ЖАНР: Power Metal
ОТ/Д: Швеция | 16.08.2019
ОТ/Д: Швеция | 16.08.2019
ЛЕЙБЪЛ: Nuclear Blast
ОТНЕМА: ~57 минути
ОТНЕМА: ~57 минути
-
About TMB
BGR: Today's Metal е сайт за метъл ревюта с идеална цел, създаден през 2011-а година, за да популяризира модерната метъл сцена. Нашата цел - бързо и лесно да разберете става ли нещо ново за слушане или не!
ENG: Today's Metal is a non-profit webzine for metal reviews, established in 2011 with the purpose of promoting the modern metal scene. Our goal - to quickly let you know if a new metal album is worth your time!
[FACEBOOK] [INSTAGRAM] [YOUTUBE] [TWITTER] [E-MAIL]
Показват се публикациите с етикет dawn. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет dawn. Показване на всички публикации
Amberian Dawn - Re-Evolution (*)
On
събота, май 11, 2013
3
коментара
От/Год: Финландия, 2013
Лейбъл: KHY-SM/Encore
По правило не правим ревюта на компилации, преиздания, бест-ове, EP-та, сингли и други подобни, но понякога дори нашите тежки правила си заслужават нарушаването. В случая няма да правим ревю нито на нов албум, нито на някое от изброените горе, а нещо средно - албум с презаписани песни на Amberian Dawn с новата им вокалистка Capri, дошла на мястото на напусналата (и според някои - запътила се към Nightwish) Хайди Парвиайнен. Резултатът от това начинание - перфектният Amberian Dawn албум!
Помните ли как негодувахме от сопрано вокалите на Хайди и ги обявихме за несъвместими с неокласическия пауър метъл на групата в "Circus Black"? Е, Amberian Dawn сякаш ни чуха и се лишиха от услугите на Хайди. Вярно, ние им препоръчахме (напълно задочно и със сериозни съмнения, че са ни чели ревюто) мъжки вокал, а те взеха друга дама, но... няма как да се оплачем от нея! Чутовна рядкост е мадама да пее хеви и пауър метъл подобаващо, или по-меко казано - малко са случаите, в които мъж не би се справил по-добре с този тип музика. Капри обаче има толкова уверен, силен и едновременно с това красив глас, че със 100% увереност ви казвам - това е идеaлният глас за Amberian Dawn.
След като всенародните празненства по случай лишаването на Amberian Dawn от оперните вокали приключиха, дойде време да обърнем внимание и на подбора на песни в "Re-Evolution". Подбрани са наистина най-готините парчета от четирите албума на групата, между които "Cold Kiss" (с Тимо Котипелто), "River of Tuoni", "Kokko: Eagle of Fire", "Incubus", "Lily of the Moon" и "Charnel's Ball". Capri дава своя ярък и свеж отпечатък върху всяка от тях и се справя дори с трудните височини в "River of Tuoni", с което вече напълно ме спечели.
"Re-Evolution" не е нов албум, но е нов старт за Amberian Dawn, които имаха нужда от промяна, за да не останат в историята като поредната приятна, но забравима се банда с женски вокали. В крайна сметка, този албум извлича есенцията от дискографията на Amberian Dawn и я освежава с гласа на Capri, затова остава само да почакаме до 2014-та, за да чуем нов материал с Capri и тогава вече да си правим новите изводи.
+ + + + +
Издание, извличащо концентрираната есенция на най-доброто от Amberian Dawn.
Нищо против оперните вокали по принцип, но... групата звучи много по-добре сега.
Carpi внася много, отдавна необходима свежест в звученето на бандата.
Идеален начин/повод да започнете да слушате Amberian Dawn, ако досега не сте.
Нищо против оперните вокали по принцип, но... групата звучи много по-добре сега.
Carpi внася много, отдавна необходима свежест в звученето на бандата.
Идеален начин/повод да започнете да слушате Amberian Dawn, ако досега не сте.
- - - - -
Уви, това е само компилация, а не официален нов албум.
Ако трудно свиквате с промените - трудно ще приемете и тази зад микрофона в AD.
Ако трудно свиквате с промените - трудно ще приемете и тази зад микрофона в AD.
IF YOU LIKE
Nightwish, After Forever, Delain, Sonata Arctica, Xandria и др.
