TODAY'S METAL - BULGARIA

Ревюта от и за съвременния метъл фен!

  • Welcome!

    Добре дошли в сайта на Today's Metal! Тук слушаме най-новите албуми и ги "съдим" нa границата между критиката и фенството. Но на първо място ние винаги сме фенове! Е, субективни сме (както и поставяните от нас оценки, всяка важаща стриктно за дадения стил), но все пак се опитваме да ви предложим нещо по-различно от останалите сайтове за ревюта - не само защото пишем и за непознати за масовия слушател групи, а и защото се стараем да пишем в един непретенциозен, неналагащ се и, надявам се, забавен и приятен за четене стил, без претенции за меродавност и излишно умнеене, без пестене на фенска критика и суперлативи. Но ако тук ви е скучно, можете да посетите и страницата ни във [Facebook], където постваме нови ревюта, нови клипове и други интересни и съвременни метъл благинки. --- От целия ни [екип] - приятно четене!

    For our non-Bulgarian visitors: please have in mind you won't find illegal downloads here. Reviews only, entirely in Bulgarian, honest and independent. --- Feel free to contact us [here] or at management@todaysmetal.com.

Ultra Vomit - Panzer Surprise!

Posted by Today's Metal Crew On петък, април 21, 2017 0 коментара

Стилът: Groove/Heavy/Grind/Comedy
От/Год: Франция, 2017
Лейбъл: Verycords
Отнема: ~39 минути


Ultra Vomit отдавна не се бяха появявали и дори не бях разбрал, че ще издават нов албум. Знаех обаче, че обичат да се бъзикат с де що стил намерят, само че "Panzer Surprise" вдига нивото, като в него всяка песен е вдъхновена от стиловете на различни групи. Песните са сравнително кратки, като в рамките на по-малко от 40 минути се побират цели 22 песни, което обаче не е учудващо като имаме предвид, че Ultra Vomit някога бяха грайндкор банда. Ако не сте ги слушали оттогава обаче, ще ви чака изненада.

Най-върлите метъл фенове може би ще разпознаят в чий стил е всяка една от песните в "Panzer Surprise!", но най-ярките примери определено са с Rammstein ("Kammthaar"), Iron Maiden ("Evier Metal"), Judas Priest ("La bouillie II"), Pantera ("Pink Pantera"), AC/DC ("Jésus") и Gojira ("Calojira"), а дет метъл и грайнд феновете може би ще се сетят на кого приличат двата последователни грайнда "La ch'nille" и "La bouillie III". Можете да чуете напълно свободно и безплатно целия албум с всички въпросни песни в плейлиста в YouTube, за да не ви запълвам текста с десетки линкове.

"Panzer Surprise!" е комедиен албум, но това изобщо не му пречи да бъде пример за разнообразие и умения в поне половин дузина метъл жанрове. Хеви, груув, индъстриъл, дет, грайнд, хард рок - каквото ви душа иска. Естествено, няма как да очаквате и бясна креативност (макар че със сигурност давам точки за комедийна такава), защото все пак това си е... комедиен албум. Не го приемайте насериозно, дайте му 39 минути и ако успее да ви зарадва - значи Ultra Vomit са си свършили добре работата.

+ + + + +
Разнообразен албум с песни в стиловете на различни банди.
Забавни интерпретации, които вдигат настроението, ако не се приемат насериозно.
Някои страшно сполучливи пародии (Rammstein, Gojira, Iron Maiden).

- - - - -
Без кой знае каква висока оригиналност.
Някои излишни лигавщини, без които спокойно можеше да се мине.

IF YOU LIKE
Psychostick, Gut, JBO, Gojira, Pantera, Rammstein, Iron Maiden и др.

Автор: Undepth
[N/A]

All But One - Square One

Posted by Today's Metal Crew On понеделник, април 17, 2017 0 коментара

Стилът: Modern Metal
От/Год: Унгария/Остров Ман/Германия, 2017
Лейбъл: Lifeforce Records
Отнема: ~35 минути


Какво мислите, че може да се получи, когато в една група се съберат членове на Heaven Shall Burn и Alestorm? Пиратски метълкор? Е, и аз си го мислех, преди да чуя All But One и техния дебютен албум "Square One", който всъщност представлява... модерен метъл, при това силно клонящ към поп метъл. И не мога да се оплача, защото в "Square One" среща си дават умело изсвирен модерен метъл (не просто елементарни чъгове на килограм) и свръхмелодичните поп-метъл вокали на Джо Картър-Хокинс, заради когото и разбрахме, че съществува британското владение о-в Ман.

