TODAY'S METAL

FACEBOOK

Стил......: Alternative Metal

        Как да не харесва човек 5FDP? Независимо дали сте на 14 или на 41 години, Five Finger Death Punch със сигурност ще имат какво да ви предложат. Те, също като много други модерни банди, разчитат на добре познатата формула с екстремно пеене в куплетите и чисти вокали в припевите. Само че за разлика от повечето си колеги го правят без нито грам лигавщина. Даже баладите им звучат така, сякаш просто искат да разчувстват няколко наивни тийнейджърки, които после да заведат в бекстейджа. Остава да си зададем въпроса - има ли някаква промяна във формулата в третия студиен албум на лошите "бесни и смъртоносни" момчета от 5FDP?
        Не, няма. "American Capitalist" залага на същата формула, която направи групата толкова популярна още от първия й албум "The Way of the Fist". Хубавото е, че за разлика от определения за "леко разочароващ" от много фенове "War Is the Answer", нещата са се върнали на мястото си и пичовете отново удрят с възможно най-голяма сила. Както и в предните два албума, тук също началото е просто отвяващо! Заглавната "American Capitalist", размазващият сингъл "Under And Over It" и бъдещият хит "The Pride" няма как да ви оставят да си седите мирно на табуретката. В тези около 10 минути са се събрали двойни каси, динамика, зверски ритъм, запомнящи се припеви, китарни сола и такова огромно количество енергия, че лампата ви ще започне да примигва, бюрото ви да се тресе, а хлебарките от вас ще емигрират у съседа ви, ще му изядат котката и ще си ушият търлъци от козината й, след което ще ви донесат един хляб "Добруджа" в знак на примирие. След тези 3 песни обаче идва леко понижаване на темпото (и на река Дунав в сантиметри) алт-рок ориентираните "Coming Down" и "Generation Dead". Затишието обаче е сравнително кратко, защото между тях седи злокобната и страшно агресивна "Menace. Двойните каси не спират и в сравнително мелодичната "Back For More" и си дават почивка чак в рязко идващата балада "Remember Everything", в която можем да чуем не само как Иван се извинява на семейството си за всичко (!), а и дори малко цигулки. За следващата в списъка "Wicked Ways" обаче не бих могъл да кажа много добри думи, тъй като просто не си харесах структурата й. Не ме грабна нещо, ама карай, опитват различни неща пичовете, не е болка за умиране. "I'll Fall" също не ме впечатли прекалено много, макар да не беше никак лоша, но просто имах чивството, че вече съм я чул веднъж в албума. За сметка на това пък "100 Ways To Hate" закри подобаващо "American Capitalist" - с мощен ритъм, двойни каси, енергия и малко по-различна структура от тази на останалите песни в албума.
        Мда, и аз не обичам track-by-track ревютата, но 5FDP не са коя да е банда, пък и само 10 песни... дано сте изтърпяли да прочетете по нещо за всяка ;-) Но както и да е. Препоръчвам ви искрено да чуете "American Capitalist", защото ще ви зареди с много енергия, няма да ви остави безразлични и ще ви накара да куфеете и пеете (защото в интерес на истината всяка дума На Иван се чува кристално ясно), независимо дали сте млад или стар метъл фен и независимо дали слушате алтърнатив, хардкор или хеви метъл. А тези от вас, които останаха разочаровани от "War Is the Answer"... е, този път това няма да се случи.

Енергия, двойни каси, сола, мощ, ритъм, мелодичност, агресия, експлозивност.
Идеална, чудесно изчистена продукция.
Страшните лирики на Иван са ясни и отчетливи, независимо дали крещи или пее чисто.

Slipknot, All That Remains, Stone Sour, Trivium, Chimaira и др.

Стил......: Melodic Death Metal

        Приятно е човек да види, че лейбъл като Lifeforce Records опитва да върне на преден план добрия стар 90-тарски мелодет, предлагайки ни албуми от групи като Nighrage, Omnium Gatherum и естествено, поводът да четете тази статия - отдавна познатите на феновете на жанра немци от Night In Gales, чиито нов албум "Five Scars" излиза официално в началото на ноември.
        Нека започнем с това, че този албум ще се услади на професионалните критици. В общи линии, човек трудно може да намери за какво да се хване, за да не го оцени високо. "Five Scars" е първият албум на груапта от 10 години насам и съдържа в себе си всички елементи, които направиха Night In Gales успешна банда през годините - техниката, мелодичността и разбира се, онова типично шведско олд-скул мелодет звучене и структуриране. Добавени са и немалко чисти вокали, но не в нашумелия в последно време поп-стил. Странното при тези чисти вокали обаче е (колкото и да са малко), че звучат като отделно добавени в общия микс и са приглушени до голяма степен, особено в песни като "Life Denied". Също така не можем да не забележим и че през цялото време от тях се чува едно странно ехо, което може и да звучи добре в най-мелодичната песен в албума "Days of the Mute", но не и в другите тракове. Накрая някак... остава чувството, че на Night In Gales или не им отиват чистите вокали, или не знаят как да ги използват пълноценно.
        Ако оставим вокалите настрана обаче, вече става крайно трудно да се оплачем. Китарите и ударните са изсвирени изключително професионално, сменят постоянно темпото и даже си мисля, че ако погледнем нотния лист на Йенс и Франк Бастен дори за една песен, ще се изпотим 100 пъти, докато го разберем. Звученето на барабаните пък неведнъж ми напомни за Bloodbath по някаква незнайна причина, но след като си "прочетох урока" разбрах, че не съм се лъгал, просто защото продуцент на албума е Дан Суоно (Edge of Sanity, Bloodbath и други).
        За добро или зло обаче, тук рядко гледаме на албумите като професионални критици, а по-скоро като фенове. А именно като такъв и като човек, който обожава мелодичния дет метъл, не мога да кажа, че "Five Scars" ще направи огромен пробив в сърцата на феновете. Със сигурност ще се хареса и на другите почитатели на добрия стар мелодет, но уви, трудно ще ги изненада. В крайна сметка - албумът е солиден, силен и много музикантски и ако беше издаден преди около 10 години, вероятно днес Night In Gales щяха да служат за пример и сравнение как се прави мелодет по учебник. Но според най-обикновеното ми фенско субективно мнение - нещо просто му липсва, за да се превърне в масов (и касов) хит.

Мелодет като по учебник.
Честа смяна на темпото, китарна техника, солиден звук.
Открояващо се страхотни песни като "Days of the Mute" и "Whiteout".

Nightrage, At the Gates, Duskfall, Immortal Souls и др.