Автор: BGMario
[N/A]
Amberian Dawn - 2012 - Circus Black
On
понеделник, март 05, 2012
3
коментара
Държава...: Финландия
Лейбъл....: Spinefarm Records
Отнема....: ~41 минути
www.facebook.com/amberiandawn
Amberian Dawn от доста време дават надежди на феновете на т. нар. "стар" Nightwish, че любимият им жанр - пауър метъл със сопрано вокали не е безвъзвратно изгубен. Но след като преди броени дни Xandria дадоха на тези фенове точно това, което искаха, "Circus Black" сякаш остана на заден план и встрани от голямата шумотевица.
С риск да предизвикам псувня у някои от вас, признавам, че аз бях от онези, които не разбраха еуфорията около новия албум на Xandria (простете, колеги). Колкото и да сравнявах "Imagianerum" с "Neverworld's End", везните винаги ми се накланяха в посока на Nightwish и адски гениалните композиции на Туомас Холопайнен, който никога през живота си не бе правил нещо толкова грандиозно. Затова неслучайно очаквах от Amberian Dawn също да са направили някакво копие на "стария" Nightwish с едничката надежда да привлекат инатливо разочарованите им фенски маси. За щастие "Circus Black" се оказа просто... пауър метъл със сопрано вокали. Истински пауър, с бомбастични симфонични партии, двойни каси, клавирни сола и... женски сопрано вокали, без рпепратки към Nightwish.
Ако в този момент ме виждахте, вероятно щяхте да откриете, че не скачам от радост, че този албум е изпят с женско оперно пеене. Това е огромната грешка на "Circus Black". И по принцип - голямата грешка на много пауър банди с женски вокали. На фона на перфектния пауър метъл на Amberian Dawn, вокалите на Хайди Парвиайнен просто ми дойдоха в повече. Чашата преля щом в "Cold Kiss" чух гласа на самия Тимо Котипелто. До него Хайди звучеше като повредената аларма на шибаната кола пред блока, която вие цял ден и ми къса нервите. На места даже влизаха в една тоналност... Майтапът настрана, когато пее сама, Хайди има приятен, правилен вокал, към който принципно не мога да имам кой знае какви обективни забележки. Но щом чух колко добре им се получават нещата на Amberian Dawn с гласа на Тимо Котипелто, сякаш ушите ми се отпушиха.
Суровата истина - на Amberian Dawn им трябва мъжки вокал. Този албум трябва да бъде презаписан с Тимо Котипелто или друг умел вокалист от жанра и тогава ще му дам 10 от 10, без да се замислям. Защото музиката в "Circus Black" е на ааадски високо ниво! Песни като заглавната "Circus Black", "Crimson Flower", "Fight" и "Lily of the Moon" просто плачат за мъжки вокали. И плачат толкова силно, че ми запотяват плейъра. Такава енергия, бързина, мощ и сола не се срещат всеки ден, за да бъдат подлагани под оперни женски вокали.
Във всички случаи чуйте този албум. Ако харесвате такъв тип вокали, може да откриете новия си любим албум в жанра. Ако като мен обичате пауъра без женска намеса, пак му хвърлете едно ухо, за да чуете и да си представите колко по-добре би могъл да звучи "Circus Black". Уви, вокалите на Хайди ми отнеха половината удоволствие от перфектното музикално изпълнение тук, затова давам на албума не 10/10, а нещо срамно ниско за музика от такъв калибър. И в края на краищата, всеки е свободен да не е съгласен със субективния мен.
С риск да предизвикам псувня у някои от вас, признавам, че аз бях от онези, които не разбраха еуфорията около новия албум на Xandria (простете, колеги). Колкото и да сравнявах "Imagianerum" с "Neverworld's End", везните винаги ми се накланяха в посока на Nightwish и адски гениалните композиции на Туомас Холопайнен, който никога през живота си не бе правил нещо толкова грандиозно. Затова неслучайно очаквах от Amberian Dawn също да са направили някакво копие на "стария" Nightwish с едничката надежда да привлекат инатливо разочарованите им фенски маси. За щастие "Circus Black" се оказа просто... пауър метъл със сопрано вокали. Истински пауър, с бомбастични симфонични партии, двойни каси, клавирни сола и... женски сопрано вокали, без рпепратки към Nightwish.
