TODAY'S METAL - BULGARIA

Ревюта от и за съвременния метъл фен!

  • About TMB

    BGR: Today's Metal е сайт за метъл ревюта с идеална цел, създаден през 2011-а година, за да популяризира модерната метъл сцена. Нашата цел - бързо и лесно да разберете става ли нещо ново за слушане или не!

    ENG: Today's Metal is a non-profit webzine for metal reviews, established in 2011 with the purpose of promoting the modern metal scene. Our goal - to quickly let you know if a new metal album is worth your time!

    [FACEBOOK]        [INSTAGRAM]        [YOUTUBE]        [TWITTER]        [E-MAIL]

Amaranthe - Helix

Posted by Today's Metal Crew On петък, октомври 05, 2018 0 коментара

ЖАНР: Modern/Pop Metal
ОТ/Д: Швеция | 19.10.2018
ЛЕЙБЪЛ: Spinefarm Records
ОТНЕМА: ~50 минути

Най-честият аргумент, който виждам, че се използва по повод на това защо "Maximalism" и пуснатата музика след него не се харесват на хората, е "Просто не е същото", редом с "Много олекнаха". Докато за второто мога да поспоря, че го казват предимно хора, които са чули само слабичката "That Song" от предишния албум и си правят изводите по нея, за първото дори не мога да споря - защото наистина "не е същото". От тримата вокалисти в първия албум, днес налице е само Елиз Рид. А новият вокалист Нилс Молин от Dynazty, колкото и перфектно да се справя в тъкмо излезлия албум на последните, все още не пасва като похлупак на гърне в Amaranthe. Но пък и в крайна сметка - защо трябва да очакваме да е същото?

Аз, очевидно, съм от малцинството, което хареса и "Maximalism", затова от самото начало си казвам, че харесвам и "Helix", макар да откривам доста разлики в звученето на двата. Даже бих казал, че Amaranthe са опитали да върнат част от първоначалното си звучене, но в същото време са искали да заложат на още по-тежки китари, още по-мазна електроника, още по-модерна продукция и още по-хитови поп мелодии. Успели са във всички звена, като само в последното са допуснали една ужасно гадна грешка, за която ще ви кажа след малко. Затова предлагам да почнем по ред на номерата.

Откриващата "The Score" е повече от типичен Amaranthe трак, който няма да ви изненада и служи по-скоро за загрявка. Нилс бързо получава първите си минути зад микрофона, Хенрик изръмжава по някой и друг ред, но в основата на всичко, с няколко идеи по-силен микрофон е Елиз, като това е тенденция, която се запазва в по-голямата част от албума (с някои изключения). Сингълът "365" ще ви даде идея какво горе-долу ви очаква нататък из албума - масивни, тежки китари, супер зарибяващи припеви и дебели слоеве агресивна електроника. И в следващата песен, "Inferno", идва първият голям гаф. Песента щеше да е добра за стандартите на групата, ако припевът не беше в общи линии 1:1 копие на припева на "Shape of You" на Ед Шийрън. Сериозно ли, хора? В този момент вече се молех нататък да няма копие на "Despacito"...

Нещата отново потръгват добре с агресивната, пълна с насечени рифове и мега хитов припев "Countdown". Нилс отново има роля, но му личи, че още му е трудно да се впише в този стил с пауър метъл вокалите си. Далеч по-добре се справят той обаче в заглавната и някак епична "Helix", която звучи по-вече като среднотемпов модерен пауър метъл трак с много електроника, а там Молин определено вече е в свои води. "Dream" сваля темпото още малко с нов насечен риф и пиано в духа на Dead by April, но изненадва и с неочаквани бързи речетативи (да не кажа рапиране) от Елиз и Хенрик, докато Нилс го кара малко по-полека и разчита повече на пеенето. Припевът пък е мнооого "поп", но именно в него Елиз е в стихията си. Нещата почват да звучат все по-добре и по-одбре и логично стигаме до две от любимите ми песни в албума.

Агресивната "GG6" е най-тежката песен в албума, основен глас е Хенрик, а Елиз отново убива с жесток припев. Старт/стоп рифовете мачкат в комбинация с агресивна кибер електроника, а Нилс този път си взима пълна почивка. "Breakthrough Starshot" пък носи онова леко позабравено, типично евроденс метъл звучене от първите албуми, а Нилс отново звучи точно на мястото си. Мега сладникавият припев ще ви накара да искате да поденсите, а неочакваният метълкорски брейкдаун идва в контраст, за да покаже, че Amaranthe не са се изнежили. "My Haven" сваля темпото и започва с масивен риф и още по-масивна електроника, които обаче утихват, за да дадат път на гласа на Елиз в първия припев и на този на Нилс във втория. Припевът пък е толкова over the top, че няма повече накъде, като именно него бих определил и за слабото звено в песента. Следващата "Iconic" вдига максимално темпото и е най-бързата песен в "Helix", като най-много се доближава и до мелодет звученето. Обратно на нея, баладата "Unified" е най-бавната песен в албума, където гласът на Нилс се лее като мед из първия куплет и припев. За финал е оставена не чак толкова открояващата се и много типична за групата "Momentum", където, досущ като в отварящия трак, няма изненади.

Защо ще дам на "Helix" висока оценка, макар да знам, че мнозина няма да се съгласят с мен? Защото Amaranthe са прекалено добри в това, което правят, че да не ги оценя по достойнство. Промените в групата не са лесни и за тях и имам предвид в оценката си не толкова убедителното първо впечатление, което Нилс остави в мен. Знам със сигурност и че това ще е албум, който ще въртя месеци наред, макар да имам своите забележки към него. Но когато чувам такава чудовищно добра продукция и този все по-засилващ се контраст между поп и тежък саунд, не мога да си кривя душата и да кажа, че това не са важни фактори за мен като фен. Amaranthe е една от малкото групи в последните години, които прибавих в своята графа "любими изобщо" и "Helix" многократно ми припомни защо това е така. Нищо, че "вече не е същото".

 
+ + + + +
За пореден път - хит до хита, мила моя майно льо.
Чудовищно добра, масивна, свръхмодерна продукция.
Тежък, плътен китарен звук и дебели слоеве агресивна електроника.
Нещо ново, нещо старо и още по-големи контрасти между тежест и поп.

- - - - -
От тримата вокалисти в началото остана само Елиз.
Нилс Молин е страхотен вокалист, но засега трудно си намира мястото в този стил.
Припевът в "Inferno" е 1:1 с "Shape of You" на Ед Шийрън.

IF YOU LIKE
Dead by April, Temperance, Escape The Day, The Unguided, Mercenary, E-Type и др.

Автор: Testset
[8/10]
 

Categories: , , , , , , , , , ,

0 Response for the "Amaranthe - Helix"