ЖАНР: Modern Melodic Death Metal
ОТ/Д: Дания | 14.08.2026
ОТ/Д: Дания | 14.08.2026
ЛЕЙБЪЛ: Mighty Music
ОТНЕМА: ~58 минути
ОТНЕМА: ~58 минути
-
About TMB
BGR: Today's Metal е сайт за метъл ревюта с идеална цел, създаден през 2011-а година, за да популяризира модерната метъл сцена. Нашата цел - бързо и лесно да разберете става ли нещо ново за слушане или не!
ENG: Today's Metal is a non-profit webzine for metal reviews, established in 2011 with the purpose of promoting the modern metal scene. Our goal - to quickly let you know if a new metal album is worth your time!
[FACEBOOK] [INSTAGRAM] [YOUTUBE] [TWITTER] [E-MAIL]
Показват се публикациите с етикет raunchy. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет raunchy. Показване на всички публикации
Raunchy - Vices.Virtues.Visions
On
петък, ноември 07, 2014
0
коментара
От/Год: Дания, 2014
Лейбъл: Massacre Records
През 2014-та Raunchy отбелязват своята 20-та годишнина като група. И макар за това време да имат само 6 албума (реално започват да издават през 2001-ва) и да трябваше да чакаме 4 години за нов материал, тези датчани за пореден път ни убеждават, че просто няма как да разочароват. За тези 4 години обаче групата успя да се раздели с Каспер Томсен (екстремни вокали) и да привлече Майк Семески от The HAARP Machine, а Йепе и Йеспер издадоха албум със страничния си проект Vega Nova (виж ревю).
"V.V.V" звучи като логичен и добре развит наследник на "A Discord Electric". Още по-изпипан, още по-разнообразен, още по-мелодичен и още по-смел откъм електроника, този албум се очертава като един от най-силните за сезона. Най-лесният начин да потвърдя думите си е да ви накарам да чуете песни като "Truth Taker" и "The Castaway Crown", които са показателни за нивото на албума. В техните разнообразни (и неследващи изтъркани формули) структури по великолепен начин се съчетават модерен мелодет с ярки електронни лийдове и свръхмелодични припеви. В "The Castaway Crown" смелият размах стига дори до използването на "clap" ефекти (типични за електронната денс музика) в припева, които дават допълнителен заряд на и без това супер енергичното парче. "Digital Dreamer", "Luxuria" и "Eyes of a Storm" пък са други супер мелодични, здрави и раздвижващи тракове от този тип.
Както виждате, албумът е дълъг над час, а парчетата в него са само 11. Какво значи това? Дълги композиции, разбира се. Повечето песни в албума са дълги по около 5 минути, но някои от тях се открояват с по-голяма дължина, дълбочина и епичност. Така например "Never Enough", "Anasthesia Throne" и "I, Avarice" клонят 6:30 минути, "Clarity" минава границата от 7, а великолепният финал "The Singularity Heart" наближава 8. Именно последната композиция е и сред най-силните в албума и явно заради това дължината ѝ изобщо не се усеща.
Не е лесно веднага да сетя за друга група в жанра, която по толкова умел, смел и модерен начин да съчетава толкова много елементи, мотиви и настроения в музиката си. Екстремните вокали на Майк работят в магичен контраст със страхотното мелодично пеене на Йепе, тежките китари се допълват с мощната електроника, а във всяка нова минута се появява по един нов елемент, нова "чупка" (или нова "врътка" на сценарен жаргон), която да задържи интереса на слушателя и да направи така, че този час да се изниже абсолютно неусетно. Като цяло обаче за такива албуми или трябва да се пише прекалено много, или просто да се слуша. Надявам се, че горе-долу съм ви дал някаква представа какво ви очаква, но просто няма как да ви разкрия всяка изненада и всеки готин момент в "V.V.V" - просто защото такива има в изобилие.
+ + + + +
Великолепна работа в композиционно отношение - няма място за пълнеж и скука.
Изключителен контраст между екстремните и мелодичните вокали.
Още по-смел размах, повече разнообразие и дълбочина, по-развита електроника.
