ЖАНР: Folk Metal
ОТ/Д: Финландия | 07.09.2018
ОТ/Д: Финландия | 07.09.2018
ЛЕЙБЪЛ: Nuclear Blast
ОТНЕМА: ~71 минути
ОТНЕМА: ~71 минути
Вместо да започна да ви обяснявам как стоят нещата от първия трак, ще почна от първия трак, който аз чух от този албум - баладата "Harmaja". Признавам, не очаквах точно Korpiklaani да ме трогнат с тъжна, меланхолична и красива песен, но определено успяха. Въпросът е, че ме уцелиха в точното настроение, малко преди залез, гледащ през прозореца празния, заобиколен от високи дървета път, някъде в средата на нищото между Разград и Исперих. Тогава вече върнах албума отначало и реших да търся за правилното настроение, защото до този момент единствено откриващата "Neito" ми беше направила впечатление с типичната за групата енергия. Настроението обаче не промени мнението ми за скучничката "Aallon alla", a "Korpikuusen kyynel" все така можеше да мине само за окей трак в който и да е техен албум. "Kotikonnut" е учудващо мелодична и зарибяваща, а след нея "Korppikalliota" ме изненада, защото започна с веселяшка полка, но премина в протяжен и уморено звучащ трак, който все по-често прескачах при следващи слушания.
В средата на албума идва почти 10-минутната "Kallon malja", която избухва със супер як риф точно на първата си минута. Риф, който, ако не беше заобиколен от толкова много излишно дълги бавни пасажи, щеше да превърне песента в една от най-добрите на Korpiklaani изобщо. И ако 10-минутната композиция не е достатъчна, идва и 7-минутна "Sillanrakentaja", която е най-мрачната песен в албума и повече прилича на песен на Verjnuarmu, отколкото на Korpiklaani, но няма лошо. "Henkselipoika" ни напомня, че все пак слушаме Korpiklaani с малко повече енергия и полка звучене, инструменталът "Pellervoinen" може да обърка някой, че е ирландски, а до финала впечатление правят "Kuin korpi nukkuva" с импровизираното танго към края ѝ, както и "Juomamaa", която е от малкото песни в албума, които звучат като очакваните Korpiklaani. Дългият на 7 минути финал пък е поредният бавен и меланхоличен трак, затвърждаващ подозренията ми, че...
... на Korpiklaani напоследък нещо не им е много весело. Няма енергия, няма веселба, няма полка, няма хумпа, а ако има алкохолно опиянение, то не е това на веселяшката компания, а това на самотния алкохолик. Не казвам, че Korpiklaani трябва да правят едно и също и не се сърдя, че се променят - те са артисти и правят това, което усещат, иначе само ще си личи, че не си влагат душите в работата. Само че и не знам какво са вложили в "Kulkija", за да звучат толкова уморени и донякъде... знам ли... отчаяни? Имам чувството, че Korpiklaani просто са излели всичко, което им е идвало отвътре, не са го филтрирали и така се е получил един меланхоличен и твърде дълъг албум с адски красива обложка. Албум, за който трябва да си в определено настроение, за да усетиш, а това понякога е прекалено голямо изискване към слушателя.
+ + + + +
Може би най-емоционалният и искрен албум на Korpiklaani досега.
Много естествено, "натурално", живо звучене, та чак ми иде да напиша #nofilter.
Учудващо красиви и меланхолични мелодии, донякъде неочаквано от Korpiklaani.
Над 70 минути материал!
- - - - -
Твърде много бавни, летаргични, уморено звучащи пасажи.
Без енергия, веселба, полка и хумпа просто не е същия кеф.
Струва ми се, че този албум май-май е подходящ само за из път.
IF YOU LIKE
Finntroll, Alestorm, Trollfest, Ensiferum, Eluveitie, Heidevolk и др.
Автор: Testset
[6/10]
0 Response for the "Korpiklaani - Kulkija"
Публикуване на коментар