TODAY'S METAL - BULGARIA

Ревюта от и за съвременния метъл фен!

  • Welcome!

    Добре дошли в сайта на Today's Metal! Тук слушаме най-новите албуми и ги "съдим" нa границата между критиката и фенството. Но на първо място ние винаги сме фенове! Е, субективни сме (както и поставяните от нас оценки, всяка важаща стриктно за дадения стил), но все пак се опитваме да ви предложим нещо по-различно от останалите сайтове за ревюта - не само защото пишем и за непознати за масовия слушател групи, а и защото се стараем да пишем в един непретенциозен, неналагащ се и, надявам се, забавен и приятен за четене стил, без претенции за меродавност и излишно умнеене, без пестене на фенска критика и суперлативи. Но ако тук ви е скучно, можете да посетите и страницата ни във [Facebook], където постваме нови ревюта, нови клипове и други интересни и съвременни метъл благинки. --- От целия ни [екип] - приятно четене!

    For our non-Bulgarian visitors: please have in mind you won't find illegal downloads here. Reviews only, entirely in Bulgarian, honest and independent. --- Feel free to contact us [here] or at management@todaysmetal.com.

Wintersun - The Forest Seasons

Posted by Today's Metal Crew On петък, юли 28, 2017 2 коментара

Стилът: Melodic Death/Folk Metal
От/Год: Финландия, 2017
Лейбъл: Nuclear Blast
Отнема: ~54 минути


Толкова чакане, толкова нагряване, толкова бавене, толкова вражди с лейбъла и толкова обяснения... е, вече не можех да си седя на ръба на стола и да си гриза ноктите в очакване кога ще има "Time II" (след като "Time I" беше тооолкова малък). Накрая се разбра, че няма да има "Time II" (поне не веднага) и се почна ново нагряване, този път за "The Forest Seasons". Wintersun предлагаха албума в Kickstarter (или IndieGoGo, вече не помня, а и не ми дреме) в дигитален вариант за 50 евро (?!) и го бяха напълнили с купища материал, за който може би на много хора не им пукаше. Всички искаха просто шибания нов албум на Wintersun. И най-сетне чакането свърши!

Е, ако сте чували думата "overhype", то спокойно можем да сложим този албум в определението срещу нея в тълковния речник. Толкова дълго бях хайпнат, че накрая дори не бързах да чуя финалния продукт, а когато това се случи, мозъкът ми не избухна, както очаквах, че ще стане. В "The Forest Seasons" има 4 песни с дължина от по около 12-15 минути и всяка от тях отговаря за съответен сезон. Всичко започва, разбира се, с пролетта или "Awaken From the Dark Slumber", но именно тя не успя да ми донесе онова чувство, което очаквах от Wintersun. Да, песента е близо 15 минути дълга, епична, яка, с безупречна продукция, но... толкова. А това е малко за тази група. Не се случва нещо кой знае какво, няма ги дори мега убийствените Wintersun-ски рифове като тези в "Sons of Winter and Stars", да речем) и това е малко разочароващо. E, има малко повече мощ и галопиращ ритъм с готин риф и оркестрации след средата, но определено можеше и още.

Големият и много явен победител в този албум идва с лятото и носи заглавието "The Forest That Weeps" - ето това вече е гениалният трак, който очаквахме да чуем от Яри! Епичен, със страхотни мелодии, рифове, оркестрации и хорови напеви. Така жадуваният убийствен разкуфяващ риф също е тук и идва малко след 7-ата минута, за да си кажем "Ето това вече са Wintersun!" и да ударим с юмрук по масата. Настроение обаче рязко се сменя с идването на 14-минутната есен, озаглавена "Eternal Darkness". Тук, признавам, изобщо не разбрах идеята на Яри. След 100-секундна интродукция, песента избухва с мрачен, скоростен блек метъл ритъм, задържащ се в същия вид около 3 минути и половина, което е малко изморително не само за свирене, но и за слушане. След един куп мрачни Dimmu Borgir-овски сегменти блек рритъмът се завръща за още 3+ минути и... песента свършва рязко. Само аз ли не чух много Wintersun тук...?

