ЖАНР: Alternative Rock
ОТ/Д: Германия | 30.11.2018
ОТ/Д: Германия | 30.11.2018
ЛЕЙБЪЛ: Universal/Vertigo
ОТНЕМА: ~45 минути
ОТНЕМА: ~45 минути
Честно, все още нямам идея за кого е предназначена музиката на Emigrate, която даже ми е трудно и да определя жанрово. Композициите са в различни стилове, вариращи от алтърнатив метъл и индъстриъл до поп-рок и синтпоп, което е доста объркващо, затова нека пробваме да почнем по ред на номерата. Отварящата "War" има твърде, ама твърде сходен риф с "Mein Teil" на Rammstein, че даже споделя и абсолютно същата структура, което е малко странно решение. Така де, парчето е добро само по себе си, но вече имам по-добрата му версия в лицето на "Mein Teil", така че мога само да се поесвам объркано по главата тук. Сингълът "1234" вече е с по-типично рокаджийско Emigrate звучене и уж дава индикация за това какво ще чуем нататък, но... не съвсем. Заглавната "A Million Degrees" е бавничък алтърнатив, а "Lead You On" се откроява с наличието на малко дамски вокали и далечно пънк рок звучене. За втори сингъл пък бе избрана една от най-скучните песни в албума, която обаче Рихард явно много си харесва, защото директно се изливала от душата - "You Are So Beautiful". Уви, парчето мяза повече на песен на U2, което никога не е комплимент.
Добрата новина е, че следват две силни песнички една след друга. Първо идва леко тетралната и зарибяваща "Hide and Seek", а после - белязаната от гостуването на Тил Линдеман "Let's Go". В първия си куплет Тил пее на немски, а във втория си - на английски, редом до Рихард. Песента е лека, предимно електронна, без тежки китари и звучи като емоционална среща между двама стари приятели, като поне за мен е и най-добрата в албума. Следва баладата "We Are Together", която избухва с китарно соло към края си, но не се откроява с кой знае какви други достойнства, а "I'm Not Afraid" с участието на Кардинал Копия от Ghost звучи по-скоро като мрачна песен на Depeche Mode с китари в припева. Не бих казал, че парчето е лошо, но някак очаквах повече при наличието на толкова голямо гостуващо име. Китарно ориентираната "Spitfire" ни напомня, че Рихард все пак най-напред е китарист, чийто саунд си му е запазена марка, но еднообразието на трака не ми позволи да вдигна смело палец нагоре и в този случай, макар че насеченият риф в припева доста стабилно ме убеждаваше да го сторя. На финала пък идва баладката "Eyes Fade Away", в която, за пореден път, единственото хубаво нещо е китарният звук.
Наистина - не подходих с очаквания да чуя копие на Rammstein, най-малкото защото знам, че Emigrate е много различен проект. Въпреки това... чух копие на Rammstein в началото, а след това нямаше на какво да се впечатля. През цялото време имах чувството, че слушам нещо средно между Queens of the Stone Age, Green Day, U2 и Depeche Mode, само че с Рихард за китарист. Това е и проблемът на Emigrate - хаосът. Рихард има неща за казване, има нужда от творчески отдушник и просто е избълвал всичко, което му е хрумнало, в един много некохренетен албум, който стреля напосоки и е all over the place. Така накрая "A Million Degrees" прилича на толкова много неща едновременно, че в крайна сметка май-май на нищо не прилича...
+ + + + +
Жесток китарен звук - няма как да сбъркаш Rammfire на Рихард Круспе просто.
Много добри попадения като "Hide and Seek" и "Let's Go".
Страхотни гости като Тил Линдеман и Кардинал Копия.
Много добри попадения като "Hide and Seek" и "Let's Go".
Страхотни гости като Тил Линдеман и Кардинал Копия.
- - - - -
Стреля се напосоки, някак безцелно, безлично, хаотично, много некохерентно.
Някакви странни, слабички поп-рок песньовки, в които нищо не се случва.
Рихард продължава да не е кой знае колко добър вокалист...
Някакви странни, слабички поп-рок песньовки, в които нищо не се случва.
Рихард продължава да не е кой знае колко добър вокалист...
IF YOU LIKE
Rammstein, Marilyn Manson, QOTSA, Alice In Chains, Depeche Mode, Green Day и др.
Автор: Testset
[5/10]
Нека да си го кажем още от сега. Пиша го сега, че като дойде април да си кажете: "E тоя Цецо много ги разбира нещата, дейва - голям разбирач, тц-тц-тц...!!!". Казвам ви го сега да си знаете - да няма разочаровани после - албумът на Рамщайн /2019/ ще e такава голяма, рехава боза, че дори и най хард феновете (като мен) няма да го прослушат повече от веднъж. Някой разбирач ще опита да пише за "композиции", "скрита енергия и потенциал", "изследване на нови хоризонти" и т.н., но тези неща така или иначе няма да бъдат оценени от слушателите...Това ще и краят на Рамщайн като активна група за период от около 10-15 години, през които членовете ще участват в различни, но без комерсиален успех проекти, често далеч от метъл сцената. След 15-та години ще има реюниън, който ще мине и през България, но гледката на 70 годишният понадебелял Тил в зала Универсиада ще ни докара депресивна носталгия. Това е! Да си знаете от сега!