TODAY'S METAL - BULGARIA

Ревюта от и за съвременния метъл фен!

  • Welcome!

    BGR: Today's Metal е сайт за метъл ревюта с идеална цел, създаден през 2011-а година, за да популяризира модерната метъл сцена. Нашата цел - бързо и лесно да разберете става ли нещо ново за слушане или не!

    ENG: Today's Metal is a non-profit webzine for metal reviews, established in 2011 with the purpose of promoting the modern metal scene. Our goal - to quickly let you know if a new metal album is worth your time!

    [TEAM]           [FACEBOOK]           [CONTACT]

Rex Brown - Smoke on This

Posted by Today's Metal Crew On четвъртък, декември 21, 2017 0 коментара

Стилът: Hard Rock
От/Год: САЩ, 2017
Лейбъл: eOne
Отнема: ~40 минути


Рекс Браун, басистът на легендарните Pantera, представи първия си албум "Smoke on This" в края на юли тази година. Поглеждайки обложката, веднага се набива на очи висящата свободно 6-струнна китара, докато нашият герой си пали цигара. Решението да изостави баса за този албум, колкото и да е странно, в по–голямата си част се увенчава с успех. Песните са приятни като звук, ритъм и усещане. Всеки инструмент има своите моменти на слава, а вокалите пасват прекрасно.

Тук обаче идва и онзи момент, когато музикант, свирил цял живот в банди, решава да издаде нещо самостоятелно за пръв път. Когато свириш в група, винаги има определена доза компромис, който всеки член прави, за да се постигне консенсус около стила на музика, както и всяко отделно парче. А когато музикант издаде солов албум, той вкарва своята лична и недокосната визия за музика, без някой да му пили на главата какво да промени и как това нямало да се върже с идеята на някой си там. За съжаление, в случая с Рекс Браун тази визия е отчайващо суха и с много малко капки оригиналност, разпръснати в едва няколко от парчетата.

Още с първото парче "Lone Rider" става ясно, че това ще е албум, в който не се поемат рискове. Всяко парче звучи като нещо, което е слушано милион пъти преди, без наченки за нещо уникално. "Crossing Lines" и "Buried Alive" са смесица между гръндж и хард рок, като с малко напъни е възможно да се определи и кои парчета на Alice Cooper и Soundgarden са вплетени в тях. Следва "Train Song" и ритъмът се забързва доста приятно. Отново познати звуци от минали времена, но тук  вокалите взимат превес и повеждат мелодията в добра насока. Следва изключително приятно соло и в този момент стискам палци останалата част от албума да прогресира по същия начин. Желанието ми е изпълнено, макар и частично. Get Yourself Alright" е песен, която, колкото и позната, е толкова и нова. Цялото парче може да бъде описано като вълнисто море, което започва спокойно и примамващо, като след това хвърля срещу теб вълни от непознати звуци и те оставя да се замислиш какво точно чу. Тук бих искал да спомена и подредбата на самите песни в албума, тъй като ми се стори изключително странна. Стиловите вариации на всяко отделно парче са прекалено големи и слушайки, имах чувството че се лутам из няколко различни пейзажа, без да мога да се насладя напълно на усещането. Възможно е и това да е била целта на подредбата и най-вероятно на много хора им харесва това лашкане напред-назад, но аз останах по-скоро объркан. Няма как да имаме подобен албум без задължителната балада и "Fault Line" ни предоставя възможно най-класическия вариант. Ако си падате по класически леки рок парчета с няколко вокала и щипка пиано - това е парчето за вас. Леко, приятно, стандартно.

Следва "What comes Around", което е може би най-запомнящото се парче от целия албум. Рекс Браун е заложил на наситени китари, приятен и набиващ се на уши риф и повтарящи се лирики. С една дума - класика, която продължава вече осем парчета и в този момент аз, седящ и подпрял брадичката си с ръка, започвам да се чудя - where’s the uniqueness? Дотук не чух почти нищо, което да остави някакъв траен белег върху мен и да ме накара да се върна към този албум на по-късен етап. За съжаление това чувство се запази и със следващите няколко парчета. Тогава обаче започна последното парче - "One of These Days". Тук вече се вижда къде е отишла по-голямата част от креативността на Рекс Браун. Стигайки до тази песен, ми се наложи да проверя дали случайно в плейлиста ми не се е заредило нещо съвсем различно. Изключително приятно и определено едно от няколкото отличаващи се парчета в този албум.

След няколко слушания смея да твърдя че Рекс Браун е сътворил един сносен, лесен за слушане и приятен като звук албум. Останах с впечатлението, че се разказва началото на една история, като разказвачът е поел по сигурния и безоблачен път. Все пак това е първият му солов проект и подозирам (и се надявам), че при следващ такъв ще може да вникнем по-дълбоко в същността на този човек.


+ + + + +
Лесен за слушане.
Приятни рифове и вокали.


- - - - -
Звучи като голям брой други банди, без вмъкната оригинална мисъл. 
Прекалено safe подход от ветеран музикант.


IF YOU LIKE
Eric Clapton, The Walking Dead OST, Shawn James, Days of the New и др.

Автор: Helzo
[6/10]

Categories: , , , , , ,

0 Response for the "Rex Brown - Smoke on This"