Стилът: Rap Rock/Nu Metal
Отдавна чакаме нов албум от Deuce, като този път чакането беше с особено нетърпение, тъй като се очакваше в "Invincible" да влязат жестоки песни като "Nightmare", да речем. С осезаемо по-тежко звучене в много от преждевременно пуснатите тракове Deuce показваше, че иска малко по малко да се отдалечи от всепо-рап звученето на бившите си колеги от Hollywood Undead, но ето, че в "Invincible" ги няма повечето от въпросните пуснати песни - или поне доста от най-яките такива. Никой не можа и да ми каже защо - просто ги няма и това. И не че останалото съдържание е лошо, но... защо така?
Както може би видяхте, пропуснахме "Five" на Hollywood Undead, тъй като албумът просто не се услади на никого от екипа - прекалено много рап, прекалено малко рок и точно затова поне аз гледах към "Invincible" с дори още повече надежда. И макар да няма съмнение за мен, че Deuce е извадил по-добрия албум, с повече китари, с повече яки тракове, с повече рок и метъл, пак не мога да кажа, че не ми се искаше да чуя повече. Почти всяка песен от първите осем в този албум може да е хит - както в общи линии се случваше преди време с Hollywood Undead. И наистина - "Here I Come" отваря адски добре с моментално каращ те да заклатиш глава рап рок, "World on Fire" носи мелодичност и избухва със запомнящ се припев, а "My Buddy" просто крещи "Това е Deuce!" с всяка нота. "Invincible" и "Bad Attitude" пък са си хитови сингли отвсякъде и до тях почти няма трак, който не би могъл също да е хит.
И тук се случва голямата промяна. "Best of Me" е първата от цяла поредица песни, които сякаш не са писани за този албум - звученето става някак странно и рехаво, настроението липсва изцяло и тракът се влачи 4 уморени минути, за да даде път на баладата "Thank You". Е, нежното пеене не му е сила на Deuce и това си е, а добрата идея на припева се губи заради не чак толкова страхотните му певчески качества. "Catch Me If You Can" пък звучи като отдавна забравен b-side на The Offspring, което по принцип не е лошо, но песента просто трудно се вписва в албума. Offsrping-ското усещане остава и в "It's Alright, It's OK" и песента наистина е яка, но... кой се сеща току-така изведнъж да сложи две пънк рок парчета в края на рап рок албум?! "Talking About You" ни връща към по-типичното Deuce звучене с малко рапиране (от Gadget), а за финал ни изпраща още един (як) пънкарски трак, озаглавен "Pull Me Under". И колкото и да ме радва това звучене, особено когато Deuce най-сетне се отпуска малко и да покрещи (че и китарно соло има!), не мога да не свия рамене и да не се чудя защо целия този пънк е сгъчкан в края на албума.
Не мога да не се запитам пак и защо липсват толкова много предварително пуснати песни, които можеха да заменят някои от тоталните греди във втората половина на албума. Със сегашния си траклист, албумът изглежда неконсистентен и заложеното му звучене в първите 8 трака изцяло се губи в следващите 6. И макар сред въпросните 6 да са ми и някои от фаворитите в албума и да признавам гузно, че не бих имал против Deuce да издаде пънк рок албум, не мога да не отбележа тази странна различност като минус. Оттам нататък - няма какво да си кривя душата, харесвам "Invincible" и то не просто в сравнение със слабия "Five" на Hollywood Undead - а просто защото е як рап рок албум. Яд ме е само, че можеше и да е много, много по-як, защото Deuce показва, че има потенциала да бъде Многоликия бог на съвременния рап рок - остава само да го реализира с правилния подбор на тракове следващия път.
От/Год: Швеция, 2017
Лейбъл: Eleven Seven/Better Noise
Отдавна чакаме нов албум от Deuce, като този път чакането беше с особено нетърпение, тъй като се очакваше в "Invincible" да влязат жестоки песни като "Nightmare", да речем. С осезаемо по-тежко звучене в много от преждевременно пуснатите тракове Deuce показваше, че иска малко по малко да се отдалечи от всепо-рап звученето на бившите си колеги от Hollywood Undead, но ето, че в "Invincible" ги няма повечето от въпросните пуснати песни - или поне доста от най-яките такива. Никой не можа и да ми каже защо - просто ги няма и това. И не че останалото съдържание е лошо, но... защо така?
