TODAY'S METAL

Ревюта от и за съвременния метъл фен

  • About TMB

    BGR: Today's Metal е сайт за метъл ревюта с идеална цел, създаден през 2011-а година, за да популяризира модерната метъл сцена. Нашата цел - бързо и лесно да разберете става ли нещо ново за слушане или не!

    ENG: Today's Metal is a non-profit webzine for metal reviews, established in 2011 with the purpose of promoting the modern metal scene. Our goal - to quickly let you know if a new metal album is worth your time!

    [FACEBOOK]        [INSTAGRAM]        [YOUTUBE]        [TWITTER]        [E-MAIL]

Everlost - 2011 - Путь Непокорных

Posted by Today's Metal Crew On четвъртък, март 31, 2011 0 коментара

Стил......: Modern Metal
Държава...: Русия
Лейбъл....: -
Отнема....: 42 минути

www.myspace.com/everlost1

        Everlost не се предадоха. Казвам го, защото много други банди биха се отчаяли и отказали от по-нататъшно развитие ако китаристът им почине млад-зелен и в разцвета на силите и живота си. Вместо обаче да захвърлят инструментите или да си търсят нови банди, пичовете се стегнаха и взеха най-доброто решение. А именно - да издадат нов албум и дори да го предоставят на феновете си напълно безплатно! Така в 5 отделни части всеки фен можеше да си сглоби целия "Путь Непокорных", макар и още да не е известен конкретен траклист за творбата. Предстои алубмът да бъде издаден и на физически носител с допълнителни бонуси, но за това все още нямаме подробности.
        Спирам дотук с празните приказки, за да не превърна този текст в новина (не сме новинарски сайт) и за да ви запозная набързо с това, което ще чуете в "Путь Непокорных". Ако скоро не сте слушали руски екстремен метъл или представата ви за него се свежда до Ария и Аркона, значи вероятно нямате идея колко напредна сцената на братушките в последните години. И то не само в звуково, но и в композиционно отношение, особено щом иде реч за Everlost. Момците правят модерен мелодет с тежък, изчистен звук, много електронни елементи и доста индъстриъл дух. Екстремни вокали, тежки китари, даващи могъщи мелодични рифове (да, има и сола, знам, че ще питате) и пасващи си идеално с точния и предразполагащ към много куфеене ритъм. Всичко това, подплътено с точното количество електронен саунд.
        Не знам какво повече да ви кажа, за да ви убедя, че "Путь Непокорных" е един страшно силен албум, който не е на върха на метъл класациите само заради необяснимо ниската популярност на бандата и текстовете им, които са почти изцяло на руски език. Албумът се разпространява(ше) безплатно, така че потърсете из нета, свалете си го без угризения и чуйте сами!

+ + + + Плюсове.......:
Една от бандите с най-добър звук в Русия.
Здрави китари, здрав ритъм, здраво куфеене.
Разнообразие в темпото, звученето и настроението в отделните тракове.
Цялото това чудо се разпространява напълно безплатно!

- - - - Минуси........:
Вокалите издишат на няколко места, но никак не е болка за умиране.
Баси... не се сещам за нищо друго...

Подходящо за фенове на:
Digimortal, Amatory, Stigmata, Scar Symmetry и др.
Автор: Testset
-=9/10=-

Volcano - 2011 - Mythology

Posted by Today's Metal Crew On четвъртък, март 31, 2011 0 коментара

Стил......: Power/Thrash Metal
Държава...: Япония
Лейбъл....: Metaloic Core
Отнема....: 49 минути

www.4148.jp/profile_v.html

Дали заради изпитото количество бира, дали поради нещо друго, едва ли има огромно значение, но тази група ме накара искрено да си покуфея. Съвсем така първично и без  особенно  притеснение относно послеусещането във вратните ми мускули. Още с откриващото парче (страшно завладяващо между другото), където под едно име е вплетено интрото и същинската песен, някак си очарованието от комбинацията между глас и китара те качва върху прииждащата вълна цунами. Изобщо не се шегувам с бедствието, сполетяло страната, откъдето е и тази банда - сравнението може и да не е добро, но зарядyt, с който се сдобих, е еквивалентен именно на него. Интересен факт от историята на Volcano e, че от 1994-та до ден-днешен имат числом и словом 3 (три ) албума и 6 (шест) DVD-та!!! Може и по друг начин да го кажем: за последните десет години - два албума и една камара видеа. Странен народ са това японците. За да няма разминавания, ще ви кажа още нещо - не очакайте нещо велико - а нещо... просто адски яко. Например басът - тази година за последно Ajatтara успяха да ме грабнат с него, тук нещата се повториха. Чуйте "Claim" и няма да има нужда от повече обяснения. Тътенът от "Gun Powder", заедно с пеенето през рупор, умелите промени в скоростта в някои от песните, както и мело-спийд-трашът, преливащ в 80-тарската "NWOBHM", са фактори, абсолютно невъзможни за пренебрегване. Бих могъл да продължа с много подробности, но предпочитам да оставя пръстите си върху бирата, докато музиката от този албум за пореден път изпълва пространството около и в мен. И за завършек - неслучайно последната песен в албума се казва "The Head". Защото и да сте я имали (въпросната глаава), след този албум тя ще ви е вече само мил спомен.

+ + + + Плюсове.......:
Не те оставя да бъдеш равнодушен и да си седиш кротко на стола.
10 години чакане си заслужават за такъв албум.

- - - - Минуси........:
Блендата на вокалиста Nov определено навява неизбежни прилики с други имена.
Нужни са поне 4л. бира наблизо, а в тая криза това си е абсолютен минус.

