TODAY'S METAL - BULGARIA

Ревюта от и за съвременния метъл фен!

  • About TMB

    BGR: Today's Metal е сайт за метъл ревюта с идеална цел, създаден през 2011-а година, за да популяризира модерната метъл сцена. Нашата цел - бързо и лесно да разберете става ли нещо ново за слушане или не!

    ENG: Today's Metal is a non-profit webzine for metal reviews, established in 2011 with the purpose of promoting the modern metal scene. Our goal - to quickly let you know if a new metal album is worth your time!

    [FACEBOOK]        [INSTAGRAM]        [YOUTUBE]        [TWITTER]        [E-MAIL]

Ostfront - Adrenalin

Posted by Today's Metal Crew On сряда, февруари 14, 2018 0 коментара

ЖАНР: Industrial Metal/NDH
ОТ/Д: Германия | 16.02.2018
ЛЕЙБЪЛ: Out of Line
ОТНЕМА: ~62 минути

Oще по-тежки, още по-електронни и пращящи от адреналин, Ostfront удрят по-силно от всякога с новия си "Adrenalin". Може да звучи като PR изречение (и би трябвало да има такова, ако няма), но това е и самата истина. Без да намаляват количеството NDH, берлинчаните вдигат тройно дозата индъстриъл метъл и добавят супер зарибяващи нови слоеве електроника, мелодични пасажи и дори малко пънк дух след средата на албума. Абе... я си представете нещо средно между Rammstein и Turmion Kätilöt и ще си говорим.

Албумът се състои от цели 17 песни (ако гледаме лимитираното издание), без ремикси и глупости (каквито тук няма), както и без да броим допълнителното live съдържание от Москва. Заглавната "Adrenalin" отваря енергично и, честно казано, с доста Rammstein-ско звучене, но кога това е било нещо лошо? Колкото и да е яка песента обаче, веднага след нея в галопиращ ритъм идва първият голям хит - "Heavy Metal". Припевът пък е толкова зарибяващ, най-вече благодарение на електрониката в него, че не знам какво дърво трябва да си, за да не ти се прииска да се разденсиш на мига. Машинният ритъм и зарибяващата електроника са в основата и на "Disco Bukkake", чийто припев обаче не знам дали е зарибяващ или много дразнещ с това "Alarma, Alarma!", което се квичи в него. Тепърва обаче предстои първото голямо смазване от куфеене с убийствената "U.S.A.", която залага на игриви електронни куплети и вратотрошащ припев с тежки китари. Учудващо мелодичната част в средата пък отново доста напомня за Rammstein, ама така е - докато Rammstein спят, Ostfront творят.

С мрачни оркестрации, по-бавно темпо, но не и по-малко тежест пристига "Puppenjunge", чийто мелодичен припев затвърждава впечатлението, че Ostfront са решили да разчитат на повече мелодичност като цяло, а не само в отделни композиции. Най-тежката песен в албума "Blattzeit" пък идва точно навреме, за да покаже, че може да се мине и без мелодичност, в бясно темпо. В подобен дух е и друг тежък трак, забутан към края на албума и озаглавен "Bluthund", където дебелите електронни лийдове и машинният ритъм могат спокойно да ви откъснат главите от куфеене. С хитово звучене се откроява и "Arm und Reich", а неочаквани deutschrock и пънк (без почти никаква електроника) звучат от "10 Jahre OST+FRONT". "Edelweiß" връща електрониката и NDH звука, а малко по-нататък с много мрачен риф тежко почва да стъпва "Alte Liebe", чийто напрегнат куплет минава в леко "театрален" бридж и масивен мелодичен припев. В контраст точно след нея пък е друг кандидат за голям хит - "Ich will alles". Тракът започва някак комично с типичен германски акордеон, но мощният припев с поредната доза ултразарибяваща електроника удря изневиделица, а хоровият напев "Та-та, тара-рара, ра-та-та!" избива де що риба е останала във всички язовири и развъдници в радиус от 54 киломентра.

След финала с изтупващата всичкия останал евентуален по вас прах "Willenskraft" се замислих и за това кои песни така и не успяха да ме впечатлят докрай. В крайна сметка това бяха среднотемповите "Böses Mädchen", "Hans guck in die Luft" и "Du gehst mir unter die Haut". Общото между трите е, че в тях няма от тези мазни, водещи електронни лийдове, но има повече мелодични припеви, които ми се струват някак прекалено сходни един с друг. Тотално различна от всичко пък се оказа най-мелодичната и почти рокаджийска "Rosenkavalier", която започнах много да харесвам чак след 4-5 слушания, и то въпреки изтърканото от употреба (от кажи-речи всяка NDH банда out there) броене от 1 до 8 в припева ѝ. Сигурно го правят с образователна цел, не знам...

"Adrenalin" е най-добрият албум на Ostfront. Досега все имаха яки песни из албумите, но покрай тях все имаше странна плява, а този път е обратното - от 17 песни поне 12 са абсолютно жестоки и поне половината от тях са хитове. През цялото време не ме остави и мисълта, че слушам нещо средно между Rammstein, Ruoska и Turmion Kätilöt, а от време на време ми идеше да добавя и Raubtier към този списък, макар да се съмнявам Ostfront да са се повлияли от всички тези банди. И тъй като надали мога да отправя по-голям комплимент от това към която и да е индъстриъл метъл банда, млъквам, пускам албума отначало и ставам да куфея, че с тоя приток на адреналин няма как да остана седнал пред екрана и без това.

+ + + + +
Най-добрият албум на групата досега!
Всичко хубаво е в повече - повече електроника, повече тежест, повече мелодичност.
Подобрен звук, подобрени вокали, подобрен композиционен процес.
Купища хитови тракове и много поводи за смазване от куфеене.
 
- - - - -
3-4 по-скучни песни в средно темпо, чиито структури (и най-вече припеви) са доста сходни.
Излишни интрота и "опашки" в много от песните, дори най-яките такива.
Стига вече комунистически символи по обложките, моля.

IF YOU LIKE
Rammstein, Turmion Kätilöt, Stahlmann, Ruoska, Eisbrecher, Maerzfeld и др.

Автор: Testset
[9/10]
 

0 Response for the "Ostfront - Adrenalin"