С "Loneliness", бавното и темпо и тъжно интро идва зимата. Яри започва да разчита на чистите си вокали и резултатът е учудващо красив и меланхоличен. Темпото не се вдига много, но въпреки това композицията се развива постепенно и по някое време зазвучава като истинска пиеса в няколко отделни действия ("The Haunting Darkness", "The Call of the Dark Dream", "Beyond the Infinite Universe" и "Death"). И поне аз си знам, че за да харесам песен в бавно темпо, тя трябва да е нещо наистина специално. Е, това тук определено е такова. Този красив и епичен финал ми показа, че Wintersun още имат с какво да ме изненадат приятно и че въпреки не толкова силните пролет и есен, няма как да кажа лоша дума за композиционните умения на Яри. Иначе - да, знам, и аз чаках да дам най-накрая една 10-ка от сърце, но определено не мога да го сторя с "The Forest Seasons". Надявам се само да не чакаме и да се overhype-ваме 5-10 години за "Time II", защото следващия път просто не знам дали вече няма да ми е писнало.


+ + + + +
Безупречна продукция, за която Яри говореше, че иска сигурно от 10-ина години насам.
Поне две брилянтни композиции, което в случая се равнява на половин албум.
Дори по-слабите композиции са над средното ниво за която и да е група.

- - - - -
Слаба първа половина на отеварящия трак.
Доста объркваща есен, която повече напомня за Dimmu Borgir, отколкото за Wintersun.
След 5 години чакане и тооолкова много нагряване, очаквах повече.

IF YOU LIKE
Ensiferum, Equilibrium, Kalmah, Insomnioum, Suidakra, Children of Bodom и др.

Автор: Testset
[7/10]

Exit Eden - Rhapsodies In Black

Posted by Today's Metal Crew On събота, юли 15, 2017 0 коментара

Стилът: Symphonic Metal
От/Год: САЩ/Франция/Бразилия/Германия, 2017
Лейбъл: Napalm Records
Отнема: ~47 минути


Exit Eden е чисто нова група, в която главни действащи лица са четирите фронтдами от 4 различни краища на света. Вероятно вече познавате много добре Аманда Сомървил (Kiske/Somerville) и Клементин Делюни (Visions of Atlantis, ex-Serenity), а редом до тях застават бразилката Марина ла Торака и германката Ана Брунер. Първият им албум "Rhapsodies In Black" пък съдържа 11 симфо метъл кавъра на поп парчета - някои успешни, други - не особено.

Редно е веднага да се каже - забележки към гласовете на дамите просто няма как да имам - всяка от тях има своя специфична бленда и четирите се допълват много добре, пеейки и солово, и хорово. Друг е въпросът обаче кои кавъри са им се получили и кои - не. Така например пуснатият като сингъл кавър на "Unfaithful" на Rihanna прави тази иначе досадна песен да звучи добре и хитовото ѝ звучене може да се усети дори от нас, метъл феновете. Същото звучи за страхотно преработената "Incomplete" (на Backstreet Boys) и красивите ѝ оркестрации, както и за чудесно ъпгрейднатата "Firework" (на Katy Perry). "Total Eclipse" (на Bonnie Taylor) пък звучи много автентично, а "Impossible" (на Shontelle) следва добре стъпките на оригинала и определено го надгражда. С малко резерви останах към нелошите, но леко странни кавъри на "Paparazzi" (на Lady Gaga) и "Skyfall" (на Adele). Защо? Защото не съм сигурен, че на всяка от тези песни им отиват оперни вокали.

И докато дамите са изкопчили каквото могат от "Fade To Grey" (на Visage), то не мога да кажа, че останах впечатлен нито от версията на "Quiestion of Time" на Depeche Mode, нито от тази на "Frozen" (на Madonna) или "Heaven" (на Brian Adams), макар че за последната надали много хора ще се съгласят с мен. Там проблемът ми е, че оперното пеене надделява прекалено много, а с него - и Аманда Сомървил, чиято роля ми се струва много осезаемо по-голяма от тази на останалите дами. Нито дума няма да кажа против гласа ѝ - просто на места ми идва в повече и не съм сигурен, че е най-подходящият за правене на подобни кавъри. Оттам нататък - албумът е приятна зарибявка, но нищо по-грандиозно от това. Метъл кавъри на поп-песни вече прави всеки в YouTube, затова и може би очаквах нещо малко по-креативно от Exit Eden. Но и така бива.


