ЖАНР: Rap Metal
ОТ/Д: Германия | 04.01.2019
ОТ/Д: Германия | 04.01.2019
ЛЕЙБЪЛ: Century Media
ОТНЕМА: ~45 минути
ОТНЕМА: ~45 минути
-
About TMB
BGR: Today's Metal е сайт за метъл ревюта с идеална цел, създаден през 2011-а година, за да популяризира модерната метъл сцена. Нашата цел - бързо и лесно да разберете става ли нещо ново за слушане или не!
ENG: Today's Metal is a non-profit webzine for metal reviews, established in 2011 with the purpose of promoting the modern metal scene. Our goal - to quickly let you know if a new metal album is worth your time!
[FACEBOOK] [INSTAGRAM] [YOUTUBE] [TWITTER] [E-MAIL]
Показват се публикациите с етикет callejon. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет callejon. Показване на всички публикации
Callejon - Fandigo
On
събота, август 05, 2017
0
коментара
Стилът: Alternative Rock/Post-Hardcore
От/Год: Германия, 2017
Лейбъл: People Like You Records
Айде още една метълкор група реши да направи рязък жанров завой и да издаде албум с изцяло ново звучене. Вярно, че в последно време Callejon не правеха кой знае колко велики неща и с метълкора си и очевидно имаха нужда от промяна на посоката, но... това ли наистина е правилната нова посока? Крещящите вокали са намалени с около 95%, звученето е цялостно олекотено, частично електронизирано и ненужно баладизирано. Значи ли обаче това, че "Fandigo" е провал?
Донякъде, но не съвсем. Колкото и да е странно, "Fandigo" не е толкова лош, колкото загатва, че ще бъде в първите си два трака. По-точно казано, не всички песни в албума са толкова зле, а една определена бройка дори са си много добри. Уви, количествено са доста по-малко от слабашките композиции, за които ще ви разкажа след малко, защото сега искам да започна с хубавото. То идва най-вече с тежките китари в "Pinocchio" и "Nautilus", както и в епичното звучене на дългата 6:32 минути "Fandigo Umami" - единствената песен в албума с малко повече крещящи вокали и, колкото и преувеличено да звучи - една от най-добрите песни в кариерата на Callejon изобщо. Повечко китари можем да чуем още в песни като "Monroe", "Noch einmal" и "Mein Gott ist aus Glas", но композициите не са чак толкова впечатляващи, а и фактът, че изобщо трябва да търсим къде има китари в албум на Callejon е леко потискащ.
Още по-потискащо обаче е началото на този албум и следващата поредица от разочарования в средата му. "Der Riss in uns" отваря албума с баладична меланхолия и по-скоро звучи като досадно 4-минутно интро, в което вокалистът BastiBasti мрънка над микрофона, а следващата "Utopia" е лекичък и неприятно хаотичен трак, който ме накара да се замисля защо Callejon са решили така сами да си кастрират звука. "Hölle Stufe 4" пък може би щеше да ме зарадва, ако след мазната електроника в куплетите си избухваше с тежки китари, но те така и не се появиха, оставяйки потенциала на песента неразгърнат. Е, китари имаше, но в един напълно нелогичен мелодичен припев, който само допълнително ме разочарова. Измрънканите поп-рок баладки "Das gelebte Nichts" и "Mit Vollgas vor die Wand" съвсем ми убиха кефа от слушането, а досадно еднообразната "Nautilus", макар да се опита да оправи нещатас малко повече китарки и дори малък опит за крясъци, хич не се справи със задачата и от нея само си пролича колко са се обезверили Callejon.
Честно казано, даже не съм толкова разочарован, колкото ми е жал за Callejon на този етап. Виждам, че искат да променят нещо, да се освежат, да спечелят нови фенове, да експериментират, но поне на мен ми се струва, че просто са изгубили хъса си, след което са изгубили и себе си в посредствеността, с която са запълнили повече от половината "Fandigo". Приятен бонус е кавърчето на "People are People" в лимитираното издание, както и припомнянето, че "Fandigo Umami" е наистина адски яка песен, която показва, че Callejon могат и много, много повече. Да им се чуди човек защо не са направили целия албум в тази посока, а са го нахакали със скучни пълнежи и мрънкане. Уви, не са първите, а няма и да са последните.
+ + + + +
Една от най-яките песни на групата изобщо е в този албум.
