TODAY'S METAL

Ревюта от и за съвременния метъл фен

  • About TMB

    BGR: Today's Metal е сайт за метъл ревюта с идеална цел, създаден през 2011-а година, за да популяризира модерната метъл сцена. Нашата цел - бързо и лесно да разберете става ли нещо ново за слушане или не!

    ENG: Today's Metal is a non-profit webzine for metal reviews, established in 2011 with the purpose of promoting the modern metal scene. Our goal - to quickly let you know if a new metal album is worth your time!

    [FACEBOOK]        [INSTAGRAM]        [YOUTUBE]        [TWITTER]        [E-MAIL]

Revamp - Wild Card

Posted by Today's Metal Crew On неделя, септември 29, 2013 2 коментара

Стилът: Gothic Metal
От/Год: Германия, 2013
Лейбъл: Massacre
Отнема: ~48 минути


Чаках "Wild Card" на нокти, няма какво да си кривя душата. Бях очарована от едноименния албум от 2010-та, в който целият състав на ReVamp показа завидни заложби - корави рифове, силни вокали, здрав ритъм... албум - мечта! И макар групата да няма нищо общо с After Forever, се зарадвах да видя познати лица в позната среда да дават всичко от себе си в името на музиката. Затова се надявах и тази им творба да е също толкова паметна, но нъц.

Въведението на албума идва с двете части на нова трилогия от песни, озаглавена "The Anatomy of a Nervous Breakdown". Обещаващо, а? Първата част "On the Sideline" е приятно поносима - Матиас видно и чувно се е постарал над партиите си, Флор се дере за наше удоволствие, а китарите са много и звучни. Дотук добре, само че... в "Lymbic System" Флор постепенно започва да се надвиква с инструментала, някакво китарно соло се опитва да шуми над всичко останало, а симфоничните партии са там, колкото да са там. Подобна е картината и в третата част на трилогията, красноречиво наречена "Neurasthenia", само че там, за да е пълна какофонията, в надвикването се включва и Девин Таунзънд, а от колоните нещо започва да пращи и да хвърчат искри...

Добри новини все пак има. Те идват най-напред от едноименната "Wild Card", която повдигна летвата малко нагоре с тежък риф и готина мелодия, а след това и с тежко започващата "Precibus", която обаче можеше да продължи и по-добре. На високите ми очаквания отговориха още добре развитата "Distorted Lullabies" и енергичната "I Can Become", докато Чаровните грухтежи на още по-чаровния Марк от Epica в "Misery's No Crime" също направиха много добро впечатление. Китаристите пък от време на време ги избиваше и на леки пауър метъл закачки, което си беше много приятно, но... за кратко.

Като цяло "Wild Card" е албум на крайностите - хубавите песни бяха компенсирани от не чак толкова хубави, да не кажа гадни. И да, никой не може да оспори уменията нито на Флор, нито на музикантите зад нея, но този път просто не им са се получили голяма част от нещата и това ще си проличи най-вече след още няколко месеца, когато вече малцина ще си спомнят какво точно са слушали в този албум. В него много ми липсваха и баладите, от които се намираше в предишната продукция. Обнадеждаващото в случая е, че ReVamp са чисто нови и готини, та могат да си позволят тук-таме я някое повторение, я някой пропуск, защото има накъде да се развиват. А на Флор казвам едно голямо евала, задето въпреки съвместната работа с Nightwish не остави собствения си проект на кучетата и вълците, на които е посветила цяла песен в "Wild Card".


+ + + + +
Много добри китарни партии и добре пипнати "прог-намеци".
Вокалите (и женските, и мъжките) са на ниво, но няма и как да е другояче в този случай.
Сполучливи гост-участия от Марк Йенсен, Девин Таунзънд, Даниел де Йонг и други.

- - - - -
Можем да поспорим дали инструменталът и вокалите се сработват добре.
Флор по някое време почва да се надвиква с всичко, че даже се включват и още хора да ѝ помагат.
Като цяло албумът не е нищо, което вече да не сме чували и преди.
 
