TODAY'S METAL - BULGARIA

Ревюта от и за съвременния метъл фен!

  • About TMB

    BGR: Today's Metal е сайт за метъл ревюта с идеална цел, създаден през 2011-а година, за да популяризира модерната метъл сцена. Нашата цел - бързо и лесно да разберете става ли нещо ново за слушане или не!

    ENG: Today's Metal is a non-profit webzine for metal reviews, established in 2011 with the purpose of promoting the modern metal scene. Our goal - to quickly let you know if a new metal album is worth your time!

    [FACEBOOK]        [INSTAGRAM]        [YOUTUBE]        [TWITTER]        [E-MAIL]

In Flames - I, The Mask

Posted by Today's Metal Crew On събота, февруари 09, 2019 1 коментара

ЖАНР: Modern Metal
ОТ/Д: Швеция | 01.03.2019
ЛЕЙБЪЛ: Nuclear Blast
ОТНЕМА: ~51 минути

Последният албум на In Flames, който харесах, беше "Sounds of a Playground Fading". Не че нещо, но в "Siren Charms" групата звучеше изгубена, а "Battles" беше окей откъм композиции, но лошият звук и болшинството лесно забравими песни ми дойдоха в повече. Днес In Flames показват друго, далеч по-уверено лице, отново търсейки нови хоризонти, само че без да губят същността си в процеса.

Вероятно сте усетили, че Андерс звучи някак различно в новите сингли, нали? Това вероятно е следствие от факта, че фронтменът е взимал вокални уроци три пъти седмично, за да подобри гласа си и да достигне нови, по-високи тонове и като цяло - просто да бъде по-добър вокалист. Новите му умения влизат в употреба веднага и осезаемо освежават звученето, затова може би тук е редно да кажа - не очаквате "завръщане към корените", нали? Добре, защото иначе за поредна година ще се разочаровате. Но ако сте отворени към това In Flames да правят добър модерен метъл - "I, The Mask" може и да се окаже точният албум за вас.

Пуснатите предварително сингли ме подготвиха добре за това, което представлява този албум, затова не се учудих, когато откриващата "Voices" звучеше в сходен стил с тях. Тя разчита на типична инфлеймска рифовка (в духа на SOAPF) и старата формула "харш вокали в куплетите, супер мелодични чисти в припева). Бьорн Гелоте вкарва и едно соло, за да може картината да се изясни напълно, докато в далечния заден фон се дочува приятна електроника. Заглавната "I, The Mask" вдига оборотите, без да губи мелодичността, а "Call My Name" е поредният претендент за хит, който, честно казано, не знам защо не бе пуснат като сингъл, защото определено носи много хитов заряд, има страхотен припев и радва с жестока китарна работа. Припевът пък е толкова мелодичен и "алтърнатив", че направо напомня за Emil Bulls - и нямам нищо против това.

Големият хит в албума безспорно е "I am Above" и изборът ѝ за пилотен сингъл е точно решение, макар някои да не разбраха защо видеото включва само лицето на Мартин Валстрьом от "Mr. Robot" (и защо този факт е толкова як). Следващата "Follow Me" пък е първата балада в албума и започва с красив акустичен риф. Впоследствие се включват и тежки китари, а припевът блести с мелодичност, като в края даже се модулира с нота нагоре, с което си напомняме за вокалните уроци на Андерс. Противоречивата "This Is Our House" пък не се услади на коравите фенове, но ако изключим странните пънкарски възгласи в началото, песента си е доста, доста добра, а мелодичните вокали на Андерс са твърде зарибяващи, за да им мрънкаме.