Подходящо за фенове на:
Anthem, Loudness, Judas Priest, Accept и др.
Автор: Nightice
-=8.5/10=-

Blackguard - 2011 - Firefight

Posted by Today's Metal Crew On неделя, март 27, 2011 0 коментара

Стил......: Melodic Death Metal
Държава...: Канада
Лейбъл....: Victory Records
Отнема....: 44 минути

www.myspace.com/blackguard

Да започнем с добра новина. А тя е, че Blackguard явно са си взели поука от не особено впечатляващия си дебют, който с месеци бе раздуван и представян като някакво велико епично творение, пък накрая се оказа нещо, за което трудно можехме да кажем повече от "абе бива". Подобренията се усещат веднага - осезаемо по-качествена продукция, доста по-мощен саунд и най-важното - една идея повече зрялост в композиционно отношение. Да, обаче Blackguard имат да изядат още някой и друг самун бел лебец докато се отърват напълно от влиянието на Children of Bodom, на които все по-силно заприличват. Освен от тях обаче, пичовете явно са се повлияли и от непретенциозното и евтинярско звучене на клавишните партии на Sabaton (казвам го в добрия смисъл, ако изобщо има такъв) и ни заливат с гигантско количество от тях, представяйки ни ги за... епични? Лошото е, че това започва да дразни още след втория трак и тази така бленувана от тях епичност започва плавно да се превръща в epic fail. Все пак получаваме и заслужена компенсация с много добри барабани, китари и общо темпо, с които учениците (в случая - Blackguard) показват на учителите си (в случая - Children of Bodom) как е по-добре да "става тая работа". Така че, драги читатели, обърнете внимание на този албум, но не му възлагайте прекалено високи надежди - освен ако не ви се плаче от носталгия към "старите" Children of Bodom. И моля ви, спрете да наричете тази банда "фолк", защото в музиката им няма нито фолк, нито викинг, нито етно, нито каквото там още се опитват да ни убедят някои хора и сайтове.

+ + + + Плюсове.......:
Добро темпо и динамика.
Великолепен барабанен и китарен саунд.
Добра продукция като цяло.

- - - - Минуси........:
Жестока прилика с Children of Bodom, на места преминаваща в откровено копиране.
Епичните клавири започват много да дразнят по някое време.

Подходящо за фенове на:
Children of Bodom, Norther, Kalmah и др.
Автор: Zorn
-=7/10=-

Random Hand - 2011 - Seething Is Believing

Posted by Today's Metal Crew On петък, март 25, 2011 4 коментара

Стил......: Punk/Ska/Rock 
Държава...: Англия
Лейбъл....: Bomber Music
Отнема....: 36 минути

www.myspace.com/randomhand

Първото тримесечие на 2011-та започна с истинско изригване на пънк-рок сцената. Поредното забележително включване е това на бясната английска ска/пънк/хардкор/рок шайка Random Hand. Честно - малко са ска-групите на днешно време, които имат такъв огромен потенциал и още по-огромен заряд в своята музика. Така че изобщо не е случайност, че Random Hand вече са популярни далеч извън границите на своята родна Англия. Това е така, защото за разлика от колегите си, пичовете успяват да съчетаят правилно (и подчертавам "правилно") ска с пънк рок, добър звук и зарибяващи мелодии, които не звучат инфантилно (както много от колегитеим в жанра звучат). Доказателството са песни като "Not a Number" (истински химн!) и "Tales of Intervention", които ще ви зарибят, дори никога преди да не сте харесвали ска или каквато и да е музика с тромпети. Няма да ви занимавам повече, а просто ще ви кажа, че дори да не харесвате този стил по принцип, няма начин да не се вдъхновите и заредите от енергията, струяща от "Seething Is Believing". Пробвайте и ми кажете дали съм бил прав - албумът се продава на доста прилични цени така или иначе.

+ + + + Плюсове.......:
Страшно енергична музика.
Песни като "Not a Number" оставям навеки в плейъра си.
Правилно съчетание на ска, пънк рок и модерно звучене.

- - - - Минуси........:
Обложката съм я виждал около 800 пъти върху дисковете на около 800 други банди.
Няколко направо бледнеещи трака на фона на останалите здрави песни.

Подходящо за фенове на:
Sonic Boom X, Dropkick Murphys, Russkaja и др.
Автор: Zorn
-=8/10=-

Gothminister - 2011 - Anima Inferna

Posted by Today's Metal Crew On петък, март 25, 2011 0 коментара


Стил......: Electro/Gothic Metal
Държава...: Норвегия
Лейбъл....: Danse Macabre Records
Отнема....: 40 минути

www.myspace.com/gothminister

Четвърти студиен албум за Gothminister. Това изречение звучи добре, особено като имаме предвид, че групата съществува от около 12 години, което прави средно по албум на всеки 3 години. Няма как да не сме забелязали обаче, че всеки нов албум на Gothminister започва там, където свършва предния и в крайна сметка не отива много надалеч. Това ме кара да усещам, че групата е намерила своята ниша и се чувства удобно, правейки своята си музика. Без да изневерява на себе си и давайки на феновете си доза от същото, за което вече е сигурно, че се харесва. Така, залагайки на сигурното, няма обаче как да не ми направи впечатление, че пичовете не отбелязват почти никакъв напредък в каквото и да е отношение. Е, ако не друго, то поне показват своите умения да смесват добре готик метъл (и шоу) и електронно звучене и са уцелили може би най-сполучливият китарен звук за групата, който замазва дори някои несполучливи електро-включвания. Вокалите са "готик до дупка - при това черна дупка" (както каза един колега), с малко женски гост-вклювания и само в края забиват в една мрачна и по-агресивна насока. С всичко това няма начин феновете да останат (останем) недоволни, но няма и как да си изкривим душата и да кажем, че сме чули нещо върховно. Чисто и просто - поредният мрачен, добър, атмосферичен албум на Gothminister. Не му възлагайте огромни надежди, но в никакъв случай не го и подминавайте! Използвайте го с пълна сила в случай, че решите да зарибявате непълнолетни мадами с много черен грим и черно червило.

+ + + + Плюсове.......:
Държат ниво момците.
Здрав китарен саунд.
Има потенциални "хитове".

- - - - Минуси........:
Доста предвидим като цяло.
Групата не отбелязва особен напредък.

