Стилът: Melodic Modern Metal
От/Год: Швеция, 2017
Лейбъл: Spinefarm/Universal
"Letters To Myself" може и да е дебютен албум за Cyhra, но музикантите в групата определено не са дебютанти. Зад микрофона е Jake E, който наскоро напусна поп метъл сензацията Amaranthe, китарите и басът са в ръцете на Йеспер Стрьoмблад и Петер Айверс (и двамата бивши струнници в In Flames), а зад барабаните е Алекс Ланденбург - настоящ барабанист зая Luca Turilli's Rhapsody и бивш такъв за Annihilator. Достатъчно ли е всичко това, за да кажем, че Cyhra е нещо като... супергрупа? Не знам дали има нужда от подобни определения, но ако сте окей с тях - използвайте ги, ще сте в правото си.
Резултатът от общите усилия на вече доказаните музиканти е един мелодичен албум, разчитащ само на чисто пеене и малко електроника. Гласът на Джейк пък няма как да не напомни за Amaranthe, а някои рифове на Йеспер, особено тези в "Karma" звучат повече като In Flames, отколкото самите In Flames в последно време. Следващите "Heartrage" и "Here To Save You" даже звучат съвсем като песни на Amaranthe без Елиз Рид и екстремни вокали, а страхотно започващата "Muted Life" може и постепенно да губи мощ, но би се вписала страхотно в някой модерен пауър метъл албум. Заглавната "Letters To Myself" също бързо губи интереса със скучно средно темпо, а силно пропитата с електроника "Dark Clarity" изпуска страхотния шанс да бъде големият хит в този албум. С тази задача малко по-успешно се заема "Rescue Ride", но сякаш и на нея не ѝ достига нещо съвсем малко, за да "избухне" като истиски хит.
До края на албума става ясно, че колкото и добър глас да има Джейк, трудно носи на плещите си цялата вокална отговорност - не защото не може, а защото просто на този тип музика би ѝ отивал и още един тип вокали. Така гласът на Джейк губи чара си прекалено бързо и след средата почва леко да омръзва. Няма и за какво толкова да таите дъх в "Holding Your Breath" (освен ако не си я пуснете след кратка почивка), "Black Wings" е просто поредният нелош среднотемпов трак, а баладките "Inside a Lullaby" и започващата с речетатив "Dead To Me" могат спокойно да ви минат покрай ушите без да ги забележите. По това време енергията от първата половина на албума вече е отдавна изгубена и забравена, инерцията е изпусната и в главата стои най-вече онази комбинация от насечен риф и електроника в края на "Here To Save You".
Личи си, че албумът е правен със страст, желание и лесно може да се види защо музикантите се гордеят толкова много с него, но не мога да скрия, че на мен, като обикновен слушател, определено ми липсва нещо. Харесвам мелодиите, диапазонът на Джейк, рифовете на Йеспер, тежките китари, електрониката, нестандартният подход, но не усещам прилив на енергия, желание да стана и да обърна бюрото, да се разкуфея стабилно и прочие. Няма го онова малко ключе, което да отключи истинския потенциал на Cyhra и да ме събори на земята. Затова засега "Letters To Myself" остава добър, обещаващ дебют, от чийто наследник определено ще очакваме дори още повече и от който музикантите да бъдат дори по-горди.
+ + + + +
Звезден състав, показващ завиден ентусиазъм за дебютния албум на новия си проект.
Композициите звучат освободено и правени с истинско желание.
Добри вокали, яки рифове, идеално разлята електроника.
- - - - -
Композициите звучат освободено и правени с истинско желание.
Добри вокали, яки рифове, идеално разлята електроника.
- - - - -
Прекалено много средно темпо - почти целият албум минава в него.
Гласът на Джейк, колкото и да е добър, по някое време след средата почва да омръзва.
Липса на енергия, особено във втората половина на албума.
Гласът на Джейк, колкото и да е добър, по някое време след средата почва да омръзва.
Липса на енергия, особено във втората половина на албума.
IF YOU LIKE
Amaranthe, In Flames, Ember Falls, Sarea, The Blinded и др.
Автор: Testset
[6/10]
0 Response for the "Cyhra - Letters To Myself"
Публикуване на коментар