TODAY'S METAL - BULGARIA

Ревюта от и за съвременния метъл фен!

  • About TMB

    BGR: Today's Metal е сайт за метъл ревюта с идеална цел, създаден през 2011-а година, за да популяризира модерната метъл сцена. Нашата цел - бързо и лесно да разберете става ли нещо ново за слушане или не!

    ENG: Today's Metal is a non-profit webzine for metal reviews, established in 2011 with the purpose of promoting the modern metal scene. Our goal - to quickly let you know if a new metal album is worth your time!

    [FACEBOOK]        [INSTAGRAM]        [YOUTUBE]        [TWITTER]        [E-MAIL]

Ice Nine Kills - The Silver Scream

Posted by Today's Metal Crew On вторник, септември 25, 2018 1 коментара

ЖАНР: Symphonic Metalcore/Post-Hardcore
ОТ/Д: САЩ | 05.10.2018
ЛЕЙБЪЛ: Fearless Records
ОТНЕМА: ~50 минути

Бях приятно очарован, когато Ice Nine Kills издадоха "Every Trick in the Book", където всяка песен беше посветена на литературна класика. В албума имаше и страхотни попадения, и очевидни слабости, но си личеше сериозно израстване, затова таях големи надежди за "The Silver Scream", където всяка песен е посветена на класически филм на ужасите. Не очаквах обаче INK да сътворят чак пък толкова ужасно добра творба. Майко мила, КОЛКО убийствено добри парчета се търкалят в "The Silver Scream"!

Всичко започва с абсолютния хит "The American Nightmare", чийто мега зарибяващ припев не ми излиза от главата вече два месеца. Песента е в типичния за групата мелодичен метълкор стил, но загатва и че този път INK са подготвили нещо доста епично. Какво обаче трябва да следва след песен, посветена на Фреди Крюгер? Точно така - песен за Джейсън Ворхес, а именно "Thank God It's Friday". Тракът започва епично с хоров напев, който впоследствие чуваме и под формата на припев, а оркестрациите те удавят с холивудска епичност, от която можеш да настръхнеш. "Stabbing in the Dark" започва мрачно и тихо, с възможно най-мелодичните вокали на вокалиста Спенсър. На първата минута композицията избухва с агресивен, епичен метълкор риф, последван от поредния убийствено зарибяващ припев и смазващ брейкдаун, ползващ един от най-популярните мотиви от филми на ужасите.

"Savages" променя малко посоката, като излиза извън рамките на епичния метълкор от трите отварящи парчета и залага на малко по алтърнатив метъл звучене. Е, може би щеше да е редно песен, посветена на "Тексаско клане" да е най-тежката в албума, но нямам реални забележки, защото парчето е твърде добро, че да се оплаквам от липсата на екстремни вокали в него. Следващата "The Jig Is Up" също е сравнително мелодична, но вече в пост-хардкор смисъла на думата. Епичният брейкдаун към края ѝ определено е връхната точка в композицията, но и супер мелодичният припев оставя трайни впечатления. Мелодичността е в основата и на "A Grave Mistake", в която определно витае и лек goth дух, но как да е иначе, когато става дума за "Гарванът"? "Rocking the Boat", вдъхновена от "Челюсти", подлъгва многократно за това, което се крие под повърхността ѝ, започвайки леко и мелодично, но нищо не можа да ме подготви за започващия малко преди 3-ата ѝ минута свиреп брейкдаун, ползващ култовата музика от филма за фон. В песента, между другото, се включва и бившият вокалист на групата (оо, колко мило) Джеръми Шварц. Гост в "Enjoy Your Slay", вдъхновена от "Сиянието", пък е внукът на режисьора на филма Стенли Кубрик - Сам Кубрик, който е вокалист и китарист в техничната метълкор банда Shields. Песента е първата пусната от албума и също избива рибата с великолепен контраст между агресивни рифове и свръхмелодични пасажи.