Подходящо за фенове на:
Deathstars, Deadstar Assembly, Dope Stars Inc., The Kovenant и др.
Автор: Testset
-=7/10=-

Part Time Killer - 2011 - People, Religion, Death

Posted by Today's Metal Crew On петък, март 25, 2011 0 коментара

Стил......: Punk Rock
Държава...: Финландия
Лейбъл....: Pee Records
Отнема....: 24 минути

www.myspace.com/parttimekiller

Part Time Killer са силно неизвестна финландска група, създадена през 1996-та. И оттогава до днес един-единствен член е бил сменян - барабаниста. В чисто новия си албум "People, Religion, Death" тази сработена машина направо избухва, чупи де що има глави и сритва де що има задници за сритване. Макар и доста кратък, само 24 минути, той съдържа 12 парчета, от които най-краткото продължава 1:12, а най-дългото 2:54. Това, разбира се, носи своите минуси, но моето виждане е, че тази продължителност на песните е идеалната за жанра, така че напълно адмирирам решението на групата. И така, след интересното интро, което представя планетата Земя като почти напълно заличена от апокалипсис, започва един издържан, като по учебник, пънк рок албум. Никакви компромиси, никакви лигавщини. Кратки, ударни парчета. И искрено се възхищавам на момчетата, че са задържали бързото темпо през цялата тава, а са намерили време да включат даже солца и беквокали. Въобще, бандата знае какво иска да свири и го прави по изключително добър начин. Като недостатък бих изтъкнал, че парчетата малко или много са еднообразни. Не че ще ви дотегнат, но все пак PTK можеха да измъдрят още някоя и друга свежа идея в този и без това кратък албумец. В заключение - една банда с голям опит, но с ниска популярност, избухва след 15 години усилен труд, създавайки един великолепен пънк рок албум. Фенове ли сте на жанра, не се чудете - нападайте, защото за тези 24 минути няма да има дори къде да се разочаровате, а и групата няма къде да сбърка. Пък да се надяваме, че момчетата от PTK ще станат известни, защото голямата пънк сцена би трябвало да ги очаква с отворени обятия.

+ + + + Плюсове.......:
Кратък, бърз, надъхващ.
Ако сте фенове на жанра, като нищо ще си отвинтите главата от куфеене.
Няма слаба песен (няма и кога да има).

- - - - Минуси........:
Еднообразен, макар и това да не дразни.
Бегли прилики с други подобни групи.
Няма силно открояваща се песен.
Абе можеше и да е минутка-две-двайсет по-дълъг.

Подходящо за фенове на:
The Offspring, Rise Against, Green Day и др.
Автор: Dexter
-=8/10=-

Kill the Romance - 2011 - For Rome And the Throne

Posted by Today's Metal Crew On четвъртък, март 24, 2011 0 коментара

Стил......: Melodic Death Metal
Държава...: Финландия
Лейбъл....: Inverse Records
Отнема....: 44 минути

www.myspace.com/killtheromance1

Такаaa. Първо пичовете са финландци и това само по себе си е знак, че няма как да не сме попаднали на качествена продукция. И наистина така се получи! Още на втората песен от този албум започнах да си клатя главата одобрително, а съседът започна недоволно да чука по парното - друг сигурен знак за качество на продукцията. Тук е важно да споменем, че това е от онзи тип мелодет с два типа вокали - екстремни и чисти. И двата вида се изпълняват доста сполучливо, при това от един и същи човек. Звукът пък като цяло е доста добър, но трудно би било другояче щом става дума за мелодет банда от Финландия. Сред малкото проблеми на този албум е миксирането на барабаните, чиито звук излиза на много преден план и по някое време става жестока думканица (какъвто беше случаят в дебютния албум на Fear of Domination, ако се сещате). Това обаче няма да ви развали кефа от него в никакъв случай. Kill the Romance можеха също така да увеличат силата и количеството на електрониката, защото там, където се чува, тя е просто на най-най-най подходящото възможно място за нея. Ама здраве да е. И така, за да приключим, нека си кажем, че албумът си заслужава парите и дава на феновете изненадващо силен мелодет, на който хем да подивеете, хем да си попеете.

+ + + + Плюсове.......:
Разнообразно звучене.
И чистите и екстремните вокали се отличават с високо качество.
Добри китарни сола.

- - - - Минуси........:
Понякога има неравномерна сила на звучене между различните инструменти.
Албумчето плаче за повече електроника (но не и прекалено много).

Подходящо за фенове на:
Mercenary, Before the Dawn, Pain Confessor, Naildown и др.
Автор: Warzone
-=8/10=-

Heavenwood - 2011 - Abyss Masterpiece

Posted by Today's Metal Crew On сряда, март 23, 2011 0 коментара

Стил......: Gothic Metal
Държава...: Португалия
Лейбъл....: Listenable Records
Отнема....: 60 минути

www.myspace.com/heavenwood

Опитах странни неща с този албум. Слушах го в нормалната поредност, после отзад напред, после разбъркано на случаен принцип, накрая съвсем целенасочено - тази, тази и тази песен. Така и не можах да се отърва от усещането, че това не е албум на една банда. Ако трябва да навляза в подробности, бомбастичното начало (а ла новите Dimmu Borgir) с оркестрации и ревове внушава една първична увереност и за "новите" Heavenwood, която обаче в следващите парчета скача в аритметично прогресиращи темпове и увеличена доза мелодичност. Когато през 1996-та и 1998-ма година издадоха първите си два албума и с тях успяха да се наредят плътно до големите вече Moonspell, твърде силно вярвах, че ще продължат да го правят и в последствие. Да, ама не. Бандата се разпадна в началото на новото хилядолетие и трябваше да минат почти седем години след случая, за да се стигне до нов албум, въпреки "официалното" събиране през 2003г. Възгледите им за музиката неминуемо са се променили, повлияни не само от времето и проблемите (това е ясно), но пък... защо трябваше да правят чак три албума в един? Ако в целия "Abyss Masterpiece" следваха идеите примерно от парчета като "Morning Glory Clouds (In Manus Tuas Domine)" и "Sudden Scars", щеше да бъде добре. Ако бяха предпочели симфоничното звучене на "The Arcadia Order" и "September Blood" - пак чудесно. Дори да заложеха на "мудността" от "Like Yestarday" - отново нямаше да е зле. Изобщо, заляти сме от възможността да правим избор. За някои този вид експериментално разнообразие би било огромен положителен фактор, подходящ за оценка далеч над средната (и тези "някои" вероятно няма да сгрешат с това). Други, като мен, смятащи че това е по-скоро вид напипване на ваксата "предлагаме ви избор голям, на ви - харесайте си нещо", ще спрем някъде в златната среда. И да... за капак си имаме и женски вокали в центъра на албума. Ей тъй, в едно парче, за още малко разнообразие...