IF YOU LIKE
After Forever, Xandria, Nightwish, Epica, Tristania, Sirenia, Edenbridge и др.

Автор: Valkyrja (+Testset)
[5.5/10]

Mystic Prophecy - Killhammer

Posted by Today's Metal Crew On петък, септември 27, 2013 2 коментара

Стилът: Melodic Thrash/Power Metal
От/Год: Германия, 2013
Лейбъл: Massacre
Отнема: ~48 минути


Mystic Prophecy са сипали бая неща в новия си албум - наред с техния типичен мрачен пауър/хеви метъл с траш примеси, Роберто Лиапакис и компания хвърлят в казана истории за викинги, спартанци, обичайната (анти)библейска тематика, леко "тру" бойни химни и, както личи и от заглавието - много пауър/хеви клишета. И най-странното е, че това не е толкова лошо, колкото звучи.

Албумът започва с едноименната "Killhammer" - мрачен и тежък среднотемпов трак с тежки насечени рифове, който ще ви даде добра (но не пълна) представа за това, което ще чуете нататък в албума. На почти същия принцип е изграденa и "Kill the Beast", затова ако искате нещо по-бързо и разкуфяващо, ще трябва да обърнете внимание на траш-ориентираните "Armies of Hell", нейният брат (да не кaжа близнак) по риф и заглавие "Angels of Fire" и чистия мелодичен траш "Set the World On Fire". Като по-епични и очевидно по-дълго мислени композиции се открояват "To Hell And Back", "300 In Blood" и "Warriors of the Northern Sea". За капак на всичко пък е поставен кавър на "Crazy Train" на Ozzy Osbourne.

Казах ви - сипани са доста елементи, които нямат особена връзка помежду си (де са спартанците, де са викингите, де е бай ви Ози), а клишетата на места са толкова очевидни, че по някое време ти става малко гузно, че куфееш на тях. Но ви казах и друго - това не е чак такъв голям проблем, най-вече защото не всеки ден се среща добра комбинация от пауър, хеви и траш метъл, а много от групите, които я опитват, или шумно се провалят в опитите си, или тихомълком ровят в дълбокия ъндърграунд. И най-важното - Mystic Prophecy просто правят здрава музика. А когато имаш такъв силен коз, можеш да си позволиш и 1-2 слаби ръце.

+ + + + +
Тежки китари, разкуфяващи и мачкащи рифове, тежко звучене, мрачна атмосфера.
Рядко сполучлива смесица от пауър, хеви и траш метъл.
Баланс между мелодия, тежест и темпо, който задържа интереса до края на албума. 

- - - - -
Много клишета в темите, от които Mystic Prophecy задължително трябва да се отърват.
Някои парчета си приличат едно с друго, а някои просто не са толкова интересни.
 
IF YOU LIKE
Metalium, Bloodbound, Nocturnal Rites, UDO, Iron Fire, Stormwarrior и др.

Автор: Undepth
[7/10]

Turmion Kätilöt - Technodiktator

Posted by Today's Metal Crew On сряда, септември 25, 2013 1 коментара

Стилът: Industrial Metal
От/Год: Финландия, 2013
Лейбъл: Osasto-A
Отнема: ~39 минути


Е няма друга група като Turmion Kätilöt. Макар вече да не вадят чак толкова култов материал като в "Hoitovirhe" и "Pirun Nyrkki", MC Raaka Pee и компания продължават да правят добър албум след добър албум, при това във време, когато индъстриъл метълът не може да се похвали, че е във възход. Тук е редно да спомена и че заглавието не трябва да ви плаши - в този албум няма техно в чист вид. Да, електрониката може да е силно повлияна от жанра, но нима това е нещо лошо за индъстриъл метъл албум?

