TODAY'S METAL - BULGARIA

Ревюта от и за съвременния метъл фен!

  • Welcome!

    Добре дошли в сайта на Today's Metal! Тук слушаме най-новите албуми и ги "съдим" нa границата между критиката и фенството. Но на първо място ние винаги сме фенове! Е, субективни сме (както и поставяните от нас оценки, всяка важаща стриктно за дадения стил), но все пак се опитваме да ви предложим нещо по-различно от останалите сайтове за ревюта - не само защото пишем и за непознати за масовия слушател групи, а и защото се стараем да пишем в един непретенциозен, неналагащ се и, надявам се, забавен и приятен за четене стил, без претенции за меродавност и излишно умнеене, без пестене на фенска критика и суперлативи. Но ако тук ви е скучно, можете да посетите и страницата ни във [Facebook], където постваме нови ревюта, нови клипове и други интересни и съвременни метъл благинки. --- От целия ни [екип] - приятно четене!

    For our non-Bulgarian visitors: please have in mind you won't find illegal downloads here. Reviews only, entirely in Bulgarian, honest and independent. --- Feel free to contact us [here] or at management@todaysmetal.com.

Linkin Park - One More Light

Posted by Today's Metal Crew On сряда, май 17, 2017 6 коментара

Стилът: Pop/Electronic/Rap
От/Год: САЩ, 2017
Лейбъл: Warner Bros
Отнема: ~35 минути


Кога за последно ви се догади физически от музика? Ама не просто "Ох, това е гадно" и да запушите уши, а наистина да си повърнете скришом в устата? При мен се случи днес, докато тренирах. Да, мога да обвинявам лошото време и умората, но досега от тях не ми се беше гадило, а точно днес слушах "One More Light" на Linkin Park и... се случи. При това още на първата песен. Майко мила, този албум е непоносим. Бях повърнал леко и от Tokio Hotel преди време, и макар това тук да не е чак такава помия, не е далеч.

Първо, ако сте проспали последните месеци и още не сте разбрали, "One More Light" е поп албум, а Linkin Park са грандиозни артисти, които са надраснали жанровите граници и просто правят своето висше изкуство, а ако не го разбирате, сте идиоти и можете да си стягате багажа и да се махате от фенския им лагер, дори да сте били в него от 15+ години насам. Поне това ни казва рапът "Good Goodbye", но това е само върхът на сладоледа и, ако щете вярвайте, една от добрите песни в "One More Light", ако изобщо можем да говорим за каквито и да е добри песни в него.

Важно е обаче да се запази и някаква обективност, нали? Затова ако броим "One More Light" за поп албум - той е доста добър такъв. Мелодиите в "Invisible", "Battle Symphony" и "Good Goodbye" са безспорно хитови, а "Heavy" би била най-яката песен в кариерата на Taylor Swift. И ако това беше албум на Taylor Swift, дори нямаше да ми пречи, ако тръгне по радиото, докато ям кюфтета в обедната почивка. Само че това е албум на шибаните Linkin Park, които някога накараха света да чуе за ню метъла. Да, не очаквам да правят едно и също 20 години, не бях и мега впечатлен от "The Hunting Party", макар уж да беше в "стария" им стил, но това просто е прекалено. И ако трябва да се заям, вече мисля, че заглавието на отварящия поп-трак "Nobody Can Save Me" е показателен - вече никой не може да спаси Linkin Park от това дъно. Като добавим дори още по-посредствената "Sorry For Now", тоталния бълвоч "Halfway Right" и мега блудкавия заглавен трак, човек може да се зачуди дали този албум е добър дори като за поп. "Sharp Edges" пък звучи като акустичен кавър на "We're Never Ever Getting Back Together" на... точно така, Taylor Swift.

Всички фенове на старото звучене обаче говореха за друга песен - "Talking To Myself". За нея се смяташе, че ще е спасителната сламка в албума, и тя реално е единствената що-годе рок песен в него, но... не съвсем. Това, че на живо звучи като рок, e защото все пак песента се изпълнявя от музиканти, които иначе или трябва да слязат от сцената, или да висят като сополи на нея без да правят нищо (което вероятно ще се случва много на бъдещите им турнета). Но все пак, да - това е най-тежката (хаaa!) песен в "One More Light". Има акустична китара, барабани, бас... абе, почти звучат като група.

Тук идва и големият въпрос - Linkin Park все още ли са група? Защото в този албум участие се усеща само от Шинода и Честър, а де що инструментал има, преспокойно може да бъде изпълнен без нито един от другите членове на групата. Кое са изсвирили, ако не е тайна? Електронните барабани, които Шинода лесно може да нареди? Китарките в "Sharp Edges", която е по-лека от песен на Taylor Swift? Къде са останалите, част ли са изобщо от групата, имат ли някакъв пръст в композиционния процес и ако да, що за кастрирани откъм себеуважение музиканти композират музика, в която не си личи, че имат каквото и да е участие? Да не говорим пък, че всички интервюта са с Честър и Майк, другите се появяват чат-пат като някакви призраци.

"One More Light" е едновременно най-лекият и най-слабият албум на Linkin Park. Той е обида към всички фенове, открили групата в началото на века, когато тя все още беше група и хората в нея създаваха креативна музика. Днес обаче музиката е заменена от елементарни бийтове, електроника и нелепо поп звучене - съчетание, което никой не би подушил дори, ако пред него не стоеше вече изграденото име Linkin Park.