+ + + + Плюсове.......:
С този албум наваксват всичко, което не са изсвирили в миналите години.
Разнообразие от стилови похвати. 

- - - - Минуси........:
Прекалено голямо разнообразие от стилови похвати и авангардност за 1 час (минус?).
По някое време се объркваш какво точно слушаш.

Подходящо за фенове на:
Moonspell, Epica, Tiamat, Ava Inferi, Therion и др.
Автор: Nightice
-=7/10=-

Xe-None - 2011 - Dancefloration

Posted by Today's Metal Crew On сряда, март 23, 2011 0 коментара

Стил......: Industrial/Dance/Disco Metal
Държава...: Русия
Лейбъл....: Avalon/Marquee
Отнема....: 46 минути

www.myspace.com/xenonerus

Няма какво да ви бавя, ами направо си ви казвам - този албум щеше да е супер добър, ако не бяха вокалистите в него. Защото музиката, мамка му, е чудесна! Не знам за вас, но аз обичам този тип електроники и това "денс-метъл" звчуене, със зариябващи денс-мелодийки и здрави тежки китари. Но фронтменът Lexy Dance и фронтуомънката Evil Ann просто ми бъркат в здравето с мега-нескопосаните си вокални изпълнения. Не знам кой ги лъже толкова много години, че могат да крещят и пеят (сътоветно Лекси и Ан), но досега Xe-None щеше да е група на едно много по-високо ниво, ако не бяха те. Lexy Dance със своето задавено грачене, от което сигурно после го боли гърлото по 3 месеца и Evil Ann с нейното чупещо блиндирани стъкла, мьекащо и фалшиво пеене, което заради ултра-високата си честота сигурно води пред студиото им глутници объркани кучета от 8 съседни квартала. Ако не ми вярвате - чуйте гадното "гласче" от ICQ, казващо "о-оу". Ан пее по-пронизително и досадно. Абе, направо ме е яд, че върху такава готина, добре записана и добре продуцирана музика са сложени да пеят тия хора. Положението е добре единствено в "Dreamcity" и в още няколко кратки, случайни и почти незабележими момента, пръснати из албума. Хубавото на този албум (освен инструментала) е, че групата го предлага за сваляне напълно безплатно на този адрес (цъкате "сюда", после една реклама, чакате 30 секунди, пишете кода и го взимате). Сега обаче пак се сещам за безбрежно противните вокали на Evil Ann и почват да ми идват асоциации за прасета, бисери, метено и изхождания, затова ще спра, преди да съм казал по-лоша дума. Файнъл съмейшън - ако този албум беше записан с правилните вокали, той щеше да е най-добрият на групата досега и щеше да бъде потенциален хит сам по себе си. А и аз щях да му дам десятка! Но сега - цъ.

+ + + + Плюсове.......:
Инструменталната част е страшно добра и зарибяваща.
Звукът е най-добрият, който групата е вадила досега.
Пичовете знаят как да смесят електро/денс/диско и метъл. 

- - - - Минуси........:
Жалкото подобие на вокали, което съсипва целия албум.

Подходящо за фенове на:
Turmion Katilot, Technophobia, 2Unlimited и др.
Автор: Testset
-=N/A=-

Symfonia - 2011 - In Paradisum

Posted by Today's Metal Crew On сряда, март 23, 2011 2 коментара

Стил......: Symphonic Power Metal
Държава...: Финландия/Бразилия/Германия
Лейбъл....: Avalon/Marquee
Отнема....: 55 минути

www.myspace.com/symfoniamusic

След като Revolution Renaissance прекъсна съществуването си, неуморният Тимо Толки не загуби и секунда време, а събра друг звезден екип и тутакси започна записите за дебютен албум на въпросния супер-проект. Е, ето го и него. За да бъде проектът наистина звезден обаче, Тимо не е подбирал случайни имена. Затова сега зад микрофона е Андре Матос (ex-Angra), басист е Яри Кайнулайнен (ex-Stratovarius, ex-Evergrey), клавирист - Мико Харкин (ex-Sonata Arctica), а барабанист - Ули Куш (ex-Helloween, ex-Masterplan). Тази петорка е сътворила истинско чудо, имайки предвид малкото време за сработване! Чудото се състои в почти едночасов албум, наречен "In Paradisum", който да даде на пауър метъл феновете точно това, което искат. А именно - свеж, бомбастичен, симфоничен и мелодичен пауър метъл, изсвирен в духа на най-добрите традиции на европейската пауър сцена. Тук мога да тръгна да ви обяснявам какво има в него и да ви обясня за китарите, двойните каси, клавирните сола, отчетливия бас и прочее и прочее, но може би ще е по-удачно да ви кажа не какво има, а какво няма в този албум. Няма къде да натиснете "skip", няма разтягания на локуми и няма да усетите как са минали тези 55 минути. И най-важното е, че го няма го онова досадно чувство на излъганост, когато очакваш да чуеш пауър метъл албум, а вместо това чуваш филмов саундтрак с бавно темпо и малко китари. Изобщо, справили са се чичковците, давайки на феновете горе-долу това, което преди 10 години дадоха Avantasia на света с "The Metal Opera". Е, не чак толкова върховно, но... топло, топло. Затова си купете този дебют (дума, която звучи направо странно в случая), пуснете го силно и разклатете квартала, та да разберат всички, че пауър метъла все още притежава могъща сила!

