TODAY'S METAL

Ревюта от и за съвременния метъл фен

  • About TMB

    BGR: Today's Metal е сайт за метъл ревюта с идеална цел, създаден през 2011-а година, за да популяризира модерната метъл сцена. Нашата цел - бързо и лесно да разберете става ли нещо ново за слушане или не!

    ENG: Today's Metal is a non-profit webzine for metal reviews, established in 2011 with the purpose of promoting the modern metal scene. Our goal - to quickly let you know if a new metal album is worth your time!

    [FACEBOOK]        [INSTAGRAM]        [YOUTUBE]        [TWITTER]        [E-MAIL]

Callejon - Fandigo

Posted by Today's Metal Crew On събота, август 05, 2017 0 коментара

Стилът: Alternative Rock/Post-Hardcore
От/Год: Германия, 2017
Лейбъл: People Like You Records
Отнема: ~51(+10) минути


Айде още една метълкор група реши да направи рязък жанров завой и да издаде албум с изцяло ново звучене. Вярно, че в последно време Callejon не правеха кой знае колко велики неща и с метълкора си и очевидно имаха нужда от промяна на посоката, но... това ли наистина е правилната нова посока? Крещящите вокали са намалени с около 95%, звученето е цялостно олекотено, частично електронизирано и ненужно баладизирано. Значи ли обаче това, че "Fandigo" е провал?

Донякъде, но не съвсем. Колкото и да е странно, "Fandigo" не е толкова лош, колкото загатва, че ще бъде в първите си два трака. По-точно казано, не всички песни в албума са толкова зле, а една определена бройка дори са си много добри. Уви, количествено са доста по-малко от слабашките композиции, за които ще ви разкажа след малко, защото сега искам да започна с хубавото. То идва най-вече с тежките китари в "Pinocchio" и "Nautilus", както и в епичното звучене на дългата 6:32 минути "Fandigo Umami" - единствената песен в албума с малко повече крещящи вокали и, колкото и преувеличено да звучи - една от най-добрите песни в кариерата на Callejon изобщо. Повечко китари можем да чуем още в песни като "Monroe", "Noch einmal" и "Mein Gott ist aus Glas", но композициите не са чак толкова впечатляващи, а и фактът, че изобщо трябва да търсим къде има китари в албум на Callejon е леко потискащ.

Още по-потискащо обаче е началото на този албум и следващата поредица от разочарования в средата му. "Der Riss in uns" отваря албума с баладична меланхолия и по-скоро звучи като досадно 4-минутно интро, в което вокалистът BastiBasti мрънка над микрофона, а следващата "Utopia" е лекичък и неприятно хаотичен трак, който ме накара да се замисля защо Callejon са решили така сами да си кастрират звука. "Hölle Stufe 4" пък може би щеше да ме зарадва, ако след мазната електроника в куплетите си избухваше с тежки китари, но те така и не се появиха, оставяйки потенциала на песента неразгърнат. Е, китари имаше, но в един напълно нелогичен мелодичен припев, който само допълнително ме разочарова. Измрънканите поп-рок баладки "Das gelebte Nichts" и "Mit Vollgas vor die Wand" съвсем ми убиха кефа от слушането, а досадно еднообразната "Nautilus", макар да се опита да оправи нещатас малко повече китарки и дори малък опит за крясъци, хич не се справи със задачата и от нея само си пролича колко са се обезверили Callejon.

Честно казано, даже не съм толкова разочарован, колкото ми е жал за Callejon на този етап. Виждам, че искат да променят нещо, да се освежат, да спечелят нови фенове, да експериментират, но поне на мен ми се струва, че просто са изгубили хъса си, след което са изгубили и себе си в посредствеността, с която са запълнили повече от половината "Fandigo". Приятен бонус е кавърчето на "People are People" в лимитираното издание, както и припомнянето, че "Fandigo Umami" е наистина адски яка песен, която показва, че Callejon могат и много, много повече. Да им се чуди човек защо не са направили целия албум в тази посока, а са го нахакали със скучни пълнежи и мрънкане. Уви, не са първите, а няма и да са последните.


+ + + + +
Една от най-яките песни на групата изобщо е в този албум.
Любопитен опит за промяна, който може и да се хареса на доста фенове.
Безспорно разнообразие откъм подходи, настроения и стилове.

- - - - -
Още една метълкор банда, рязко олекотила звученето си (без да е за добро).
Дълги поредици от разочарования, които не заслужават името Callejon пред себе си.
Балади, мрънкащи вокали, меланхолия и куп неуспешни експерименти.

IF YOU LIKE
Bring Me The Horizon, A Life Divided, Narziss, Eskimo Callboy и др.