+ + + + +
Четири талантливи дами с хубави, различни гласове на едно място винаги е добра новина.
Много сполучливи кавъри на Rihanna, Backstreet Boys, Katy Perry и Shontelle.
Фразата "симфо метъл кавъри на поп песни" автоматично предизвиква любопитство.

- - - - - 
Не особено невероятно кавъри на Depeche Mode, Adele, Madonna, Brian Adams и Lady Gaga.
Прекалено много присъствие на иначе хубавия глас на Аманда Сомървил.
Вече всеки втори в YouTube прави метъл кавъри на поп песни и без това...

IF YOU LIKE
Visions of Atlantis, Nightwish, ReVamp, Delain, Tarja, Xandria и др.

Автор: Testset
[6/10]

[OUTSIDE!] Russkaja - Kosmopoliturbo

Posted by Today's Metal Crew On неделя, юли 09, 2017 0 коментара

Стилът: Folk/Ska/Polka/Rock
От/Год: Австрия/Русия/Украйна, 2017
Лейбъл: Napalm Records
Отнема: ~37 минути


Кой по-добре от мултинационална банда може да направи албум, наречен "Kosmopoliturbo"? Емигрантският рок на Russkaja този път е събран в един албум, в който има песни на английски, руски, немски, италиански и испански, допълнително се възпява Япония, а една песен носи заглавие на френски. Друг е въпросът обаче дали Георгий Маказария (вокали) пее достатъчно добре на всички тези езици и дали този път Russkaja не са взели и някои странни решения, първото от които - изборът на сингли. Не знам дали решението е взето от тях или лейбъла, но двата пуснати сингъла далеч не са сред най-добрите в албума.

"Kosmopoliturbo" е кратък, но максимално разнообразен, само че този път разнообразието не е задължително добра новина. Но да почнем подред - отварящата "Hey Road" е абсолютно типичен Russkaja трак, който не изненадва с нищо, но добре затвърждава стила и звученето на групата. "Alive" също раздвижва с типичната им смесица от ска и цигански романс, но изненадва с леко объркващи, но не и лоши електронни включвания (които може би трябва да напомнят за рап?), които внасят първта доза разнообразие в албума. Веднага след това обаче идва най-лошото решение, което Russkaja някога са взимали и то носи заглавието "Still In Love". Песничката е лековата, лятна и позитивна, но... кой реши, че употребата на autotune през цялото време е добра идея? Autotune-ът прави песента неслушаема и може само да накара феновете да се чудят дали Russkaja искат да пробият в поп-чартовете.

За щастие, нещата бързо си идват на мястото с изпятата на руски "Hello Japan" и една от най-добрите песни на Russkaja изобщо - "Volle Kraft Voraus". Втората започва като абсолютен руски романс (ама на немски) и избухва в зверски яка ска с мега зарибяваща мелодия, задавана от брас секцията - и точно затова си мисля, че именно този трак трябваше да е основен сингъл, вместо, да речем, изпятата с ужасния италиански на Маказария "Mare Mare". Парчето прилича на нещо, което мъртвопияният Адриано Челентано би изпял в руска кръчма, но не виждам как е заслужило място в този албум. Нататък "Cheburashka" вкарва малко повече скорост и "жица" в играта, но не блести с нищо повече, "La Musica" показва, че Георгий знае и малко испански, а "Chef de Cuisine" е може би най-тежката песен в албума, както и другата най-добра в него. Всичко завършва с естрадната баладка "Send You an Angel", която прсото няма с какво да бъде запомнена.

