TODAY'S METAL - BULGARIA

Ревюта от и за съвременния метъл фен!

  • Welcome!

    BGR: Today's Metal е сайт за метъл ревюта с идеална цел, създаден през 2011-а година, за да популяризира модерната метъл сцена. Нашата цел - бързо и лесно да разберете става ли нещо ново за слушане или не!

    ENG: Today's Metal is a non-profit webzine for metal reviews, established in 2011 with the purpose of promoting the modern metal scene. Our goal - to quickly let you know if a new metal album is worth your time!

    [TEAM] --- [FACEBOOK] --- [CONTACT]

Deuce - Invincible

Posted by Today's Metal Crew On четвъртък, ноември 30, 2017 0 коментара

Стилът: Rap Rock/Nu Metal
От/Год: Швеция, 2017
Лейбъл: Eleven Seven/Better Noise
Отнема: ~61 минути


Отдавна чакаме нов албум от Deuce, като този път чакането беше с особено нетърпение, тъй като се очакваше в "Invincible" да влязат жестоки песни като "Nightmare", да речем. С осезаемо по-тежко звучене в много от преждевременно пуснатите тракове Deuce показваше, че иска малко по малко да се отдалечи от всепо-рап звученето на бившите си колеги от Hollywood Undead, но ето, че в "Invincible" ги няма повечето от въпросните пуснати песни - или поне доста от най-яките такива. Никой не можа и да ми каже защо - просто ги няма и това. И не че останалото съдържание е лошо, но... защо така?

Както може би видяхте, пропуснахме "Five" на Hollywood Undead, тъй като албумът просто не се услади на никого от екипа - прекалено много рап, прекалено малко рок и точно затова поне аз гледах към "Invincible" с дори още повече надежда. И макар да няма съмнение за мен, че Deuce е извадил по-добрия албум, с повече китари, с повече яки тракове, с повече рок и метъл, пак не мога да кажа, че не ми се искаше да чуя повече. Почти всяка песен от първите осем в този албум може да е хит - както в общи линии се случваше преди време с Hollywood Undead. И наистина - "Here I Come" отваря адски добре с моментално каращ те да заклатиш глава рап рок, "World on Fire" носи мелодичност и избухва със запомнящ се припев, а "My Buddy" просто крещи "Това е Deuce!" с всяка нота. "Invincible" и "Bad Attitude" пък са си хитови сингли отвсякъде и до тях почти няма трак, който не би могъл също да е хит.

И тук се случва голямата промяна. "Best of Me" е първата от цяла поредица песни, които сякаш не са писани за този албум - звученето става някак странно и рехаво, настроението липсва изцяло и тракът се влачи 4 уморени минути, за да даде път на баладата "Thank You". Е, нежното пеене не му е сила на Deuce и това си е, а добрата идея на припева се губи заради не чак толкова страхотните му певчески качества. "Catch Me If You Can" пък звучи като отдавна забравен b-side на The Offspring, което по принцип не е лошо, но песента просто трудно се вписва в албума. Offsrping-ското усещане остава и в "It's Alright, It's OK" и песента наистина е яка, но... кой се сеща току-така изведнъж да сложи две пънк рок парчета в края на рап рок албум?! "Talking About You" ни връща към по-типичното Deuce звучене с малко рапиране (от Gadget), а за финал ни изпраща още един (як) пънкарски трак, озаглавен "Pull Me Under". И колкото и да ме радва това звучене, особено когато Deuce най-сетне се отпуска малко и да покрещи (че и китарно соло има!), не мога да не свия рамене и да не се чудя защо целия този пънк е сгъчкан в края на албума.

Не мога да не се запитам пак и защо липсват толкова много предварително пуснати песни, които можеха да заменят някои от тоталните греди във втората половина на албума. Със сегашния си траклист, албумът изглежда неконсистентен и заложеното му звучене в първите 8 трака изцяло се губи в следващите 6. И макар сред въпросните 6 да са ми и някои от фаворитите в албума и да признавам гузно, че не бих имал против Deuce да издаде пънк рок албум, не мога да не отбележа тази странна различност като минус. Оттам нататък - няма какво да си кривя душата, харесвам "Invincible" и то не просто в сравнение със слабия "Five" на Hollywood Undead - а просто защото е як рап рок албум. Яд ме е само, че можеше и да е много, много по-як, защото Deuce показва, че има потенциала да бъде Многоликия бог на съвременния рап рок - остава само да го реализира с правилния подбор на тракове следващия път.


+ + + + +
Купища потенциални хитове и запомнящи се песни.
Много крачки пред това, което издадоха Hollywood Undead.
Неочаквано разнообразие и още по-неочаквано добри пънк-рок тракове.
Повече от час материал!

- - - - -
След осмия трак настава някаква странна, макар и не лоша сама по себе си анархия.
Много предварително пуснати тракове липсват, а са в пъти по-яки от някои от миналите финалната цедка.
Силата на Deuce определено не е в баладите и бавните и провлачени песни.