Автор: Testset
[3.5/10]

Eisbrecher - Sturmfahrt

Posted by Today's Metal Crew On вторник, август 01, 2017 4 коментара

Стилът: Industrial Metal/NDH
От/Год: Германия, 2017
Лейбъл: Sony Music/RCA
Отнема: ~54 минути


Eisbrecher израснаха адски много и консистено продължават да издават здрав албум след здрав албум. NDH феновете вече отдавна не ги ползват за "заместител", докато чакат нова музика от Rammstein, защото Eisbrecher просто са най-добрата активна група в жанра в последните години. "Sturmfahrt" пък е новото доказателство за израстването им и излизането извън рамките на обикновения, пък бил той и добър стар NDH. Не ме разбирайте погрешно - Eisbrecher продължават да са си Eisbrecher, но по-задълбочените фенове ще усетят и лека промяна в звученето им този път, особено когато стане време за експерименти.

Всичко започва с ударния сингъл "Was ist hier los?", който напълно заслужено е избран за такъв и още по-заслужено открива албума. Композицията е може би най-добрата в албума, но тук вече много зависи и коя страна на Eisbrecher предпочитате да слушате. Следвата "Besser" сваля малко агресията, изключва електрониката и завива повече към рока, но запазва тежкото китарно звучене. Веднага след това заглавната "Sturmfahrt" връща NDH звука на пълни обороти и удря с мощен, леко симфоничен припев. И ето тук вече идва първата изненада за мен - "Das Boot". Филм, който дори да не сте гледали, вероятно сте чували под формата на саундтрак някъде. И именно с него се заиграват Eisbrecher, но... поне аз слушах албума вече близо 20 пъти (да, рядко се случва, но се случва) и няма друга песен, която да пропускам толкова често. Една от причините за това е и че следващата песен е друг мой албумен фаворит - мачкащата с тежка, мазна електроника, роботизиран ритъм и мощни ниски китари "Automat", а някак много плавно след нея идва и кавърът на "Eisbär" на Grauzone - песен, на която доста NDH (и далеч не само) групи се изреждат с кавъри от години насам и беше въпрос на време логичното да се случи и Eisbrecher също да я подхванат. Резултатът, очаквано, е доста добър, макар аз да харесвам повече версията на Stahlhammer.

Първата половина на албума завършва с някак купонджийската "Der Wahnsinn", а втората сваля оборотите с "Herz auf", в която започва все повече да се усеща, че Eisbrecher са решили да разчитат все по-малко на електронното звучене в доста от песните в "Sturmfahrt". Така де, не е като съвсем да няма електроника, но този път тя определено е по-малко. Бойната "Krieger" също залага на повече чисто китарно звучене, макар и да има доста явни електронни включвания сред насечените рифове куплетите, но тенденцията става все по-ясна с напредване на албума. Тя продължава и с "Das Gesetz", която доста напомня по настроение и звучене на "Verrückt", но... с по-малко електроника. Баладката "Wo geht der Teufel hin" пък напомня по звучене на почти естрадните балади на Unheilig, а "Wir sind Rock'n'Roll" ни дава да разберем къде е била досега цялата електроника, но това не е особено добра новина, тъй като е малко странно песен с подобно заглавие да не съдържа почти никакви китари и подобно... меко казано странно звучене. "D-Zug" оправя нещата и удря с леко 80-арски електронни куплети и здрав, но мелодичен припев с тежки китари, а "Das Leben wartet nicht" закрива албума, съчетавайки баладично темпо и ударен припев с тежък насечен риф и електроника.

Все още не съм сигурен дали намаленото количество електроника в близо половината композиции в албума е знак за "израстване" над досегашната норма или чисто и просто опит Eisbrecher неусетно да "изчистят" звука си и да дадат повече път на китарите. Знам обаче, че електрониката е неразделна от звученето им и колкото и да ми допада суровия звук на "Der Wahnsinn" и "Besser", все си мисля, че въпросните парчета щяха да са още по-добри с повече електроника в тях. Eisbrecher знаят как да боравят с нея и далеч предпочитам да я разпределят балансирано, отколкото да я "пестят" и после да я изливат наведнъж в странни песни като "Wir sind Rock'n'Roll". И въпреки това мое леко притеснение, просто не мога да скрия, че "Sturmfahrt" е поредният им силен албум, с който затвърждават позицията си на най-добрата активна NDH група в момента - пък дори и да се опитват да избягат от това вече поостаряло определение за музиката им.


+ + + + +
Куп мощни тракове, затвърждаващи Eisbrecher на върха на NDH сцената в момента.
Хем типично и познато, хем леко променено и някак по-"зряло" звучене.
Завидно постоянство в силата и качеството на музиката, която тази група издава.
Тотално хитови тракове като "Was ist hier los?", "Automat" и "Sturmfahrt".
Близо час качествен, разнообразен материал.

- - - - -
Намаленото количество електроника не пречи чак толкова, но определено и не помага.
2-3 осезаемо по-слаби и/или странни композиции.

IF YOU LIKE
Rammstein, Megaherz, Oomph!, Unheilig, Stahlmann, Maerzfeld, A Life Divided и др.

Автор: Testset
[8/10]