На първо слушане смятах "Freak Flag" за най-слабата песен в албума, но след като се случи да си я пусна самостоятелно няколко пъти, се усетих как вървя по улиците и си пея "And let your freak flags fly...". Парчето е по-леко, по-алтернативно и някак близо дори до поп-пънка, с което едновременно напомня на песен на Static-X, A Day To Remember и... рандъм j-rock банда. ADTR-ско звучене до някаква степен носи и "The World In My Hands", особено с тоя ми ти залепващ за ушите поп-пънкарски припев. Преждевременно идва и Коледа с камбанения звън на "Merry Axe-mas", с която групата връща мелодичното метълкор звучене. То обаче остава само преди страховитото включване на коледна песничка в средата, след което идва скоростно китарно соло, прерастващо във всепомитащ деткор брейкдаун, който ме накара да искам да си завъртя гардероба над главата и да го хвърля през прозореца. Нещата обаче се успокоиха с мелодичната и може би най-лека в албума "Love Bites", в която за малко се включва и Челси Талмадж, позната ни най-вече с малката си роля като Карол в "Stranger Things", където помага за поредния турбо зарибяващ припев.

Последната, 13-а песен в албума, обаче заслужава цял абзац, защото тук вече говорим за нещо феноменално. Рядко се прехласвам така, но "It Is the End" е най-добрата песен, която съм чувал в последните... поне 2 години. Трудно ми е да опиша с думи всеки отделен малък елемент, съставящ този скромен шедьовър, но нека пробвам. Песента започва с крийпи циркова музика и разговор между Пениуайз и Джорджи, откъде идва и първото загатване за по-театралната природа на композицията. Минута обаче по-късно тишината си отива с думите "We... all... float... down..." и песента избухва с "here!" и злокобен бласт бийт. Рязка пауза, перфектно поставена клоунска тромба и мелето започва със скоростен куплет и оркестрации, преминаващи в смазващо тежък брейкдаун и мелодичен, че даже и мрачно хумористичен бридж ("Just like Georgie, it's all out of hand!"), който пък от своя страна води (с едно малко "та-та, тара-рара-ра!") към убийствено добър, леко театрален и подкрепен с брас секция припев, на който просто НЯМА как да не се раздвижи човек. Всичко завършва с епични холивудски цигулки и мрачния напев "We all float down here", по време на който да се опитаме да асимилираме как е възможно да има ЧАК толкова добри песни на тоя свят.

Не искам да overhype-вам албума, защото знам, че много хора не си падат по жанра и надали имат същите виждания като мен, но ако четете сайта от известно време, вероятно сте забелязали, че тук не хвалим безпричинно и не даваме 10-ки просто ей така, а "The Silver Scream" ще получи първата ни такава за 2018-а, макар да има и 1-2 не толкова феноменални композиции в него. Метълкорът обаче все по-рядко успява да ме изненада, с колкото и оркестрации да го блъскат, но тук те се вписват толкова добре, че почти не се усещат и само допринасят за и без това епичното звучене. Няма как да не съм впечатлен, особено когато в този албум е обърнато внимание на всеки малък детайл, а талантът и хъсът на пичовете ме изпълва с една необикновена радост, че и през 2018-а има групи, които могат да ми отвеят мозъка с добра музика!

Песните в "The Silver Scream" са вдъхновени от следните филми на ужасите:

01. "The American Nightmare" - "Кошмари на Елм Стрийт"
02. "Thank God It's Friday" - "Петък 13-и"
03. "Stabbing in the Dark" - "Хелоуин"
04. "SAVAGES" - "Тексаско клане"
05. "The Jig Is Up" - "Убийствен пъзел"
06. "A Grave Mistake" - "Гарванът"
07. "Rocking the Boat" - "Челюсти"
08. "Enjoy Your Slay" - "Сиянието"
09. "Freak Flag" - "Почивен лагер"
10. "The World in My Hands" - "Едуард Ножиците"
11. "Merry Axe-mas" - "Тиха нощ, смъртоносна нощ"
12. "Love Bites" - "Американски върколак в Лондон"
13. "IT Is the End" - "То"

 
+ + + + +
Изпипан до най-малкия детайл!
Епичен, тежък, мелодичен, зарибяващ, хитов и просто убийствено добър.
Страхотни контрасти между агресивни, тежки пасажи и свръхмелодични такива.
Нетипични за жанра театралност и епичност.
Просто няма за какво да се хвана и обективно да кажа "това не е добро".

- - - - -
1-2 песни, които не са чак толкова феноменално добри (но в никакъв случай слаби).

IF YOU LIKE
Alesana, In Fear And Faith, A Day To Remember, Parkway Drive, LMTF и др.

Автор: Testset
[10/10]
 

1 Response for the "Ice Nine Kills - The Silver Scream"

  1. Анонимен says:

    Чудесен албум! Изпипана продукция, добър звук и добро смесване на мелодични припеви и по-тежки куплети. Съгласен съм напълно с максималната оценка която сте му поставили.