Стилът: Melodic Death Metal
От/Год: Швеция, 2017
Лейбъл: Century Media
Честно! Каквото и да казвам оттук нататък за този албум, ще е изцяло емоционално и подвластно на сблъсъка между предварителните ми очаквания, преминалия концерт в София и многократното прослушване на албума. С други думи - все неща с максимално положителен заряд.
Преди няколко месеца, когато излезe първият сингъл "The World Is Yours", първата ми мисъл бе, че не може целият бъдещ албум да е съставен само от безумно зверски композиции. Няма да си кривим душата - парчето е захапващо за врата и супер запомнящо се. Хронологично погледнато, следващият сингъл "The Eagle Flies Alone" ме приземи или по-скоро доказа максимата, че "и те са хора". Никак не лоша песен, но звучеше постно на фона на първия сингъл. Трябваше да се чака излизането. За себе си реших да го направя по реда: едно прослушване в деня на концерта и впоследствие обстойно ежедневно ”денотизиране" на всяка секундичка. И ето, че в албума "The Eagle..." е отново точно след "The World..." - да, но тук всичко е ОК и преливането от една в друга се получава страхотно. Странна работа.
От малко по-глобална гледна точка бих "захапал" първата половина от албума като опит за настъпване в по-комерсиална посока и търсене на по-широка аудитория с включването на лесно запомнящи се рифове, пре-мелодични сола и неуспешен опит за "сърцераздирателна балада", на която да завидят и Scorpions. Точно тя пък слага бариерата между комерсиалното и другия тип Arch Enemy. Тук странно впечатление правят нео-класическите забежки на маестро Аамот (на моменти направо допира Малмстийн). Пример - началото на "Dream of Retribution", но и не само. Намирам обаче всичко това за страхотно, добавяйки и че по този начин успяват да предложат един доста широко разгърнат продукт. И да, Алиса определено доказва, че го може и че е на точното място в точното време. Що се отнася до пауър влиянията - дано някъде тук да спрат, защото ми се струва достатъчно. А ако има и някаква заигравка в тази посока със заглавието на албума, то това би било само потвърждение на думите ми.
И само още малко за влиянието от концерта. Има една дума "магнетичност". Към този момент в групата тя е на най-високо ниво. Когато някой притежава това качество, няма сила или събитие, което да му я отнеме. Така че дори малко кофти звук, лошо подбрана откриваща песен или леко уморена публика са само допълнителен щрих към общия портрет на една велика група.
+ + + + +
Все по близо до съвършенството!
Прекрасно дозиране и разпределение на комерсиални и по-сложно смилаеми композиции.
Брутален, нежен, дълбокопроникващ, адекватен, всепомитащ... какво забравих? А, метъл!
- - - - -
Прекрасно дозиране и разпределение на комерсиални и по-сложно смилаеми композиции.
Брутален, нежен, дълбокопроникващ, адекватен, всепомитащ... какво забравих? А, метъл!
- - - - -
Мразя минусите.
Баладоподобието в средата на албума.
Баладоподобието в средата на албума.
IF YOU LIKE
In Flames, The Agonist, At The Gates, Hypocrisy, Gardenian и др.
Автор: Nightice
[9.5/10]
За мен тази група е равна на чалга с дет метъл вокали.Вече половината им кариера правят една и съща песен,просто сменят мацките за eye candy.В групата има много добър музикант (Loomis),но просто няма как да покаже какво може да прави заради брой решения на бандата.
супер посредствен и слаб албум.. същият като миналия, но нива под него.. не знам от къде я извади тази оценка