Проблемът на по-коравите метъляги с групите, свирещи модерен метъл е, че инструменталът е прекално опростен и/или много електронизиран, а това е неуважително към метъла и дъра-бъра. Е, сега може би ще трябва да се хванат за мелодичните вокали, защото инструменталът в "Square One" е страшно добър, при това без да разчита на много електроника. Картечни откоси на двете каси, сола, шредове, рифове - каквото ви душа иска, само че с поп-метъл вокали и тук-там някой и друг крясък. Идеален пример веднага може да се даде с отварящите "Square One" и "Persistance", с не по-малко хитовата "Little White Lies" и с тежката (и по-метълкорска) "The Reaper, The Sorrow", но реално който и трак да хванете, настроението е същото - като това носи и своите минуси, разбира се. 6-минутният финал "Serenity" се откроява с доста инфлеймски рифове в началото, повечко (и много яка) електроника и две страхотни 30-секундни китарни сола в средата.

След този страхотен финал насмалко щях да забравя, че имам да казвам и някои не толкова добри думи за "Square One". Колкото и да ми допадна, не мгоа да не отбележа, че в него, ако изключим една интерлюдия, има всичко на всичко 8 песни с обща продължителност от 33 минути. Отделно от това, продукцията е неприятно глуха (поне в промото, което имам аз, може проблемът да е там), а много от композициите звучат сходно една с друга и, както споменах по-горе, носят едно и също настроение. Въпреки това се радвам, че се появяват нови групи в жанра, които се опитват да вдигнат летвата в него, особено в инструментално отношение. All But One е свежо явление, което трябва да бъде подобаващо отбелязано и чието развитие с нетърпение ще следим в TMB.


+ + + + +
Много силен, технически грамотен, хубаво изпипан инструментал, особено като за жанра.
Свежо звучене и зарибяващи мелодии, водещи до няколко потенциални хита.
Много приятни вокали от Джо Картър-Хокинс и също толкова приятни беквокали тук-там.

- - - - -
Малко над половин час материал е доста малко за албум.
Някои от композициите си приличат една с друга.
Прекалено малко крещящи вокали, при това излишно тихи.
Странно приглушена продукция, макар че проблемът може и да е само в промото ми.

IF YOU LIKE
Dead by April, In Flames, Memphis May Fire, Crown The Empire, Issues и др.

Автор: Testset
[7/10]

Backwordz - Veracity

Posted by Today's Metal Crew On четвъртък, април 13, 2017 0 коментара

Стилът: Melodic Metalcore/Rapcore/Nu Metal
От/Год: САЩ, 2017
Лейбъл: -
Отнема: ~66 минути


Backwordz е една силно политически ориентирана рапкор банда. Това обаче е разбираемо, когато знаем, че неин вокалист е политическият активист Ерик Джулай, който има доста полярни мнения за политическата обстановка в САЩ. Той е либертарианец, християнин, защитник на правото за притежание на оръжие и противник на Бърни Сандърс, планираното майчинство и дори движението "Black Lives Matter", макар той самият да е чернокож. Целият албум е изпълнен с категорично изказани политически послания в този дух (не коментираме дали сме съгласни с тях или не), но в Today's Metal винаги оценяваме най-напред музиката, а после посланията, и то само ако изобщо има нужда.

Инструменталът във "Veracity" си е мелодичен метълкор/пост-хардкор и вероятно албумът щеше да представлява точно това, ако го нямаше рапирането на Ерик Джулай. В повечето случаи то си пасва с инструментала, но на места просто няма как да се върже добре и тогава се получават чисти форми на рап, с които поне аз не съм съвсем окей, но и които просто не се вписват добре в общата атмосфера. Така например най една страна на спектрума стоят агресивни тракове като "Utopias Don't Exist", "Snap" и "Let Me Live", а от другата - чистият рап "Tell Me" и поп-рапът "Addict". Близо 7-минутната "Be Great" се заиграва с резки скокове между тези два контраста, но звучи някак накъсано.

