От/Год: Финландия, 2014
Лейбъл: Raw Entertainment
Нека ви питам нещо - имате ли навика да се ориентирате за това колко време е минало според някой важен за вас момент в музиката, или това си е лично мое извращение? Чувствате ли се стари като се сетите, че Rammstein вече са група на повече от 20 години? Или че Metallica дебютираха преди повече от 30? Аз си имам няколко такива албума, по които се ориентирам времево. Един от тях е дебютният на Black Light Discipline, излязъл през 2008-ма. Тогава с всякакви легални и нелегални методи промотирах тази група наляво и надясно из България и сякаш това се случи вчера, а не преди 6 години... но карай да върви. Нека чуем какво са ни приготвили BLD в третия си студиен албум!
Тези симпатични финландци са един от малкото съвременни източници на качествен индъстриъл метъл и вече имат зад себе си два изключително силни албума. С тях групата сама си постави много висока летва и може би затова сега ми се струва, че новият им "Death by a Thousand Cuts" не успява да я надскочи. Албумът залага на вече познатото звучене и като цяло е добър, но някои от песните в него просто не ми се струват достатъчно силни. Но за тях след малко, защото е едно първо да спомена случаите, в които BLD са уцелили десетката. Това са силно електронната "Look At Me Now", хитово звучащата "The Way We Wanted", сингълът "Under the Knife", финскоезичната (първа за групата на родния им език) "Syviin Vesiin" и нетипичната, напомняща за мюзикъл "First Sign". "On Fire" и "Freaked" също са приемливо добри композиции, но поне аз намерих за доста скучна една поредица от 4 песни в края на албума, включваща "Electronic", "Hell Is Around the Corner", "Afraid of Tomorrow" и "The Time Is Now". В тях липсва онази толкова типична за BLD енергия, темпото осезаемо спада и като цяло - точно в тези парчета няма да можем да открием силните страни на BLD.
Както казах и по-горе, групата залага на вече утвърдения си стил, съчетаващ мелодичен метъл с голямо количество електроники, носещи далечен денс-отенък, но си личи, че BLD търсят и развитие. Това си личи най-вече при клавирите (Яне Канкунен), които са още по-разнообразни и играят все по-важна роля в изграждането на музиката на групата, но и при вокалите на Тони Валха, който продължава да експериментира зад микрофона с различни вокални техники. Всичко това прави DBATC идеален за феновете на студения скандинавски електро метъл и на групи от сорта на Turmion Kätilöt, Ruoska, Deathstars и Fear of Domination. И макар поне аз да не намирам този албум за по-добър от предшествениците му, вие в никакъв случай не бива да го подценявате и подминавате, ако се имате за фен на този жанр.
+ + + + +
Пореден албум за BLD, пълен с модерно звучащи, раздвижващи, зарибяващи парчета.
Има осезаемо развитие при вокалите и клавишните (електрониката).
Страхотни мелодии и "куки", които лесно се забиват в мозъка за дни напред.
- - - - -
Има осезаемо развитие при вокалите и клавишните (електрониката).
Страхотни мелодии и "куки", които лесно се забиват в мозъка за дни напред.
- - - - -
Предпоследните 4 песни не са особено силни...
За трети пореден албум продължавам да твърдя, че барабаните могат да звучат и по-добре.
За трети пореден албум продължавам да твърдя, че барабаните могат да звучат и по-добре.
IF YOU LIKE
Turmion Kätilöt, Ruoska, Deathstars, Fear of Domination, Scorngrain и др.
Автор: Testset
[7/10]
