ЖАНР: Stoner Rock/Metal
ОТ/Д: Англия | 15.06.2018
ОТ/Д: Англия | 15.06.2018
ЛЕЙБЪЛ: Candlelight Records
ОТНЕМА: ~40 минути
ОТНЕМА: ~40 минути
Окриващото "Sons of Salem" само загатва за отговора на този въпрос, но веднага забива остра брадва от мръсни рифове между очите и толкова добре познатите вокали на Бен Уорд. Споменавайки фронтмена на групата, е важно да подчертаем нещо наистина забележително, а именно, че Orange Goblin са в непроменен състав от началото на кариерата си през 1995-а. Респект! Продукцията е изключителна, като на всеки инструмент е отдадено нужното внимание. Заглавното парче също е праволинейно и ударно, като в него за пръв път ме настигнаха и асоциации с Motorhead.
Първата изненада и сериозна заявка, че англичаните са взели нещата в този албум много насериозно, идва с четвъртата композиция - "Swords of Fire". След над двeминутна инструментална част, парчето преминава през насечени смени на темпото, преди да избухне в брутално "хващащ" припев, под звуците на който не ви съветвам да шофирате без надзор. "Ghosts of the Primitives" е отново много разчупена, с блусарски оттенък и нов убийствен припев, който просто разказва играта на конкуренцията в жанра до момента през годината (Monster Magnet? "Mindfucker"? Някой сеща ли се все още за този албум?).
След кратък инструментал идва най-бруталната песен в албума "Suicide Division", където ме връхлетяха и моментни асоциации с Entombed от 90-те (в добрия смисъл, ако ме разбирате). "The Stranger" пък е най-дългото парче с близо шестте си минути. 70% чист блус-рок и 30% тежък стоунър метъл, със смазващ припев. "I have to rip my heart wide open, to find out what I have become...", изпято с глас, от който ми се допи... уиски, разбира се. "Burn the Ships" и "Zeitgeist" затварят албума с още неподражаем стил и много сериозна класа. Солото в "Zeitgeist" е едно от силните, които чух до момента в какъвто и да е жанр тази година и недвусмислено доказва, че - да, вълкът наистина хапе по-силно и настървено от когато и да било.
Orange Goblin никога не са издавали слаб албум, но могат истински и честно да се гордеят с "The Wolf Bites Back". Това е не просто един много добър стоунър албум, а едно от най-силните метъл издания в една ужасно качествена за любимата ни музика година.
+ + + + +
Излиза с лекота от рамките на стоунър жанра, като умело черпи влияния от блуса и класическия метъл.
Най-"авторски" звучащият им албум, без това да значи, че няма да се хареса на голям кръг метъл фенове.
Задържа вниманието през всичките 40 минути.
Песните имат потенциал да разкриват още достойнства с повече слушания.
Най-"авторски" звучащият им албум, без това да значи, че няма да се хареса на голям кръг метъл фенове.
Задържа вниманието през всичките 40 минути.
Песните имат потенциал да разкриват още достойнства с повече слушания.
- - - - -
Няма.
IF YOU LIKE
Black Sabbath, Motorhead, Entombed, Monster Magnet, Karma To Burn и др.
Автор: Стоян Цонев
[9/10]
0 Response for the "Orange Goblin - The Wolf Bites Back"
Публикуване на коментар