+ + + + Плюсове.......:
Албумът дава на феновете точно това, което искат да чуят.
Всеки музикант има своята изявена роля и нищо не е оставено на заден план.
Въпреки дължината, 55-те минути минават направо неусетно.
Европейски пауър метъл в най-добрия си вид (с щипка бразилско влияние). 

- - - - Минуси........:
Към края темпото спада значително.
Заглавната песен е излишно разтегната, само и само да е мега-епична.

Подходящо за фенове на:
Avantasia, Revoltion Renaissance, Angra, Helloween и др.
Автор: BGMario
-=9/10=-

Трансферен прозорец

Posted by Today's Metal Crew On вторник, март 22, 2011 0 коментара

Мисля, че е крайно време да приветстваме с "добре дошли" новите (и вече не чак толкова нови) попълнения в екипа на Today's Metal! 

Nightice - лицето на опита и старостта... пардон, гордостта в екипа :P
Dexter - младостта на екипа, даваща надежда, че не всичко за това поколение е загубено.
Roshko - грамотен млад човек с модерни виждания за тежката музика.

Въпросните бяха избрани с конкурс измежду 1230 човека, с 1227 от които никога не сме комуникирали по какъвто и да е начин и които дори не знаят, че са били потенциални кандидати. За допълнителна ненужна информация цъкнете оранжевото линкче "екип" на началната страница. 

На печелившите - честито!


Funeral For a Friend - 2011 - Welcome Home Armageddon

Posted by Today's Metal Crew On вторник, март 22, 2011 0 коментара

Стил......: Alternative/Punk/Post-Hardcore
Държава...: Уелс
Лейбъл....: Distiller/Good Fight
Отнема....: 38 минути

www.myspace.com/funeralforafriend

Funeral For a Friend са част от не особено големия, но доста стабилен контингент уелски банди, правещи рок и тежка (сравнително) музика. Бандата има вече 10 години зад гърба си а "Welcome Home Armageddon" (техния пети студиен албум) е една сравнително добра композиция от 12 парчета. За жалост, в по-голямата си част тя е съставена предимно от пълнежи, на чиито фон изпъкват само 3-4 наистина добре направени и здрави парчета. Палци горе обаче за разпределението на добрите парчета в албума! Защото тъкмо когато започнете да се прозявате невпечатлени от чутото, FFAF изведнъж ви удрят звучен шамар с някое готино, бързо и агресивно парче... след което отново си поемат в обичайната рутина. Не ме разбирайте погрешно - готини са. Дори пълнежите звучат свежарски, макар и незпаомнящи се. В албума се усеща, че групата е сработена и си знае работата, но въпреки това като за 10-годишна кариера се очаква повече. Но да се върнем отново на самата тава. Освен чистите вокали са включени и крещящи такива, изпълнявани от барабаниста на групата, коет лично мен ме накара да му отдам чест. Само който не е пял докато блъска барабаните не знае колко е трудно това нещо. Като други положителни на албума бих искал да отбележа солата - готини и типично пънкарски - без особени технически качества, кратки, но за сметка на това мелодични и надъхващи. И макар самата група се определя като скриймо-пост-хардкор, за мен това си е почти чистокръвен пънк рок. За завършек - Funeral For а Friend са опитна банда, която изкарва един стабилен, наполовина добър и наполовина слаб албум. Ако сте фен на жанра го пробвайте - ще ви хареса, макар да се съмнявам да запомните за дълго повече от 2 песни от него.

+ + + + Плюсове.......:
Добри вокали - както чистите, така и екстремните (колкото и да са малко последните).
Двете песни с дълги имена и "Aftertastе" са страхотни!
Много надъхващ на места.

- - - - Минуси........:
Скучноват и лъхащ на рутина в по-голямата си част.
Дразнещо бавно темпо на моменти.
Голямата тресня понякога заглушава вокалистите, но към края се свиква.

Подходящо за фенове на:
A Day To Remember, Story of the Year, Silverstein, Fightstar и др.
Автор: Dexter
-=6/10=-

Schöngeist - 2011 - Keine Zeit

Posted by Today's Metal Crew On вторник, март 22, 2011 0 коментара

Стил......: Industrial/Gothic Rock/Metal
Държава...: Германия
Лейбъл....: ZYX Records
Отнема....: 55 минути

www.myspace.com/schoengeistmusic

Дотук бях с даването на шанс на Schöngeist да ми се харесат. Смея да твърдя, че съм истински фанатичен фен на немскоезичната музика и в частност NDH-течението, но Тимур Каракус (вокалист на бандата и лице на обложката) и компания не успяха да докажат нито на мен (фенът), нито на критиката, че в тази група има смисъл и бъдеще.

Незнайно защо бандата (и най-вече Тимур) звучат така, сякаш в последните 15 години не са слушали никаква музика и вместо това са се връщали назад във времето, когато е било модерно да приличаш на младия Емил Димитров и да вкарваш ориенталски елементи в рок музиката. Точно тези елементи стоят доста неуместно и досадно (заедно с полумесеца със звезда на върха на логото им) не просто "защото са ориенталски", а защото са вкарани колкото да стане ясно на всички, че Тимур е много горд с турския си произход. Не искам да съм груб, но като цяло музиката на Schöngeist звучи така, сякаш е написана от една дружинка wannabe-арт мацки и няколко женствени типа с претенция за висока изтънченост. Не казвам, че това е реалността в бандата, защото подозирам, че пичовете не са такива, но все пак... звучат така, а това не говори добре за тях.

