TODAY'S METAL - BULGARIA

Ревюта от и за съвременния метъл фен!

  • Welcome!

    Добре дошли в сайта на Today's Metal! Тук слушаме най-новите албуми и ги "съдим" нa границата между критиката и фенството. Но на първо място ние винаги сме фенове! Е, субективни сме (както и поставяните от нас оценки, всяка важаща стриктно за дадения стил), но все пак се опитваме да ви предложим нещо по-различно от останалите сайтове за ревюта - не само защото пишем и за непознати за масовия слушател групи, а и защото се стараем да пишем в един непретенциозен, неналагащ се и, надявам се, забавен и приятен за четене стил, без претенции за меродавност и излишно умнеене, без пестене на фенска критика и суперлативи. Но ако тук ви е скучно, можете да посетите и страницата ни във [Facebook], където постваме нови ревюта, нови клипове и други интересни и съвременни метъл благинки. --- От целия ни [екип] - приятно четене!

    For our non-Bulgarian visitors: please have in mind you won't find illegal downloads here. Reviews only, entirely in Bulgarian, honest and independent. --- Feel free to contact us [here] or at management@todaysmetal.com.

Serenity - Lionheart

Posted by Today's Metal Crew On събота, октомври 21, 2017 0 коментара

Стилът: Symphonic/Melodic Power Metal
От/Год: Австрия, 2017
Лейбъл: Napalm Records
Отнема: ~55 минути


Serenity са символ за постоянство и високо качество на пауър метъл сцената от много години насам. Във всеки техен нов албум има по нещо ново и нещо различно и макар не всички експерименти да им се получават, в "Lionheart" просто всичко сработва. Хайде, да го кажем "почти всичко". Или още по-конкретно - почти всичко след интрото.

След него идва поредица от 4 епични трака с различни настроения - бойната и надъхваща "United", пауър метъл хитът "Lionheart", мачкащата с тежки китари "Hero" и някак Elvenking-ската "Rising High". Баладата "Heaven" и красивото 2-минутното пиано инструменталче "King's Landing" (някой май е гледал "Game of Thrones") убиват темпото, но след тази кратка почивка Serenity избухват наново с епичния и скоростен трак "Eternal Victory". В "Stand and Fight" пък чуваме гласа на Тобиас Замет (Edguy, Avantasia), а "The Fortress (of Blood and Sand) вдига епичността на 10 с оркестрации и близкоизточни мотиви в духа на Myrath. Траклистът се изчерпва с мелодичната, но слабо впечатляваща "Empire", средняшката балада "My Fantasy" и 6-минутният епос "The Final Crusade", в който дри се включват някак познати екстремни и дамски гост-вокали.

"Lionheart" е поредният добър албум на Serenity и макар да е очевидно много по-силен в началото, а краят да е малко по-муден и невзрачен, отколкото би ми се искало, няма как да кажа сериозна лоша дума за него. Хитови, запомнящи композиции като "United" и "Lionheart" пък разграничават албума от "просто добър" и дават основните куки, за които паметта ни да се закачи, щом стане дума за този албум. Това, което сваля общото ниво, е излишното интро, неубедителният път към финала и общото усещане, че на места просто "можеше и с повече пауър" или "можеше и по-бързо". Макар че то аз винаги за това мрънкам...


+ + + + +
Симфоничен пауър, в който изобщо не се прекалява с оркестрациите и излишните украшения.
Епични, бойни, надъхващи хитове като "United", "Lionheart",  "Eternal Victory" и "Hero".
Запомнящи се композиции иоще по-любопитното - куп запомнящи се текстове.
Забележителна вокална работа от страна на Георг Нойхаузер.
Много яка обложка!

- - - - -
Поредното интро, което не носи абсолютно никаква стойност към изживяването.
На места определено можеше да се подходи с повече пауър и скорост.
Не особено убедителен финален поход.

IF YOU LIKE
Sonata Arctica, Avantasia, Divinefire, Narnia, Hammerfall, Myrath и др.

Автор: Testset
[7.5/10]

Majorvoice - A New Chapter

Posted by Today's Metal Crew On неделя, октомври 15, 2017 0 коментара

Стилът: Symphonic/Operatic/Gothic Metal
От/Год: Германия, 2017
Лейбъл: NoCut/SPV
Отнема: ~44 минути


Историята на Роналд Цайдлер е история за сбъднати мечти, подходяща за холивудски филм. Той не познава родителите си и расте, мечтаейки да не е сам и изоставен. Музикалната му мечта също не се сбъдва, макар че е оперен певец с плътен басов глас. И след поредното разочарование Роналд става... готвач. Един ден обаче, докато готви вечеря в бекстейджа за групата Mono Inc., си пее една от техните песни, която преди това е чул на саундчека. Вокалистът Мартин Енглер го чува и два часа по-късно Роналд пее като гост-изпълнител на сцената с Mono Inc. На следващия ден Роналд подписва договор за издаване на дебютния си албум. Мечтите явно наистина се сбъдват!