Едновременно хубаво и лошо е, че почти всички парчета в "Technodiktator" са на еднакво добро ниво. И това е добре, защото знаеш, че няма да скучаеш в тези 39 минути, но и малко лошо, защото за разлика от друг път няма кой знае колко силно открояващ се хит. Като такива можем все пак да определим синглите "Jalopiina" (с нейното странно електро/кънтри метъл звучене) и "Pyhä Maa", но не по-малко зарибяващи са "Rehtori", "Nimi Kivessä" и "Beibe", да речем. По-различна от всички останали обаче е дългата над 8 минути "To Be Continued (Act I)", която спокойно мога да определя като най-грандиозната песен на TK досега изобщо! Нарочно не я наричам "хит", защото тя не е нещо, на което просто да покуфееш за 3 минути, но мисля, че всички фенове на групата ще останат много приятно изненадани от нея и лично аз се надявам, че загатнатото ѝ продължение също ще бъде поне толкова добро и епично.

Различни мнения може да има и по въпроса дали финският помага или пречи на звученето на групата, но поне аз смятам, че езикът в този случай не е решаващ фактор, просто защото или много ще се изкефиш на музиката на Turmion Kätilöt, или ще си кажеш "това не е за мен" и ще ги подминеш. Средно положение май-май няма. Точно затова ми е трудно да отгатна кой какво би харесал в "Technodiktator" - електрониката, тежките китари, харш-крясъците на MC, финските текстове, диско-елементите, или пък нещо съвсем друго, изскочило от цялата тази творческа многопластовост и стилова разностранност.

Ако досега не съм го казал достатъчно ясно - "Technodiktator" няма ясно обособени добри или лоши черти. Затова можете да теглите нещата на кантар колкото си искате, но истината, която винаги ще тежи е, че Turmion Kätilöt вече 10 години нямат аналог на метъл сцената и дори някой ден да издадат слаб албум, той сигурно пак би бил по-интересен от голяма част от излизащите през ден псевдо-хитови "тави". Така че решавайте бързо, защото ако много се чудите, то музиката на TK вероятно не е за вас - тя предразполага към купон, куфеене и извращения, а не към тъжно мъдруване и бавно поглаждане на въображаеми бради.

+ + + + +
Пореден много добър албум, запазващ нивото от последните им 2-3 такива.
Както винаги - здрави китари, екстремни вокали, бясна електроника, готини мелодични включвания.
Уникално звучене, което няма как да сбъркаш занапред, щом го чуеш веднъж.
В албума участва и марко Хиетала. Намеретe си го сами като в "Find Waldo", хехе ;-)

- - - - -
Еднообразничък като цяло, с изключение на финалния трак.
Групата лека-полека започва да тъпче на едно място - трябва развитие.
 
IF YOU LIKE
Two Times Terror, Ruoska, Black Light Discipline, Raubtier, Ministry, Pain и др.

Автор: Testset
[7.5/10]

Carcass - Surgical Steel

Posted by Today's Metal Crew On понеделник, септември 23, 2013 4 коментара

Стилът: Death Metal
От/Год: Англия, 2013
Лейбъл: Nuclear Blast
Отнема: ~47 минути


Да си мислиш в 06:30 сутринта някакви неща, свързани с албум на Carcass, звучи като мислеимащия да страда от остра форма на шизофрения или да е преследван от перманентно недоспиване. Обаче щом се случва, значи трябва. Тук има нещо, което си го заслужава. От друга страна, за албуми като този не е необходимо да се пише много, въпреки 17-те години пауза. Няма нужда и да се правят кой знае какви изводи - just listen. Изобщо, във времето на всякакви реюниъни, обединения и консорциуми с цел постигане на високи търговски резултати, музика като тази тук е като здрав шамар, забит звучно в лицето на смятащите, че старите пушки са си изпяли песента.

Ако погледнем по-глобално картинката в "Surgical Steel", дисекция от едно до десет ми се струва излишна. Просто като хората, създали този албум, са далеч по-добри в това и са го направили предварително. Мелодията пък е нещото, което е прокарано с перфектен хирургически разрез през целия албум. От самото начало навлизаме в нея с финес, чрез интро, подсказващо именно характера на това, което ни очаква и...

... дами и господа, нека чупенето на глави да зaпочне сега!

