TODAY'S METAL: Evergrey

About TMB

BGR: Today's Metal е сайт за метъл ревюта с идеална цел, създаден през 2011-а година, за да популяризира модерната метъл сцена. Нашата цел - бързо и лесно да разберете става ли нещо ново за слушане или не!

ENG: Today's Metal is a non-profit webzine for metal reviews, established in 2011 with the purpose of promoting the modern metal scene. Our goal - to quickly let you know if a new metal album is worth your time!

[FACEBOOK] [INSTAGRAM] [YOUTUBE] [TWITTER] [E-MAIL]

Evergrey - The Atlantic

Posted by Today's Metal Crew On събота, декември 15, 2018 0 коментара

ЖАНР: Progressive Metal
ОТ/Д: Швеция | 25.01.2019

ЛЕЙБЪЛ: AFM
ОТНЕМА: ~54 минути

Сигурно е редно да започна с това, че по принцип не съм особено голям прог метъл фен, но този албум ми харесва доста. Други хора с подобни виждания споделиха същото мнение, затова не мога да гарантирам дали ако сте мега прог фен "The Atlantic" ще е албумът за вас, но подозирам, че той събира най-доброто от леко елитарния свят на прога и по-директния подход на съвременния метъл.

Откриващият, близо 8-минутен трак "A Silent Escape" започва епично със звук от сонар и избухва с доста тежък (за жанра) риф и забележима електроника, но се гмурва в по-"прог" води след средата си. Тежкият китарен звук се запазва и в по-модерно звучащата "Weightless", а с почти дуумаджийски рифове и пиано ни обгръща мрачната "All I Have". Първата минута на "A Secret Atlantis" направо ме отвя, защото не помня Evergrey да са имали по-тежък риф от този, като песента постепенно става по-мелодична, но периодично напомня за по-тежката си страна.

Вече ми беше ясно, че обожавам този тежък китарен звук и затова много се зарадвах, когато чух нова доза насечени тежки китари в страхотната "End of Silence", която бързо се превърна и в един от фаворитите ми в албума, до голяма степен и заради умелата употреба на фонова електроника и пиано. "Currents" залага на по-директен подход и вкарва жестоко китарно соло, а "Departure" сваля оборотите и връща по-типичното Evergrey-ско, адски музикантско звучене. Със сериозен електронен лийд се откроява друг от фаворитите ми в албума - "The Beacon", а "This Ocean" затваря албума малко рязко с куп епични хорове на финала си.

Албумът се забави, защото, както може би някои от вас са чули, студиото на Evergrey бе ограбено, като заедно с техниката си замина и част от записания дотогава материал. И макар това да бе изключително тежък удар за тях, самият Том Инглънд призна, че ако това не се беше случило, вероятно "The Atlantic" нямаше да звучи така, както звучи сега. А той звучи твърде, твърде добре. Музикантски албум с модерна продукция, убийствен китарен звук, перфектно разлети електроники, чести преливания от фаза във фаза (тежест, меланхолия, мрак, епичност, драматичност) и разбира се - феноменална работа на Том Инглънд зад микрофона. Ако имам някакви забележки, те са най-вече към 2-3 отделни трака, които така и не спрях да искам да прескоча при всяко слушане - дали защото не си падам по прог, дали защото исках още от тежките китари, пък ми липсваха - не знам. Отвъд това горещо препоръчвам "The Atlantic", ако сте фенове на жанра, и даже още по-горещо, ако не сте и искате да бъдете приятно изненадани.

+ + + + +

Тежък, епичен, драматичен, меланхоличен, мрачен и всичко между тях.
Модерна продукция, убийствен китарен звук, яки сола и вездесъщ Том Инглънд.
Изключително музикантски и едновременно с това - достъпен.

- - - - -

2-3 по-скучновати трака, в които не се чува нищо изненадващо.