Но да си говорим за музика. Във въпросния "Keine Zeit" ще чуете сериозно олекотен електро-метъл с много (и досадно) "готик" звучене, рехави китари, еднообразни вокали и много желание за звучене, близко до това на Megaherz, Unheilig и Eisbrecher. Гласът на Тимур обаче е толкова мек и немощен, че дори местата, заредени с по-тежки китари, здрав ритъм, електроника и изобщо някакъв заряд, започват да звучат естрадно и от NDH става NDW (посветените ще ме разберат). Силата на "Keine Zeit" се оказва в една от по-различните и неизсмукана от пръстите песни в албума, а именно "Nie Mehr Allein". Там всичко е на мястото си - Тимур е в свои води - няма дисторжън, усеща се атмосфера, а музиката рисува картини. Истинско цвете в албума! Друг трак, заслужаващ внимание е "Schalt Ein! Schalt Aus!" - единствената добре направена NDH песен в този албум и бледата искрица надежда, че групата все пак има бъдеще. Оттам нататък - не се мъчете, ако очаквате NDH. Ще ви залее вълна от естраден готик рок с електронни елементи и ще се застреляте от скука. Ако пък не - добре сте дошли в намаляващия фенклуб на Schöngeist.

+ + + + Плюсове.......:
Песни като "Nie Mehr Allein" и "Schalt Ein! Schalt Aus" дават правилната посока. Чуйте ги!
Албумът е толкова скучен, че лесно се отбелязват фаворитите в него.
Горното изречение е най-изсмукания "плюс", който съм давал. Веднага след този.

- - - - Минуси........:
Гласът на Тимур не е за тази музика.
Всеки обещаващ момент бива засран в идните 20 секунди (максимум).
Толкова скучен, безличен, заспал и рехав албум рядко се среща.
Срам за NDH сцената като цяло.
Кой излъга Тимур, че е убавец, та се е турил ПАК на обложката?

Подходящо за фенове на:
Megaherz, Unheilig, Eisbrecher, Rammstein, Joachim Witt и др.
Автор: Testset
-=2.5/10=-

Crimfall - 2011 - The Writ of Sword

Posted by Today's Metal Crew On понеделник, март 21, 2011 1 коментара

Стил......: Melodic Death/Folk Metal
Държава...: Финландия
Лейбъл....: Spinefarm
Отнема....: 45 минути

www.myspace.com/crimfall

Като за начало бих искал да кажа, че винаги изпитвам голям респект към всичко, направено с желание и сериозен подход и точно заради това уважавам работата дори на групи, които не харесвам. Случаят с Crimfall не е точно такъв, защото са ми симпатични. За тях си казах "имат потенциал", чувайки дебютния им албум и искрено се надявах този му наследник да оправдае очакванията ми и да разгърне целия потенциал на бандата. Е, не стана точно така. "The Writ of Sword" звучи като 11-тият албум на банда, която вече е изчерпала всичките си идеи и е решила да отдаде заслужена почит на любимия си сезон (и преобладаващ такъв в Скандинавия) - зимата, просто защото няма какво друго да измисли. Определено не трябва да е така. Но да не бъда голословен. Да речем, че откъм продукция нямам никакви забележки - всичко звучи добре записано, добре изсвирено и добре мастерирано, а добрите оркестрации дават допълнителна сила на общото звучене. Проблемите са други. На първо място - така нареченото от мен (и от някой преди мен) "нагряване на пикня в епруветка". 40 минути чаках нещо в този албум да се случи и чак накрая въпросното нещо се случи чак в последната песен. Преди това изтърпях едно напълно ненужно 2-минутно интро, две песни, водещи наникъде, една ненужна интерлюдия и още две измъчено дълги песни. В крайна сметка албумът се свежда до 7 истински песни със средна дължина от около 6 минути, в които цялата свежест идва от страхотната им вокалистка Хелена Хаапаранта и оркестрациите. На второ място не мога да не отбележа и болезнено дългите пасажи, в които чуваме само инструментал без вокали и които карат албума да изглежда двучасов. Е, това, което са искали от Crimfall, са го постигнали и вярвам, че са доволни от резултата, за което имат моя респект. Не знам обаче дали на нас, феновете не ни поомръзна от финландски групи, чиито дискове при отварянето им лъхат на виелица и на бели мечки, особено когато иде реч за нещо средно между Turisas, Moonsorrow, Eluveitie и Battlelore едновременно. Защото това е, което ще чуете в "The Writ of Sword". Това е, което чувам и аз. Не чувам Crimfall и не мисля, че успяват да убедят някого, че вече са група със собствено звучене и собствен облик, въпреки няколкото неоспоримо силни момента, които този албум притежава. 

+ + + + Плюсове.......:
Качествена продукция.
Женските вокали спасяват албума отвсякъде!
Допълнителен голям плюс за оркестрациите, най вече за тези в заглавната песен.

- - - - Минуси........:
Прекалено муден албум.
Влиянието на Turisas, Moonsorrow и Battlelore не е лошо, но правят групата безлична.
Огромни пасажи, в които не се случва абсолютно нищо.
Ненужно удължени песни и още по-ненужни интро и интерлюдия.

Подходящо за фенове на:
Turisas, Moonsorrow, Eluveitie и Battlelore и др.
Автор: Zorn
-=5.5/10=-

Neurotech - 2011 - Antagonist

Posted by Today's Metal Crew On понеделник, март 21, 2011 1 коментара

Стил......: Industrial Metal
Държава...: Словения
Лейбъл....: -
Отнема....: 42 минути

www.myspace.com/neurotechband

Винаги е голямо удоволствие за мен да видя качествени индъстриъл метъл банди от тази (нашата си) част на Европа. Neurotech, както и сами виждате, са словенци и правят кибер/електро метъл със симфонични елементи в духа на групи като The Kovenant и Deathstars. Влиянето и на двете банди се усеща силно в целия този дебют на групата, което няма как да се оспори, имайки предвид електрониките, мрачната кибер-атмосфера и дрезгавите харш-вокали из целия "Antagonist". Първият и най-приятен факт относно този албум е, че той се разпространява напълно безплатно от самата група на техния сайт www.neurotech.si и изисква само един e-mail за получаване на линк. Втората приятна изненада е добрият и ясен звук, който предлагат момчетата. Казвам "изненада" нарочно, защото знаем за проблемите със звука, тежащи върху източноевропейската метъл сцена по принцип, но да не задълбаваме в темата. Оттук нататък 10-те песни в албума би трябвало да зарадват феновете на жанра с голям процент здрави тракове, като по-слабите от тях се открояват или с еднообразие (особено във вокално отношение) или с ненужно много (и недоизпипани) симфонични партии, които затлачват иначе вървящия супер албум. Към барабаните също мога да отправя забележки, особено към звученето на соловия такъв, защото можеха да звучат много, много по-добре и да не бледнеят така на фона на здравите китари. Всичко това обаче са си бели кахъри на фона на един много добър и мрачен кибер-метъл фон. Феновете на жанра да слушат задължително, а защо не - да пратят и някое и друго евро на бандата за добре свършената работа?

