TODAY'S METAL - BULGARIA

Ревюта от и за съвременния метъл фен!

  • Welcome!

    Добре дошли в сайта на Today's Metal! Тук слушаме най-новите албуми и ги "съдим" нa границата между критиката и фенството. Но на първо място ние винаги сме фенове! Е, субективни сме (както и поставяните от нас оценки, всяка важаща стриктно за дадения стил), но все пак се опитваме да ви предложим нещо по-различно от останалите сайтове за ревюта - не само защото пишем и за непознати за масовия слушател групи, а и защото се стараем да пишем в един непретенциозен, неналагащ се и, надявам се, забавен и приятен за четене стил, без претенции за меродавност и излишно умнеене, без пестене на фенска критика и суперлативи. Но ако тук ви е скучно, можете да посетите и страницата ни във [Facebook], където постваме нови ревюта, нови клипове и други интересни и съвременни метъл благинки. --- От целия ни [екип] - приятно четене!

    For our non-Bulgarian visitors: please have in mind you won't find illegal downloads here. Reviews only, entirely in Bulgarian, honest and independent. --- Feel free to contact us [here] or at management@todaysmetal.com.

B.O.S.C.H. - Fleischwolf

Posted by Today's Metal Crew On четвъртък, септември 21, 2017 0 коментара

Стилът: Industrial Metal/NDH
От/Год: Германия, 2017
Лейбъл: Laute Helden/SPV
Отнема: ~44 минути


Ако търсите името на групата и заглавието на този албум в Google или YouTube, няма да откриете очакваните резултати. На първо място ще ви излязат месомелачки "Bosch" (тъй като "fleischwolf" значи точно това - месомелачка). Дори да добавите името на лейбъла SPV, пак няма да октриете нбищо по-различно, защото очевидно "Bosch" имат месомелачки с номер на модела, включващ "SPV". Но ако сте попаднали на това ревю, значи сте на точното място, за да разберете какво ще чуете в този албум.

Тежък индъстриъл метъл - тези три думички най-добре описват музиката във "Fleischwolf", който е и най-тежкият албум на групата досега. B.O.S.C.H. и изначално си бяха тежки, но този път сякаш са намалили електрониката с една идея, за да дадат път на повече агресия и аналогово, олд скул звучене, избиващо в посока на стилове като траш и хардкор. И докато слушах албума, непрекъснато ме владееше една и съща мисъл: "Вече не ги правят такива". Не че имам нещо против типичните NDH банди (оставаше и да имам) с общоприетото като "рамщайнско" звучене, но рядко чувам индъстриъл метъл на немски, който да е наистина тежък и агресивен, без балади, без готик елементи, без рок - просто тежък, агресивен, директен индъстриъл метъл. Заявка за това дава още отварящата "Schock", от която обаче лъха на агресивното, някак хардкор звучене на Hämatom. Следващата "Reiz mich" вдига темпото дори още повече и мачка с риф, напомнящ на Die Allergie (трябва да си стар NDH фен, за да знаеш кои бяха тия пичове), а кратката (няма и 3 минути) "Jagd" вдига максимални обороти със сериозен траш ритъм.

На този етап в албума вече е ясно, че изненади няма да има, но това не пречи всеки следващ трак да мачка по свой начин. "Folgemann" мели месо с насечен риф (и отново напомня за Hämatom), докато "Du" включва в припева си фразата "du hast mich", което няма как да не ни напомни за една дргуа група (макар звученето в случая да няма нищо общо). Напомнянето продължава в силно разкуфяващата "Das Spiel", чийто припев пък гласи... "Spiel! Mit mir!", но по звучене напомня по-скоро на [die!]. "Zu spät" ни връща към звученето на първия сингъл на групата "Mehr", а минути по-късно "Macht" ни разкуфява като за последно, този път в средно темпо.