Без милост, без свян, без капчица превзетост, материалът, който ще чуете, няма да ви даде да дишате много. Ще си поемате дъх, само когато Джеф и Бил решат да си измият ръцете между две операции. Рифовете са мачкащи и вманиячаващи. Изобщо не си мислете обаче за клишета като "връщане към корените" и други такива бла-бла. Хората са създали дет албум, който може да е еталон за други банди за години напред. Врътнете копчето за усилване някъде мааалко преди MAX (за да не ви изгори усилвателя) и ви гарантирам, че ще разберете за какво говоря. На оцелелите - честито! Вие вече сте фенове на Carcass. Това беше за по-младите ни читатели. Останалите дори не смятам, че се нуждаят от прокламации. 


Признавам, щеше ми се зад този албум да стояха имената и на Ерландсън и Амот. Въпреки, че вече не са част от бандата, следата, която са оставили след себе си, е очевидна и трайна. Относно концептуалността на албума пък ще кажа, че я оставям за онези, боравещи със специализирана литература. В повече идват всички тия термини из текстовете, с които и Гоогле-то се затормозява, но и това е нормално, разбира се - това не са песновки за вино, любов и злочеста шопска съдба - това е дет метъл с три (милиона) удивителни!!!

+ + + + +
Целият албум е един голям плюс.
И след 17 години затишие, Carcass пак бързо се качват на върха с този албум.

Страхотни пилещи сола и главозамайващи рифове + учудващо отчетливи ревове. 

- - - - -
Липсата на две емблематични лица, които имат своето място в този албум.
 
IF YOU LIKE
Death, Napalm Death, Morbid Angel, Arch Enemy, At the Gates, Impaled и др.

Автор: Nightice
[9.5/10]

Down Below - Zur Sonne, Zur Freiheit

Posted by Today's Metal Crew On събота, септември 21, 2013 0 коментара

Стилът: Gothic Rock/NDH
От/Год: Германия, 2013
Лейбъл: Oblivion/SPV
Отнема: ~47 минути


Миналата година Down Below издадоха най-зверския си провал и той заслужено получи от мен една от най-ниските оценки, и които някога съм давал (виж обидното ревю тук). И няма да се учудя, ако Down Below са го намерили, превели и прочели, защото те са се променили точно в посоката, в която трябваше! Neo Scope е свалил грима и вече не прилича на бюрократична лелка, дисторшънът отново се чува, а досадният елемент на поп-рок е осезаемо намален.

Е, "Zur Sonne, Zur Freiheit" все още не е точно това, което на мен би ми се искало и не притежава достатъчната за мен тежест, но не трябва и да забравяме, че много от феновете на групата я харесаха именно с предишния им албум и чрез по-леките им стари неща, затова не мога да виня Down Below, че се опитват да дадат на всеки тип фен по нещо, на което да се радва. Ето, аз например никак не се радвам на влачещи се като пача поп-рок баладки от сорта на "Alles Wird Gut" и "Abschied", както и на необяснимо недоразвити песни като "Bruder", но не мога да не изразя явно задоволство от NDH-арската "Lauf", мрачната и добре електронизирана "Dem Himmel Nie So Nah" и красивата балада "Unvergessene Zeit" (с гост-вокали от актрисата и певица Наталия Авелон). Някой фен на качествения (макар и не много тежък) готик рок пък сигурно би заклатил глава одобрително на "Nordstern", "Feuerregen" и докоснатите от симфо-елементи "Meilenstein" и "Zur Sonne, Zur Freiheit".

Приятно съм изненадан от промяната в Down Below. Допада ми и начинът, по който използват десетки различни похвати, за да звучат просто като себе си, а не като нечие копие. Забелязва се и вниманието, което обръщат на малките детайли, като например къде да поставят бек-вокали, или къде има нужда от електронно "докосване", за да се случва нещо ново и интересно през цялото време. Лошото е, че целият им този труд бива малко помрачен от някои прекалено слабашки парчета и липса на реална рок/метъл тежест, от която обаче Down Below май винаги са страдали малко или много. Но важното е, че напредък има и той се усеща още от самото начало на албума. Пък и в крайна сметка [6/10] е много повече от [1.5/10], нали? ;-)

+ + + + +
Групата се връща към звученето от най-добрите си години и частично загърбва поп-рока.
Засилени и като сила, и като количество китари, здрава електроника, чести симфо-включвания.
Внимание към детайлите и стилово разнообразие.
Опит за "доставяне" по нещо за всеки вид от разнородната фенска маса на групата. 