Ако в този момент ме виждахте, вероятно щяхте да откриете, че не скачам от радост, че този албум е изпят с женско оперно пеене. Това е огромната грешка на "Circus Black". И по принцип - голямата грешка на много пауър банди с женски вокали. На фона на перфектния пауър метъл на Amberian Dawn, вокалите на Хайди Парвиайнен просто ми дойдоха в повече. Чашата преля щом в "Cold Kiss" чух гласа на самия Тимо Котипелто. До него Хайди звучеше като повредената аларма на шибаната кола пред блока, която вие цял ден и ми къса нервите. На места даже влизаха в една тоналност... Майтапът настрана, когато пее сама, Хайди има приятен, правилен вокал, към който принципно не мога да имам кой знае какви обективни забележки. Но щом чух колко добре им се получават нещата на Amberian Dawn с гласа на Тимо Котипелто, сякаш ушите ми се отпушиха.
Суровата истина - на Amberian Dawn им трябва мъжки вокал. Този албум трябва да бъде презаписан с Тимо Котипелто или друг умел вокалист от жанра и тогава ще му дам 10 от 10, без да се замислям. Защото музиката в "Circus Black" е на ааадски високо ниво! Песни като заглавната "Circus Black", "Crimson Flower", "Fight" и "Lily of the Moon" просто плачат за мъжки вокали. И плачат толкова силно, че ми запотяват плейъра. Такава енергия, бързина, мощ и сола не се срещат всеки ден, за да бъдат подлагани под оперни женски вокали.
Във всички случаи чуйте този албум. Ако харесвате такъв тип вокали, може да откриете новия си любим албум в жанра. Ако като мен обичате пауъра без женска намеса, пак му хвърлете едно ухо, за да чуете и да си представите колко по-добре би могъл да звучи "Circus Black". Уви, вокалите на Хайди ми отнеха половината удоволствие от перфектното музикално изпълнение тук, затова давам на албума не 10/10, а нещо срамно ниско за музика от такъв калибър. И в края на краищата, всеки е свободен да не е съгласен със субективния мен.
+ + + + +
Отвяващ, бомбастичен пауър метъл от най-висока класа!
Встрани от субективното мислене, албумът е великолепен и няма слабости.
Специални адмирации за клавишните и китарни партии.
Възможно най-далеч от копирането на Nightwish. Добро решение.
Встрани от субективното мислене, албумът е великолепен и няма слабости.
Специални адмирации за клавишните и китарни партии.
Възможно най-далеч от копирането на Nightwish. Добро решение.
- - - - -
Хвърлете камък по мен, ако щете, но сопрано вокалите пречат много на тая банда.
Уви, няма изгледи този албум не бъде презаписан с качествен пауър метъл вокалист.
Уви, няма изгледи този албум не бъде презаписан с качествен пауър метъл вокалист.
Подходящо за фенове на:
Stratovarius, Nightwish, After Forever, Kotipelto, Sonata Arctica и др.
Автор: BGMario
-=6.5/10=-
Freedom Call - 2012 - Land of the Crimson Dawn
On
четвъртък, февруари 23, 2012
2
коментара
Държава...: Германия
Лейбъл....: SPV/Steamhammer
Отнема....: ~61 минути
www.tinyurl.com/callfreedom
Hаправо не е за вярване понякога на какви чудеса са способни някои банди. Freedom Call, например, оцеляха след доста промени в състава си в последните години. И не само оцеляха, а и продължиха с нови сили. Пътят им ги доведе до седми студиен албум - "Land of the Crimson Dawn". В него момчетата направо са надминали себе си! Все бях слушал добри пауър албуми в последно време, но голяма рядкост са тези, в които можеш да си запееш всяка песен още докато я слушаш за пръв път.
От откриващата "Age of the Phoenix", през развяващата коси "Rockstars" и епичните "Crimson Dawn" и "66 Warriors", та чак до хард-рок настроената "Sun In the Dark", просто няма слаб момент. След тях обаче идва и странната и незнайно защо избрана за сингъл "Hero On Video". Песента няма нищо общо със звученето на Freedom Call, звучи напълно несериозно, наивно и дори бих казал досадно. Бенг бенг, ху ис дъ бед бой, ала бала... wtf? След този трак нещата започнаха да отиват в напълно непредвидими посоки. Кралства, битки и пляяяс - песни във възхвала на Warcraft и компютърните игри ("Killer Gear" и "Space Legends"). Самият аз притежавам WoW акаунт и дои ми стана някак драго, че пичовете пеят за това, но... защо?! И то не само една песен, а цели две. От игрите пък се прехвърляме и към цял химн, посветен на рок/метъл радиостанциите - "Rockin' Radio". Песента е адски свежарска и наистина може да се превърне в нов метъл химн. След нея обаче отново се връщаме към типичен Freedom Call, последван от друга песен за Warcraft. Албумът завършва с рокаджийската "Power & Glory", където отново чуваме възхвали към рокендрола, хеви метъла, хеви метъл армиите, но не стига това, но се включва и гайда.