"Fleischwolf" не изненадва и не блести с оригиналност, но има едно много важно предимство - той е албум с музика от изчезващ вид. Затова ако досега подобна музика не ви е грабнала, надали ще го стори и сега, но ако вече сте фенове, още на първо слушане ще се убедите, че тук слаби песни просто няма. Тежък NDH индъстриъл метъл от тая стара школа вече не прави почти никой - от онзи, направен специално за феновете (пък били те и една шепа народ), изцяло в името на куфеенето, но и без компромиси в продукцията.


+ + + + +
Музика от изчезващ вид - тежък, агресивен, разкуфяващ, олд скул индъстриъл метъл на немски.
Без балади, готик, рок, лигавщини и пълнежи - просто 12 директни, здрави композиции.
Олд скул звучене, постигнато с адекватна за 2017-а продукция.


- - - - -
Не чакайте особени изненади, оригиналност, новаторство, пионерство и прочие.
Фразите "du hast mich" и "spiel mit mir" не са добра идея, ако не искаш да те сравняват с Rammstein.
Някои тракове споделят сходно звучене, други пък напомнят за разни други групи.


IF YOU LIKE
Hämatom, Die Allergie, [die!], Schacht, Zorn, Stahlmann, Ostfront, Heldmaschine и др.

Автор: Testset
[8/10]

Gothminister - The Other Side

Posted by Today's Metal Crew On сряда, септември 06, 2017 0 коментара

Стилът: Gothic/Industrial Metal
От/Год: Норвегия, 2017
Лейбъл: AFM
Отнема: ~35 минути


Колкото и да харесвам Gothminister, не мога да не си мисля, че в последно време групата все по-често отбива номера. И дума не може да стане за израстване, надграждане, или нещо от този сорт - Gothminister звучат все по-еднакво с всеки следващ албум, а "концепцията" в "Utopia" беше... поставянето на 4 ненужни интерлюдии. Така от няколко дни слушам "The Other Side" и не мога да разбера за коя друга страна иде реч, тъй като виждаме все същата тяхна страна, че даже вече имам чувството, че съвсем се самоповтарят.

"The Other Side" не е лош, но е много предвидим и рядко впечатлява с нещо, за което да си кажем "Леле, това е НАИСТИНА яко". Е, има и яки моменти и цели песни - така например не мога да кажа лоша дума за "Der Fliegende Mann" и епичния закриващ трак "Somewhere In Time", а "Day of Reckoning" и "Ich will Alles" не изостават с много откъм качество. За тяхна сметка обаче се появяват безлични, лесно забравими, предвидими композиции като "The Sun" и "All This Time", а песни като "Taking Over" и странничката "We Are the Ones Who Rule the World" заявяват потенциал, който обаче умира рязко в даден момент. "Aegir" и "Red Christ" пък са двата трака, които просто ми е трудно да изслушам докрай всеки път. Първият е банална готик рок баладка, в която нищо не се случва (даже няма припев, бридж, или каквато и да е друга промяна), а втората, макар да започва добре, убива настроението с ужасен припев.

Може би ако този албум беше издържан в тежкия и епичен стил на закриващата "Somewhere In Time", щяхме да видим "друга страна" на Gothminister и да определим "The Other Side" за нещо повече от "един много приемлив *meh* албум". Но и да бъдем честни - не е уважително към феновете да слагаш пълнежи и да правиш компромиси в 35-минутен албум. Затова, с риск (премерен) да се повторя - колкото и да харесвам Gothminister, не мога да не си мисля, че в последно време групата все по-често отбива номера...


+ + + + +
3-4 очаквано силни трака, две от които с очевидна класа над останалите.
Кратки и често ударни композициии, без никакви излишни "разливания".
Изненадваща и доста сполучлива стилова промяна във финалния трак.

- - - - -
Доста предвидим като цяло - Gothminister сякаш се повтарят и са на автопилот.
Само 35 минути материал, в който при това има пълнежи и компромисни тракове.
Две трудни за издържане докрай песни.

IF YOU LIKE
Deathstars, Dope Stars Inc., KMFDM, Rob Zombie, Deadstar Assembly, Pain и др.

