Стилът: Pop Rock/Dance
Преди да кажете "Какво търси това тук?!" пояснявам - прес релийзът към промото ни твърди, че Tokio Hotel са една от най-успешните германски рок (!) банди в последните 20 години. А щом е рок - защо пък и ние да не напишем нещо за албума? Но да, правилно - има уловка. Това в най-добрия случай ще да е поп-рок. Нали се сещате, това е оная банда с гримираните момченца, дето пееха на немски, имаха китари и 9-годишните ги мислеха за метъл. Само че това и поп-рок не е. Дръжте се здраво, защото това може и да е най-гадния албум, който някога сте чували.
Няма да крия - никога не съм харесвал Tokio Hotel, дори когато все още бяха някакъв вид рок банда. Гледах няколко техни видеа почти насила, за да ме убедят, че вокалистът им Бил Каулиц е от мъжки пол, защото пичът се гримираше и изглеждаше досущ като една шестокласничка от моя блок (фенка на "емо" модата и сръбската чалга). Но минаха години и Бил вече прилича по-скоро на Азис. И даже прави и музика с подобна стойност.
Ще трябва да разочаровам и старите фенове на Tokio Hotel (които вече може да са навършили пълнолетие), защото любимците им вече правят поп-денс. Няма майтап, "King of Suburbia" е поп-денс албум, който обаче не е добър дори за поп-денс стандартите. И може да бях погнусен от "Girl Got a Gun" и малоумното му мастурбаторско видео, но... хора, това е най-добрата песен в албума. Ако си мислите, че това е дъното, дълбоко се лъжете. Tokio Hotel копаят дъното с минни багери и достигат нечувани музикални низини. Инстинктът да се застреляш идва с плашеща сила още в самото начало и се засилва в геометрична прогресия с всеки следващ трак. А ако още не сте потърсили пистолета след фалцетната и фалшиво измрънкана пиано балада "Run Run Run" (чувам "Аnd I мрън мрън мрън мрън мрън мрън мрън..." в припева), ще ви е наистина трудно да се удържите в "Love Who Loves You Back". Заглавната "King of Suburbia" пък нагло заимства мелодията от "Smalltown Boy" на Bronski Beat, а до края на албума ни чака материал, типичен по-скоро за изпълнителки като Ke$ha, като изключим само другата фалшиво изпята балада "Invaded". Китари с дисторшън пък има единствено в "Stormy Weather", макар че трудно се чуват изпод тоновете електроника и autotune.
Най-неприятната част от това музикално мъчение е излишната сексуалност в текстовете и клиповете. Или ще се мастурбира, или ще се прави оргия (бисексуална, ако някой го грее), или нещо друго. Просто е гадно за слушане, а да не говорим колко е гадно за гледане. Пак казвам - този албум няма достойнства дори като за поп-денс. "Tik-Tok" на Ke$ha е като патриархален шедьовър в сравнение с което и да е от недоразуменията в "King of Suburbia". И все съм слушал гадни албуми, но този вече тотално чупи гадомера.
+ + + + +
От/Год: Германия, 2014
Лейбъл: Universal
Преди да кажете "Какво търси това тук?!" пояснявам - прес релийзът към промото ни твърди, че Tokio Hotel са една от най-успешните германски рок (!) банди в последните 20 години. А щом е рок - защо пък и ние да не напишем нещо за албума? Но да, правилно - има уловка. Това в най-добрия случай ще да е поп-рок. Нали се сещате, това е оная банда с гримираните момченца, дето пееха на немски, имаха китари и 9-годишните ги мислеха за метъл. Само че това и поп-рок не е. Дръжте се здраво, защото това може и да е най-гадния албум, който някога сте чували.
Няма да крия - никога не съм харесвал Tokio Hotel, дори когато все още бяха някакъв вид рок банда. Гледах няколко техни видеа почти насила, за да ме убедят, че вокалистът им Бил Каулиц е от мъжки пол, защото пичът се гримираше и изглеждаше досущ като една шестокласничка от моя блок (фенка на "емо" модата и сръбската чалга). Но минаха години и Бил вече прилича по-скоро на Азис. И даже прави и музика с подобна стойност.
Ще трябва да разочаровам и старите фенове на Tokio Hotel (които вече може да са навършили пълнолетие), защото любимците им вече правят поп-денс. Няма майтап, "King of Suburbia" е поп-денс албум, който обаче не е добър дори за поп-денс стандартите. И може да бях погнусен от "Girl Got a Gun" и малоумното му мастурбаторско видео, но... хора, това е най-добрата песен в албума. Ако си мислите, че това е дъното, дълбоко се лъжете. Tokio Hotel копаят дъното с минни багери и достигат нечувани музикални низини. Инстинктът да се застреляш идва с плашеща сила още в самото начало и се засилва в геометрична прогресия с всеки следващ трак. А ако още не сте потърсили пистолета след фалцетната и фалшиво измрънкана пиано балада "Run Run Run" (чувам "Аnd I мрън мрън мрън мрън мрън мрън мрън..." в припева), ще ви е наистина трудно да се удържите в "Love Who Loves You Back". Заглавната "King of Suburbia" пък нагло заимства мелодията от "Smalltown Boy" на Bronski Beat, а до края на албума ни чака материал, типичен по-скоро за изпълнителки като Ke$ha, като изключим само другата фалшиво изпята балада "Invaded". Китари с дисторшън пък има единствено в "Stormy Weather", макар че трудно се чуват изпод тоновете електроника и autotune.
Най-неприятната част от това музикално мъчение е излишната сексуалност в текстовете и клиповете. Или ще се мастурбира, или ще се прави оргия (бисексуална, ако някой го грее), или нещо друго. Просто е гадно за слушане, а да не говорим колко е гадно за гледане. Пак казвам - този албум няма достойнства дори като за поп-денс. "Tik-Tok" на Ke$ha е като патриархален шедьовър в сравнение с което и да е от недоразуменията в "King of Suburbia". И все съм слушал гадни албуми, но този вече тотално чупи гадомера.
+ + + + +
Няма.
- - - - -
- - - - -
Целият албум е пълен с гадна анти-музика.
IF YOU LIKE
Ke$ha, Conchita Wurst, Paris Hilton, Britney Spears, Криско, Азис и др.
Автор: Undepth
[0/10]