Днес Majorvoice издава дебютния си албум. В него 10 от 11 песни са кавъри, но така или иначе едва ли има по-добър начин за представяне на гласа на Рон от този. Точно затова и "A New Chapter" далеч не е просто поредният албум с кавъри - гласът ги прави специални и уникални. Така например моментално се откроява жестоката версия на "Wicked Game" (на Chris Isaak), където басът на Роналд придава съвсем нов живот на тази и без това култова песен от края на 80-те, а версията на друг култов евъргрийн - "Wonderful Life" (на Black), дори бе пусната като сингъл преди няколко месеца. Голямото бижу в албума обаче тепърва предстои - и то е кавърът на "Summertime Sadness" (на Lana del Rey)! Още с отварящото "I got my red dress on tonight" няма как да не си представим едричкия Рон в червена рокля, но няма и как да не си запеем въпросната песен и да открием, че всъщност ѝ знаем текста по някаква причина (опа...). И все бях чувал кавъри на тоя хит, но по-добър от този - никога! До края страхотно впечатление правят още два кавъра - този на "My Sick Mind TV" (на Mono Inc.), където Рон отприщва дори още по-смело гигантския си глас, както и този на "White Wedding" (на Billy Idol) - песен, на която сме чували около 8463 кавъра, но не и като този. Не ис такъв глас.

Останалите кавъри, включващи песни на Depeche Mode, The Cars, Dido и други, не блестят чак толкова много, а авторската "Shot in the Silence" е много готина, но звучи по-скоро като песен на Mono Inc., което обаче донякъде е разбираемо, тъй като мисля, че именно Mono Inc. са записали инструментала за "A New Chapter". В основната на всичко обаче навсякъде е гласът. Този нисък, басов, впечатляващо дълбок глас звучи страхотно, особено на фона на китари и оркестрации. В този проект има много хляб и искрено се надявам да го видя още по-развит в идните години, защото мъжки басови оперни вокали в метъла не се срещат всеки ден, а определено нямам против да чувам по-често нещо подобно.


+ + + + +
Гласът! Плътен, дълбок, басов оперен глас, какъвто рядко се среща в рок/метъл средите.
Просто страхотни версии на песни на "Summertime Sadness", "Wicked Game" и "White Wedding"! 
Кавъри, които далеч не са "просто поредните".
Единственият авторски трак е доста добър.

- - - - -
Близо половината кавъри чисто и просто не са добри колкото останалите.
Само една авторска композиция.

IF YOU LIKE
Mono Inc., Christopher Lee, Joachim Witt, Therion и др.

Автор: Testset
[N/A]

Cyhra - Letters To Myself

Posted by Today's Metal Crew On понеделник, октомври 09, 2017 0 коментара

Стилът: Melodic Modern Metal
От/Год: Швеция, 2017
Лейбъл: Spinefarm/Universal
Отнема: ~46 минути


"Letters To Myself" може и да е дебютен албум за Cyhra, но музикантите в групата определено не са дебютанти. Зад микрофона е Jake E, който наскоро напусна поп метъл сензацията Amaranthe, китарите и басът са в ръцете на Йеспер Стрьoмблад и Петер Айверс (и двамата бивши струнници в In Flames), а зад барабаните е Алекс Ланденбург - настоящ барабанист зая Luca Turilli's Rhapsody и бивш такъв за Annihilator. Достатъчно ли е всичко това, за да кажем, че Cyhra е нещо като... супергрупа? Не знам дали има нужда от подобни определения, но ако сте окей с тях - използвайте ги, ще сте в правото си.

Резултатът от общите усилия на вече доказаните музиканти е един мелодичен албум, разчитащ само на чисто пеене и малко електроника. Гласът на Джейк пък няма как да не напомни за Amaranthe, а някои рифове на Йеспер, особено тези в "Karma" звучат повече като In Flames, отколкото самите In Flames в последно време. Следващите "Heartrage" и "Here To Save You" даже звучат съвсем като песни на Amaranthe без Елиз Рид и екстремни вокали, а страхотно започващата "Muted Life" може и постепенно да губи мощ, но би се вписала страхотно в някой модерен пауър метъл албум. Заглавната "Letters To Myself" също бързо губи интереса със скучно средно темпо, а силно пропитата с електроника "Dark Clarity" изпуска страхотния шанс да бъде големият хит в този албум. С тази задача малко по-успешно се заема "Rescue Ride", но сякаш и на нея не ѝ достига нещо съвсем малко, за да "избухне" като истиски хит.

