ЖАНР: Groove/Nu Metal
ОТ/Г: САЩ | 26.01.2018
ОТ/Г: САЩ | 26.01.2018
ЛЕЙБЪЛ: Nuclear Blast
ОТНЕМА: ~74 минути
ОТНЕМА: ~74 минути
Знам какво ви вълнува, затова няма да ви бавя - целият албум ли е със звученето на синглите? В общи линии... да, но не се отчайвайте, защото има и добри новини! Но още отсега държа да го кажа - не съм разочарован от албума защото е различен, по-лек, или защото имам проблем с политическите послания на Роб, а защото звучи като отбиване на номера. Така вместо да получим "истински" Machine Head албум, ставаме свидетели на катарзиса на Роб Флин и го чакаме да мине, че да видим какво ще последва другия път.
Отрано искам и да ви успокоя, че дори да не харесвате повечето сингли, в "Catharsis" има достатъчно яки тракове, които също не са онзи Machine Head, който вероятно очаквате, но това не им пречи да са добри. Без угризения бих започнал списъка с "Beyond the Pale" с якия ѝ припев, но далеч по-добре звучи "Hope Begets Hope", в която рифовете не отбиват номера, а Роб не се лигави излишно. Истински силно впечатление обаче прави близо 9-минутната "Heavy Lies the Crown", чието интро е твърде дълго, но чакането си заслужава, особено щом дойде средата на песента! Ето там вече чуваме Machine Head! Е, мога да помрънкам, че Роб можеше да вкара и по-екстремни вокали, ама карай - и така съм доволен. Склонен съм да добавя в списъка и отварящата "Volatile" - една от малкото песни в албума, където чистите вокали на Роб звучат добре. Щях да добавя и "Psychotic", ако Роб си беше направил труда да изпее текста по някакъв начин, вместо да го рецитира. Виж, речетативното пеене (няма да кажа "рапиране") в "Razorblade Smile" е друга работа - там си е на място, а скоростта, с която Роб изстрелва текста, много добре се връзва с темпото.
Оттук нататък почти няма парче, на което да не свъся вежди. Вече сте чули слабоватите и хаотични "Catharsis" и "Kaleidoscope", както и странният пънкаро-политически речетатив "Bastards". Звучащата като песен на съвсем друга група "California Bleeding" и сходните ѝ груувчета като "Grind You Down" и "Psychotic" са на ръба да "биват", но не мога дори тази похвала да им отделя, макар да не са чак толкова лоши сами по себе си. Виж, 90-арският ню метъл "Triple Beam" ме изненада толкова и звучи толкова извън времето и пространството, че дори не мога да преценя дали ми харесва, но съм почти сигурен, че няма място в този албум. Или пък има? Наистина не мога да преценя... то какво изобщо има място в този албум? Той за какво е? Какво е свързващото звено между песните? Има ли някаква хомогенност изобщо? Какъв е смисълът на живота?
Дъното, някъде дори под "Bastards", се прекопава с детска мотика от ужасната баладка "Behind a Mask", където Роб Флин така си мънка под носа, че може човек да се зачуди дали не го прави за комедиен ефект. Уви, не е смешно. На няколко километра надолу пък, тунел под дъното копае песента в дъното на траклиста - "Eulogy". Ако някой издържи тия 6 минути и половина мъчение без да ги скипне - нека се обади, аз няма да си ги причиня без да пропусна поне 3 от тях. Като я чуете - ще разберете защо. Това ревю нищо няма да изгуби от това, че авторът е скипвал напред твърде често по време на закриващия трак, уверявам ви.
В заключение - не, това не е типичен Machine Head албум, но не е това причината да му дам толкова ниска оценка. Причината е, че си зададох важния въпрос - щях ли да стана фен на тази група и щях ли изобщо да чуя 74+ минути, ако на обложката не стоеше името на Machine Head? И отговорът е "не". Материалът в албума не е толкова лош сам по себе си, колкото е лош за вече утвърдените стандарти на Machine Head. Такива груув парчета подходждат по-скоро на нови банди, които много искат да приличат на Pantera, Machine Head и донякъде на Deftones, но не и на самите MH. Затова... толкова. Баси, все едно новия Suicide Silence...
+ + + + +
Повечето песни в албума са по-добри от почти всички пуснати сингли.
Наистина яки тракове като "Hope Begets Hope" и епичната "Heavy Lies the Crown".
Разни случаи, в които на Роб така му се получава чистото пеене, че чак му отива.
75 минути, от които даже да махнеш това, което не харесваш, пак ще събереш за един албум.
Каквото и да си говорим - този албум е смело решение с очаквани резултати.
- - - - -
Наистина яки тракове като "Hope Begets Hope" и епичната "Heavy Lies the Crown".
Разни случаи, в които на Роб така му се получава чистото пеене, че чак му отива.
75 минути, от които даже да махнеш това, което не харесваш, пак ще събереш за един албум.
Каквото и да си говорим - този албум е смело решение с очаквани резултати.
- - - - -
Меко казано странен албум с много странни решения в него.
През повечето време Machine Head звучат като дебютанти, които много искат да ги имитират.
Прекалено много речетативи и рандъм хаотични врязвания.
Дъвчат се излишно разни отдавна сдъвкани политически послания.
И все пак в чистите си вокали Роб Флин определено не е в свои води, а често и се дави там.
През повечето време Machine Head звучат като дебютанти, които много искат да ги имитират.
Прекалено много речетативи и рандъм хаотични врязвания.
Дъвчат се излишно разни отдавна сдъвкани политически послания.
И все пак в чистите си вокали Роб Флин определено не е в свои води, а често и се дави там.
IF YOU LIKE
Pantera, Lamb of God, Devildriver, Trivium, Deftones, Suicide Silence и др.
Автор: Undepth
[5/10]
Ето това не се надявах да прочета. Пак ще чуя албума, но вече зная,че няма да ми допадне особено. Синглите, които пуснаха бяха бая зле и дори на моменти дразнещи, а най-лошото невпечатляващи. Така ми се искаше едно хубаво продължение на предходните два албума, но явно нейсе - няма да се чуе засега. Е, ще чакаме новия Godsmack да разберем какво ще ни предложи.
Това, че има 2,3 леки парчета, не значи, че албума като цяло е по-лек от старите. Има си материал и за старте фенове. Не е чак толкова лош според мен. По-скоро му давам 6/10.
Ще има ли ревю на новия албум на чернозабулените булки, или вече не ги котирате за метал ?