Макар и в албума да има нови любими песни като "Volle Kraft Voraus" и "Chef de Cuisine", които ме връщат към времената на "Kasatchok Superstar", мисля, че "Kosmopoliturbo" е най-слабата творба на групата досега. В него има доста по-малко съдържание, а нивото и без това бавно спадаше от "Energia" насам. Така накрая оставаме хем с по-малко избор, хем с по-голям процент компромисни композиции, изпети с компромисни знания по италиански, да речем. Да не ме разбере някой погрешно - адски уважавам полиглотството на Георгий Маказария, но италианският и испанският просто не са неговите езици, за разлика от руския и немския. Още съм потресен и от ужасния autotune в "Still In Love", а някои от заобикалящите го песни на ниво "окей" така и не ми оправиха напълно впечатленията. Важно е обаче и да се знае, че Russkaja правят музика за забавление, а такова определено има и в този албум. Просто този път не е точно моят тип забавление.

 
+ + + + +
Разнообразие, полиглотство, настроение и раздвижващи ритми.
Една от най-яките песни на Russkaja някога е тук - "Volle Kraft Voraus"!
Космополитна група с космополитен албум - просто адски им отива.

- - - - -
Няколко много разочароващи и объркващи композиции, които просто звучат като грешки.
Италианският и испанският на Маказария звучат много дървено и... ъм... пиянски?
Кой the fuсk реши, че autotune е добра идея за тази група и този глас?
Позагубена е онази страхотна енергия, заради което това е най-слабият им албум досега. 
 
IF YOU LIKE
Gogol Bordello, Rotfront, Dubioza Kolektiv, Kultur Shock и др.

Автор: Testset
[N/A]

Masterplan - Pumpkings

Posted by Today's Metal Crew On сряда, юли 05, 2017 0 коментара

Стилът: Power/Heavy Metal
От/Год: Германия, 2017
Лейбъл: AFM
Отнема: ~63 минути


Както сигурно си личи от заглавието, това е албум с кавъри на Helloween. Даже "кавъри" не е съвсем правилната дума, защото тия песни са си на Роланд Грапов и той може да си се разполага с тях както реши (явно е постигнал това споразумение с бившите си колеги), но все пак... чувството е странно, а първият въпрос, който си зададох броени минути, след като си пуснах този албум, беше "Кому е нужно?". Сериозно, какъв е смисълът от този албум? Още преди да го изсlушам знаех, че новите версии просто няма как да са по-добри от оригиналите и... се оказах прав. Роланд е супер, Рик Алци пее добре, но в крайна сметка - какво от това?

Ще започна съвсем дребнаво като се заям, че която и да е от 11-те песни в "Pumpkings" не би наранила особено един сетлист на Helloween, ако я няма в него. С други думи - ако не си много задълбочен фен, може дори да не си чувал доста от тия парчета, тъй като нито едно от тях не може да мине за голям Helloween-ски хит. Е, бих искал да чуя една от любимите ми песни от "The Dark Ride" - "Escalation 666" на живо, но тази нейна нова версия просто не е по-добре от оригинала. Всъщност, нито една от песните тук не е по-добра от оригинала - нито награждат с кой знае колко по-добра продукция (а в някои случаи дори е обратното), нито дават някакъв нов поглед над тях, нито нищо. Да, "The Chance", "Mr. Ego" и "Take Me Home" са много яки песни, но ми стигат напълно в изпълнение на Helloween.

Чест и почитания към Роланд за работата му в Helloween и Masterplan, само уважение за купищата добри композиции, които е написал в кариерата си, но "Pumpkings" е адски безсмислен албум. Нито една от новите версии с нищо не надгражда оригиналите и дори не ги представя в някаква различна светлина. Всичко е нота по нота, максимално близо до оригиналите. Затова отново питам - какво от това и кому е нужно?


+ + + + +
Нови версии на готини Helloween-ски песни, тук-там с леко освежена продукция.
Роланд се е доближил максимално близо до оригиналите, а Рик Алци се справя добре с вокалите.

- - - - -
Новите версии с абсолютно нищо не надграждат оригиналите, даже често е обратното.
Рик Алци може да е добър вокалист, но не е Киске, а песните с Дерис просто не му пасват.
Няма да се сърдя прекалено, ако не чуя нито една от тези песни на концерт на Helloween.
Какво от това?
Кому е нужно?

IF YOU LIKE
Helloween, At Vance, Jorn, Firewind, Gamma Ray, Serious Black и др.