+ + + + +
Ако беше албум на поп изпълнител, щеше да е приемлив заради хитовите мелодии в него.
"Talking To Myself" прилича на песен.
Успях да извадя два плюса, уау.


- - - - -
Ужасяващо претенциозна шитня, изливана нагло в лицата на феновете.
Най-лекият и най-слаб (композиционно) албум на Linkin Park, издаван някога.
Нито един китарен акорд с дисторшън и почти никакви китарни акорди като цяло.
Еднообразни бийтове, електроника, настроения и темпо.
Гнусно отношение от страна на групата към единствените фенове, на които още им пука за тях.
Твърде много сходни точки с Taylor Swift.
Ужасяващи гост-вокалисти като Kiiara, Pusha T и Stormzy.

Купища зверски клишета - и откъм текстове, и откъм музика.
Феновете, които все пак ще защитят въпросната претенциозна шитня.

Когато новата музика на Linkin Park е по-лека от новата на Nickelback, това е проблем.

IF YOU LIKE
Taylor Swift, Ed Sheeran, Harry Styles, Adele, Selena Gomez, 30STM, Галин и др.

Автор: Testset
[1/10]

6 Response for the "Linkin Park - One More Light"

  1. Това ли е най-слабата оценка, която сте давали? :D Напълно заслужена, разбира се.

  2. Boiko says:

    Абсолютно съгласен съм с ревюто, като дори смятам че сте били твърде меки към тях на моменти, намирайки дори плюсове. Може би този албум е в някаква степен логичният завършек на бавното падение на групата започнало с MTM, но подобна 'творба' е прекалено неуважение към всеки поне малко мислещ техен фен. Да, целевата фен база на тази толкова 'високо артистична' промяна, явно са тийнейджърите/овцете които ще боготворят всичко носещо LP марката, без значение от качеството му, а това естествено ще носи и пари, така че защо на LP да импука за останалото? Когато погледна постовете на защитниците им в социалните мрежи ми става ясно, че и двойно по-големи простотии да сътворят, пак ще има кой да пише 'LP Forever' с десетина емотикони за подсилване на 'емоцията' oт поредния прочувствен текст ('щото на 13 everything is so heavy) и едва ли групата би имала стимул някога отново да произведе нещо качествено или още по-малко отново да пробва нещо с nu metal насоченост. Жалко, защото някога наистина ги харесвах и ме е яд, че се превърнаха в копието на one direction, което са днес.

  3. фен_ли?_Вече_не says:

    Слушах Linkin Park активно около 3-4 години и се пишех от най-запалените фенове вече 12-13 години. Имаше един кратък период, в който ги смятах за абсолютен връх в музиката. ... не ме съдете! Тогава бях скапан тийн, а и пиратството не ми беше силната страна. Смятах се за горд притежател на всички албуми (под формата на CD-та) до The Hunting Party. Досега!
    Чух One More Light вчера два пъти и днес един. Зарадвах се, че сте пуснали ревюто толкова бързо, защото вече бях набрал обилно количество клавиатурна жлъч, обаче щях да закъснея за работа. Щях да довърша сега, но се отказах. Щях да пиша за жанрове, за история, за еволюция в звученето, за многократната смяна на фенбази, за колаборации, за търпението на феновете. Щях да ги нахраня особено вулгарно за дето драснаха клечката на цялото си творчество и после го угасиха с обилно количество урина... ама файда - йок. Още като се пръкна Heavy не исках въобще да пускат този албум. Сега обаче си мисля, че заслужават да им се изсипе най-грубият и брутален хейт. Прекалено е късно да се поправят, затова ПОЖЕЛАВАМ НА LINKIN PARK ДА СЕ РАЗПАДНАТ (прочетете отново първите две изречения от коментара ми).

    ... а имаха потенциал да станат легенди.

    Малко факти: В LPA и LPL (двете най-големи фенбази) започнаха да се отричат от тях. Разбира се има и безхарактерни изключения. В руските фен сайтове пък от няколко месеца се разпродават събирани с години дискографии със супер редки винили, сингли, EP-та и т.н.

  4. Анонимен says:

    Авторът показва завидни знания относно музиката на Тейлър Суифт и Галин (кой по дяволите е това ???)

  5. Анонимен says:

    Страшно глупаво ревю! Ще попитам само едно нещо - вие можете ли да снесете по- добър албум? Българите сме големи специалисти в критиката, страшно обичаме да фураме и да вадим очите на хората с техните грешки, иначе сме идеални и ай някой ни е казал нещо на въпреки, става страшно.

  6. Анонимен says:

    Линкин Парк вече се разпадна.Честър се самоуби....
    Рокаджиите могат да ги плюят колкото си искат,последният им албум е скучен,но никой не разбра едно нещо.Линкин Парк никога не са били истинска рок/метъл група.Те бяха просто група която смесва стилове.След 2004 тия хора просто нямаха желание да пишат тежки "рап-метъл" песни и тва е.За мен ЛП завинаги ще си останат любимата група от детството ми.Започнах да слушам рок и метъл именно заради тях,минах към по-сериозните групи,а ЛП ги оставих.
    Може би е по-добре да се разпаднат,вместо да произвеждат още поп-боза.
    Почивай в мир.Честър Бенингтън...