Suicide Silence, ABRB, FTFD и др.

Автор: Undepth
[5/10]

Warbringer - Woe to the Vanquished

Posted by Today's Metal Crew On петък, март 03, 2017 0 коментара

Стилът: Thrash Metal
От/Год: САЩ, 2017
Лейбъл: Napalm Records
Отнема: ~41 минути


Warbringer са част от това ново поколение млади траш банди, за които може и да помислиш, че свирят от поне 30 години насам, но всъщност това е едва петият им албум в близо 10-годишната им кариера. Досега не им бяхме обръщали внимание на сайта, но решихме, че е станало крайно време, особено след като чухме предварително и покуфяхме на синглите към "Woe to the Vanquished".

Ако трябва да говоря от личен опит - мен ме грабна басът в отварящия трак. Признавам, бях си пуснал видеото към "Silhouettes", но се бях разсеял и имаше опасност този як трак да ми мине покрай ушите, ако по някое време китарите не спираха и не оставяха съвсем простичкия, но страшно мощен бас да поеме юздите. Тогава върнах видеото отначало и слушах и гледах внимателно. 5 минути по-късно знаех, че искам час по-скоро промото за този албум. Другият сингъл "Remain Violent" само затвърди убедеността ми в това мое желание, след като ме разкуфя типично по 90-арски. Още по-назад във времето ме върна скоростната резачка "Shellfire", а силни мисли за Sodom ми навя мрачната "Spectral Asylum". Още скорост ми развя фантомните коси по време на "Divinity of Flesh", а за финал няколко пъти връщах 11-минутната "When the Guns Fell Silent". Връщах я, за да видя къде точно ми се губи нещо, защото песента изобщо не ми изглежда толкова дълга, най-малкото защото не усещам в нея да има материал за цели 11 минути.

Е, може би този опит за епичен финален трак не е най-добрият, който съм чувал, но много хора ще го харесат, най-малкото защото рядко се случва траш банди да правят песни от по 11 минути. И все пак, силата на Warbringer е в по-бързите, кратки и ударни тракове - там, където могат да те уморят от куфеене в рамките само на 3 минути, докато басът бумти отчетливо с равна на китарите сила. Да, "Woe to the Vanquished" не преоткрива топлата вода, но пък не се и опитва. Това е разкуфяващ траш албум от 2017-а, който звучи като разкуфяващ траш албум от 1991-ва, само че с добра продукция. Какво повече може да се иска от един траш албум?


+ + + + +
Звучене като на класическа траш група, но с модерна и изчистена продукция.
Много сила в по-скоростните тракове и най-вече в скоростните китарни сола.
Отчетлив, чудесно озвучен бас, често влизащ в ководеща роля с китарите.
Неслучайно наричат групи като Warbringer "бъдещето на класическия траш".

- - - - -
Не особено успешен опит за епичен финален трак.
1-2 адски изтъркани композиции, които имам чувството, че съм чувал от 100 други траш банди.
Бавното темпо хич, ама хич не им отива.

IF YOU LIKE
Dust Bolt, Fueled By Fire, Evile, Gama Bomb, Overkill, Sodom, Tankard и др.

Автор: Undepth
[7/10]

Within The Ruins - Halfway Human

Posted by Today's Metal Crew On сряда, март 01, 2017 0 коментара

Стилът: Technical Metalcore/Djent
От/Год: САЩ, 2017
Лейбъл: Long Branch Records/eOne
Отнема: ~51 минути


Within The Ruins се развиват с всеки нов албум и вече са доста далеч от това, което бяха в началото. Днес тази група ми напомня по-скоро на вече несъществуващите (за съжаление) The Human Abstract, отколкото на Within The Ruins от 2009-а. Да, техничният джент инструментал и дълбоките грухтежи все още са налице, но чистите вокали, кийбордите и мелодичността вече са неизменна част от композициите на групата. Някои може да имат проблем с това, но аз съм с две ръце "за" това развитие.

"Halfway Human", напук на странната си анимационна обложка, е един учудващо красив в своята екстремност албум. Като се започне с красивите вокални хармонии в "Death of the Rockstar" и "Beautiful Agony", мине се през атмосферичните клавиши и прекрасните акустични китари в края на "Bittersweet" и се стигне до брилянтната инструментална комбинация от джент и неокласически елементи в 7-минутната "Ataxia IV", в този албум просто няма обективно слаби моменти. Е, може би солото в "Objective Reality" можеше и да е по-добре, но как може човек да каже нещо против насечените китари или страхотното чисто пеене в "Absolution", "Sky Splitter" и закриващата "Treadstone"? Тежките "Shape-Shifter" и "Incomplete Harmony" пък би трябвало да са достатъчни за феновете на по-старото звучене на групата.

Да, тия джент похвати вече сме ги чували, и слушан наведнъж "Halfway Human" може чат-пат да дава усещането за неусетно преливане от песен в песен, но трябва или да си адски навътре в джента, или за пръв път да го слушаш, за да решиш така. И все пак го отбелязвам като възможност, макар аз да нямам подобен проблем. Така де, колко пъти можеш да накъсаш едни супер ниско настроени китари и сола и винаги да звучиш различно? Ако си отговаряме с този албум, отговорът е "Учудващо много!", но дори тогава "Halfway Human" не е перфектен. Но и сякаш нито се опитва, нито има някаква спешна нужда да бъде такъв.


+ + + + +
Техничен инструментал, несправедливо омаловожаван от някои като "нормален джент".
Мега страхотни включвания на чисти вокали и атмосферични кийборди.
Албумът сякаш става все по-силен с всеки изминал трак и кулминира със страхотен финал.

- - - - -
Насъбирането на много ниски джент китари винаги натежава по някое време.
Едно слабичко и неуместно соло.

IF YOU LIKE
The Human Abstract, Born of Osiris, After The Burial, Veil of Maya и др.

Автор: Testset
[8/10]