ЖАНР: Melodic Prog/Power Metal
ОТ/Д: САЩ | 06.04.2018
ОТ/Д: САЩ | 06.04.2018
ЛЕЙБЪЛ: Napalm Records
ОТНЕМА: ~52 минути
ОТНЕМА: ~52 минути
Бъзиците настрана, "The Shadow Theory" е много готин албум с много силни страни... и някои слаби такива. Началото на албума с "Phantom Divine" определено е ударно и показва кажи-речи всички най-силни страни на Kamelot - умението да създават изпипани композиции с великолепни мелодии, гигантски припеви, яки сола и много динамика. Симфоничната мощ на песента леко поизчезва в по-класически камелотската (но все така много сполучлива) "Ravenlight", но в "Amnesiac" промяната започва да се усеща малко повече. Агресивните, тежки, модерни рифове се заиграват с плахи, но отчетливи електронни подложки, а припевът спокойно можеше да влезе в албума и на някоя modern metal група. Усещам, че не всички ще са в екстаз от това модерно звучене, но ако сте сред тази група искрено ви призовавам да си пуснете пак песента, без да чакате от Kamelot това, което винаги са правили и да решите чак тогава дали това не е един мега готин трак.
Електрониката остава и в "Burns To Embrace", където отстъпва малко място на ирландски фолклорни мотиви, които обаче се чуват отчетливо само в началото и края, където биват подкрепени и от детски хор, пеещ поредния химноподобен припев. Очакванията ми за следващата "In Twilight Hours" пък бяха неестествено високи още откакто видях в заглавието, че в нея пее и страхотната Дженифър Хабен от Beyond The Black. Уви, песента се оказа възможно най-стереотипната балада с мъжки и женски вокали, което бе и първото голямо разочарование в албума. Мъката обаче си отиде бързо с агресивната "Kevlar Skin", където модерни насечени рифове водят към пауър метълска соло надпревара между китари и клавир. "Static" пък започва добре, но продължи толкова еднообразно, че ме изгуби още някъде към средата си. "Mindfall Remedy" оправи нещата с насечени рифове, електроника и включващата се за втори път с харш вокали Лорън Харт (от Once Human).
За "Stories Unheard" си знаех още от първата секунда, че ще бъде най-често прескачаният от мен трак в албума (ако не броим интрото и аутрото, и познах), но йойото се върна за пореден пък и "Vespertine (My Crimson Bride)" ми показа, че не е задължително винаги предпоследният същински трак (не броим аутрото за последен) да е пълнеж. За финал идва "The Proud & The Broken", която от самото си начало дава индикации, че ще бъде сред най-добрите в албума и 6 минути по-късно вече знаем, че това е точно така. Томи Каревик е във вихъра си и звучи по-освободен от обикновено, а обичайната му сдържаност е захвърлена настрана, за да се впусне напълно в мрачната, епична атмосфера, която тази песен носи. В края със сола се изреждат клавирът, басът и китарата и ни оставят да се чудим защо Kamelot не звучат по-често така.
Наистина, ако не беше този финален трак, щях да кажа още малко добри думи за "The Shadow Theory" и да го забравя след някой и друг месец, но след "The Proud & The Broken" осъзнах, че тази група (и в частност Томи) може много повече от обикновеното "добро ниво". Често се връщах и към "Amnesiac" (явно бях забравил какво се случва в нея, хааа!) и "Kevlar Skin", но те ми харесаха по различен начин и не ми разчовъркаха мозъка така, както този опус магнум на финала. Именно заради него, заради това, че е ЧАК толкова як, реших, че няма как да дам на "The Shadow Theory" по-висока оценка. Защото очевидно Kamelot могат и много повече. Което не значи, че и така албумът не е достатъчно добър. Просто съм нагъл и искам още.
+ + + + +
Адски добро съчетание на модерен метъл звук и мелодичен пауър.
Мелодичен, епичен, красив, изтънчен, изпипан, леко бомбастичен и плахо, но приятно електронизиран.
Страшно много внимание към детайлите в чудесно построените композиции.
Големи, големи припеви.
- - - - -
Мелодичен, епичен, красив, изтънчен, изпипан, леко бомбастичен и плахо, но приятно електронизиран.
Страшно много внимание към детайлите в чудесно построените композиции.
Големи, големи припеви.
- - - - -
Баладките са по-стереотипни от скръндзав габровец.
Макар и добри, някои тракове се забравят сравнително лесничко.
Твърде изтънчен на места, благодарение на Томи, който е по-мляс от всякога.
Макар и добри, някои тракове се забравят сравнително лесничко.
Твърде изтънчен на места, благодарение на Томи, който е по-мляс от всякога.
IF YOU LIKE
Sonata Arctica, Serenity, Stratovarius, Helloween, Epica, Avantasia и др.
Автор: Undepth
[7/10]
Не е лош албума и не виждам толкова разлиика с двата предишни албума но все още не мога да приема че Кан го няма в тази група колкото и да харесвам Томи.
8/10
П.П. Само аз ли намирам за плюс това че Томи е 'по-мляс от всякога?' :))
Стерилно до немайкъде! Не става, пичове - The Black Halo се прави само веднъж! И вместо да се пробвате с безлични копия, можехте да се върнете към звучене подобно на Fourth Legacy. Томи би паснал като пестница на нос там, но не! Продължаваме да дълбаем в същия безличен коловоз, в който сме затънали от Poetry for the Poisoned насам. Чуйте какво ви прави певеца при музиканти, които не го накиват в клиширани композиции - два безумни албума с марката Ayreon,три безумни албума на Seventh Wonder. Не включвам отложеният албум на шведите, pаради това, горе.