До края на албума става ясно, че колкото и добър глас да има Джейк, трудно носи на плещите си цялата вокална отговорност - не защото не може, а защото просто на този тип музика би ѝ отивал и още един тип вокали. Така гласът на Джейк губи чара си прекалено бързо и след средата почва леко да омръзва. Няма и за какво толкова да таите дъх в "Holding Your Breath" (освен ако не си я пуснете след кратка почивка), "Black Wings" е просто поредният нелош среднотемпов трак, а баладките "Inside a Lullaby" и започващата с речетатив "Dead To Me" могат спокойно да ви минат покрай ушите без да ги забележите. По това време енергията от първата половина на албума вече е отдавна изгубена и забравена, инерцията е изпусната и в главата стои най-вече онази комбинация от насечен риф и електроника в края на "Here To Save You".

Личи си, че албумът е правен със страст, желание и лесно може да се види защо музикантите се гордеят толкова много с него, но не мога да скрия, че на мен, като обикновен слушател, определено ми липсва нещо. Харесвам мелодиите, диапазонът на Джейк, рифовете на Йеспер, тежките китари, електрониката, нестандартният подход, но не усещам прилив на енергия, желание да стана и да обърна бюрото, да се разкуфея стабилно и прочие. Няма го онова малко ключе, което да отключи истинския потенциал на Cyhra и да ме събори на земята. Затова засега "Letters To Myself" остава добър, обещаващ дебют, от чийто наследник определено ще очакваме дори още повече и от който музикантите да бъдат дори по-горди.


+ + + + +
Звезден състав, показващ завиден ентусиазъм за дебютния албум на новия си проект.
Композициите звучат освободено и правени с истинско желание.
Добри вокали, яки рифове, идеално разлята електроника.

- - - - -
Прекалено много средно темпо - почти целият албум минава в него.
Гласът на Джейк, колкото и да е добър, по някое време след средата почва да омръзва.
Липса на енергия, особено във втората половина на албума.

IF YOU LIKE
Amaranthe, In Flames, Ember Falls, Sarea, The Blinded и др.

Автор: Testset
[6/10]

Lionheart - Welcome to the West Coast II

Posted by Today's Metal Crew On неделя, октомври 01, 2017 0 коментара

Стилът: Hardcore
От/Год: САЩ, 2017
Лейбъл: Fast Break Records
Отнема: ~25 минути


Lionheart уж се разпаднаха миналата година, за да се отдадат на личните си животи, но очевидно не успяха да издържат без да правят това, което обичат и ето че на 10 ноември излиза "Welcome to the West Coast II" - своеобразно продължение на албума с това име от 2014-а. И много, ама много си личи, че този път Lionheart са правили точно каквото си искат, без изобщо да им дреме за чието и да е мнение и просто са събрали няколко песни и са решили да ги издадат. Затова и това ревю няма да бъде никак дълго.

Албумът също не е никак дълъг - 25 минути, от които минутка и нещо с интро ("Cali Stomp") и 2 минутки с неразбираемо защо сложена там нечия гласова поща ("Unhinged"). Но от оставащите 20 минути музика надали някой фен би се оплакал. Директни, ударни композиции тип "право в лицето", в които Роб звучи все така ядосан, сърдит и badass, но в същото време намира време да се извини на феновете за краткото прекъсване и да благодари на майка си. За да няма и грам съмнение дали нещо не са се "размекнали", Lionheart бързо удрят с мачкащата "Still Bitter, Still Cold" и пънкарската "Shelter", а в средата идва и пуснатият изненадващо сингъл "Trial by Fire", който е най-дългият (3:17 минути), но и най-добрият трак в албумa. Към финала "Thirty Years" и "Treading Water" звучат малко като една и съща песен, а "LHHC '17" затваря с максимална доза хардкор и гост-участие от Дж. Дж. Питърс от Deez Nuts (дошъл явно чак от източния бряг) и ни изпраща със зверски брейкдаун за финал.

"Welcome to the West Coast II" е адски кратък, някои композиции доста си приличат една с друга и въпреки това от него струи такава сурова енергия и агресия, че не можеш да кажеш лоша дума за него. Не знам и какви са реакциите на медиите отвъд океана, не знам кой как ще приеме албум от Lionheart с има-няма 20 минути музика, но не ми и дреме. Мисля, че и на Lionheart не им дреме за чиято и да е критика (особено пък за тази), така че... пускайте, слушайте и ги чакайте пак в България, за да се смажем дружно на "Trial by Fire" и "Love Don't Live Here". Мисля, че натам отиват нещата. Ха дано.


+ + + + +
Най-непукисткият албум, който съм чувал тази година.
Страшно много енергия, неподправена агресия, никакви излишни украшения.
Опростени, кратки, здрави композиции, удрящи право в лицето.
Отчетливо як бас.

- - - - -
Много кратък бе, братче... 25 минути... чувал съм по-дълги EP-та.
Някой да ми обясни каква е тая гласова поща в "Unhinged", моля.

IF YOU LIKE
Terror, Nasty, Hatebreed, Madball, Deez Nuts, Agnostic Front, First Blood и др.

Автор: Stahley
[7/10]