Далеч по-добре балансирани са по-скоро синглите "Self Ownership" (в която за кратко се включва и Fronz от Attila) и "Statism" (с участието на Крейг Маббит от Escape The Fate), в които просто има от всичко - рапиране, мелодични припеви и тежки части. На подобна балансирана формула разчитат още "Individualism", "Demon Rat", "Praxeology", "The Professional Protester" и "Stathiest". Неочаквано мнрачно и някак индъстриъл звучене носи "Democracy Sucks", в която пее Лаурен Бабич от Red Handed Denial, докато "You Are You" и закриващата "Set Us Free" са толкова леки, лежерни и безлични, че спокойно можехме да минем и без тях.

Лесно е да се оплача от пълнежи, когато даден албум е дълъг повече от час, но подобна продуктивност е неприсъща за повечето съвременни групи, чиито албуми рядко минават границата от 45 минути. Във "Veracity" има 45 минути с достатъчно качествен материал, който можете лесно да си отделите, ако не ви се слушат по-странните и рап-ориентирани тракове, така че тази дължина има не само лоши, но и добри страни. Чуйте албума, ако ви се слуша съвременен рапкор, ако ви липсва Linkin Park, ако си падате по бандите, изброени по-долу и ако обичате в музиката, която слушате, да има категорични политически послания.


+ + + + +
Свеж поглед над политическия рапкор, съчетан с мелодичен метълкор.
Добра продукция, добри чисти вокали, добро рапиране, добър китарен звук.
Повече от час материал, в който групата има доста за казване.

- - - - -
Политическите послания могат да бъдат отблъскващи за мнозина.
Дължината си има и своите минуси - като например неизбежното разводянване.
Някои ужасно слаби парчета, които нямат никакво място в такъв албум.

IF YOU LIKE
Dangerkids, From Ashes To New, Smash Hit Combo, Hacktivist, RATM и др.

Автор: Undepth
[7/10]

Stahlmann - Bastard

Posted by Today's Metal Crew On неделя, април 09, 2017 0 коментара

Стилът: Industrial Metal/NDH
От/Год: Германия, 2017
Лейбъл: AFM
Отнема: ~37 минути


Китаристът на Stahlmann напусна групата, основа Erdling (и издаде цели два албума с тях) и сега си личи, че Stahlmann са с малко по-слаб китарен звук. Това обаче е нещо, което вероятно само най-задълбалите фенове (като мен) ще усетят, затова - да караме по същество. Албумът се открива от раздвижващото NDH трио "Leitwolf", "Judas" и "Bastard", с които доказват, че композиционният процес не е пострадал чак толкова сериозно след промяната в състава. Баладата "Nichts spricht wahre Liebe frei" пък сваля оборотите, но и звучи някак... прекалено познато, затова не бих дал точно нея като пример за креативност и оригиналност, макар и да не е лоша сама по себе си.

Електрониката и чистото NDH звучене се връща в пълните със старт/стоп рифове "Wächter" и "Alptraum", докато на по-готик настроение залагат мащабно звучащата "Von Glut zu Asche" и красноречиво озаглавената "Schwarz und Weiss". "Dein Gott" пък напомня за класически 90-арски NDH и изключително много ми напомня за песен на Megaherz. Закриващата "Supernova" (явно случайно съвпадаща с името на новия албум на Erdling) пък балансира между готик и индъстриъл звученето и затваря албума в средно темпо.

Тук ми иде леко да навляза в конспирации и да предположа, че Stahlmann са искали да си кръстят албума "Supernova", но бившият им китарист ги е изпреварил и накрая Stahlmann са избрали "Bastard" за заглавие по този повод. Ето, първият трак ще рече в общи линии "водещ вълк" или "водач на глутницата", вторият е "Юда"... така че имам основание да мисля, че има закачка с напусналия член. Естествено, най-вероятно това са само моите болни предположения в търсене на конфликт и вражда, но нямаше как да не ги изразя.

Честно казано, за нас, феновете, стана добре така, че днес имаме още една яка NDH група, особено след като вече знаем (поне ние, журналята, а скоро и вие), че Stahlmann не са пострадали сериозно от тази промяна. "Bastard" е солиден албум, затвърждаващ мястото на групата като едни от модерните водачи на NDH глутницата. Пък нека има конкуренция - от това печели само крайният потребител.


+ + + + +
Стабилен, стегнат албум, без някакви ярки прояви на слабости.
Добро темпо, само две балади, силни NDH композиции без излишности.
Групата показва ясно, че се справя достатъчно добре и без напусналия си китарист.

- - - - -
Малко по-силни и тежки китари хич нямаше да навредят.
Няма открояващ се суперхит, каквито винаги е имало в албумите на Stahlmann досега.