- - - - -
Няколко отегчително слаби и прочувствено-разлигавени парчета.
Пичовете сякаш ги е страх да станат 1-2 идеи по-тежки, пък много би им отивало.
 
IF YOU LIKE
Staubkind, Unheilig, Nik Page, Schock, Schöngeist, Mono Inc., HIM и др.

Автор: Testset
[6/10]

Viikate - Kymijoen Lautturit

Posted by Today's Metal Crew On четвъртък, септември 19, 2013 0 коментара

Стилът: Melodic Heavy Metal
От/Год: Финландия, 2013
Лейбъл: Spinefarm
Отнема: ~41 минути


Сякаш миналата година Viikate издадоха предишния си албум и вече имат нов. А, чакай - те наистина издадоха албум миналата година. Но днес те отново имат такъв, но той далеч не е логичното продължение на "Petäjäveräjät". "Kymijoen Lautturit" е по-тежък откъм китари, по-"метъл" като звучене и по-различен като настроение. Това са все неща, които биха минали за плюс в който и да е друг албум, но Viikate не са каква да е група и промените при тях трябва да са прецизни, защото ако изгубят уникалното си звучене... е тогава вече ще станат "коя да е банда".

Viikate са интересни не защото пеят на фински, или защото са мрачни рокери, а защото правят открояваща се музика с разпознаваемо звучене - в китарите им се усеща "винтидж" звучене, малко блус и много рокендрол, солата им са по-запяващи се от всеки припев, а вокалните им хармонии те карат да научиш фински, само и само да можеш да си ги припяваш. Тази китарна характерност не се забелязва толкова често в "Kymijoen Lautturit", но иначе почти всичко останало си е на мястото. Като изключим недотам добрия отварящ трак, в албума трудно се намират слаби парчета. Силни обаче има в изобилие, начело със сингъла "Tervaskanto" - песен, чийто припев ще си тананикате с дни, след като го чуете за пръв път. В следващата я "Oi Pimeys" пък има от всички онези характерни елементи, докато "Hopeisen Kuun Sirppi" започва като песен, подходяща за саундтрак на "Кръстникът", но се разгръща в изключително красиво парче. Интерлюдията "Interludi Betonus" пък идва под формата на мрачен едноминутен пиано-трак, явно за да ни накара да се замислим колко добре биха звучали Viikate и с пиано, но размислите по въпроса биват бързо прекъснати от скоростната и моторхедска "Pakkasapostolit". С нея горе-долу се изчерпва и всичко по-интересно в "Kymijoen Lautturit" - и не защото песните до края му са лоши, а просто защото са далеч от върховите композиционни постижения на Viikate.

Признавам, че "Kymijoen Lautturit" няма да ми стане любимият албум на Viikate, най-вече защото е с една идея по-"обикновен", отколкото би ми се искало. В този си вид Viikate може да са запазили идентичността си, но на места някак напомнят за Kotiteollisuus и Timo Ratuiainen, а аз, съвсем лично, предпочитам Viikate да звучат само и единствено като Viikate. Като добавим и фактът, че такава висока продуктивност неизбежно води до творчески спадове, не мога да кажа и че албумът е на 100% силен. Затова като един неосъществен даскал му пиша "Много добър 4½" (преизчислен грубо в нашата десетобална система) и си лягам с чиста съвест.
 
+ + + + +
Все така забиващи се в главата припеви, китарни мелодии и вокални хармонии.
Разпознаваемото звучене е налице, но този път е "ъпгрейдвано" с малко повече метъл.
Рязко вдига ентусиазма за припяване (и евентуално изучаване) на фински.

- - - - -
С такава продуктивност оставаше и да няма някой и друг пълнежец.
Характерността на групата доста се губи в някои парчета.
 