Всичко това ме остави със смесени чувства. С изключение на "Hero On Video", харесах всички песни в албума. От друга страна обаче, разхвърлянето на песните на случаен принцип е голяма грешка за мен. Това са два албума в едно. Трябваше поне албумът да бъде издаден на два отделни диска - един със "сериозен" пауър метъл и един за възхвала на хеви метъла, рока, игрите и "гууд тайм-а", с ясно разграничени елементи.
Но в крайна сметка останах много доволен от чутото в "Land of the Crimson Dawn", като дори тази жестока вътрешна разхвърляност не успя да ми развали добрите впечатления. Албумът е страшно силен, повечето песни се запяват веднага, настроението е много високо, а хоровото пеене, двойните каси и типичното евро-пауър звучене могат да се усладят на всеки фен на жанра. Така че ако още не сте чули "Land of the Crimson Dawn", е крайно време да поправите грешката си.
+ + + + +
Веднага запяващи се и забиващи се в главата песни, които да си тананикате цял ден.
С едно-единствено изключение, слаби песни няма. Над час качествен материал!
Пауър метъл - такъв, какъвто си го искаме!
Разнообразен, интересен, трудно омръзващ, даващ за всеки по нещо.
С едно-единствено изключение, слаби песни няма. Над час качествен материал!
Пауър метъл - такъв, какъвто си го искаме!
Разнообразен, интересен, трудно омръзващ, даващ за всеки по нещо.
- - - - -
Ужасно разхвърлян и леко банален/странен откъм тематики.
Лош избор за сингъл и видеоклип...
Лош избор за сингъл и видеоклип...
Подходящо за фенове на:
Dreamtale, Power Quest, Gamma Ray, Helloween, Axxis, Blind Guardian и др.
Автор: BGMario
-=9/10=-
Before the Dawn - 2011 - Deathstar Rising
On
събота, февруари 19, 2011
2
коментара
Държава...: Финландия
Лейбъл....: Nuclear Blast
Отнема....: 41 минути
www.myspace.com/beforethedawnmusic
Туомас Сауконен е музикант за пример и неслучайно спечели наградата за най-добър метъл музикант на Финландия. Има защо - момъкът пее 2 типа вокали и свири на всички необходими инструменти за създаването на метъл продукт. И все пак Before the Dawn не е one-man-band, макар основната (и по-голяма, респективно) част от работата по материала да се извършва от него. Както правилно отбеляза нашият читател Soulblade, работа му върши не само само вокало-басиста, имащ нелеката задача да изпълнява чистите вокали (с която се справя доста добре), а и китаристът на бандата. И така, явно след около 10 години история, Before the Dawn са повече "група" от всякога и отново са на сцената с нов албум. Основният проблем на "Deathstar Rising" обаче е, че ни предлага поредната доза от "същото". Нямаше да направи впечатление ако коя да е от песните в него беше в някой от предните 3-4 албума на бандата. Добрата новина е, че "Deathstar Rising" е с няколко идеи по-интересен от скучноватия си предшественик. Това, за щастие, значи и друго. А именно - че албумът никак не е лош. Мрачен, мелодичен, с не един и два красиви и запомнящи се пасажа и носещ леко готик-метъл настроение. Изобщо - добър, "спретнат", приятен за слушане албум с някой и друг изненадващо сполучлив припев, но без претенция и възможности да стане "бестселър".
+ + + + Плюсове.......:
За пореден път - много приятен за слушане албум.
Страхотни чисти вокали, без които албумът щеше адски много да загуби.
Много сполучливи припеви.
Страхотни чисти вокали, без които албумът щеше адски много да загуби.
Много сполучливи припеви.
- - - - Минуси........:
Още от същото звучене, чуто в последните 3 албума на групата.
Този албум просто плаче за добри клавишни и обрана електроника.
Този албум просто плаче за добри клавишни и обрана електроника.
Подходящо за фенове на:
MyGrain, Noumena, Scar Symmetry, Mors Principium Est и др.
Автор: Testset
-=7.5/10=-
Абонамент за:
Публикации (Atom)