Автор: Stahley
[6/10]

Nocturnal Rites - Phoenix

Posted by Today's Metal Crew On петък, септември 01, 2017 0 коментара

Стилът: Modern Power Metal
От/Год: Швеция, 2017
Лейбъл: AFM
Отнема: ~47 минути


Мина десетилетие откакто Nocturnal Rites издадоха силно недолюбвания от повечето стари фенове (и скъсван от слушане от мен) "The 8th Sin". Стиловата промяна беше осезаема (е, не колкото първата от дет метъл към пауър метъл, но пък в крайна сметка - кой харесваше Nocturnal Rites като дет метъл група изобщо?) и "Phoenix" продължава именно започнатото преди 10 години. Така че ако чакате чист праволинеен пауър или дет метъл (по неведома причина) - "Phoenix" надали ще бъде албумът за вас.

Харесвах "The 8th Sin" много, като и до днес в плейлиста ми стои "Strong Enough". Точно затова се радвам искрено, че "Phoenix" е пълен с парчета в този дух. Още от самото начало държа да подчертая, че тази група вади просто жесток звук - с много тежки и ниски китари (вече дело на Пер Нилсон, познат ви от Scar Symmetry), малко клавишни и електронни докосвания и страхотния пауър/хард рок глас на Джони Линдквист. Всичко това не си личи от самото начало, тъй като албумът почва прекалено рязко с "A Heart as Black as Coal", а "Before We Waste Away", макар и готина и с достатъчно тежки китари, ми идва малко прекалено "рокаджийски". След няколко слушания започнах да си пея припева ѝ, доброто обаче тепърва предстоеше! Следващата "The Poisonous Seed" започва с мрачен, тежък риф и леки оркестрации, продължава с двойни каси в припева и удря с яко соло към края си. "Repent My Sins" сваля темпото, но запазва китарната тежест и вкарва доста мелодичен припев, но когато и да слушам албума, просто нямам търпение да свърши, защото след това идва един от албумните ми фаворити - "What's Killing Me". Парчето има хитова структура - запомнящ се текст, тежки и насечени старт/стоп китари, раздвижващи рифове, хубаво соло и супер мелодичен припев, който се запява още на първо слушане.

В средата на албума идва някак неизпълнилата потенциала си "A Song For You". Композицията започва добре, но слабият и неподходящо звучащ припев влиза "отникъде" и просто звучи като част от друга песен, което разваля де що добри впечатления е имало. За щастие бързо забравих за това благодарение на "The Ghost Inside Me" и комбинацията от две каси и мощни рифове в нея. Оркестрациите и беквокалите в припева носят адски епично чувство, след което си мислех "Е, по-добре вече няма накъде", само че много грешах. "Nothing Can Break Me" е може би най-любимият ми трак в албума, защото носи неочаквано, почти индъстриъл метъл звучене, съчетано, естествено, с типичния за Nocturnal Rites модерен пауър метъл. Кой каза, че електрониката, особено в такива премерени количества, не се връзва добре с тоя жанр?

До края на албума остават играещата роля на балада (но не и без тежки китари) "Flames" и агресивните и скоростни "Used to be God" и "Welcome to the End". Двете композиции в края имат сходно звучене, но завършват на високи обороти и далеч не са пълнежи. Единственото ми чудене за тях беше защо албумът не започва с тях, вместо със сегашните два трака, да речем. Оттам нататък просто не мога да се оплача от крайния продукт. Личи си, че "Phoenix" е мислен и изпипван дълго, тъй като почти всички хармонии и мелодии просто са на мястото си. Новото попълнение Пер Нилсон пък носи със себе си абсолютно убийствен китарен звук, от който адски много метъл групи могат само да се поучат.


+ + + + +
Модерен звук, плътни и тежки китари, много мелодии и хармонии, безупречни вокали.
Десет години по-късно не се усеща и грам "ръжда".
Надграждане на започнатото с "The 8th Sin".
Новият китарист Пер Нилсон просто избива рибата!

- - - - -
1-2 малко по-странни композиции, които не пасват чак толкова добре в албума.

IF YOU LIKE
Dream Evil, Masterplan, Firewind, Axenstar, Mystic Prophecy, Dragonland и др.

Автор: Testset
[8.5/10]