Над час материал, който не само минава неусетно, а и те кара да искаш още.
Половината песни в албума директно си клонят към гениални.
- - - - -
Изключителен контраст между екстремните и мелодичните вокали.
Още по-смел размах, повече разнообразие и дълбочина, по-развита електроника.
Над час материал, който не само минава неусетно, а и те кара да искаш още.
Половината песни в албума директно си клонят към гениални.
- - - - -
Не всеки може да отдели повече от час само на един албум.
Всички парчета може да са страхотни, но май-май няма силно открояващ се хит.
Всички парчета може да са страхотни, но май-май няма силно открояващ се хит.
IF YOU LIKE
MyGrain, Mercenary, Sybreed, The Interbeing, MaSu, Mnemic, A Life Divided и др.
Автор: Testset
[10/10]
[OUTSIDE!] Vega Nova - Lovesongs For The Dead
On
четвъртък, януари 17, 2013
4
коментара
Знаете ли датската модерна/електро метъл банда Raunchy? Ако отговорът е "не", значи трябва да побързате да я чуете, но ако отговорът е "да", тогава е възможно да се учудите, че нейните вокалист (Йепе Кристенсен) и китарист (Йеспер Тилстед) имат нов страничен проект, който се нарича Vega Nova и който не е особено "метъл". Vega Nova всъщност е електронно-базиран рок, напомнящ за силно олекотена версия на Raunchy с повече електроника, по-малко и не чак толкова тежки китари и изцяло чисти вокали.
Искам да ви запозная с този проект, защото той чисто и просто е супер свеж и извънредно приятен за слушане, особено в моментите, когато от часове слушате тежка музика и имате нужда от нещо по-леко, а от идеята за досаден радио-поп ви заболява корема. Много добра представа за цялостното звучене на "Lovesongs For the Dead" можете да добиете от сингъла "Daylight" и "Try This At Home". Те ще ви подготвят подобаващо за всичко, което можете да чуете в албума, за да не се изненадате нито от мелодичното и силно електронно звучене на "Serene" и "Revertigo" (където Йеспер показва своя много широк вокален диапазон), нито от типичното синт-рок звучене в "Bliss" и "Astral Plane", нито от баладичните и почти поп-залитания в "Let Go" и "Vaxeene". За ентусиастите пък е добавен и ремикс на "Daylight", направен от не кой да е, а от Drop от Sybreed.
Цялостното ми впечатление от този дебют на Vega Nova е дори по-добро, отколкото очаквах. Без да се замислям, вече няколко поредни дни си слушам албума на път за офиса и както някои биха се изразили - този албум просто "влиза добре" (без асоциации, плийз). Неангажиращ, мелодичен, пълен с много зарибяваща и странно мрачна електроника, LSFTD се очертава като един от първите изненадващо приятни дебюти за 2013-та година. Естествено, винаги бих предпочел нов материал от Raunchy вместо него, но в това чудо тук... има нещо. Затова моят съвет е прост - не позволявайте на скептицизма си да ви попречи да хвърлите едно ухо на Vega Nova. Защото както е казал поетът/геният: "Който играй - пичели, който не играй - ни пичели".
+ + + + +
Плавно ходене на ръба между синт-рока, електро метъла и... дарк/колд-уейва?
Приятен за слушане, неангажиращ, с лесно (и неусетно) забиващи се в главата композиции.
Йеспер показва доста широк диапазон на пеене.
Електроника за чудо, приказ и пример.
Приятен за слушане, неангажиращ, с лесно (и неусетно) забиващи се в главата композиции.
Йеспер показва доста широк диапазон на пеене.
Електроника за чудо, приказ и пример.
- - - - -
Мога да се лиша от фалцетите на Йеспер без да се замислям.
Някои ненужно олекотени парчета в края, от които просто доскучава.
Някои ненужно олекотени парчета в края, от които просто доскучава.
IF YOU LIKE
A Life Divided, Raunchy, Lauri Ylönen, The Birthday Massacre, Linkin Park и др.
Автор: [OUTSIDE!]
[N/A]
Абонамент за:
Публикации (Atom)