Любопитен опит за промяна, който може и да се хареса на доста фенове.
Безспорно разнообразие откъм подходи, настроения и стилове.
- - - - -
Любопитен опит за промяна, който може и да се хареса на доста фенове.
Безспорно разнообразие откъм подходи, настроения и стилове.
- - - - -
Още една метълкор банда, рязко олекотила звученето си (без да е за добро).
Дълги поредици от разочарования, които не заслужават името Callejon пред себе си.
Балади, мрънкащи вокали, меланхолия и куп неуспешни експерименти.
Дълги поредици от разочарования, които не заслужават името Callejon пред себе си.
Балади, мрънкащи вокали, меланхолия и куп неуспешни експерименти.
IF YOU LIKE
Bring Me The Horizon, A Life Divided, Narziss, Eskimo Callboy и др.
Автор: Testset
[3.5/10]
Callejon - Wir Sind Angst
On
понеделник, януари 05, 2015
0
коментара
От/Год: Германия, 2015
Лейбъл: Four Music/Sony Music
Callejon са готина банда. Вярно, малко им е трудно да станат популярни извън родината си, защото пеят на немски, но от друга страна - това е едно от нещата, които ги открояват от другите метълкор банди. И може да не вадят тотални хитове, но за сметка на това правят цели добри албуми. "Wir Sind Angst" е поредният им такъв, в който обаче си личи и онова прословуто "израстване", за което всички банди бързат да говорят. При Callejon то сякаш дойде малко по-късно от очакваното, но пък чакането си струваше, защото "Wir Sind Angst" е по-тежък, по-изпипан, по-интересен, по-"зрял" и като цяло - по-различен от предшествениците си.
Стилово погледнато, Callejon продължават да свирят същото - мелодичен метълкор на немски. Разликите са основно в подхода към композиционния процес и излизането извън рамките на "типичното". И все така нито можеш да се прехласнеш и да кажеш "Това е брилянтно", но не можеш и да отречеш, че е добро. И даже не можеш да кажеш, че е средняшко, просто защото... не е. И ето затова Callejon винаги са интересни за слушане, като "Wir Sind Angst" не прави изключение.
Най-типичното за Callejon парче в албума всъщност е сингълът "Dunkelherz" - с подобни парчета пробиха по времето на "ZAHQ" и явно продължават да ги правят успешно. На мен обаче по-интересни ми бяха песни като "Wir sind Angst" с нейния мелодет риф в куплетите, "1000 PS" със своя хардкор дух и хитово звучащата "Raketen". Внимание заслужават още супер енергичната и избиваща на ню метъл "Ich Lehne Leidenschaftlich Ab" и пънкарски енергичната "Schreien ist Gold". Най-силно от всички обаче се откроява "Krankheit Mensch" с включващите се (отдалеч) в нея блус/кънтри китари и завишено количество чисто пеене. На другия полюс, като напълно излишни се явяват интрото "Trauma" и интерлюдията "Babel".
За да обобщим, "Wir Sind Angst" е поредният свеж албум на Callejon, от който обаче малко трудно ще извадите безспорни хитове (както и безспорни провали). Албумът е удобен и приятен за цялостно преслушване, за фон, за настроение и за всички, на които им се слуша мелодичен метълкор на друг език, освен английски. Стига да пренебрегнат баналната обложка и да преминат отвъд нея, разбира се.
+ + + + +
Пореден добър, приятен за слушане, интересен и разлнообразен албум от Callejon.
Особено силна първа половина на албума (ако не броим интрото и интерлюдията).
Изненадващо готини песни като заглавната, "Raketen", "Krankheit Mensch" и "Schreien ist Gold".
- - - - -
Особено силна първа половина на албума (ако не броим интрото и интерлюдията).
Изненадващо готини песни като заглавната, "Raketen", "Krankheit Mensch" и "Schreien ist Gold".
- - - - -
Малко след средата лека-полека нещата започват да звучат еднообразно.
Два напълно ненужни пълнежа.
Брей, че оригинална обложка - как ли са се сетили да сложат череп върху метъл албум?
Два напълно ненужни пълнежа.
Брей, че оригинална обложка - как ли са се сетили да сложат череп върху метъл албум?
IF YOU LIKE
Narziss, Caliban, Eskimo Callboy, Emil Bulls, Maroon, Neaera и др.