Съвсем завиваме към алтърнатив с "We Will Remember", в която няма харш вокали и до известна степен звучи като здрав трак на Red. Някой може и да сбърчи вежди тук, но аз продължавам да нямам против, защото чистите вокали на Андерс наистина са по-добри от всякога. В "In This Life" също (почти) няма харш вокали, но нито това, нито бавничкото темпо отнемат от стойността ѝ. Песента е може би най-леката в целия албум, но ако погледнете отвъд това - е добре построена и като нищо ще си тананикате припева ѝ дори неволно. Тежестта и скоростта се завръщат с може би най-тежката песен в албума - "Burn", която съчетава тежки рифове и свръхмелодичен припев. "Deep Inside" пък изненадващо започва с... ориенталски мотив и риф, но след това преминава в нормален, китарно ориентиран алтърнатив метъл, в който тежкият ориенталски риф се намества повече от удобно - пореден моментално запомнящ се трак.

Към финала в средно до бавно темпо ни води постепенно разгръщата се "All the Pain", в която чуваме малко повече електроника от обикновено. Песента в никакъв случай не е типична за In Flames, но за пореден път - толкова добре е изпипана, че не мога да се оплача нито обективно, нито субективно. Закриващата "Stay With Me" пък е по-чист вид балада, започваща с акустичен, но типично инфлеймски риф и учудващо нежни вокали от Андерс. След 3 минути и половина се включват тежки китари и електроника, които правят звученето дори още по-мащабно, а от финалните крясъци на Андерс буквално можеш да настръхнеш. Да, песента ще се стори твърде лека за мнозина, но съм сигурен, че ще се превърне и в любима за дори повече хора. Още помня как едно време всички плюеха по "Metaphor", пък на мен и до днес ми е една от любимите песни в този и без това почти перфектен албум. Всъщност, точно така различен и смел беше и "Reroute To Remain" някога, заради което може би неведнъж си направих асоцииации между него и "I, The Mask".

Силата на In Flames винаги е била в това да бутат границите настрани и да правят неочаквани, смели, силни неща. Е, понякога не им се получава и прекрачването на границата се превръща в пропадане в пропаст ("Siren Charms"), но албуми като "Reroute To Remain" някога и "I, The Mask" сега правят стъпки към рязка промяна, но без от това да се губи духа на In Flames. "I, The Mask" е по-лек, по-алтернативен, по-мелодичен от познатото досега, но е неоспоримо In Flames. За разлика от разни други групи, които минават от тежка музика към поп и губят същността си (кхъм, BMTH), In Flames просто дават урок по еволюция и дори след толкова години на сцената продължават да се стремят към надграждане и самоусъвършенстване - нещо, с което твърде малко групи могат да се похвалят и или лежат на стари лаври, или тотално се продават на мейнстрийм сцената.

В крайна сметка "I, The Mask" е сравнително лек албум за In Flames стандартите, но пък кажи-речи всяка песен в него се откроява по някакъв начин - и това е от огромно значение. "I, The Mask" е различен от всичко друго не само на пазара като цяло, а и от всичко друго в дискографията на In Flames. И именно тук идва майсторството - разликата е само и единствено в детайлите, защото стабилната, вечно разпознаваема IF основа си е на мястото и просто няма как да сбъркаш групата. Майсторско изпълнение, на което ви препоръчвам да дадете шанс, дори да не си падате чак толкова по "леките" In Flames.
 
+ + + + +
Дори след толкова години In Flames доказват, че могат да се усъвършенстват, надграждат и еволюират.
Забележителна китарна работа и значително подобрен звук спрямо предния албум.
Изцяло ново ниво на вокални умения от страна на Андерс Фриден!
Зарибяващо, хитово мелодичен албум, пълен с емблематични инфлеймски рифове.
Почти всяка песен в този албум блести с нещо различно и спокойно можеше да е хитов сингъл.
Даже баладките са страшно добри, а знаете как ги третираме тук обикновено.
Целият албум е това, което "Battles" трябваше да бъде, но се проваляше на всяка стъпка. 

- - - - -
2-3 песни, които също не са лоши, но са някак... по-обикновени.
Вероятно ще се стори прекалено лек на много от феновете.

IF YOU LIKE
Engel, Soilwork, The Unguided, Emil Bulls, Raunchy, Dead by April, Killswitch Engage и др.

Автор: Testset
[9/10]
 

1 Response for the "In Flames - I, The Mask"

  1. Явно албума е супер. Нямам търпение да го чуя!