IF YOU LIKE
Erdling, Megaherz, Rammstein, Eisbrecher, Maerzfeld, Unheilig, Stahlhammer и др.

Автор: Testset
[7/10]

Dead by April - Worlds Collide

Posted by Today's Metal Crew On сряда, април 05, 2017 1 коментара

Стилът: Modern/Pop Metal
От/Год: Швеция, 2017
Лейбъл: Universal Music
Отнема: ~42 минути


Предполагам, че вече на всички им е станало ясно, че DBA не могат да съществуват само без един човек - Понтус Хьелм. След изгонения Джими Стримел зад микрофона на чистите вокали дойде Зандро, но и той реши да преследва други свои мечти и сега с чистите вокали отново се зае вездесъщият Понтус. При екстремните вокали няма промяна поне този път и Стофе остава на мястото си. Няма кой знае каква промяна и в стила на групата - сладникав поп метъл с модерен звук, електроника, ниско настроени тежки китари и мега мелодични припеви. И това е супер!

И макар да си мисля, че DBA трудно ще направят нещо по-яко от първите си два албума, това не им пречи да продължават да измислят хит след хит в уникалния им стил. "Worlds Collide" е тотално претъпкан с хитове от начало до край. Изобщо не се бъзикам - на първото слушане бях тръгнал да си правя списък с това колко поредни хитови трака ще чуя, като някъде към средата просто си казах "Окей, ще търся поне един трак, който да не е хитов". И наистина - всяка от първите 7 (от общо 11) композиции спокойно би могла да е хитов сингъл. Е, аз може би бих предпочел "I Can't Breathe" пред "Warrior", "Breaking Point", или свръхзахаросаната откъм заглавие  "My Heart Is Crushable", но въпреки това всички тези тракове пак са си хитове. Чак заглавната "Our World Collide" носи по-"средняшко" звучене, а "This Is My Life" се откроява с повече електроника и по-тежко звучене без никакво чисто пеене. В пълен контраст след нея идва баладата "Perfect the Way You Are", а за финал е оставена една страхотна изненада. В "For Every Step" не пее нито Стофе, нито Понтус, а... 69-годишният динозавър на шведската естрада Томи Кьорберг. Любопитно решение, безспорно.

Неведнъж съм виждал ревящи хора, които смятат групи като DBA за някакъв вид обида към метъла, но вече повече от 10 години съм с две ръце "за" развитието на този жанр и разчитам именно на DBA, че няма да ме разочароват с всеки нов техен албум. Само че докато откровено повече харесвам чистите вокали на Понтус от тези на Зандро, не мога да не призная, че бих предпочел някой с по-мощен глас от Стофе за екстремните такива. Подобни високи тонове на крещене звучат много странно и в такива моменти определено ми липсват мощните крясъци на Джими Стримел. В момента Стофе се губи далеч зад Понтус, а крясъците му звучат повече като напъващ се шепот, отколкото като... ъм... крясъци. Това е и основната причина да не дам на "Worlds Collide" дори по-висока оценка от тази, която съм му отредил сега. Албумът е силен и хубаво изпипан във всяко друго звено и звучи точно така, както феновете биха искали и очаквали.


+ + + + +
Хит след хит, мила моя майно льо.
Изчистена продукция, много качествена електроника, кристален китарен звук.
Напускането на Зандро не изглежда да се е отразило изобщо на креативния процес.
Понтус се справя супер с чистите вокали и отново доказва, че само без него няма да има DBA.
Приятни изненади като включването на хорови напеви (детски?) и цяла песен с гласа на Томи Кьорберг.


- - - - -
Крясъците на Стофе продължават да са нахъсани, но доста странни и немощни.
Някои ужасяващо захаросани заглавия, носещи със себе си мисълта, че слушаме "метъл бой банда".
1-2 трака не са хитове, ужас.


IF YOU LIKE
Ends With a Bullet, Amaranthe, Sonic Syndicate, Soilwork, In Flames и др.

Автор: Testset
[7.5/10]

Ed Sheeran - Divide

Posted by Today's Metal Crew On събота, април 01, 2017 0 коментара

Стилът: Pop/Acousitc/Rap
От/Год: Англия, 2017
Лейбъл: Atlantic Records
Отнема: ~46 минути


Не.

+ + + + +
Не.

- - - - -
Не.

IF YOU LIKE
1 април

Автор: Не


[НЕ]