Автор: Testset
[7/10]
Callejon - Man Spricht Deutsch
On
вторник, януари 15, 2013
0
коментара
От/Год: Германия, 2013
Лейбъл: Four Music/Sony
Callejon са неуморни напоследък. След като миналата година издадоха четвъртия си студиен албум "Blitzkreuz", те вече са готови с нов албум! Уловката е в това, че "Man Spricht Deutsch" всъщност е албум с кавъри. Подборът на кавърите обаче е строго определен - само германски групи и изпълнители - но и леко... странен. В този диск можете да чуете кавъри както на класически за местната сцена банди като Die Toten Hosen, Die Ärzte и Die Prinzen, така и на сравнително нови поп, рок и рап парчета, които честно казано изобщо не можех да си представя преработени успешно в метъл вариант.
За мое голямо учудване, Callejon все пак са успели да направят успешни кавъри не само на принципно добри парчета като "Schrei Nach Liebe" на Die Ärzte и "Hier Kommt Alex" на Die Toten Hosen, но и на някои почти безнадеждни парчета от сорта на "Boomerang" на 90-тарското евроденс безумие Blümchen, "Mein Block" на рапъра Sido и "Ich Find Dich Sheiße" на Tic Tac Toe. Разбира се, Callejon удрят и на камък от време на време, защото с право не можех да си представя как от "Durch Den Monsun" на Tokio Hotel е възможно да излезе нещо добро. И да, резултатът от кавъра не е особено интересен. С доста по-голям успех са преработени няколко рап парчета - "Schwule Mädchen" на Fettes Brot, "Alles Neu" на Peter Fox (странно парче само по себе си, плачещо за тежки китари и без това) и "MFG" на Die Fantastichen Vier. Неочаквано добре са се получили и кавърите на "Alles Nur Geklaut" на Die Prinzen и "Major Tom" на Peter Schilling.
Смея да кажа, че Callejon са се справили много добре със задачата си в този албум. Вместо да правят 1:1 версии или някакви напълно неразпознаваеми гаври, те са намерили "златната среда" като са взели само основата на оригиналите и са изградили върху тях композиции с ярък собствен почерк. Въпреки това не мога да кажа, че "Man Spricht Deutsch" е нещо революционно и нечувано. Съвсем отделно, този албум е предназначен за много тесен кръг местна публика, тъй като се съмнявам много хора извън Германия да са запознати дори и с 1/3 от имената на групите и изпълнителите, на които са направени кавъри тук. Аз, който се имам за сериозно запознат с германската сцена, за пръв път виждам някои от тези имена, а какво остава за хората, които не са се задълбочавали в немскоезичната музика?
+ + + + +
Получили са се много запомнящи се, тежки и мелодични преработки на оригиналите.
Тежки китари, изчистен саунд и интересни включвания на електроника и "gang" хорове.
Стилови похвати от много различни жанрове - метъл, рок, алтърнатив, пънк, траш, хардкор...
Тежки китари, изчистен саунд и интересни включвания на електроника и "gang" хорове.
Стилови похвати от много различни жанрове - метъл, рок, алтърнатив, пънк, траш, хардкор...
- - - - -
Някои парчета просто не са им се получили особено добре.
Каквото и да правиш с песен на Tokio Hotel, няма как да я направиш слушаема.
Извън Германия надали някой ще разпознае и 1/3 от оригиналите.
Каквото и да правиш с песен на Tokio Hotel, няма как да я направиш слушаема.
Извън Германия надали някой ще разпознае и 1/3 от оригиналите.
IF YOU LIKE
Narziss, Caliban, Emil Bulls, Maroon, Die Toten Hosen и др.
Автор: Testset
[7/10]
Callejon - 2012 - Blitzkreuz
On
понеделник, юни 11, 2012
0
коментара
Държава...: Германия
Лейбъл....: Sony Music
Музиката на Callejon е насочена предимно към местните германски фенове, но въпреки текстовете на немски, бандата още преди години стана популярна извън границите на родината си. "Blitzkreuz" е 4-ят им студиен албум и в общи линии продължава там, където свърши "Videodrom", но хвърля поглед и назад към "Zombieactionhauptquartier".
