ЖАНР: Progressive/Art Pop/Post-Metal
ОТ/Д: Англия | 09.05.2025
ОТ/Д: Англия | 09.05.2025
ЛЕЙБЪЛ: RCA
ОТНЕМА: ~57 минути
ОТНЕМА: ~57 минути
Харесвам Sleep Token. В същото време не харесвам Sleep Token. Те са група на контрасти и ми се струва, че имам перфектното отношение към тях. Мненията за тях също са полярни и съм тествал нарочно реакциите на други хора като кажа че ги (или не ги) харесвам. Едните ми обясняват как "То това не е метъл", а другите ми казват, че ако не ги харесвам, значи просто не ги разбирам и не съм достатъчно душевно дълбок за тях. А пък аз им харесвам някои неща (много при това), а други ме карат да се чудя как е възможно една и съща група да прави подобни шедьоври и подобни бози в един и същи албум. И проблемът не е в контраста между "това е тежко" и "това е твърде леко". Не е това. "Aqua Regia", например, е лека, няма жица, но е зверски яка. Музикантите пък са феноменални добри. Къде е проблемът тогава?
Не исках да използвам фразата "тикток рок" за Sleep Token, но за този албум май ще се наложи. Защото откакто станаха известни, Sleep Token направиха нещо, което много други метъл артисти също направиха - повярваха си, че правят висше изкуство и изгубиха кои са всъщност. Случи се и с BMTH след прекрасния "Sempiternal", случи се и с Bad Omens, случи се и сега със Sleep Token и с целия хайп около тях, ютуб реактърите и фанатичната фенбаза. И ето как изведнъж имаме една група, която не знае какво да прави с тая рязка слава и с целия тоя хайп.
"Even In Arcadia" има силни и слаби страни, но слабите този път определено надделяват. Казвам го чисто субективно, защото обективно пичовете знаят как да композират песни и, повтарям се, са феноменални музиканти. Първият сингъл "Emergence" се развива адски добре и е наистина страхотна песен. Да, предпочитам онази радио версия с изрязаните излишъци (ох, колко много я предпочитам!), но и в цялата си ненужна дължина песента пак е добра. Съчетанието между арт поп, рап и метъл е в точните пропорции и ми даде надежди, че албумът ще е жесток...
... само че не е. Повече от половината албум спокойно можеше да е албум на Молец. Мрънкащи вокали с аутотюн, евтини бийтове, малко рапче, само един периодично провикващ се овчар липсва, иначе наистина щеше да е албум на Молец. Сериозно, чуйте "Past Self". Ясно, че Sleep Token са безжанрови, но сериозно ли това е най-доброто, което са измислили? Останалите парчета не са много по-различни, даже това поне е ритмично и сравнително енергично. Но иначе формулата повтаря до умора едно и също - баладки, аутотюннато мрън-мрън, половин минута жица с прог барабани и край. И като казах барабани - адски нелепо е да имаш ебати барабаниста на разположение и 60% от ритъм секцията в албума да е от семплирани бийтове.
Прехвалената "Caramel" пък звучи повече като песен на Ед Шийрън, отколкото като песен на Sleep Token и ми е обидно, че групата, създала "The Summoning", пълни цял албум с подобни тракове. И знаете ли кво? Даже тежката част в песента е шит. Запитайте се - щяхте ли да слушате тоя албум, ако музиката в него звучеше ексклузивно като в тежката част на "Caramel"? Разбирам играта на контрасти, но това тук си е отбиване на номера.
8 от 10 парчета в албума са балади. Ми... не е нормално. Не че другите две са супер бързи и не че всички балади са лоши, ама аз толкова не съм се прозявал на албум никога през живота си. Отварящата "Look To Windward" е супер, а последните 3 минути на затварящата "Infinite Baths" са най-добрите в албума (въпреки нелепите крясъци на Vessel), но защо трябваше да чакам толкова време, за да усетя истинската мощ на Sleep Token?! А и все пак съдим този албум от позицията на метъл медия, та не е много фън да се радваме като чуем китари - някак очакваме те да са в основата на музиката. Защото такива не само липсват в много от песните, а и са само малка част от композициите. И да им се радвам така, сякаш за пръв път чуваме китари в живота си... не ни отива някак.
Засега остава да си пускам предния и най-вече по-предния албум и да си спомням защо изобщо тръгна целия хайп около Sleep Token. Къде отиде поетичната дълбочина от "Alkaline"? Как се стигна от нея до тези плитки псевдоартистични отбивания на номера тук? Да, Vessel е емоционален, текстовете са добри, но ако исках само текст, щях да си отворя книга с поезия. Те и на Молец текстовете не са лоши реално. Ама ако исках да слушам Молец с малко китари - щях да го дам като prompt на изкуствения интелект. За протокола - не искам.
- Testset
4/10
Доста зле написано ревю. Да, съгласен съм, че албумът не Ви допада, но нужно ли е да бъде написано толкова...селско? Доста от нещата, които споделяте тук изобщо не са верни. Ако бяхте направили някакъв тип рисърч, може би щяхте да видите, че "бийтчетата", които толкова не харесвате, са написани от същия велик барабанист. Той и Vessel са хората, пишещи текст и музика в тази банда.
Тъй като изтъкнахте и втория албум на бандата, по-скоро ще Ви помоля отново да си пуснете Mine, The Love You Want или Descending и тогава да кажете как те не са поп, а тези в "Even In Arcadia" са поп? Или при едните може, при другите не?