+ + + + Плюсове.......:
Доста зряло звучащ албум, особено като за дебют.
Страхотен и тежък китарен саунд.
Добра конструкция на песните, предразполагаща към много куфеене.

- - - - Минуси........:
Много си личи влиянието от Deathstars, та чак намирисва лекинко.
Барабаните звучат адски рехаво на фона на електрониките и китарите.
Няколко еднообразни парчета и несполучливо сложени симфо-партии.


Подходящо за фенове на:
Deathstars, The Kovenant, Deathstar Assembly, Turmion Katilot и др.
Автор: Testset
-=8/10=-

Dr. Acula - 2011 - Slander

Posted by Today's Metal Crew On неделя, март 20, 2011 0 коментара

Стил......: Experimental Deathcore
Държава...: САЩ
Лейбъл....: Victory Records
Отнема....: 38 минути

www.myspace.com/dapartygrind

Dr. Acula не си играят с търпението на феновете. По-малко от година след издаването на "Silver Lipped Operator of Bullshit", страшно дяволитите, талантливи, остроумни и стилово разкрепостени нюоркчани ни доставят новото си отроче, което фактически не представлява нищо по-различно от предишните им творби - ниско-настроени китари, екстремни вокали (писъци, крясъци, викове, "грутхежи", орки и прочее), брейкдауни, бийтдауни, огромна доза хумор и... електронни елементи. На първо слушане прави голямо впечатление, че повечето песни започват с откъси от филми, които представят като цяло "horror" тематиката на албума, но тъй като е поднесена със свежа доза хумор не звучи детински или прекалено trve deathmetalz \m/.От технична гледна точка "Slander" отговаря на стандартите за модерна музика - пинизчийски китари, тук-там някой неравноделен такт и изобщо плътни барабани с точността на швейцарски часовник. Продукцията е типична за един модерен -core албум - полиран звук, радваща ухото дигиталност, никакви излишни шумове и бас китара, която присъства почти само на теория. Разнообразието пък е както най-голямото предимство на албума, така и най-големият му недостатък. В един момент става огромно струпване на клавири, електронни семпли, крещене, дисторжън и чинели, където дизонансът достига нетърпимо ниво и тези 40 минути започват да текат мъчително бавно. Затова е препоръчително "Slander" да бъде съчетан с добра компания и не много високи децибели, защото от "парти албум" може да се превърне в напълно противоположното и да предизвика полуневежи коментари като "махни я тая шумотевица уе". Като за финал - личи си, че Dr. Acula е банда, която се забавлява с това, което прави и не се взема много насериозно. Не взимайте и вие много насериозно „Slander“, пуснете си 2-3 песни, покуфейте на воля, посмейте се, вземете си светещи пръчки и си направете деткор-парти у някой авер.

+ + + + Плюсове.......:
Свеж албум, поднесен с чудесна доза хумор и непретенциозност.
За пичовете няма кой знае колко стилови бариери.
Глътка въздух за чудещия се накъде да се развие жанр.

- - - - Минуси........:
След един момент започва да става доста едноорбазен.
Брейкдаун. Брейкдаун. Гррр! Брейкдаун.
Лесно забравим като цяло.

Подходящо за фенове на:
Iwresledabearonce, Chelsea Grin, Attila, WBTBWB и др.
Автор: Roshko
-=6.5/10=-

Protest The Hero - 2011 - Scurrilous

Posted by Today's Metal Crew On неделя, март 20, 2011 0 коментара

Стил......: Progressive Metal
Държава...: Канада
Лейбъл....: Underground Operations
Отнема....: 44 минути

www.myspace.com/protestthehero

Това им харесвам на прог/техничните банди - не ги е страх да се променят и развиват. Точно това правят и Protest The Hero в "Scurrilous". Без особена претенциозност ни поднасят един изключително техничен и адски прог метъл албум, само че вече на няколко крачки встрани от доскорошното метълкор звучене. Разбирайте, че екстремни вокали почти няма къде да чуете, освен съвсем малко в "Tapestry". В същата обаче ще чуете и едни от най-високите тонове, излизали от устата на Роди Уолкър. Не знам дали заради този контраст или просто заради добрата направа, но именно тази песен за мен е апогеят на този албум и моментът, в който ми изплува мисълта "баси, слушам шедьовър". След този апогей обаче нещата сякаш тръгнаха надолу. Или просто се изморих от толкова техника и показване на умения... Затова намерих за удачно да спра албума за 20-ина минутки и после да си го дослушам. И добре сторих, защото иначе сигурно нямаше да усетя грандиозния финал, идващ със "Sex Tapes". Така след преслушването на този албум се убедих, че всеки един от музикантите в Protest The Hero напълно заслужава званието "професор-доктор на технично-прогресивно-метълистичните науки". Пък и за разлика от много от албумите на колегите си, никъде в "Scurrilous" не чух темпото да умира, да се разтягат ненужни локуми, прозявки и типичната за някои американски банди претенция за величие. Напротив - 44 минути стегнат сет с мелодичен, техничен и модерен метъл, без нищо излишно в него. Проблемът му обаче е, че така заприличва на ония бутилки с концентриран "плодов" сок (да не отварям ГМО темата), а именно - по някое време може да ви дойде байгън (да ме извинявате за турцизма, но не сме си измислили такава дума на български). В крайна сметка, колкото и великолепно да е изсвирен този албум и колкото и да е зарибяващ, ще ви трябват много много много слушания, преди да започнете да откроявате песните една от друга и като shuffle ви пусне някоя да кажете "а, е те това е еди-коя си от тоя албум". Във всеки случай чуйте "Scurrilous", дори принципно да не харесвате прогресив метъл и дори ако си мислите, че ще се разочаровате заради поразскъсаната връзка с метълкора.