Както може би видяхте, пропуснахме "Five" на Hollywood Undead, тъй като албумът просто не се услади на никого от екипа - прекалено много рап, прекалено малко рок и точно затова поне аз гледах към "Invincible" с дори още повече надежда. И макар да няма съмнение за мен, че Deuce е извадил по-добрия албум, с повече китари, с повече яки тракове, с повече рок и метъл, пак не мога да кажа, че не ми се искаше да чуя повече. Почти всяка песен от първите осем в този албум може да е хит - както в общи линии се случваше преди време с Hollywood Undead. И наистина - "Here I Come" отваря адски добре с моментално каращ те да заклатиш глава рап рок, "World on Fire" носи мелодичност и избухва със запомнящ се припев, а "My Buddy" просто крещи "Това е Deuce!" с всяка нота. "Invincible" и "Bad Attitude" пък са си хитови сингли отвсякъде и до тях почти няма трак, който не би могъл също да е хит.
И тук се случва голямата промяна. "Best of Me" е първата от цяла поредица песни, които сякаш не са писани за този албум - звученето става някак странно и рехаво, настроението липсва изцяло и тракът се влачи 4 уморени минути, за да даде път на баладата "Thank You". Е, нежното пеене не му е сила на Deuce и това си е, а добрата идея на припева се губи заради не чак толкова страхотните му певчески качества. "Catch Me If You Can" пък звучи като отдавна забравен b-side на The Offspring, което по принцип не е лошо, но песента просто трудно се вписва в албума. Offsrping-ското усещане остава и в "It's Alright, It's OK" и песента наистина е яка, но... кой се сеща току-така изведнъж да сложи две пънк рок парчета в края на рап рок албум?! "Talking About You" ни връща към по-типичното Deuce звучене с малко рапиране (от Gadget), а за финал ни изпраща още един (як) пънкарски трак, озаглавен "Pull Me Under". И колкото и да ме радва това звучене, особено когато Deuce най-сетне се отпуска малко и да покрещи (че и китарно соло има!), не мога да не свия рамене и да не се чудя защо целия този пънк е сгъчкан в края на албума.
Не мога да не се запитам пак и защо липсват толкова много предварително пуснати песни, които можеха да заменят някои от тоталните греди във втората половина на албума. Със сегашния си траклист, албумът изглежда неконсистентен и заложеното му звучене в първите 8 трака изцяло се губи в следващите 6. И макар сред въпросните 6 да са ми и някои от фаворитите в албума и да признавам гузно, че не бих имал против Deuce да издаде пънк рок албум, не мога да не отбележа тази странна различност като минус. Оттам нататък - няма какво да си кривя душата, харесвам "Invincible" и то не просто в сравнение със слабия "Five" на Hollywood Undead - а просто защото е як рап рок албум. Яд ме е само, че можеше и да е много, много по-як, защото Deuce показва, че има потенциала да бъде Многоликия бог на съвременния рап рок - остава само да го реализира с правилния подбор на тракове следващия път.
+ + + + +
Купища потенциални хитове и запомнящи се песни.
Много крачки пред това, което издадоха Hollywood Undead.
Неочаквано разнообразие и още по-неочаквано добри пънк-рок тракове.
Повече от час материал!
- - - - -
Много крачки пред това, което издадоха Hollywood Undead.
Неочаквано разнообразие и още по-неочаквано добри пънк-рок тракове.
Повече от час материал!
- - - - -
След осмия трак настава някаква странна, макар и не лоша сама по себе си анархия.
Много предварително пуснати тракове липсват, а са в пъти по-яки от някои от миналите финалната цедка.
Силата на Deuce определено не е в баладите и бавните и провлачени песни.
Много предварително пуснати тракове липсват, а са в пъти по-яки от някои от миналите финалната цедка.
Силата на Deuce определено не е в баладите и бавните и провлачени песни.
IF YOU LIKE
Hollywood Undead, Falling In Reverse, Linkin Park, TFK, From Ashes To New и др.
Автор: Stahley
[7/10]