Първото нещо, което ми грабна вниманието в този албум бе сингълът "Porn From Spain 2", продължение на издадената през 2008-ма "Porn From Spain". Не знам дали името е някакъв бъзик с Born From Pain, но няма да задълбавам в темата, защото днес в този трак гост-участие имат, забележете: Миле Петроца (Kreator), немската хип-хоп група K.I.Z. и инди-рок изпълнителят Себастиан Мадсен (който за всеобща изненада запя метъл). Песента идеално представя това, което ви чака в "Blitzkreuz" - мелодичен, модерен, направо купонджийски саунд, крещящи и чисти вокали, тежки китари и умерено количество електроника за цвят. Целият албум бие здраво на модерен и алтърнатив метъл, което ясно си личи от заглавната "Blitzkreuz", "Meine Liebe", "Vergissmeinnicht" и задължителната балада "Kind Im Nebel". Все така мелодични, но по-тежки и по-насочени към метълкора са песни като "Atlantis", "Polar" и "Bring Mich Fort".
Трудно е да се каже точно какъв е стилът на Callejon, но пък това им е хубавото - слушам ги вече близо 5 години и никога не знам какво точно да очаквам. Това спомага "Blitzkreuz" да е разнообразен и да дава "от всичко по малко", макар и в съответните граници. С този албум, бандата дава добър пример как се прави свежа екстремна музика без да се преоткрива топлата вода. Тя е вече открита и Callejon се възползват успешно от нея, при това без да се давят, както някои техни безидейни колеги. Лошото е, че около средата на "Blitzkreuz" има някои крещящо очевидни пълнежи, които свалят нивото на целия диск. Но ако все пак ви се слуша малко по-освободен модерен метъл с елементи на алтърнатив, метълкор и пост-хардкор (при това на немски), то "Blitzkreuz" би бил един напълно разумен избор.
Първото нещо, което ми грабна вниманието в този албум бе сингълът "Porn From Spain 2", продължение на издадената през 2008-ма "Porn From Spain". Не знам дали името е някакъв бъзик с Born From Pain, но няма да задълбавам в темата, защото днес в този трак гост-участие имат, забележете: Миле Петроца (Kreator), немската хип-хоп група K.I.Z. и инди-рок изпълнителят Себастиан Мадсен (който за всеобща изненада запя метъл). Песента идеално представя това, което ви чака в "Blitzkreuz" - мелодичен, модерен, направо купонджийски саунд, крещящи и чисти вокали, тежки китари и умерено количество електроника за цвят. Целият албум бие здраво на модерен и алтърнатив метъл, което ясно си личи от заглавната "Blitzkreuz", "Meine Liebe", "Vergissmeinnicht" и задължителната балада "Kind Im Nebel". Все така мелодични, но по-тежки и по-насочени към метълкора са песни като "Atlantis", "Polar" и "Bring Mich Fort".
Трудно е да се каже точно какъв е стилът на Callejon, но пък това им е хубавото - слушам ги вече близо 5 години и никога не знам какво точно да очаквам. Това спомага "Blitzkreuz" да е разнообразен и да дава "от всичко по малко", макар и в съответните граници. С този албум, бандата дава добър пример как се прави свежа екстремна музика без да се преоткрива топлата вода. Тя е вече открита и Callejon се възползват успешно от нея, при това без да се давят, както някои техни безидейни колеги. Лошото е, че около средата на "Blitzkreuz" има някои крещящо очевидни пълнежи, които свалят нивото на целия диск. Но ако все пак ви се слуша малко по-освободен модерен метъл с елементи на алтърнатив, метълкор и пост-хардкор (при това на немски), то "Blitzkreuz" би бил един напълно разумен избор.
+ + + + +
Освободено, лишено от излишни очаквания и напрежение звучене.
Солиден саунд, приятни експерименти, електроника, интересни гост-включвания.
Колкото мелодичен, толкова и тежък. Плюс щипка магия.
Солиден саунд, приятни експерименти, електроника, интересни гост-включвания.
Колкото мелодичен, толкова и тежък. Плюс щипка магия.
- - - - -
Разхвърляни са не един и два пълнежа.
На места може да се зачуди човек какво точно са искали да постигнат пичовете.
На места може да се зачуди човек какво точно са искали да постигнат пичовете.
Подходящо за фенове на:
Narziss, Caliban, Emil Bulls, Maroon, His Statue Falls и др.
Автор: Testset
-=7/10=-
Абонамент за:
Публикации (Atom)
