Стилът: Thrash Metal
От/Год: Германия, 2017
Лейбъл: Nuclear Blast
След като стабилно поекспериментираха през 90-те, Kreator се завърнаха с гръм и трясък с "Violent Revolution" през 2003-а и оттогава залагат на все същата работеща формула и просто не могат да сбъркат. "Phantom Antichrist" беше поредният им отвяващ албум, а "Gods of Violence", донякъде очаквано, продължава тази традиция.
Това твърдение се доказа само́ много бързо с откриващия трак (никога не броим безмислените интродукции) "World War Now" - агресивна, бясно разкуфяваща траш метъл резачка, каквато можем да очакваме само от Kreator. Куфеенето бива прекъснато само за малко от изненадващо включваща се мелодична част, следвана от бясно китарно соло. Горе-долу по това време става ясно, че този албум ще включва и някои изненади и затова с нетърпение продължих нататък. Сингълът "Satan Is Real" сваля малко темпото, но не и агресията, а припевът му със сигурност ще бъде крещян с години напред по бъдещите концерти на групата. Скоростта се вдига отново с "Totalitarian Terror" и нейните мощни двойни каси, избеснял Миле и учудващо мелодичен и запомнящ се припев. Тук важен е и текстът, който говори за различните форми на тоталитарно управление, радикализацията и нуждата от революция. Освен всичко това, песента би била и идеален саундтрак за палеж на Партийния дом.
Дотук много добре, но като цяло - нищо неочаквано. Тъкмо тази мисъл ми мина през главата и дойде заглавната, 6-минутна "Gods of Violence". Песента започва с близо 1-минутно акустично интро с леки ориенталски мотиви и преминава в химноподобен напев "We! Shall! Kill!", но на преден план излиза зашеметяващата китарна работа, особено след средата. Още праволинеен, но свръхмощен и агресивен траш идва с "Army of Storms", "Side by Side" (в чийто край чуваме чистите вокали на Миле) и започващата със зловещо интро "Lion With Eagle Wings", в която страхотният, скоростен галопиращ бридж води до нов мелодичен припев. Феновете на индъстриъл влиянията в "Renewal" пък ще избеснеят от кеф на маршовата "Fallen Brother", чийто основен риф може спокойно да мине и в албум на Rammstein, да речем. Неочаквани залитания към 80-арския хеви метъл (и в частност - към Manowar и Judas Priest) чуваме в нетипичната за Kreator "Hail to the Hordes", а чисти ендорамски вокали и явни мейдънизми (и в рифовете, и в ритъма) долавяме в дългия 7:26 минути закриващ епос "Death Becomes My Light".
За да обощим - първите 3-4 композиции са типичен Kreator и това е супер. Във втората половина обаче се крият истински приятните изненади, където Kreator ни показват, че не са просто поредната траш банда, която отбива номера, опитвайки се да издои феновете си с компромисен и праволинеен материал. Намигванията към "Endorama" и "Renewal" си личат отдалеч, а влиянието на 80-арския хеви метъл идва в най-неочаквани моменти. Точно затова "Gods of Violence" ми харесва дори повече от "Phantom Antichrist" - хем има достатъчно траш, хем... не е само това. И това е само още една причина да смятаме Kreator са велика група.
+ + + + +
Стабилна доза мощен, разкуфяващ, бесен (или иначе казано - типичен) Kreator-ски траш.
Много приятни изненади във втората половина на албума.
Готини намигвания към "Renewal", "Endorama", че дори и към 80-арското хеви.
Блестяща китарна работа, особено в заглавния трак.
- - - - -
Много приятни изненади във втората половина на албума.
Готини намигвания към "Renewal", "Endorama", че дори и към 80-арското хеви.
Блестяща китарна работа, особено в заглавния трак.
- - - - -
2-3 не толкова откряващи се, по-праволинейни и по-лесно забравими композиции.
IF YOU LIKE
Slayer, Sodom, Destruction, Tankard, Exodus, Overkill и др.
Автор: Testset
[9/10]