IF YOU LIKE
Hollywood Undead, Falling In Reverse, Linkin Park, TFK, From Ashes To New и др.

Автор: Stahley
[7/10]

Amberian Dawn - Darkness of Eternity

Posted by Today's Metal Crew On събота, ноември 11, 2017 3 коментара

Стилът: Symphonic/Melodic Power Metal
От/Год: Финландия, 2017
Лейбъл: Napalm Records
Отнема: ~43 минути


Amberian Dawn правят крачка напред с всеки нов албум и "Darkness of Eternity" не е изключение от това своеобразно правило. Даже напротив - този път крачката изглежда дори по-голяма и носи със себе си още повече скорост, тежест и мелодичност - понякога редуващи се в отделните песни, друг път преливащи в рамките на една композиция. Гласът на Капри пък сякаш е придобил нова сила и определено го поставям сред най-добрите на метъл сцената в момента. Без да преувеличавам, само чуйте тоя глас, леле!

Редуването на тежки, скоростни пауър метъл тракове с по-леки и мелодични започва от самото начало с мощната "I'm the One", в която Капри успява се справя блестящо с мелодичните си и свръхзапомнящи се вокални партии, докато зад нея ври и кипи от скоростни китари, двойни каси и оркестации. За да си поемем въздух след спринта идва "Sky Is Falling" - мелодичен и сравнително лек трак, започващ с много... ъм... естрадни клавиши. Почувствах се сякаш съм попаднал на събитие "Панайот Панайотов прави кавъри на ABBA" в кръчма "Старият бряст" в Бегунци, но скоро всичко си дойде на мястото - тракът не е никак лош и се забива ужасно бързо в главата с лепкавата си мелодичност. Редуването продължава с "Dragonflies" - същински пауър метъл трак с двойни каси, нов мега мелодичен припев и Stratovarius-ко звучене, допълнено от изключително Stratovarius-ко клавишно соло в средата. И ако това не стигаше - малко преди края темпото се вдига до нивото на бластбийтове. Уау, а сме само още на третата песен! Stratovarius се надушва и в следващата "Maybe", която, както си му е редът, е сред по-леките и лежерни композиции. "Golden Coins" пък идва с още пауър метъл и още от мощните вокали на Капри в припева.

В средата идва "Luna My Darling" и започва бавно и баладично, но ако прескочите рязко към 4-тата минута, там ще ви посрещнат двойни каси и отвяващо китарно и клавишно соло. С почти същото темпо продължават "Abyss" и украсената с много любопитни, някак... азиатски клавиши (понякога не обяснявам никак добре, знам) "Ghostwoman", а "Breathe Again" започва като балада от филм на Дисни, но Amberian Dawn не успяват да се сдържат да не вкарат тежест и в нея. Всичко завършва със "Symphony №1, Part 2: Darkness оf Eternity" - единствената песен в албума без китари, барабани и бас - само пиано, оркестрации и гласът на Капри.

Хем очаквах албумът да е силен, хем ме изненада приятно и май взе, че се оказа най-добрият на Amberian Dawn в кариерата им дотук. Не го казвам и само защото тази група е сред малкото, които наистина добре съчетават истински пауър метъл с дамски вокали (ужасно малко дами се справят с тази задача, съжалявам, не съм сексист, но наистина го мисля), а и защото просто техният пауър метъл е от любимия ми вид - мощен, скоростен, много мелодичен, с яки сола и най-вече - адекватен на времето, в което бива издаден. Amberian Dawn са наистина жестока група, която заслужава много повече популярност и "Darkness of Eternity" е поредното доказателство за това. Нямам идея как който и да е фен на пауър метъл не би харесал това чудо.


+ + + + +
Скоростен, тежък, мощен, но и много мелодичен пауър метъл със сола, оркестрации и всички екстри.
Разнообразие, породено от редуването и смесването на скоростни и по-лежерни тракове и пасажи.
Изключително мощният глас на Капри!

- - - - -
Доста явни влияния от Stratovarius.
Втората половина на албума осезаемо е мааалко по-слаба от първата.
Малко странно Дисни звучене в "Breathe Again".

IF YOU LIKE
Stratovarius, Gwyllion, Delain, Nightwish, Kotipelto, Serenity, ABBA и др.

Автор: Testset
[8.5/10]

Diablo Swing Orchestra - Pacifisticuffs

Posted by Today's Metal Crew On четвъртък, ноември 09, 2017 0 коментара

Стилът: Avant-garde Rock/Metal
От/Год: Швеция, 2017
Лейбъл: Candlelight Records
Отнема: ~44 минути


Diablo Swing Orchestra трудно могат да ме разочароват дори днес, когато чаканият 5 години "Pacifisticuffs" не ми се струва достатъчно добър за тази иначе абсолютно страхотна група. Напускането на предишната им вокалистка Анлуиз обаче явно им се е сторило като подходящо време за промяна, а И промяната по принцип не е лошо нещо... но в случая до известна степен е. Новата вокалистка Кристин Евегард просто не се справя достатъчно добре, но това далеч не е единственият проблем на "Pacifisticuffs". И не че албумът е лош, но определено остава под вдигнатата максимално високо от самите DSO летва.

