TODAY'S METAL - BULGARIA

Ревюта от и за съвременния метъл фен!

  • Welcome!

    BGR: Today's Metal е сайт за метъл ревюта с идеална цел, създаден през 2011-а година, за да популяризира модерната метъл сцена. Нашата цел - бързо и лесно да разберете става ли нещо ново за слушане или не!

    ENG: Today's Metal is a non-profit webzine for metal reviews, established in 2011 with the purpose of promoting the modern metal scene. Our goal - to quickly let you know if a new metal album is worth your time!

    [TEAM]           [FACEBOOK]           [CONTACT]

Parkway Drive - Reverence

Posted by Today's Metal Crew On четвъртък, май 03, 2018 0 коментара

ЖАНР: Metalcore
ОТ/Д: Австралия | 04.05.2018
ЛЕЙБЪЛ: Epitaph Records
ОТНЕМА: ~43 минути

Примирете се - Parkway Drive вече не са зловещата брейкдаун машина, която бяха преди 10+ години. В последно време групата залага на все повече мелодичност и "антемичност" (знам, че няма такава дума, но и че разбирате за какво говоря) и пикът на този тренд идва именно с "Reverence". Затова бих си позволил да кажа, че Parkway Drive са се превърнали в големите хард рок звезди на метълкора. И нека не им се сърдим, че не повтарят "Horizons" отново и отново, а търсят промяна и развитие. Е, може би химноподобните припеви вече идват малко в повече, но... "Reverence" далеч не се ограничава нито само с тях, нито само с метълкор.

Началото се дава с нетипичната, започваща с едноминутно интро "Wishing Wells", която избухва с мощен крясък от Уинстън и половин минута по-късно удря с разкуфяващ насечен риф. Проблемът ѝ е само в това, че докато в песента се появят всички нужни елементи, тя свършва, а рифът в края ѝ само ни оставя да се чудим защо го няма и в други части на песента. "Prey" пък е типичният трак от типа "хайде, пейте с нас!" и има толкова чийзи химноподобен припев, че чак изглежда малко евтино на пръв поглед. Следващата "Absolute Power" също не блести на 100% и не оправдава напълно името си, тъй като в нея има повече речетатив от Уинстън, отколкото развитие. Няколкото избухвания си струват, а това към 3-тата минута направо смазва, но само то някак не успя да ми стигне. Но със следващия трак вече става наистина странно.

"Cemetery Bloom" определено не прилича на песен на Parkway Drive, а по-скоро на 3-минутна интерлюдия с електроника, хорови напеви и твърде приглушен речетатив. Така тя се превръща в своеобразно интро за големия хит в албума - "The Void". Песента отнесе доста критики за рокаджийското си звучене и супер мелодичния си припев, но това изобщо не ѝ пречи да е зверски, ама зверски яка. Тежкият насечен риф в куплетите, зарибяващият основен риф и абсолютно хитовият припев са толкова добри, че напълно забравих колко ми липсват брейкдауните в този албум. Хм, май наистина доста липсват...

Е, брейкдауните може и да са кът, но в припева на "I Hope You Rot" се включават... епични хорове. В "Shadow Boxing" пък чуваме изцяло нова страна на Parkway Drive - с чисти вокали, рапиране и цигулки. Сигурно звучи малко страшничко, казано така, но резултатът е толкова учудващо добър, че всичките ми предубеждения се изпариха за секунди. А най-учудващото е колко са добри всъщност Parkway Drive извън комфортната си зона - толкова, че тази песен ми се превърна в един от фаворитите в албума. След всички тези изненади дойде по-предвидимата "In Blood" и успокои нещата, но само за да дойде дългата 6:20 минути "Chronos". Метълкор групите рядко правят песни от по над 6 минути, но тази песен специално свършва някъде преди към средата си, след което следва близо 3-минутна "опашка", в която обаче дори няма вокали, а финалът идва с фейд - доста нелюбим мой похват, използван за втори път в този албум. За финал Parkway Drive съвсем чупят матрицата с акустичната баладка (вокали, китара и виолончело) "The Colour of Leaving", която завършва с благоговен, религиозно звучащ речетатив. Нека кажем, че това е аутро, става ли?

"Reverence" е различен и определено не е това, което феновете очакват от тях, особено по-старите такива, които все дебнат за още кръв във водата, но Parkway Drive така и не им хвърлят любимата стръв. И не че и аз не искам PWD с техните зловещи брейкдауни, но не мога да си изкривя душата и да не кажа, че се справят завидно добре и без тях. Да, албумът е нетипичен. Да, пълен е с изненади. Да, излизайки извън комфорната си зона, Parkway Drive карат и феновете си да ги последват и може би не всички ще са в екстаз от това. Но и още едно категорично да - това са Parkway Drive и няма как да ги сбъркаш, ако ще естрадна джент хумпа да почнат да правят. Ето така се постига промяна без загуба на идентичността.


+ + + + +
Различни и разнообразни, но не по-малко хитови, мощни и ударни композиции.
Промяна, постигната без загуба на идентичността.
Учудващо добри попадения отвъд комфорната зона на PWD.

- - - - -
Някои твърде резки промени и може би твърде много експерименти.
Химноподобните напеви се изтъркаха бързо и вече звучат малко евтинярски.
Обща и силно забележима липса на брейкдауни, тежест и скорост.

IF YOU LIKE
August Burns Red, Heaven Shall Burn, While She Sleeps, For Today, Bury Tomorrow и др.

Автор: Testset
[7/10]
 

0 Response for the "Parkway Drive - Reverence"