Автор: Testset
[3/10]

Celldweller - Offworld

Posted by Today's Metal Crew On събота, юли 01, 2017 0 коментара

Стилът: Electronic Rock/Ambient
От/Год: САЩ, 2017
Лейбъл: FiXT
Отнема: ~53 минути


Ако някога сте се чудили какво би останало от Celldweller, ако се махнат стотиците писти с електроника, тежки китари и бързото темпо - "Offworld" ще даде отговор на чуденето ви. Аз, признавам, не бях готов за това и мислех, че четвъртият студиен албум на Celldweller ще е в типичния за Клейтън стил, но... не би. И не е хубаво да подхождате и вие с такива очаквания, защото иначе като нищо ще останете разочаровани, както, признавам, останах аз. Не защото "Offworld" е лош, даже много напротив - просто се бях настроил за един много по-различен Celldweller албум.

"Offworld" е не само любопитна изненада и един вид алтернативен Celldweller, но и нещо, което очевидно Клейтън отдавна е искал да направи и покаже на света. Няма спор, че е полезно за всеки артист и най-вече музикант да покаже, че може да прави и нещо различно, а в крайна сметка това е полезно и за феновете в дългосрочен план. И въпреки това не мога да кажа, че мозъкът ми се отвя от емоция, докато слушах "Offworld". Може би аз съм емоционално дърво, може би аз съм претенциозният фен, който иска да чува любимата си музика от любимите си групи - не знам. Просто "Offworld" е прекалено различен по прекалено много начини.

Да речем, че е окей електрониките да бъдат намалени, макар именно те да са запазена марка на Клейтън. Да речем, че и тежките китари може да изчезнат, без обаче да се налага да се прави поредният никому ненужен акустичен албум. Но не мога да разбера как е добра идея целият албум да е в бавно, почти приспивно ембиънт темпо. На преден план през цялото време са гласът на Клейтън (макар и с доста ефекти), пианото и различни видове тиха аналогова електроника, но това не променя факта, че всяка песен в този албум прилича на досадно интро за истински Celldweller албум. Знам, звучи грубо и не е съвсем вярно, но нямаше как да не споделя и тази мисъл, за да придобиете представа за общото звучене на "Offworld".

Захващайки песните поотделно, можем лесно да откроим заглавното и почти изцяло ембиънт тракче "Offworld", сингълът "The Great Divide" с неговите красиви акустични китари и аналогова електроника, акапелната (но с доста вокални ефекти) интерлюдия "Mother's Arms" и 6-минутната "Last Night on Earth", в която за пръв и последен път се дочува далечното ехо на китари с дисторшън. В лошия смисъл пък определено се открояват изключително скучната "Into the Fall" и тотално приспиващата от досада "Echoes". Като най-лична и емоционална пък определено мога да посоча "Too Many Tears", в която текстът играе много сериозна роля.

Сигурно дотук звуча много негативно, но "Offworld" има силни страни. Този път обаче те не са в музиката, а в текстовете, атмосферата и суровата емоция, която Клейтън очевидно влага във всяка строфа. Надали този човек някога е писал по-лична музика и откровени текстове и това заслужава уважение и разбиране дори от най-претенциозните и жалко тропащи с крак фенчета като мен. Дори така обаче просто не мога да се отърва от мисълта, че това не е "истински" Celldweller албум, а нещо като клейтънска версия на акустичния албум. С други думи - Клейтън май е имал по-голяма нужда от този албум, отколкото феновете.


+ + + + +
Най-личният и емоционален албум на Celldweller досега.
Завладяваща, мрачна, меланхолична и неочаквано тъжна атмосфера.
Клейтън показва, че може да прави добра музика и по съвсем различен начин.

- - - - -
Твърде далеч от познатото Celldweller звучене.
Изключително бавно и изморително темпо през ЦЕЛИЯ албум.
Три трака в тоя стил щяха да стигнат, цял албум идва в повече.
Някои неприемливо слаби, бавни, дълги и досадни композиции.


IF YOU LIKE
Gary Numan, Depeche Mode, A Life Divided, Vega Nova, Blue Stahli и др.

Автор: Stahley
[N/A]