Като за начало - разбирам желанието за промяна. Няма артист, който да иска да прави едно и също и да не се развива. Затова и нямам нищо против нововъведеното стилово разнообразие, нито против смяната на вокалистката. Само че тези промени рядко са за добро. Гласът на Кристин, например, не е лош в основата си, но високите тонове и фалцетите я карат да звучи като лоша версия на Лив Кристин, а това изобщо не е комплимент. Но нека караме подред.

Хипарското диско метъл рокендрол кънтри "Knucklehugs (Arm Yourself with Love)" в началото може или много да ви хареса, или да ви обърка тотално. Признавам, не съм чувал друга група, която да смести успешно толкова много жанрове в 2 минути и половина. Брас секцията играе основна роля в съвсем авангардната и украсена с "джипси" ритми (не, не от нашите джипси ритми, спокойно) "The Age of Vulture Culture", но големият удар в албума идва веднага след нея и се нарича "Superhero Jagganath". Майко мила, ето това вече е 10/10 Diablo Swing Orchestra! След началното избухване с тежки китари, мощен бас и брас, тихия, но напрегнат куплет и абсолютно епичния припев с хорови вокали, песента рязко преминава в... боса нова (нещо средно между самба и джаз), след което отново продължава с хорови вокали, още един гигантски припев, част с цигулков оркестър и шумен, шумен финал. Уау. Просто... уау.

Кабаретно настроената и избиваща на метъл танго "Lady Clandestine Chainbreaker" пък щеше да е друга страхотна песен, ако Кристин не я проваляше с не особено подходящото си пеене, като тук най-добре може да чуете защо я нарекох "лоша версия на Лив Кристин" малко по-горе. Диско метълската "Jigsaw Hustle" пък си я знаем от няколко години насам - реално това беше песента, с която DSO представиха Кристин на света, но и до днес не съм сигурен, че харесвам това звучене на групата. Съвсем различна емоция носи "Ode to the Innocent", която залага само на цигулки, контрабас и гласа на Кристин, която се справя наполовина страхотно, но незнайно защо се мъчи с още високи тонове. "Interruption" запазва темпото ниско, но Кристин прави всичко възможно да прецака и нея с лигавия и невъзможно висок за нея напев "Ооо-уо-оуу". Парчето, поне според мен, е най-хаотичното и респективно - най-слабото в албума. За щастие го следва единствената приятна интерлюдия в "Pacisfisticuffs" и... най-сетне суинг метъл! "Karma Bonfire" е първата песен в албума, която напомня защо тази група се казва Diablo SWING Orchestra. За финал остава само мрачната, епична, леко дуумаджийска и някак 70-арска "Climbing the Eyewall".

Като изключим ненужните интерлюдии (с изключение на "Cul-de-sac Semantics") в албума, "Pacifisticuffs" не е чак толкова лош, колкото ми се струваше в началото. Бях готов да напиша, че DSO са изгубили същността си в процеса, но след като изслушах 9-те "реални" парчета още няколко пъти, разбрах, че на този албум просто трябва да му се даде малко повече време, защото DSO са си DSO - просто са поели по малко по-различен път. Непокътнато обаче остана мнението ми за не особено добре справящата се нова вокалистка Кристин, както и за заниженото качество на продукцията (и китарите в частност). Сега остана само да се надяваме, че няма пак да се налага да чакаме 5 години за нов албум, както и че DSO ще си вземат поуката от грешките, допуснати в този и ще извадят нов 10/10 албум, какъвто те вече многократно са доказали, че могат да направят.


+ + + + +
Повече стилово разнообразие от всякога!
Страшно готини и лесно преливащи от стил в стил инструментали.
Няколко доста добри композиции и една абсолютно зашеметяваща такава: "Superhero Jagganath".
Умела употреба на баса и брас секцията.

- - - - -
Новата вокалистка Кристин просто не се справя достатъчно добре, особено с високите тонове.
Китарите често звучат приглушени и изпадат на заден фон, което е огромна грешка.
Продукцията не е толкова добра и чиста, колкото беше в предните два албума.
Ненужни интерлюдии и някои песни, които са леко така... skipable.

IF YOU LIKE
Dog Fashion Disco, Stolen Babies, Pin-Up Went Down, Circus of Dead Squirrels и др.

Автор: Testset
[6.5/10]

ИНТЕРВЮ: Lutz от B.O.S.C.H.

Posted by Today's Metal Crew On вторник, ноември 07, 2017 0 коментара


След като си покуфяхме стабилно с новия албум на B.O.S.C.H., ни се отвори възможност да направим интервю с групата, което е и първото им такова за българска медия. Така де, кой друг тук прави интервюта с германски индъстриъл метъл банди? Поговорихме си за "Fleischwolf", вдъхновения, Neue Deutsche Härte, любими марки месомелачки, месо и други кулинарни предпочитания. И за музика, разбира се! Приятно четене!