IF YOU LIKE
Kotiteollisuus, Timo Rautiainen, Mokoma, Maj Karma, Verjnuarmu и др.

Автор: Testset
[7/10]

The Browning - Hypernova

Posted by Today's Metal Crew On вторник, септември 17, 2013 4 коментара

Стилът: Deathcore/Metalcore/Electronic
От/Год: САЩ, 2013
Лейбъл: Earache
Отнема: ~44 минути


Знаех си, че The Browning няма да се главозамаят от страхотния си "Burn This World" от 2011-та (получил една от малкото ни 10-ки тогава) и ще направят нещо, което да е поне на същото високо ниво. Те са се постарали, включили са нови елементи, променили са туй-онуй и... "Hypernova" е станал звяр. Единственото, което му липсва, е изненадата от умелото преплитане на метълкор и деткор с електронни елементи. Но за който и път да чувате The Browning, винаги можете да сте сигурни, че ви очаква много куфеене, много брейкдауни и убийствени електронни включвания.

"Hypernova" взима постигнатото в "Burn This World" и продължава да го развива в разностранни посоки. Този път електрониката е дори повече от миналия и вече спокойно можем да я обявим за водещ елемент в музиката на The Browning. Не че е кой знае колко по-силна от китарите и барабаните, например, но докато последните се занимават предимно с ниски рифове и много брейкдауни, именно електрониката е тази, която дава основната мелодия на парчетата, използвайки останалия инструментал като своя стабилна основа. Налице вече биват оставяни и цели изцяло електронни, безмерно зарибяващи пасажи. Един такъв се среща в началото на сингъла "Gravedigger", друг (и много разденсващ такъв) има в адски мощната "Type 1A", трети, много техно-ориентиран се чува в "Black Hole", и за финал - още един в мрачната и тежка закриваща песен "Fearplex".

Хубавото е, че The Browning могат да се справят и без бийтове и могат да използват електрониката си, без да го удрят на техно, за радост на по-закоравелите и твърди фенове. На този принцип, следвайки все така забиващи се в главата лийдове, са се получили "Industry", бързата "Breaking Point", агресивната "Planet Hate" и мачкащата "Cross the Line". Отделно от тях пък, "Slaves" изненадва с невероятно включване на ориенталски мотиви, а "Fifth Kind" и "Type 1A" - с малко чисти вокали в припевите си. Правилно прочетохте - The Browning са използвали чисти вокали, но те идват точно на мястото си и не внасят никакъв поп-елемент към музиката, а чисто и просто правят цялата картинка в "Hypernova" да изглежда още по-епична.

Ако бях супер обективен критик, нямаше да пропусна да кажа, че инструменталът в "Hypernova" всъщност представлява редуване на опростени тежки рифове и брейкдауни и... нямаше да излъжа. В тази привидна простота обаче се крие голяма част от мощта на The Browning. Простотата в случая наистина е привидна, защото за да накараш простите неща да звучат толкова епично,се иска много талант и майсторство, които The Browning очевидно притежават. Вярно, ако чуете този албум без електрониката в него, вероятно ще го заклеймите като поредния обикновен метълкор. Но електрониката променя всичко. И то как! С две думи - няма друга група, която да използва електронните елементи по начина, по който ги използва The Browning и това ги прави една от най-интересните групи в жанра в момента. Затова не смейте да пропускате "Hypernova"!

+ + + + +
Ненормално добре използвана електроника + елементи на хардстайл, техно, транс и дъбстеп!
Подлудяващо зарибяващи и забиващи се в главата "куки", мелодии, припеви и лийдове.
Размазващи брейкдауни, каквито напоследък съм чувал само от For Today.
Този път са използвани и малко (малко!) чисти вокали като чудесно ново допълнение.
Възмжоност да попаднете в рядката ситуация да не знаете кое парче ви е най-любимото.

- - - - -
Ако се замисли човек, основният инструментал в албума представлява един голям брейкдаун.
 
IF YOU LIKE
WBTBWB, Place Your Bets, For Today, Winds of Plague, STGF и др.

Автор: Testset
[9/10]