+ + + + Плюсове.......:
Идеална дължина, иначе щеше да дойде в повече с толкова техничност.
Стегнато изсвирени песни, без излишни "заигравки" и убиване на темпото.
Всеки от музикантите върши работата си толкова добре, че направо не е за вярване!
Мелодичен, техничен, модерен - ако ще е прог, такъв да е!

- - - - Минуси........:
Толкова техника и умения в такава концентрация могат да ви изморят.
Често може да бъркате коя песен точно слушате.

Подходящо за фенове на:
The Human Abstract, Born of Osiris, Dream Theater и др.
Автор: Stahli
-=8/10=-

Fireforce - 2011 - March On

Posted by Today's Metal Crew On събота, март 19, 2011 0 коментара

Стил......: Power/Heavy Metal
Държава...: Белгия
Лейбъл....: 7Hard Records
Отнема....: 51 минути

www.myspace.com/fireforcemetal

Ако искате да чуете нещо неангажиращо, ненатоварващо, открито, честно и изсвирено с хъс и желание, то алубмът на белгийците Fireforce е точно това, което търсите. И аз си казах "какво ли толкова пък свирят тези... сигурно ще възпеят някоя и друга славна битка и толкоз...", но когато свърши първото ми прослушване, се посамокритивуках известно време за първоначалния си скептицизъм. Ами свирят си момците задъхано-бързашки хеви метъл, изцяло в традициите на Running Wild (даже може би малко прекалено в техните традиции). През годините се появиха и продължават да се появяват доста техни copycat банди, без особен успех за повечето. Firefoce вероятно също ще бъдат една от тях (изобщо не им го пожелавам), но в случая става въпрос за нещо... по-така. Пуснете си албума, като преди това внимателно изчетете буква по буква името му (за да няма недоразумения) и още в 25-та секунда ще чуете онова любимо тъгъдък-тъгъдък на барабаните, след което ще бъдете абсолютно наясно какво ви очаква нататък. Прекрасен насечен риф в "The Only Way" и прелюбопитно интро при "Firestorm", успешно заблуждаващо в посока Scorpions, за да прелее към приятен дрезгав напев. Някъде преди "Annihilation" по всяка вероятност вече ще сте леко отегчени, но тя ще повдигне духа ви с типични траш-набивки в накъсан ритъм. Различното парче (за мен) в албума е "Hold Your Ground", просто защото се отличава като цяло, и което ми дава увереност, че Fireforce няма да потънат в посредствеността със следващите си албуми. Накрая почти ще повторя споделеното в началото - насладете се на тази млада група ако сте фенове на Running Wild и задължително без предварителни очаквания. Така ще откриете повече и по-интересни неща, пък и нали казахме, че е неангажиращо...

+ + + + Плюсове.......:
Много хъс и желание, пришпорени в олд-скул галоп.
Приятен и съвсем нетежащ на слуха.
По-добър от очакваното за дебютен албум.

- - - - Минуси........:
Прекаляват с еднаквия ритъм.
Адски силно влияние и откровени заемки от учителите си (Running Wild).
Предвидим албум като цяло.

Подходящо за фенове на:
Running Wild, X-Wild, U.D.O. Alestorm и др.
Автор: Nightice
-=6.5/10=-

Bloodbound - 2011 - Unholy Cross

Posted by Today's Metal Crew On петък, март 18, 2011 0 коментара

Стил......: Power Metal
Държава...: Швеция
Лейбъл....: AFM Records
Отнема....: 51 минути

www.myspace.com/bloodboundonline

След посещението си у нас (заедно с Hammerfall и Sabaton) преди около 2 години (ако не ме лъже паметта), Bloodbound за пореден път не изпуснаха възможността да сменят някой член на групата. Този път смяната се извърши на мястото зад микрофона. Това може би ще да е една от основните причини "Unholy Cross" да звучи толкова различно от всичко, което е правила групата досега. Пътят, по който са поели, за разлика от "Tabula Rasa", този път води към края на 80-те. Като цяло албумът е доста праволинеен, мелодичен, с леко епични припеви и доста "галопиране" в духа на Iron Maiden. Влиянието на последните ще усещате неведнъж с течение на тези 51 минути и то не само чрез "галопиране", но... чуйте сами и ще разберете за какво точно говоря. Гореспоменатата праволинейност пък е един от основните минуси на албума. Няколко песни в началото - ОК, само че по някое време целият албум започва да звучи еднообразно. Така е трудно да изпъкнат някои иначе готини песни като "The Darkside of Life" и "Message From Hell" например. Палци горе обаче залсужават солата! Бързи, технични и уместни, те са един от основните елементи, правещи този албум наистина "пауър". И все пак, въпреки царящото еднообразие ще станете свидетели (слушатели де) на един приятен, леко 80-тарски звучащ албум, повлиян силно от групи като Iron Maiden и Helloween и като цяло от хард-рока, макар и (за щастие) в доста умерени граници. Накратко - един приятен, добре направен пауър метъл албум, спасен от бързите тракове, съдържащи се в него. Чуйте го ако сте фенове на жанра, но го изслушайте докрай, за да го харесате както си му е редът.

+ + + + Плюсове.......:
Жестоки сола!
Клавишните не се натрапват, което е добре, че взе да става много клиширано иначе.
Бързите песни в албума са просто страхотни! Всеки фен на жанра трябва да ги чуе!

- - - - Минуси........:
Праволинеен и леко еднообразен, макар и не прекалено.
Имам чувството, че чувам някои от рифовете за 450678-ми път в живота си.
Предишният вокалист беше осезаемо по-добър. Кон за кокошка малко стана май...

Подходящо за фенове на:
Iron Maiden, Helloween, Hammerfall, Mystic Prophecy и др.
Автор: BGMario
-=6.5/10=-